№ 417
гр. Благоевград, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20231200500501 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от В.Й.Т.
против решение № 43/10.03.2023 г., постановено по гр.д № 773 по описа за
2021 г. на РС-Разлог.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано, тъй
като изводите на съда за неоснователност на иска за формирани вследствие
неправилно приложение на материалния закон и при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. В жалбата сочи, че след образуване на
изпълнителното дело /на 14.11.2013 г./ ЧСИ е извършил действия по
проучване имущественото състояние на длъжника и е конституирал като
взискател и НАП. Сочи, че на 19.12.2013 г. взискателят е подал молба за
прекратяване на делото, тъй като задълженията са платени директно на
него.Уточнява, че в изпратената ПДИ до длъжника е указан само размера на
дължимите по изп.д. такси и разноски към датата на поканата, както и че след
молбата на взискателя за прекратяване на изпълнителното дело са извършени
единствено действия по изпращане и връчване на книжа до взискателите и
длъжника досежно прекратяване на изпълнителното дело. Сочи че по
безспорен начин е установено от РС, че таксите предмет на процесната
1
сметка не са заплатени авансово от взискателя, нито са заплатени от
длъжника. След като не са платени то иска е основателен. По отношение на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ сочи, че съдебната практика категорично
приема, че тя се дължи и ако дълга е платен след образуване на изп. дело.
Моли решението да се отмени и се постанови уважаване на иска.
Възиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че от протокола
за образуване на изп. дело на 14.11.2013 г. до молбата на взискателя за
прекратяването му на 14.12.2013 г. няма извършено действие от ЧСИ , нито
заплащане авансово от взискателя на такси, които да дадат основание за
изготвяне на ПДИ на 9.1.2014 г., когато вече е било налице основание за
прекратяване на изпълнителното дело поради десезиране на ЧСИ от
взискателя. Със сметката изготвена едва през 2017 г. ЧСИ е начислил такси
за ненужно извършени от него действия, някои от които не е и извършил.
Затова моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима - подадена е от лице с правен интерес,
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.
Решението е валидно и допустимо. С атакуваното решение иска е
отхвърлен.
За преценка доводите в жалбата, по които въззивната инстанция дължи
произнасяне съобразно чл. 269, изр. 2 от ГПК, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл. 422 от ГПК, след
подадено възражение от длъжника в заповедното производство - от „Д....
2001“, ЕООД срещу издадена в полза на ЧСИ Виолина Т. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № № 501398/23.3.2021
г.по ч.гр.д. 407/21 г. по описа на РС- Разлог за заплащане на суми, за които по
изп.д. 1073/2013 г. е издадена сметка № ***********/20.10.2017 г. от ЧСИ за
такси, дължими от длъжника.
Видно от съдържанието на сметката с нея е начислена такса по т. 3 от
ТТРЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество в
размер на 5 лв.; такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на документи по
пощата – 20 лв.; такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на книжа
– общо 60 лв.; такса по т. 12 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на сметка за размера
на дълга 30 лв.; такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1360,92 лв. и доп.
разноски по т. 31 от 2 лв. С начисляване на 20 % ДДС сумата възлиза на
2
1 773, 10 лв.
От материалите от приетото като доказателство копие на изпълнително
дело № 1073/2013 г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № 795 се установява, че
изпълнителното производство е образувано на 14.11.2013 г. по молба на
взискателя Община Банско срещу „Д.... 2001“, ЕООД. На 19.12.2013 г.
Общината подава молба за прекратяване на изпълнителното дело, в която
сочи, че след образуване на изпълнителното производство длъжникът е
изплатил изцяло задълженията си към нея.
След образуване на изпълнителното дело и преди връчване на длъжника
на ПДИ, която е с изходящ номер 9.1.2014 г. ЧСИ е извършил действия по
проучване имущественото състояние на длъжника. Макар и да не посочва
датата на извършване на това проучване, от материалите по изпълнителното
дело се установява, че проучването е сторено на 27.11.2013 г. Проучването е
осъщетено след като задълженията са били платени на взискателя /едното
плащане е преди обр. на изп.дело – на 8.6.2013 г., а другите след образуването
му - съотв. на 25 и 26 ноември, 2013 г./ и преди молбата на взискателя –
Община Банско от 19.12.2013 г., за прекратяване на изпълнителното дело.
В жалбата си до БлОС ЧСИ уточнява, че с ПДИ изпратена до длъжника
след подаване от взискателя на молбата за прекратяване на изп. дело - е
указан само размера на дължимите по изп.д. такси и разноски към датата на
поканата, както и че след молбата на взискателя за прекратяване на
изпълнителното дело са извършени единствено действия по изпращане и
връчване на книжа до взискателите и длъжника досежно прекратяване на
изпълнителното дело, поради което е начислена такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ от
60 лв.; по т. 12 от ТТРЗЧСИ от 30 лв. за изготвяне на сметка на дълга; по т. 31
от ТТРЗЧСИ от 2 лв. за допълнителни разноски, както и по т. 26 от ТТРЗЧСИ
от 1360,92 лв.
Уточнява ЧСИ още, че в сметката, която е изготвил №
***********/20.10.2017 г. са посочени дължимите към него такси преди
взискателя да го уведоми за извършеното плащане от длъжника - това са
сумите за такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ от 5 лв. за извършване на справката за
длъжника и неговото имущество и по т. 4 от ТТРЗЧСИ от 20 лв. за
изпращане на документи по пощата във връзка с изпращане на съобщение до
взискателя за дължимите такси.
3
С оглед изложените факти БлОС счита, че решението, с което
предявения иск е отхвърлен следва да се потвърди.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК регламентира общия принцип за
отговорността за разноски в изпълнителното производство, че са сметка на
длъжника, освен в изрично посочените от закона случаи. В следващата ал. 2
изрично е разпоредено, че когато таксите по изпълнение не са внесени от
взискателя, те се събират от длъжника. В т. 11 изр. 1 от ТР № 2/2013 от
26.6.2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието че, ако взискателят
не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира
от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази
такса.
Според БлОС въз основа на материалите от изпълнителното дело и от
посочените приети за доказани факти - не се установява, че за начислените
процесни такси длъжникът следва да отговоря.
Част от таксите са начислени за действия, които са извършени от ЧСИ
след директното плащане на взискателя, но преди взискателят да е уведомил
ЧСИ за стореното му плащане, от което логично следва, че те не са дължими
от длъжника. Несвоевременното уведомяване на ЧСИ от взискателя не
следва да се отразява и да обременява длъжника със задължения за такси по
изп. дело, предвид че към момента на извършването на действията той даже
не е знаел за образуваното срещу него изпълнителното дело. Към датата на
извършването им те са били ненужни. Не е имало необходимост да се
извършва проучване на имущественото състояние на дъжника, тъй като към
датата на проучването задължението е било платено.
Именно защото дълга е бил платен преди изпращането на ПДИ, с която
предвид съдържанието й длъжникът се кани да заплаща само такси, не е било
необходимо изготвяне и на подробна сметка на дълга.
Не се установява дължимостта и на таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ за
изготвяне и връчване на книжа за изпращане на уведомления до длъжника,
взискателя и новоконституирания взискател НАП относно прекратяване на
изп. дело. По делото не се установява да са извършвани на взискателите и на
длъжника връчвания на такива книжа. Следователно няма реално извършени
действия, за да са дължими начислените за плащане от длъжника такси.
Не се доказа и извършване на разходи от 2лв., които се претендират на
4
основание т. 31 от ТТРЗЧСИ.
По изложените съображение съдът счита, че таксите по т.т. 3, 4 , 5, 12 и
31 от ТТРЗЧСИ са недължими.
Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1360,92 лв. без ДДС, БлОС
счита, също недължима. Съгласно посочената разпоредба такса за
изпълнение на парично вземане се дължи в размер съответен на събраната
сума. Изпълнение на парично вземане е налице не само когато взискателят е
получил дължимата сума от съдебния изпълнител, но и когато сумата е била
платена на кредитора директно от длъжника, стига плащането да е направено
след като е бил поканен. И в двете решение на на ВКС, цитирани от
жалбоподателя - Р. 82/8.5.2012 г. по гр.д. 1891/2010 г. и Р. 266/19.12.2013 г.
по гр.д 1427/2012 г. е прието, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи, като
по делата е установено, че плащането е станала в срока за доброволно
изпълнение /или след поканата. В настоящия случай доброволното плащане е
сторено след образуване на изп. производство, но преди предприемане на
каквато и да било действие от ЧСИ, като самия ЧСИ не оспорва, че и до
момента не е изпращал до длъжника ПДИ за дълга предмет на
изпълнителното дело. Следователно начисляването на такса по т. 26 от
ЗТТРЗЧСИ е недължимо, защото не е било необходимо към момента на
извършване на което и да било действие от ЧСИ, такова да се извърши, като
се има предвид, че за самото образуване на изп. дело се дължи отделна такса.
Ето защо БлОС счита, че не се дължи и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения БлОС счита, че решението, с което не е
уважен иска следва изцяло да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
жалбоподателят дължи на въззиваемия направените разноски за настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 43/10.03.2023 г., постановено по гр.д № 773 по
описа за 2021 г. на РС-Разлог.
5
Осъжда В.Й. Т. да заплати на „Д.... -2001“, ЕООД, с ЕИК *********
направените разноски пред настоящата въззивна инстанция в размер на 500
лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6