№ 11279
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20211110164302 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от К. С. Б. срещу .... осъдителен иск с правно
основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, за сума в размер на 10000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, по
повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, полица № BG/23/320002122885/03.09.2020г., ведно със законната лихва
от 23.08.2021г. до окончателното й изплащане.
Релевират се доводи, че на 23.08.2021г. в гр. София, на пешеходна пътека на ....
в района на бл. 7, управлявайки лек автомобил с марка „..., с рег. № ..., водачът му Г.
М. реализира ПТП с движещия се пешеходец – ищцата К. С. Б., при което е пострадала
ищцата.
Съгласно протокол за ПТП вина за настъпването му има водачът на лек
автомобил с марка „..., с рег. № ... – при нарушение на правилата за движение по пътя.
Делинквентът е представил валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена при ответника. В резултат от процесното ПТП ищецът
претърпял многобройни увреждания, подробно описани в исковата молба, които
довели до влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в охлузване на
дясната челно-теменна област на главата; поставена мека имболизация в областта на
шията; охлузване по задната повърхност на дясната гръдна половина; множество
охлузвания по задните повърхности на левите предмишница и ръка; охлузвания на
външните глезени на двата крака; появата на силен стрес; плачливост и
раздразнителност; тревожност; главоболие; безсъние със събуждане от кошмари и
затваряне в себе си. С оглед изложените съображения намира предявения иск за
основателен и доказан.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна. Не оспорва наличието валидно възникнало
застрахователното правоотношение по застраховка ГО с делинквента. Оспорва
1
изключителната вина от страна на делинквента Г. М.; оспарва механизма на
процесното ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване,
доколкото твърди, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно, без да се огледа,
като се е движела неправилно по него – на необозначено за целта място и по начин,
когато пресичането й не е било безопасно. Оспорва наличието на причинно-
следствената връзка на твърдените вреди с описаното ПТП. Оспорва размера на
претенцията, като твърди, че е силно завишена. Оспорва претенцията за законна лихва.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с № К-
300/01.07.2021г. /л. 9 и сл./, изготвен от пол. инсп. Б. Г., дежурен ПТП – О“ПП“ –
СДВР се установява, че на посочената дата – 01.07.2021г. около 16:00 часа е настъпило
пътно транспортно произшествие, при което ищцата, която в качеството си на
пешеходец е претърпяла телесни повреди.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП, и
обстоятелството, че Г. Я. М. – водачът на лек автомобил с марка „..., с рег. № ... е
представил полица за застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/23/320002122885/03.09.2020г., валидна до 02.09.2021г., сключена с ответника .....
По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП,
протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение
на съставителя му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния
орган, а механизмът е елемент от предмета на доказване в производството.
Същевременно с изготвения по делото доклад /л. 43/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните наличието на
валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка ГО между
ответника и делинквента Г. М., както и настъпването на процесното ПТП на
23.08.2021г. Във връзка с оспорения от ответника механизъм на процесното ПТП, по
делото е приета САТЕ /л. 190 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като
компетентно изготвена, от която се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил с марка „..., с рег. № ...,
доколкото същият не пропуска и реализира ПТП с движещата се от ляво надясно
спрямо ориентацията на превозното средство пешеходка – ищца по делото.
От представеното по делото наказателно постановление от 16.07.2021г. /л. 16/
се установява, че на делинквента Г. М. е наложена глоба за нарушение на разпоредбата
на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на
ищцата ... и ... /л. 89 и сл./. От показанията на свидетеля ... се установява следното:
свидетелят ... е брат на ищцата; при настъпване на процесното ПТП ищцата е
изпаднала в безсъзнание; в продължение на близо 2-3 месеца след инцидента ищцата е
изпитвала болки в областта на гърба като не е можела да стои изправена или седнала
повече от 5 минути; изпитвала е силни болки в областта на гърба; и към момента на
показанията ищцата се страхува да пресича сама; сънува кошмари.
От показанията на свидетеля ... се установява следното: свидетелят ... е баща на
ищцата: след настъпване на процесното ПТП ищцата се е страхувала, че ще остане
инвалид; след процесното ПТП ищцата е имала болки в областта на врата и гърба;
2
сънувала е кошмари; страхувала се е да пресича; и към момента на показанията, при
по-дълго пътуване ищцата се оплаква от болки в областта на кръста.
С оглед събраните по делото доказателства /констативен протокол за ПТП с №
К-300/01.07.2021г.; приета САТЕ; наказателно постановление от 16.07.2021г. и
събраните гласни доказателства/, съдът счита, че ищцата е доказал при условията на
пълно и главно доказване, че механизмът на процесното ПТП напълно съответства на
описания в ИМ и в констативния протокол.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е основателно,
поради следните съображения: съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г.
на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС,
решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването
му или го е улеснил. В случая в производството по предявения иск е доказано, че
вредите са причинени в резултат от противоправното поведение на делинквента Г. Я.
М.. По отношение на възражението на ответника, че ищцата е навлязла внезапно на
пътното платно, без да се огледа, като се е движела неправилно по него – на
необозначено за целта място и по начин, когато пресичането й не е било безопасно,
следва да се посочи, че от заключението на САТЕ, което съдът цени като компетентно
и съответно на събраните писмени и гласни доказателства, се установява, че
действително ако пешеходката е спряла пресичането на пътното платно, преди да
навлезе в лентата за движение на лекия автомобил, ударът с процесния автомобил е
нямало да настъпи /л. 194/.
С оглед гореизложените съображения следва да се обоснове извода, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата, което възлиза на 50%.
Ищцата е представила медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, който не разполага с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р В. /л. 81 и сл./, кредитирана от съда като обективно и професионално
изготвена се установява следното: ищцата, в резултат на процесното ПТП е получила
следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия на главата, шия,
гръдна област и крайници като е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и получените от ищцата увреждания; получените контузии,
придружени с охлузвания отзвучават за около 15-20 дни; получените контузии на глава
и шия отзвучават за около 3 до 4 месеца; провеждано е болнично лечение в клиника по
Неврохирургия на ВМА гр. София от 01.07.2021г. до 05.07.2021г.; към момента на
изготвяне на СМЕ състоянието на ищцата е стабилизирано като има болки в шиината
област, които ще отзвучат за около 1 година, считано от момента на изготвяне на СМЕ;
към делото няма данни за предходни травми на ищцата или наличие на предходни
заболявания.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К. /л. 142 и сл./, кредитирана от съда като обективно и професионално
изготвена се установява следното: претърпяната от ищцата психотравма /пътната
3
злополука с травматични увреждания/ е довела до разстройство в адаптацията;
тревожно-депресивна симптоматика /понижено настроение, тревожност, вътрешно
напрежение, инсомния /безсъние/ с кошмарни сънища/, която е нарушила обичайното
й психично и социално функциониране за периода на възстановяването; описаната
невротична симптоматика може да се определи диагностично като смесена тревожно-
депресивна реакция в параметрите на адаптационно разстройство; тревожно-
депресивната симптоматика е претърпяла обратно развитие и е напълно компенсирана;
към момента на психиатричното изследване не се установява клинична патология,
няма основание да се обсъжда наличие на психично разстройство или личностова
промяна; налице са само анамнезни данни за страхово напрежение в определени
ситуации.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ, вр. чл.45, ал.1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,
покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се
установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищцата,
по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при
липсата на ангажирани доказателства за оборване на заК.та презумпция от страна на
ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства: констативен протокол за ПТП с
№ К-300/01.07.2021г. /л. 9 и сл./; наказателно постановление от 16.07.2021г. /л. 16/;
гласните доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на ищцата ... и ... /л. 89
и сл./; САТЕ /л. 190 и сл./; съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р В. /л. 81 и сл./; съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К. /л. 142 и сл./ се установява наличието на всички елементи от пораждащия
съдебно предявеното материално право на вземане, фактически състав, като спорен
между страните е единствено размерът на причинените от ПТП вреди.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право – здравето й – обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищцата се изразява в получените от нея мозъчно сътресение, контузия
на главата, шия, гръдна област и крайници като вещото лице е посочило категорично,
4
че получените контузии, придружени с охлузвания отзвучават за около 15-20 дни, а
получените контузии на глава и шия отзвучават за около 3 до 4 месеца. Предвид
обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди
са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на
дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по
справедливост от съда.
В настоящия случай следва да се вземат предвид следните специфични
особености: видно от изготвените по делото СМЕ и СПсих.Е, както и от гласните
доказателства, получени чрез разпита на свидетелите ... и ... се установява, че
интензитетът на причинените болки е продължил сравнително кратък период от време
– за около 3 до 4 месеца като към момента на изготвяне на СМЕ състоянието на ищцата
е стабилизирано като има болки в шиината област, които ще отзвучат за около 1
година, считано от момента на изготвяне на СМЕ и към делото според вещото лице,
изготвило СМЕ няма данни за предходни травми на ищцата или наличие на предходни
заболявания. В изготвената по делото СПсих.Е експертът е посочил, че към момента на
психиатричното изследване не се установява клинична патология, няма основание да се
обсъжда наличие на психично разстройство или личностова промяна; налице са само
анамнезни данни за страхово напрежение в определени ситуации.
Предвид обоснованите заключения на вещите лица, съдът приема, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от
настъпилото ПТП, с оглед посочените специфични особености, фактът, че полученото
заболяване е продължило сравнително кратък период от време – за около 3 до 4 месеца
като към момента на изготвяне на СМЕ състоянието на ищцата е стабилизирано като
има болки в шиината област, които ще отзвучат за около 1 година, считано от момента
на изготвяне на СМЕ, като същевременно следва да се отчете извода на експертите, че
получените увреждания са довели до промяна в обичайния ритъм на живот –
разстройство в адаптацията; тревожно-депресивна симптоматика /понижено
настроение, тревожност, вътрешно напрежение, инсомния /безсъние/ с кошмарни
сънища/; болки в областта на главата, шията, гръдната област и крайниците,
обезщетението следва да бъде определено в нормалния за такива случаи размер,
съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в
страната и следва да бъде престирана сума в размер на 10000 лева, която би
съставлявала справедливо обезщетение за причинените от деянието вреди. Престиране
на сума над този размер би довела до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като
вреди, надхвърлящи този размер не са доказани. Доколкото обаче по делото се доказа
съпричиняване в размер от 50%, то искът е основателен и доказан за сумата от 5000
лева. Следователно, предявеният иск за възмездяване на неимуществените вреди е
доказан за размера от 5000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 10000
лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането на ищцата за присъждане на законна лихва, следва
да се посочи, че въз основа на депозирана от ищцата молба за присъждане на
застрахователно обезщетение, при ответника е образувана застрахователна преписка №
0411-180-0015-2021/23.08.2021г. /л. 6 и сл./. В тази връзка в разпоредбата на чл. 496,
ал. 1 КЗ е посочено, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от
по-рА.та от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
5
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В настоящия случай самата ищца е
представила доказателство /л. 20/, че ответникът е поискал представянето на АУАН и
наказателно постановление, поради което е приложима т. 1, съгласно която
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-рА.та от двете
дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3. В случая е представила исканото доказателство на
24.09.2021г., видно от представената по делото молба /л. 15/, поради което
възражението на ответника в ОИМ /л. 39/, че обезщетението се дължи считано от
30.09.2021г. е основателно.
С оглед изложеното претенцията за законна лихва е основателна за периода от
30.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането като за периода от 23.08.2021г.
до 29.09.2021г. следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква да двете страни по
делото. Процесуалният представител на ищцата – адв. Й. е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., като в тази връзка обаче не е
представил каквито и да било доказателства за наличието на някоя от хипотезите на
нормата на чл. 38 ЗАдв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски по съразмерност в размер от 415.00 лева /юрисконсултско възнаграждение –
100.00 лева; депозит за експертизи – 700.00 лева; депозит за свидетел – 30.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на СРС сумата от 200.00 лева, съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., с ЕИК ..., с адрес: г.... да заплати на К. С. Б., с ЕГН **********, с
адрес: ..., на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/, по повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица № BG/23/320002122885/03.09.2020г., ведно със
законната лихва от 30.09.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на К. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: ... за присъждане
на законна лихва върху главницата от 10000 лева за периода от 23.08.2021г. до
29.09.2021г.
ОСЪЖДА К. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ..., с ЕИК ..., с
6
адрес: г...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 415.00 лева – разноски по
съразмерност за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ..., с ЕИК ..., с адрес: г.... да заплати в полза на бюджета на СРС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 200.00 лева – разноски за производството пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7