Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
27.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 746 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И.А.,
депозирана против наказателно постановление № 20-1085-000006/03.01.2020г., с
което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и се моли за неговата отмяна. Ангажират се твърдения, че жалбоподателят не е
извършил нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, както и че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощения от него защитник поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират доводи, че
липсва умисъл, а за да се ангажира отговорността на жалбоподателя по посочената
разпоредба на ЗДвП следва да бъде установено, че деянието е извършено умишлено,
какъвто извод не може да са направи от събраните в хода на производството
доказателства.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище досежно
подадената жалба..
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
наказателно постановление № 20-1085-000006 от 03.01.2020г., издадено на
основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура –
Русе по пр. пр. № 4998/19г. от 11.11.2019 г., с което е отказано да бъде
образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление
по чл. 345, ал. 2 НК, на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а
именно за това, че на 03.09.2019г., около 09,45 часа, в град Русе, ул. „Чипровци“
до стадион и спортна зала „Дунав“, посока ул. „Сребърна“ е управлявал лек
автомобил Пежо 106, с рег. № ЕН 77 29 АК, собственост на И.К.В., което е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 07.11.2018г.
Не са налице противоречия в
приобщените доказателствени източници, които да налагат, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага
подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички
доказателства се намират в корелативно единство по между си и безспорно
доказват така приетите за осъществили се факти от обективната действителност.
Въз основа на така приетите за
осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената
съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Наказателното постановление е
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН. В оспореното наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
дееца.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143,
ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията
на превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния
фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства при прекратяване
регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС,
посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при наличие на
така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни е необходимо да
уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за прекратената
регистрация на пътното превозно средство.
Видно от материалите по
преписката собственикът на превозното средство е починал, а неговите наследници
по закон не са били уведомени за прекратяването на регистрацията на моторното
превозно средство.
По делото
не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които
да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, който не е бил собственик
на посоченото МПС е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно
средство е било с прекратена регистрация. Такива доказателства не се съдържат и
в приобщената преписка от РсРП. Видно от обясненията на лицето Й.С.В., което е наследник
по закон на собственика на автомобила, който е починал, нито наследниците в
качеството им на универсални правоприемници, нито жалбоподателят, в качеството
му на ползвател на лекият автомобил са били уведомявани, в съответствие с
изискванията на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в
съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че превозното
средство е било с прекратена регистрация.
От
приобщените по делото доказателства по никакъв начин не се опровергават и
обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на извършената проверка, досежно
факта, че същият не е бил уведомен, че моторното превозно средство е с
прекратена регистрация. Обясненията на лице привлечено към
административнонаказателна отговорност се считат за верни, до доказване на
противното, а от доказателствата по делото същите не се опровергават, а
напротив се намират в корелативно единство с тях.
Съгласно
чл. 6 ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В
настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление
са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който
именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват,
субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено от наказаното
лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта
от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно
средство е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение
лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно
средство. Недопустимо е административнонаказтелна отговорност да се реализира
на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и
несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на
административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка
с административнонаказателното обвинение.
В същия
смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.
По
гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно
като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
По
делото нито с жалбата, нито в хода по същество са претендирани разноски от
страна на жалбоподателя, поради и което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-1085-000006/03.01.2020г., с което на А.И.А.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са
наложени административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :