Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената искова молба от „А. И. Б.” О., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В., пл.”Е. Й.”, №1, .2,А.4, представлявано от управителя В. Л. Д., чрез пълномощника адвокат И. З.-АК В., срещу К. П. К., с ЕГН *, с адрес гр.Г. О., ул.”К.”, №..., с която е предявен установителен иск по реда на чл.422,във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 74800 лв.В исковата молба се твърди, че по силата на Запис на заповед, издаден на 23.12.2011 г. ответницата К. П. К. неотменно и безусловно се е задължила да плати без протест и без разноски на ищеца „А. И. Б.” О. гр.В. сума в размер на 74800 лв.Записът на заповед е с падеж 31.03.2012 г., а мястото на плащане- гр.В..Тъй като тя не е изпълнила задължението си по записа ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основани ч417 от ГПК и такива са издадени по образуваното ч.гр.д.№.../2012 г. на Г. районен съд.Така издадената заповед е била оспорена с възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника К. П. К..С оглед установяване на вземането по издадената заповед и в дадения от съда срок заявителят е завел установителен иск, по който е образувано настоящото дело.Ищецът отправя искане до съда за постановяване на решение, с което на основание чл.422 от ГПК да се приеме за установено, че К. П. К., с посочени по-горе данни, му дължи сума в размер на 74800 лв на основание издаден на 23.12.2011 т. в гр.В. запис на заповед с падеж 31.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главÝицата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-18.04.2012 г. до окончателното й изплащане .Претендира заплащането на направените в производството по делото съдебни и деловодни разноски. В законоустановения срок след размяната на книжа по реда на чл.367, във вр. с чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор, в който оспорва иска по отношение както на неговата допустимост, така и на неговата основателност. Твърди, че доколкото към исковата молба не са представени доказателства за датата, на която е уведомен ищецът за подадено от нея възражение по чл.114 от ГПК и доколкото срокът за предявяване на установителния иск по реда на чл.422 от ГПК е преклузивен, исковата молба е нередовна и няма данни за допустимостта на предявения иск.Счита също, че в исковата молба не е обоснован правния интерес, което е положителна процесуана предпоставка за предявяването на установителния иск по този ред. На второ място твърди, че предявеният установителен иск е неоснователен.Твърди, че не дължи исковата сума, тъй като записът на заповед има обезпечителен характер и следва да се разглежда в контекста на каузалната сделка, която обезпечава, в конкретния случай сключените между нея и ищцовото дружество договори за заем за суми в общ размер на 74800 лв.Записът е издаден в случай, че тя не върне дължимите суми, то заемодателят- ищцовото дружество- неин работодател, да може бързо и лесно да реализира правата си за принудително събиране на сумите.В периода, в който тя се намирала в трудовоправни отношения с ищеца като касиер-счетоводител се създала нередна според нея практика на работа и тя като материално–отговорно лице настояла пред работодателя тази практика да бъде преустановена.Опитите за това продължили дълъг период от време, през който отношенията й с работодателя се влошили,при което тя решила да напусне работа.На 09.02.2012 г. подала писмена молба за прекратяване на трудовия договор и освобождаването й като касиер-счетоводител.Трудовият й договор бил прекратен на 11.02.2012 г. по взаимно съгласие.Ответницата твърди, че сумите,вписани в договорите за заем не са й предоставени от работодателя-заемодател,поради което тя не ги дължи.В случая липсата на каузално задължение не би могла да породи менителнично такова, предвид вторичната, обезпечителна функция на менителничната сделка по отношение на каузалната.Доколкото записът не е издаден като обезпечение на друга сключена между страните каузална сделка, тя счита, че вземането по него не съществува.Иска отхвърляне на исковата претенция.Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба и отговора твърдения на страните и доказателствата по делото ,намира за установено следното: Ищецът по делото „А. И. Б.” О. гр.В. е депозирал пред Районен съд Г. О. Заявление вх.№.../18.04.2012 г., с което на основание чл.417 от ГПК е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата К. П. К. на основание Запис на заповед с дата 23.12.2011 г., издаден от нея в негова полза за сумата 74800 лв. С разпореждането си от 24.04.2012 г.,постановено по ч.гр.д.№... по описа на съда за 2012 г. Районен съд гр.Г. О. е уважил подаденото заявление и е издал Заповед №.../19.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, като е разпоредил К. П. К. с ЕГН * и адрес гр.Г. О., ул.”К.”, №...., да заплати на кредитора „А. И. Б.”, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.,пл.”Е. Й.”, №1, .2, А.4,представлявано от управителя В. Л. Д., сумата от 74800 лв, представляваща вземане по Запис на заповед в същия размер от 23.12.2011 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда -18.04.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1496 лв заплатена държавна такса и 1500 лв заплатено адвокатско възнаграждение.Постановено е незабавно изпълнение. Издаден е изпълнителен лист на същата дата за посочените суми по заповедта.Препис от заповедта е връчен на ответницата заедно с поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Р. К. на 31.07.2012 г.,която е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК на 02.08.2012 г.В указания от съда едномесечен срок ищецът-кредитор „А. И. Б.” О. е предявил установителен иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК.Съобщението, с което съдът е указал срок на ищеца за предявяването на иска е получено от негов представител на 17.09.2012 г., а исковата молба е входирана в Окръжен съд В. Т. на 17.10.2012 г.Т.е спазен е едномесечният срок за предявяването на иска.Всичко това е видно от материалите по ч.гр.д.№.../2012 г. на ГОРС, приложени и приети като доказателства по настоящото дело.В този смисъл възражението на ответната страна за неспазване на едномесечния преклузивен срок за предявяването на иска се явява неоснователно и недоказано. Съдът е приел исковата молба за редовна и допустима и е разгледал иска по същество. В хода на делото са допуснати и събрани всички посочени от страните доказателства-писмени и гласни,както и е разпитана ответницата по реда на чл.176 от ГПК. От приложения към ч.гр.д.№..../2012 г. документ Запис на заповед с дата на издаване 23.12.2011 г. е видно, че ответницата К. П. К., с ЕГН *,с адрес гр.Г. О.,ул.”К.”, №.., с посочени лични данни, се е задължила неотменно и безусловно да плати сумата 74800 лв на 31.03.2012 г. по този запис на заповед на „А. И. Б.” О., ЕИК ...., с дрес на регистрацията гр.В., пл.”Е. Й.”, №1, .2, А.4, представлявано от В. Л. Д., с посочени лични данни, без протест и без разноски.Записът е предявен за плащане на издателя му К. П. К. на датата на издаването му 23.12.2011 г.Същата го е подписала като издател и не спори този факт, както и подписа си за предявяването му.От гледна точка на закона записът съдържа всички формални реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда- 18.04.2012 г. падежът на задължението, който е на 31.03.2012 г. е настъпил. В отговора на исковата молба ответницата твърди, че записът на заповед, като едностранна, формална и абстракна сделка с менителничен ефект не дава индиция защо е съставен.Той материализира едностранно изявление на издателя му да плати на определено лице посочената в него сума.Съдебната практика дава възможност в производството по реализиране на произтичащото от записа на заповед вземане издателят да противопостави на приносителя освен абсолютните си възражения срещу ефекта, свързани с неговата форма, така и своите лични, основани на каузални отношения с кредитора.В този смисъл ответната страна е представила и съдът приел като пи.смени доказателства 6 броя договори за заем, сключени между страните по делото, ищецът в качеството му на заемодател, а ответницата- в качеството на заемополучател, на дати както следва : на 02.12.2011 г. за сумата 10500 лв, на 06.12.2011 г. за сумата 10000 лв, та 09.12.2011 г. за сумата 13000 лв, на 14.12.2011 г. за сумата 14500 лв на 16.12.2011 г. за сумата 12000 лв и на 20.12.2011 г. за сумата от 14800 лв.Договорите са подписани от страните и подписите не се спорят.Заверката на подписите върху всички договори е от 23.12.2011 г., т.е датата на подписване на процесния запис на заповед.Ответната страна твърди, че именно вземанията по тези договори обезпечава издадения от нея в полза на ищеца запис на заповед от 23.12.2011 г.Видно от съдържанието на тези договори, заемните суми по тях не са дадени от замодателя на заемополучателя на датата на подписването, а са били дължими както следва: по първия- на 02.12.2011 г., по втория- на 06.12.2011 г., по третия- на 09.12.2011 г., по четвъртия – на 14.12.2011 г. по петия- на 16.12.2011 г., по шестия – на 20.12.2011 г.Т.е . към датата на издаването на записа на заповед- 23.12.2011 г. и съответно датата на заверката на подписите върху всички договори е следвало всички суми по тях да бъдат предадени от заемодателя на заемателя.Сроковете за предаването на сумите по всички договори са изтекли.Ответницата твърди, че предоставяне на суми не е имало. Договорът за заем е реален договор съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД и се счита сключен с реалното предаване на парите.Липсата на такова води до извод за липса на договор за заем.Следователно твърдението на ответницата, че сумите по договорите за заем не са й предоставени води до извод за липса на валидно сключени договори за заем. В този смисъл подписания от нея запис на заповед от 23.12.2011 г. не обезпечава такива договори каквито тя твърди.Налице е очевидно противоречие в твърденията й.От една страна тя твърди, че не е получила суми по представените договори за заем, т.е твърдението й е равнозначно на липса на такива договори с оглед характеристиката на заема като реален договор, а от друга- твърди, че записът на заповед от 23.12.2011 г. обезпечава такива договори.Разпитана в съдебно заседание на 13.06.2013 г. по реда на чл.176 от ГПК, ответницата К. К. дава следните обяснения:Във фирмата имало установена праÛтика да се дава на служителите определена сума пари в заем без лихва, които те впоследствие връщали.Имала уговорени пари около 74000 лв, които не била получила. Записът подписала на доверие без да е получила сумата.Било уговорено да вземе парите след подписване на договора за заем, ако има нужда от тях.Тази уговорка била устна.Свидетелят А. М. установява, че знае от служителите в ищцовото дружество К., А. и Д., че фирмата им предлага възможност да се възползват от фирмен кредит чрез договор за заем, безлихвен.Чувал, че оформят договор за заем и подписват запис на заповед.Първо оформяли документите, после вземали средствата.Не знае К. да е вземала кредит от фирмата. К. му казала, че е подписвала документи, понеже имала намерение да взема заем.Подписала договор и запис на заповед преди да вземе парите. Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел не са конкретни, не се сочат периоди ,дати, суми, говори се за един договор за заем, а не за шест такива, каквито са представени по делото.Фактите, които се установяват с тях не са плод на лични възприятия, а са почерпени от други-„служителите К., К. и Д.”.Тези показания не могат да мотивират извод за наличието на описаната от свидетеля и от ответницата практика на подписване на документи за заем и даване на пари впоследствие, когато има нужда, при устни договорки и на доверие.Съдът също така не може да възприеме като логично и обяснимо поведението на ответницата да се задължава с подписването на запис на заповед като обезпечение на вземане за големи суми по договори за заем, сключени с работодателя, които тя не е получила към датата на подписването на записа. От съвкупната преценка на писмените доказателства, обясненията на ответницата и показанията на свидетеля съдът не може да направи категоричен извод, че записът на заповед от 23.12.2011 г. обезпечава заемни правоотношения в размер на исковата сума, още повече, че липсват данни за реално сключени договори за заем между страните. В този смисъл исковата претенция следва да се разгледа без връзка с твърдяно от ответницата и очевидно невъзникнало и несъществуващо каузално правоотношение. Предвид доказаното наличие на едностранна абстрактна и формална сделка с менителничен ефект каквато е записът на заповед, оформена с представения по делото документ Запис на заповед с дата 23.12.2011 г., неоспорен от ответната страна, следва да се приеме съществуването на вземането в полза на ищеца посочено в него, а именно 74800 лв.Правно ирелевантно е възражението, направено от пълномощника на ответната страна адвокат М. в хода по същество, че процесният запис на заповед е предявен на 23.12.2011 г.,т.е преди посочения в него срок за плащане 31.03.2012 г.Това не се отразява на съществуването на вземането и на неговата изискуемост с оглед на факта, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- 18.04.2012 г., падежът вече е бил настъпил. С оглед изложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен.Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 отГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 2696 лв, включващи 1496 лв държавна такса и 1200 лв адвокатски хонорар. Предвид изложеното и на основание чл.422,вр. чл.415, от ГПК,във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ, съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА за установено, че ответницата К. П. К., с ЕГН *, с адрес град Г. О., ул.”К.%, №..., дължи на ищеца „А. И. Б.” О., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град В., пл.”Е. Й.”, №1, .2, А.4, представлявано от управителя В. Л. Д., сумата от 74800 лв /седемдесет и четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща задължение по Запис на заповед с дата 23.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 18.04.2012 г. до окончателното изплащане на вземането. ОСЪЖДА К. П. К., с адрес град Г. О., ул.”К.”, №... да заплати на „А. И. Б.” О., с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град В., пл.”Е. Й.”, №1, .2, А.4,представлявано от управителя В. Л. Д., сумата от 2696 лв / две хиляди шестстотин деветдесет и шест лева/ разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |