Р Е Ш Е Н И Е №
151
гр.Кюстендил, 14.07.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
при секретаря
Ирена Симеонова и с участието на прокурора Михаил Крушовски, като разгледа
докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 142 по описа
за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
„Т.– Б.д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, чрез процесуалния си представител юрк В.Г.,
обжалва решение № 139 от 24.04.2023г. на Районен съд – Дупница по АНД № 264/2023г., с което е изменено Наказателно постановление № 25/25.02.2022г., издадено от
директора на РИОСВ – София. Релевира се
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане се обосновава с доводи за неясно обвинение и за недоказаност на процесното административно нарушение. Прави се искане за отмяна на решението и за отмяна на
НП.
В
съдебно заседание, оплакванията в жалбата се поддържат от пълномощника на
касатора юрк В.Г. с представено писмено
становище.
Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите –
София, чрез
пълномощника си по делото юрк Б.Б., изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на въззивно оспорване пред
районния съд, е Наказателно
постановление № 25/25.02.2022г., издадено от директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите – София, с
което на „Т.– Б.д.“ АД, на основание чл.166, т.3
във вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 000,00лв.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена
на 13.08.2021г. проверка
от длъжностни лица при АНО във връзка предписания по Констативен протокол №
ККФОС-РВ-06/05.08.2021г., издадени на
основание чл.155, ал.2 от ЗООС, е констатирано
неизпълнение на предписанието по т.1 от
КП, тъй като при експлоатацията на ЕК № 1 е надвишена предписаната производствена мощност от 145 MW, а именно: данните сочат на
работа на ЕК № 1 с производствена мощност от 153 MW.
Въз основа на приобщените по делото доказателства
въззивният съд е приел за безспорно установено, че
санкционираното
дружество притежава КР №45-Н4/2019г., издадено от
директора на ИАОС, по силата на което е разрешена експлоатацията на
инсталации и съоръжения, между които енергийни котли /ЕК/ №1, №2 и №3,
изпускателни устройства /ИУ/ №1 и №2 и СОИ 1 и СОИ 2. При извършена на 29.07.2021г.
проверка
в централата на
дружеството от служители на РИОСВ – София са установени нарушения на целостта
на газоходните отвеждащи отпадъчни газове от дейността на ЕК №1 и №2 в
участъците след димните вентилатори до СОИ 1, поради което на дружеството е връчен
КП № ККФОС-ЛГ-26/29.07.2021г., с който по т.1 е
дадено предписание за ремонт и възстановяване целостта на повредените участъци
със срок на изпълнение до 30.08.2021г. При последваща проверка на 05.08.2021г.
от служители на РИОСВ – София в централата на дружеството
от разположената мобилна автоматична станция /МАС/, измерваща показателите за
качество на атмосферния въздух /КАВ/ са отчетени превишения на показателите SO2 и прах. Констатациите от проверката са
отразени в КП № ККФОС-РВ-06/05.08.2021г.,
връчен на дружеството. В т.1 от протокола поради
превишаването на нормите по посочените показатели е
дадено предписание дружеството незабавно да ограничи производствената мощност на горивната
инсталация
по Условие 2 от КР, до не повече от 145MW натоварване на всеки един от работещите енергийни
котли до изпълнение на предписанието по т.1 от протокола от 29.07.2021г. При извършена нова проверка
на
13.08.2021г.
от служители на РИОСВ – София е установено, че ЕК №1 работи с
мощност от
153MW, с което е констатирано неизпълнение
на даденото предписание, а данните са обективирани в КП № ККФОС-РВ-08/13.08.2021г.
Предвид горните обстоятелства, сочещи на
извършено административно нарушение по чл.166, т.3 от ЗООС вр. с чл.155, ал.2
от ЗООС, на дружеството е съставен АУАН № 1169/26.08.2021г., въз основа на
който е издадено и процесното НП. С оглед изясняване на релевантите за спора
факти, въззивният съд е разпитал длъжностните
лица, извършили проверката, които с показанията си потвърждават обстоятелствата относими към състава на нарушението.
В съдебното производство са приети
като писмени доказателства
решение № 29/21.02.2022г. на Административен съд – Кюстендил по
адм. дело № 271/2021г.,
оставено в сила с решение № 11552/13.12.2022г.
на
ВАС
по адм. дело № 4477/2022г. С
решението на Административен съд – Кюстендил е отхвърлена жалбата
на „Т.– Б.д.“ АД срещу предписанието
по т.1, дадено с КП № ККФОС-РВ-06/05.08.2021г.
При горните доказателства, съдът е формирал правен извод за липса на
съществени нарушения на процедурата и за
безспорна установеност на
административното нарушение. Във връзка с размера на наложената
имуществена санкция,
съдът е приел, че е налице забраната
за влошаване на положението на нарушителя, доколкото въззивното производство е повторно,
а при първоначалното разглеждане на спора, размерът на санкцията е намален на 2000,00лв.,
визирайки в този смисъл и пракитика на СЕС, с оглед на което с
оспореното решение е изменил НП, като е намалил размера на
наложената санкция от 20 000,00лв. на
2 000,00лв. Формирани са мотиви и за неприложимост на хипотезата на
чл.28 от ЗАНН.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съображенията за това са следните:
Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и
приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение
за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната
инстанция изцяло възприема. Не се установява релевираното
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Неоснователно касаторът счита, че обвинението не отговаря на
изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от
ЗАНН. От проверката на съдържанието на АУАН
и НП, е видно, че е налице ясно и безпротиворечиво описание на противоправното деяние с всички елементи от обективната страна на нарушението по чл.166, т.3 от
ЗООС във връзка със задължението по
чл.155, ал.2 от
ЗООС.
Неоснователно е възражението на касатора и за
недоказано деяние. В рамките на проведеното
съдебно производство, в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.168 от ЗООС и въз основа на годни доказателствени средства, съдът е
установил обективната истина по спора. Съставомерността на нарушението и
неговата доказаност са правилно констатирани с оглед на редовно събраните
доказателства в процеса. От писмените и
гласни доказателствени средства се установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на
релевираното деяние. Същото е под формата на бездействие във връзка със
задължението за изпълнение на предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната
среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции,
директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е
наложена имуществена санкция за това, че
не е изпълнил предписанието по т.1
от Констативен протокол № ККФОС-РВ-06/05.08.2021г., издадено на основание чл.155, ал.2 от ЗООС от длъжностни
лица при РИОСВ – София. Налице е идентичност на субекта на задължението по
предписанието, което е ИАА, и на субекта на административното нарушение. Данните за горното, са включени в съдържанието на КП от проверката на 13.08.2021г., който като
официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено
средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Последните са потвърдени и
от приобщените гласни доказателства на проверяващите длъжностни лица. Анализът на данните сочи на изводи за
безспорна установеност на релевантния факт
- бездействие на дружеството във връзка с изпълнението на
предписанието.
Касаторът навежда оплаквания в жалбата, които са относими
към законосъобразността на издаденото предписание, по отношение на която е налице произнасяне от съда по
реда на съдебното оспорване на КП № ККФОС-РВ-06/05.08.2021г. С влязло в сила решение № 29/21.02.2022г.
на Административен съд – Кюстендил по
адм. дело № 271/2021г.,
е отхвърлена
жалбата на „Т.– Б.д.“ АД срещу горното предписание, което като индивидуален административен акт по чл.155, ал. 2 от ЗООС, поражда
правни последици, задължителни за неговите адресати. С неизпълнението на предписанието от страна на
дружеството е осъществен
признака от състава по чл.166, т.3 от ЗООС и издаденото НП е законосъобразно.
Въз основа на изложеното касационният състав приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
С оглед на горното, оспореното въззивно решение се счита за валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.
Водим от изложеното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 24.04.2023г. на
Районен съд – Дупница, постановено
по АНД № 264/2023г.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.