Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 634 / 16.06.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.
изслуша докладваното от съдията адм.д. № 2186/2022г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл.145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят
В.В.Ж., гражданин на Руска федерация, с ЛНЧ **********, с адрес ***, к-с „Съни
Дей 6“, бл.Д3, ап.19, е оспорил решение № УПБ-5/14.11.2022г. издадено от
интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с
което е отхвърлена молбата му за международна закрила.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Счита, че отказът е
немотивиран. Посочва, че е гражданин на Руската федерация и задължено за военна
служба лице и че е от семейство на военен ветеран от Афганистан. Счита, че след
руската мобилизация за „Специалната военна операция“ в Украйна (Указ за
обявяването на частична мобилизация в Руската федерация № 647 от 21.09.2022г.
на президента на Руската федерация) е изложен на пряк риск да попадне във
войната, която според неговите убеждения и според международните правила е
най-голямото престъпление на нашето време. Цитира текстове от Наказателния
кодекс на Руската федерация, съгласно които критиката насочена против войната в
Украйна е наказуема като престъпление. Посочва, че от март 2022г. води влог в
интернет против правителството и против войната и с обявяването на
мобилизацията за фронта на военните действия в Украйна е принуден да потърси
убежище в друга страна, а доколкото има жилище в България, иска убежище в
Република България. Иска обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и с представител по пълномощие адв.Д.О.,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваният административен акт
да бъде отменен, а преписката – върната на органа за ново произнасяне.
Ответникът,
редовно призовани, не се явява и не се представлява. Писмено изразява
становище, че жалбата е неоснователна и иска да бъде отхвърлена.
ФАКТИ:
С
молба с вх. № 429/05.10.2022г. подадена до Държавна агенция за бежанците, В.В.Ж.,
гражданин на Руска федерация е поискал международна закрила в Република
България.
С
покана с рег. № УП21908/25.10.2022г. В.Ж. е уведомен, че следва да се яви на 02.11.2022г.
в 9.00 часа в Регистрационно-приемателен център – с.Баня за провеждане на
интервю по молба за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците.
На
02.11.2022г. интервюиращият орган, който се явява административен орган в
процесния случай, е провел интервю с жалбоподателя, което е описано в протокол
рег.№ УП 3216 (л.62 и сл.). Интервюто е проведено с помощта на преводач. В него
жалбоподателят заявил, че е напуснал Русия на 27-28.07.2022г. със самолет за
Истанбул. Оттам с автобус отпътувал за София, след което с друг автобус отишъл
в Несебър. В България влязъл легално с туристическа виза на 29.07.2022г.
По
отношение на етническата група, към която принадлежи е посочил, че родителите
му са от различни националности. Майка му е от Република Дагестан, но е с
полска фамилия, а баща му е руснак. Себе си определил като гражданин на Руската
федерация, като посочил, че в Русия може да приема само една националност без
право на избор. Затова и във военната книжка няма посочена принадлежност към
определен етнос. Посочва, че до войната в Украйна не е имал проблеми, свързани
с етническата си принадлежност.
След
началото на войната започнал лични беседи в YouTube на тема „Не на войната“, за
което получил реакции в социалните мрежи, че е предател. Счита, че руските
войски няма какво да правят в Украйна и че войната не е нужна. Заявявал е
навсякъде, където е било възможно – в дома, на работа, на гости, в YouTube и в
Instagram, своето негативно отношение към войната. Дори подписал петиция в
социалните мрежи, която при събиране на определен брой подписи се предоставя за
разглеждане лично на президента. Получил реакции от близки приятели, както и от
бившата си приятелка. След като видяла негова снимка, на която има украински
флаг, му изпратила лично съобщение, че е предател. Заплашила го, че заради
убежденията му ще му изпрати наемни войски „Вагнер“, които да се разправят с
него и със семейството му. Написала му, че има такива възможности, тъй като
нейният настоящ приятел служил в тези войски. Посочил е, че в Русия живеят
майка му, баща му и сестра му. Твърди, че не може да живее при тези свои роднини
или на друго място в страната, защото те имат свой живот и той няма къде да
живее. Освен това счита, че заради убежденията си би бил заплаха за своите
роднини, тъй като да не е съгласен с режима в Русия и да се изказва против него
е престъпление там.
По
професия е юрист, специализирал в гражданското право и в бракоразводните дела.
Не е служил, но подлежи на мобилизация с чин „редник“. Посочва, че имал
заболяване на гръбнака, след което станал студент и това било отсрочка от
военната служба. Заявява, че не членува в политическа партия или организация.
Като конкретен повод да напусне страната си посочил, че не иска до убива хора.
По
отношение на подробните причини, поради които е напуснал страната си на
произход и не желае да се завърне в нея, заявил, че всичко започнало когато
разбрал за войната, тъй като в Украйна имал много приятели. Твърди, че в
училище са го учили, че не трябва да има никога война, а сега неговата страна
хвърляла бомби върху друга държава, където той има близки. Убиват се мирни граждани
и той се чувства отговорен, че страната му воюва и убива за сметка на неговите
данъци. Твърди, че руското общество в голямата си част поддържа войната и се
отнася твърде пренебрежително към тези, които са против, както и че се носи
наказателна отговорност, ако ходиш на митинги и имаш публикации в социалните
мрежи против войната. България я е избрал, тъй като има представа от културата
и преди година е купил жилище тук. Освен това знае, че България е демократична
държава, а в Русия все по-трудно има свободата на действие. Неговата страната,
според жалбоподателя е станала тоталитарна, затова е дошъл тук да потърси
убежище и помощ. Рано или късно е щял да дойде в България, защото с всяка
изминала година правата на хората в Русия все повече се нарушавали. Ж. е
заявил, че конкретно към него няма отправени заплахи, но има косвени в
социалните мрежи, че ще бъде пратен в затвора или убит. Посочва, че в Русия
дори войната не може да се нарича с истинското й име, а трябва да се казва
„военна операция“. Призивът му в социалните мрежи и в YouTube да не се воюва е
престъпление според съвременното законодателство в Русия и трябва да мълчи и да
не изказва мнение. Счита, че за него има реална заплаха поради убежденията и
публикациите му. Твърди, че дори да публикува чужда статия, в която се говори
за война, също е престъпление в Русия. Посочва, че след неговите публикации,
които са от началото на войната, не е ходил в криминална полиция. На въпроса
дали е получил призовка да се яви за запас, е заявил, че е напуснал страната
преди да започне мобилизацията, но знае, че съседът му я получил, тъй като
сестра му е отворила вратата и там са били трима души – сътрудник на армията,
на полицията и социален работник, които търсили съседа, за да му връчат
призовка. Заявил е, че е решил да напусне Русия в конкретния момент, защото
рано или късно щял да си тръгне от там заради убежденията си, тъй като счита,
че като гражданин на Русия с неговите данъци подкрепя действията на
правителството.
По
отношение на времето на подаване на молбата до Агенцията за бежанците,
жалбоподателят е заявил, че при първа възможност след като била обявена
мобилизация, потърсил къде трябва да подаде молба за закрила, като първо ходил
в полицията в Несебър и в Бургас и след като там му казали, че не е тяхна
работа, намерил Агенцията за закрила на бежанците. Заявил е още, че докато не
свърши войната или не се реши по мирен начин проблемът, както и докато не се
смени режимът и формата на управление в Русия, не би се върнал там. Счита, че
ако се върне преди това ще го повикат в армията. Освен това ще ангажират
наказателната му отговорност, след като се запознаят с неговия YouTube канал.
Твърди, че изборът на руския гражданин е или да отиде на война, или да влезе в
затвора. Твърди още, че в Русия се нарушават правата на човека от всякакво
естество. Иска да остане в Република България на законово основание, да научи
езика и да стане член на обществото.
В
административната преписка се съдържа справка от 14.10.2022г. (л.46 и сл.),
изготвена от изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Международна дейност“
при Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет. Справката касае
Руската федерация – общо положение в страната, спазване на човешки права,
рискови групи, задължителна ли е военната служба, подлежат ли на наказание
тези, които отказват военна служба и ще бъдат ли взети за военна служба лица,
завръщащи се от чужбина.
По
отношение на спазване на човешките права в справката е посочено, че
съществените въпроси, свързани с правата на човека в Русия включват извънсъдебни
убийства и опити за такива; насилствени изтезания; съобщения за извършване на
изтезания от страна на правителствени служители на реда, които понякога водят
до смърт или в отделни случаи са свързани със сексуално насилие или
принудително затваряне в психиатрия; произволни арести и задържания; наличие на
лица, задържани по политически и религиозни причини; политически мотивирани
репресии срещу лица, намиращи се извън страната; силна произволна намеса в
личния живот; сурово потискане на свободата на изразяване и на медиите,
включително използването на „антиекстремистки“ и други закони за потискане на
мирното несъгласие и злоупотреби срещу религиозни малцинства; насилие срещу
журналисти; блокиране и филтриране на интернет съдържание и забрана на
анонимността онлайн; сериозно потискане на правото на мирно събиране и на
свободата на сдружаване, включително прекомерно ограничаващи закони за „чужди
агенти“; неспособност на гражданите да сменят правителството си мирно чрез свободни
честни избори и др. Това примерно изброяване на нарушаването на правата на
човека в Русия е подкрепено от цитирани в справката източници, като всички
данни касаят времето преди започване на военния конфликт с Украйна.
Според
същата справка мобилизацията е започнала незабавно и без подбор. Възрастта на
мобилизираните породила въпроса защо страна, която води война, би наела
по-възрастни хора да се бият, вместо да започне от най-младите. Отговорите
могат до бъдат два - младите в съответния район вече са „изчерпани“, или
властите не подбират, защото им трябват абсолютно всички мъже. Според Виктория
Маладеева от фондация „Свободна Бурятия“ в нейния район се взимат просто всички
мъже, като властите обикалят къщите и посред нощ спират случайни минувачи от мъжки
пол на улицата, правят проверки в предприятията и ги откарват във военните
пунктове.
Преценявайки
събраните в хода на административното производство доказателства, интервюиращият
орган в Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че не
са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ за предоставяне на
статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което на основание чл.70, ал.1,
във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е издал оспореното решение (л.10-17).
В
мотивите на обжалвания административен акт органът подробно е анализирал
проведеното на 02.11.2022г. интервю с жалбоподателя, като е преразказал част от
изявленията на Ж. по време на самото интервю, след което е направил извод, че
за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по
смисъла на Закона за убежищата и бежанците, тъй като от събраните доказателства
не може да се направи извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла
на чл.8, ал.1 от ЗУБ – по отношение на раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.
Според административния орган не се установяват и дискриминационни и други
неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, защото жалбоподателят не е
заявил да е бил преследван поради своята етническа и религиозна принадлежност.
Спрямо него не е било упражнено физическо насилие и не е бил обект на репресии
по тези причини. Освен това, административният орган е приел, че няма данни да
се направи извод за това, че е възможно в бъдеще жалбоподателят да бъде
подложен на такива репресии. Органът се е позовал и на обстоятелството, че по
време на интервюто жалбоподателят е заявил, че не е политически ангажиран.
Затова според мотивите на обжалвания акт не би следвало да има проблеми относно
своето политическо мнение или убеждение. Според административния
орган, независимо че Ж. твърди, че имал различно виждане по отношение на „конфликта
в Украйна“, то срещу него не са били предприемани никакви конкретни действия от
страна на полицията или на официалните власти. Затова административният орган е
направил извод, че Руската федерация няма никакво негативно отношение спрямо Ж..
В подкрепа на този извод е отбелязан фактът, че Ж. е започнал своите беседи в YouTube
канала си в началото на „конфликта в Украйна“, но от това не са последвали
никакви репресии за него.
По
отношение на отправените заплахи от различни хора от социалните мрежи и в YouTube
канала, административният орган е приел, че това са заплахи от частни лица,
които са от личен характер. Тези лица не представляват държавен орган. Затова е
направил извод, че въпросните заплахи не биха могли да се определят като
събития, налагащи на Ж. напускането на страната по произход, мотивирани от
бежански или хуманитарни причини.
Относно
твърдението на Ж., че ако се завърне в страната си по произход, ще бъде взет да
отслужи редовната си военна служба, административният орган е направил извод,
че такава опасност за жалбоподателя не съществува, тъй като той не попада във
възрастовата граница от 18 до 27-годишна възраст, когато в Руската федерация
всички мъже подлежат на задължителна военна служба. Освен това
административният орган е направил извод, позовавайки се на изявление на
президента на Руската федерация, че Ж. няма опасност да бъде изпратен да воюва
в Украйна, тъй като на мобилизация подлежат само резервисти, отбили военната си
служба и хора с военен и боен опит, а той не попада сред тази група. Според
административния орган, позовавайки се на публикации в Нюз БГ и БТВ новините,
обявената частична мобилизация в Русия вече е приключила. Органът хипотетично е
приел, че дори и жалбоподателят в един бъдещ момент да се отклони от военна служба
и да му бъде наложено наказание за това, тези наказания не са прекомерни и
съответстват на общоприетите стандарти в областта на правата на човека. А и
наказания за отклонение от военна служба са предвидени и в българския
Наказателен кодекс.
Според
административния орган жалбоподателят с иницииране на настоящото
административно производство цели единствено да удължи и узакони престоя си в
Република България, защото ако действително е изпитвал основателни опасения за
сигурността си, свързани с неговата дейност в социалните мрежи и в YouTube
канал му, както и свързани с Указа на президента на Руската федерация за
мобилизация, би следвало да подаде своята молба за закрила още с влизането си в
страната или непосредствено след измененията в Наказателния кодекс или след
издаване на Указа за мобилизация, а не преди изтичане на визата му за
пребиваване. Като е цитирал определението за мигрант, съдържащо се в глава II,
§62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец,
издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации,
административният орган е приел, че конкретно установените факти по отношение
на Ж. обосновават извода за отсъствие на релевантен за предоставянето на статут
мотив да напусне държавата си по произход и да остане извън нея, както и че
спрямо него не е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 и няма риск
от бъдещо такова.
В
мотивите на обжалвания акт се съдържат и аргументи за това, че по отношение на В.Ж.
не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като
установените факти не позволяват да се приеме, че той е бил принуден да напусне
Русия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл.9, ал.1
от ЗУБ. Доказателство, че отсъстват основания за предоставяне на хуманитарен
статут е обстоятелството, че Ж. е напуснал страната си легално с паспорт с
положена виза за Република България. Позовавайки се на информация от справка,
предоставена от дирекция „Международна дейност“ на Държавната агенция за
бежанците от 14.10.2022г., административният орган е направил извод, че на
територията на Русия няма въоръжен конфликт и в контекста на решение на съда на
Съда на ЕО по дело С-465/07 по преюдициално запитване относно тълкуването на
чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г., това
означава, че за да са налице предпоставките за хуманитарен статут, нивото на
общо насилие в Русия трябва да е изключително, каквото според цитираната
информация не е.
С
тези мотиви административният орган е направи извод, че дори да се завърне в
държавата си по произход – Русия, жалбоподателят Ж. би могъл да води нормален
начин на живот, тъй като не е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като тежки заплахи за живота или личността му на цивилно лице
поради безогледно насилие, в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В
хода на съдебното производство административният орган е представил нова
справка от дирекция „Международна дейност“ от 20.01.2023г., в която е обърнато
внимание на характера и особеностите на военната служба в Русия, подлежат ли на
наказание лицата, които отказват военна служба, каква руска армия участва във
военните действия в Украйна и т.н.
Жалбоподателят
представи копие на военния си билет, заверен на 01.03.2017г. като военно
задължен (военнообязанный).
Представи
още и повиквателна серия М № 502207 (л.152), с която в съответствие с
Федералния закон за войнските задължения и военната служба жалбоподателят е задължен
на 12.10.2022г. от 11.30 ч. да се яви във военния комисариат на адрес : МО,
град Щелково, Фрязино, Московска област, ул. „Централна“ №86 в кабинет 107 за
заседание на повиквателната комисия, която ще вземе решение за призоваването му
на военна служба.
Оспореното
решение е съобщено на жалбоподателя на 16.12.2022г. (л.44). Жалбата, сезирала
съда, е подадена директно пред Административен съд Бургас на 22.12.2022г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваното
решение е издадено в рамките на производство по чл.68 и сл. от ЗУБ от
интервюиращ орган, съобразно правомощията му по чл.70, ал.1 от ЗУБ, по молба на
процесния жалбоподател. На 02.11.2022г. с лицето е проведено интервю, за което
е съставен протокол, подписан от органа и от процесния жалбоподател. За
провеждането на интервюто е използван преводач. Интервюиращият орган е
определен за такъв със заповед № РД 05-295/13.04.2022г. на председателя на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Затова съдът счита, че
обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, а при
постановяването му е спазена формалната процедура, уредена в глава VІ, раздел
ІІ от ЗУБ. Решението е постановено в изисканата от закона писмена форма и
съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Решението е мотивирано
подробно, като органът е анализирал фактите, изложени от молителя в проведеното
интервю. По тези съображения съдът счита, че при постановяване на обжалвания
акт не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да доведат до
неговото опорочаване.
Обжалваният
акт е материално незаконосъобразен.
Съгласно чл.1, ал.2
от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва
убежище, международна закрила и временна закрила.
Според
чл.1а, ал.2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията
за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992
г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по
защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и
хуманитарен статут.
Според
чл.4, ал.3 от ЗУБ чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила,
или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в
която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко
или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно чл.8, ал.1
от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя
на
чужденец,
който
поради
основателни
опасения
от
преследване,
основани
на
раса,
религия,
националност,
политическо
мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън
държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
В
ал.5 на същия член законодателят е регламентирал действията, които могат да се
квалифицират като преследване. Сред тях са правни, административни, полицейски
или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по
дискриминационен начин (т.2), наказателно преследване или наказания, които са
не пропорционални или дискриминационни по т.3, наказателно преследване или
наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия,
когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на
деяние по чл.12, ал.1, т.1-3 от ЗУБ.
Според
ал.6 на чл.8 от ЗУБ опасенията от преследване може да се основават
на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по
произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако
се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията
или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е
извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този
закон.
Доколкото
съгласно чл.1а, ал.2 от ЗУБ международната закрила включва освен статут на
бежанец и хуманитарен статут, следва да се обсъди и приложението на
разпоредбите на чл.9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. Така
в чл.9, ал.1 от ЗУБ са уредени хипотези на реална опасност от тежки посегателства
- Хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства,
като:1. смъртно наказание или екзекуция, или 2.изтезание, нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
Според
ал.3 на същия член реалната
опасност от тежки посегателства може да се основава на събития,
настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на
дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че
тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или
ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена
единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.
При
анализа на цитираните норми следва да се направи извод, че както в хипотезите,
уреждащи статута на бежанец, така и тези, регламентиращи хуманитарния статут, е
предвидена възможност опасенията от преследване (относими към статута на
бежанец) и реалната опасност от тежки посегателства (относима към хуманитарния
статут) да се основават на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал
държавата си по произход или на дейност, извършена от него след отпътуването
му, какъвто е процесният случай. Административният орган в мотивите на обжалваното
решение въобще не е обсъдил тези хипотези. Обратно, анализирайки казаното от
жалбоподателя по време на интервюто, се е позовал на обстоятелствата, че указът
за мобилизация е издаден след като жалбоподателят е напуснал руската федерация
и от това е извел извод за отсъствие на основания за предоставяне на
международна закрила.
В
конкретния случай са налице кумулативно няколко фактора, които едновременно
дават основание да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на
международна закрила.
На
първо място процесният жалбоподател в първите месеци след започване на войната
е заявил публично в своя youtube канал мнението си за нея, в което я осъжда - https://www.youtube.com/watch?v=Zs7rrMD154E;
https://www.youtube.com/watch?v=GJd-jLXkTu4.
Това мнение очевидно е в разрез с официалната политика на Руската федерация.
Нещо повече, по делото са събрани доказателства за създадените след
24.02.2022г. състави на престъпления в Наказателния кодекс на Руската
федерация, които криминализират въобще произнасянето на думата „война“ по
отношение на т.нар. от административния орган „конфликт с Украйна“. В
продължение на повече от година в международния информационен обмен има
безкрайно много факти за реализирани наказателни преследвания срещу руски
граждани, които публично са заявили негативното си отношение към войната, която
Русия води срещу Украйна, като често въобще не става въпрос за лица, които са
ярки политически опоненти на руския президент, а за обикновени граждани, които
до този момент не са изявявали публично никакви пристрастия в никаква насока. В
подкрепа на това съждение съдът ще приведе само два примера, за да не утежнява
мотивите на настоящото решение и тези примери съвсем целенасочено няма да са с
лица, които в продължение на голям период от време с думи и протестни действия
активно са се противопоставяли на пълзящото тоталитализиране на Руската
държава, а след това и на непровокираните военни действия, които тя е започнала
в Украйна, каквито са Алексей Навални, Иля Яшин и В. Кара-Мурза. В последния
месец в медиите (https://offnews.bg/nashite-avtori/kak-v-demokratichna-rusia-osadiha-mazh-zaradi-antivoenna-risunka-n-796601.html;
https://news.bg/int-politics/v-rusiya-arestuvaha-bashta-i-izpratiha-dashterya-mu-v-priyut-za-antivoenna-risunka.html;
https://www.svoboda.org/a/masha-moskaleva-i-mir-vokrug-nee-kak-devochku-nakazali-za-antivoennyy-risunok/32354390.html;
https://www.youtube.com/watch?v=8EWTkDrEaJU;
https://www.youtube.com/channel/UCu4uHP9kZup8K4Ozedq3xLw;
https://www.bbc.com/russian/media-65070160; https://www.dw.com/ru/zaderzan-otec-skolnicy-narisovavsej-antivoennyj-risunok/a-64853630; https://meduza.io/feature/2023/02/27/shkolnitsa-iz-tulskoy-oblasti-narisovala-antivoennyy-risunok-teper-otets-kotoryy-vospityvaet-ee-odin-figurant-ugolovnogo-dela-o-diskreditatsii-armii; https://www.segabg.com/hot/category-the-war/rusko-momiche-e-prateno-nasila-priyut-zaradi-antivoenna-risunka; https://m.offnews.bg/news/Sviat-_12/Tatko-ti-si-moiat-geroj-Bashtata-na-12-godishno-momiche-narisuvalo_797980.html)
стана известен случаят с детската рисунка на М.М.и започналото активно
наказателно преследване по повод същата рисунка на бащата на това дете - А.М.. През
април 2022 година М. и нейните съученици трябвало да
нарисуват рисунки в подкрепа на руската армия в
Украйна. Но М. нарисувала две знамена - едно руско с надписа "Не на
войната" и едно украинско с призива "Слава на Украйна". Между
двете знамена е изобразена майка с дете, към които са насочени руски ракети.
Още на следващия ден бащата на М. - А.М., който я отглежда сам, е извикан в
училището. Полицията и службата по младежта го отвеждат на разпит в участъка. М.
е обвинен, че не възпитава правилно дъщеря си. Освен това властите открили
негови коментари в социалните мрежи, които са критични към армията. Той е
наказан с глоба в размер на около 500 евро за т.нар. дискредитиране на руската
армия. М. и баща ѝ били разпитани и от Федерална служба за сигурност. От
този ден нататък момичето не искало да ходи на училище - от страх. Непосредствено
преди Нова година М.и отново били посетени от полицията. Служителите извършили
обиск, като изхвърлили дрехите от гардероба и ги стъпкали, изтръгнали картините
от стените, преобърнали мебелите. Намерили парите на семейството, сред които
3150 долара. Това веднага довело до въпроса: "Кой ти плаща? За кого
работиш?".
След
тази история бащата и детето решават да се скрият в един съседен град, но на
първи март били открити от полицията. А.М. бил задържан и поставен под домашен
арест. Заплашен от наказателен процес за "повторно дискредитиране
на руската армия". Освен това властите започнали
да водят дело за отнемане на родителските права над дъщеря му. Тя нямала право
да живее вкъщи, била отведена в социален дом. На 27 март 2023 г. Ефремовския окръжен съд в Тулска област
постановил решение, по силата на което самотният баща трябва да бъде изпратен в
наказателна колония за две години. На следващия ден присъдата била произнесена
в отсъствието на А.М., тъй като той успял да избяга през нощта. В същото време
никой не знае къде е настанена дъщерята.
Другият случай, който съдът ще посочи е
този с Олеся Кривцова, която протестирала срещу
руската агресия в Украйна и затова е арестувана, а после и съдена. Докато чакала
присъдата си, тя била под домашен арест в град Архангелск с електронна гривна
за проследяване. Заплашвали я до 10 години затвор за обида към армията и
оправдаване на тероризма. Затова тя решила да избяга, отрязала гривната и през
Беларус стига до Литва. (https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/05/14/4481263_da_osudish_
voinata_i_da_chakash_prisuda_kak_olesia/;
https://trud.bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%
B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%
BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-10-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%
BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%
D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0) Престъпното
деяние на Олеся било, че споделяла постове против войната
в Украйна в "Инстаграм". Една от публикациите касаела по-конкретно
експлозията на Кримския мост през октомври. Арестували я, взе ли й телефона и й
повдигнали обвинения в оправдаване на тероризма и дискредитиране на руските
въоръжени сили. Съгласно условията, при които е пусната под домашен арест, Олеся
Кривцова нямала право да говори по телефона и да влиза в интернет. Нейн приятел
й показал групов чат, в който колеги от университета критикували поведението й.
"Изобличаването е дълг на патриота", гласял един от коментарите. Впоследствие
хората от чата били посочени в съда като свидетели на прокуратурата.
Цитираните случаи
показват, че под страх от наказателна отговорност е забранено изказване на
мнение различно от мнението на П. и управляващите Руската федерация, особено
такова, което противостои. Във видеата на жалбоподателя публикувани в YouTube,
които съдът изгледа, има точно такова мнение,
критикуващо политиката на Руските управляващи и неразбиращо смисъла от
нападението на Украйна. Посочените два случая ясно показват, че това което в
демократичните държави наричаме свобода на изразяване (право на лично мнение), може съвсем реално да „осигури“
на жалбоподателя не само висока глоба, но и лишаване от свобода, само защото
неговото лично мнение за войната, която Русия води срещу Украйна не съвпада с
това на управляващите Руската държава. Пътят за достигане на информацията до
съответните руски служби, че Ж. говори против войната е кратък и се вижда ясно
от приведените два примера със съвършено неизвестни за света и политиката руски
граждани – доносничеството -"Изобличаването е дълг на патриота".
Да, действията на жалбоподателя критикуващи войната и руската
политика не са концентрирани и огромно множество, но и на посочените по-горе
руски граждани не са били последователни и множество политически действия, а
инцидентен публичен израз на негодувание против водената от Русия война. И
въпреки това те са били осъдени (респ.заплашвало ги е осъждане) на лишаване от
свобода за реализираната от тях свобода на изразяване – базистно право в
демократичните държави.
В
контекста на посочените два случая от десетки хиляди такива, позоваването от
страна на административния орган на публично изявление на руския президент В.
Путин като източник на достоверна информация относно издаването на Указа за
частична военна мобилизация е логически неразбираемо.
По
повод заплахата и опасенията от преследване, които жалбоподателят има,
административният орган не е обсъдил справката, която сам е събрал в хода на
административното производство, съставена от дирекция „Международна дейност“ на
Държавната агенция за бежанците в частта й относно спазване на човешките права
в Руската федерация. Ако беше го сторил, сам би достигнал до извода, че в
случая опасенията на жалбоподателя от преследване, които се основат и на
събития, които са настъпили след като е напуснал Руската федерация, са съвсем
реални и те произтичат от неговата публично изразена чрез YouTube канала и
социалните мрежи позиция по отношение на войната, която Русия води срещу
Украйна. Следва да се подчертае, че анализът в становището за спазването на
човешките права в Руската федерация съвсем не касае само правата на лицата от
ЛГБТИ общността. Съдът при описание на фактите цитира засягането на множество и
различни човешки права и начина, по който те са компрометирани. Между тях е
сурово потискане на свободата на изразяване, в т.ч. и на медиите, включително
използването на „антиекстремистки“ и други закони за потискане на мирното
несъгласие на населението. (В същото становище е направен подробен анализ на
т.нар. „антиекстремистки закони“, които административният орган е следвало да
разгледа в контекста на обсъждането на фактите и дали те обосновават наличието
на реални опасения от преследване по отношение на процесния жалбоподател.)
На
следващо място е необходимо да се държи сметка за обстоятелството, че
настоящият жалбоподател през целия процес на провеждане на административното
производство пред органа и пред съда поддържа и твърди едни и същи факти, сред
които са неговото негативно отношение към политиката на Русия по отношение на
спазване на човешките права и най-вече по отношение на войната, която води в
Украйна, както и опасенията му, че ако се завърне в държавата по произход, може
да бъде мобилизиран и изпратен да воюва в Украйна. Тоест, твърденията за
наличие на такива опасения наред с доказателствата, че лицето действително има
демонстрирано публично съответното отношение към действията на държавата му по
произход, не са възражения, които се съдържат само в жалбата, сезирала съда,
неподкрепени с предхождащи действия и насочени единствено да създадат невярна представа
у съда и респ. у административния орган за несъществуващи, но твърдени опасения
от преследване.
На
следващо място, опасенията на жалбоподателя, че може да бъде мобилизиран и
изпратен в Украйна да воюва са абсолютно обосновани от гледна точка на събраните
доказателства и в пълно противоречие с мотивите, изложени от административния
орган в тази насока. Именно в частта, касаеща опасенията на жалбоподателя от
реалистичната възможност да бъде изпратен да воюва, административният орган се
е позовал на изявление на руския президент за това какви хора ще бъдат
мобилизирани и е направил извод, че жалбоподателят не попада сред тях. Изводът
на руския президент, цитиран от органа е опроверган от данните съдържащи се в
справката на дирекция „Международна дейност“ на Държавната агенция за бежанците.
Освен това, позовавайки се на две информационни издания, органът е приел, че
обявената частична мобилизация вече е приключила. Тези изводи са погрешни. По
делото беше представена съвсем реална призовка, изпратена до жалбоподателя
(л.152), от която се установява, че той е бил призован да се яви в съответния
военен комисариат на окръга, където е неговото местоживеене на 12.10.2022г.
Това действително е дата, която предшества датата на неговото интервю,
извършено от процесния административен орган, но от изявлението в съдебно
заседание, направено от страната при представянето на това доказателство, се
установи, че призовката е получена от неговата сестра и му е препратена. Тоест,
той е бил информиран реално за наличието на такава призовка доста след
приключване на интервюто. С нея жалбоподателят е задължен на посочената дата да
се яви при съответния военен комисариат, за да се извърши заседание на
призоваващата комисия, която да приеме решение за призоваването му на военна служба.
Съдът
счита, че тази призовка надлежно удостоверява реалността на опасенията,
изложени от жалбоподателя още по време на интервюто, извършено от
административния орган, че ще бъде изпратен като част от руската армия да воюва
в Украйна. Тя доказва и че изводът на административния орган, че частичната
мобилизация е приключила е необоснован. Информация за това, че продължават да
бъдат мобилизирани всякакви лица от мъжки пол – граждани на Руската федерация,
без оглед на това дали притежават характеристиките, описани в Указа за
обявяване на мобилизацията, или не, може да бъде намерена в информационното
пространство, стига желаещият да бъде информиран да се погрижи за чистотата и
надежността на източника на информация. Нещо повече, през последният месец
преди постановяване на настоящото решение стана ясно, че законодателният орган
на Руската федерация е променил законодателната уредба в частта относно начина
на призоваване на лицата, по отношение на които ще се осъществява мобилизация.
До този момент тази процедура е изисквала изпращане на призовка, каквато
настоящият жалбоподател е получил, чието получаване следва да бъде удостоверено
надлежно, т.е. да има сигурни доказателства, че адресатът на призовката
действително ще я получи. След цитираното изменение призоваването ще се
извършва по електронен път чрез изпращане на имейл, като за получаването на
такава призовка е достатъчно да са изтекли седем дни от изпращането на имейла,
без значение дали са налице доказателства за неговото получаване. Тези факти са
друг аргумент в подкрепа на извода, че обявената с Указ № 647/21.09.2022г.
частична мобилизация в Руската федерация не е приключила.
Мотивите
на административния орган в съвкупност са едностранчиви. В тях подробно е
обсъдено, че по отношение на жалбоподателя не съществува никакъв риск да бъде
преследван заради раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група. Такива твърдения обаче въобще не са въведени от молителя, който
е процесен жалбоподател. Той никъде и пред никого не е твърдял, че въз основа
на някои от тези характеристики се опасява, че може да бъде преследван.
Единствените му опасения от преследване са свързани с политическото мнение,
което е изразявал, което може да бъде открито и към настоящия момент в неговия YouTube
канал, както и от убежденията, които публично е изразил и които касаят войната,
водена от Русия против Украйна. В контекста на тези твърдения административният
орган е изтъкнал, че те са заявени още в началото на войната, а жалбоподателят
е напуснал Руската федерация през лятото на 2022г. – около пет месеца след
началото на военния конфликт, и след като за този период Руската държава не му
е сторила нищо, то няма основание да се счита, че е налице реална опасност от
преследване. Административният орган обаче не е обсъдил всички установени факти
в тяхната съвкупност и общото им кумулативно въздействие, водещо до реални
основания за преследване, нито е подкрепил изводите си с надеждни и изчистени
от пропаганда източници на информация за състоянието на правата на човека в
Русия. В мотивите на обжалвания акт не е обсъдено и приложението на чл.8, ал.6
от ЗУБ, а именно, че опасенията за преследване се обосновават и на събития,
настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Тези
събития от една страна са бързото превръщане на Русия в тоталитарна държава, в
която личните права и свободи на несъгласните с водената от страната вътрешна и
външна политика грубо и безогледно се нарушават или въобще не се зачитат,
преследват се всички, които публично изразяват мнения, различни от политиката
на Руското правителство и президент, както и на факта, че във втората половина
на м.септември 2022г. е обявена частична мобилизация, което предпоставя напълно
реалистична възможност жалбоподателят да попадне като мобилизиран в реални
военни действия, за разлика от хипотезата, прилагана преди мобилизацията -
набавяне на жива военна сила чрез доброволно сключване на договори от лицата,
които искат да воюват срещу задължение на държавата да им заплаща
възнаграждение.
Административният
орган едностранчиво е подходил и при преценка на събраните доказателства, като
е цитирал избрани от него части от представената справка от дирекция
„Международна дейност“, без да обсъди данните от справката в съвкупност и да
установи как и в какво се изразява нарушаването на човешките права в Русия и
последиците, до които би довело всяко публично изразено мнение, което критикува
действията на руския президент и на другите орган в тази държава, както в
областта на човешките права, така и в частност по отношение на войната в
Украйна.
Всички
описани факти в тяхната съвкупност обосновават извода, че за жалбоподателя са
налице обосновани опасения от преследване в държавата му по произход, които
могат да се изразят както във физическо и/или психическо насилие, така и в
наказателно преследване или наказания, които са непропорционални – чл.8, ал.6
във вр. с ал.5, т. 1 и т.3 от ЗУБ. Опасенията от преследване в случая са
обосновани от изразените в публичното пространство от жалбоподателя политически
мнения, а опасността от мобилизация само допълнително усилва тези опасения, тъй
като мобилизацията може да се използва като репресиращ инструмент.
Съдът
счита, че по отношение на жалбоподателя действително не са налице предпоставки
да бъде предоставен хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ, тъй
като описаните в три точки посегателства следва да стоят като реална опасност,
а към настоящия момент няма данни жалбоподателят да го грози смъртно наказание
или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,
както и тежки заплахи срещу живота и личността му поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въоръжен международен
конфликт действително има, но той се води предимно на територията на Украйна, а
не на територията на Руската федерация. Поради това съдът счита, че безогледно
насилие по смисъла на закона, което да е причинено от въоръжения международен
конфликт и да представлява заплаха за цивилното население на Руската федерация
на този етап няма. Затова изложените мотиви на административния орган относно
отсъствието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут се споделят и
от настоящия съдебен състав. За да бъде предоставена обаче международна закрила
е достатъчно да са налице предпоставки за статут на бежанец, каквито съдът счита
,че в процесния случай има с оглед на мотивите, които изложи до тук.
По
тези съображение обжалваното решение следва да бъде отменено, а преписката
върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в
мотивите на това решение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.
172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на В.В.Ж., гражданин на Руската федерация, с ЛНЧ **********, с адрес ***,
к-с „Съни Дей 6“, бл.Д3, ап.19, решение № УПБ-5/14.11.2022г. издадено от
интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с
което е отхвърлена молбата му за международна закрила.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците
при Министерски съвет за постановяване на ново решение, при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в
мотивите на този съдебен акт.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
85, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците.
СЪДИЯ: