Р
Е Ш Е
Н И Е
№
310 25.07.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІIІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 390 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Б. 87“ЕООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Б.
П. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-121-0345801/ 13.05.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна
поради постановяването й в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са доводи, че
нарушението не било извършено, а бил издаден касов бон с приемане
на плащане.. Нарушено и било правото му на защита,защото не можел да разбере
кое точно деяние е извършил .Заповедта не отговаряла на разпоредбата на чл.
59,ал.2,т.4 от АПК Счита, че неиздаването на НП прави заповедта неправилна. .
Органът не бил посочил конкретни фактически съображения за прилагане на ПАМ ПАМ
не била съобразена и с целта на закона . Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас не изпраща представител и не взема становище по
подадената жалба
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 05.05.2019. служители на отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП са извършили проверка на
търговски обект –-гирос, находящ се в *****, стопанисван от Б. 87“ООД. В хода
на проверката, в е извършена контролна покупка от единия от проверяващите на един
брой гирос на стойност 3 лева,платени в брой преди легитимацията от В.Х./проверяващ/
не бил издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация ФУ модел ELTRADE с ИН
на ФУ ED301138
и ФП № 44301138, нито ръчна касова бележка от кочан при плащане на стоките нито ръчна касова бележка На проверяващия екип
е бил изведен дневен отчет от ФУ в обекта, от който се установявало, че обекта има
оборот 171,42.лева. Констатациите от проверката са обективирани в
протокол за извършена проверка сер. АА № 0345801 от 05.05.2019г., съставен на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Същите
фактически данни са посочени и в съставен акт за установяване на адм. нарушение
/ АУАН/ № F 487297 от 17.05.2019г. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
На 13.05.2019
г. е постановена процесната Заповед за налагане на ПАМ№ ФК-121-034580. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която, поради установеното нарушение на чл. 25, ал. 1
във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено прилагането
на ПАМ – запечатване на търговския обект – гирос, находящ се в *****,
стопанисван от "Б. 87“ЕООД с ЕИК ***** и забрана за достъп до него за срок
от 30 дни.
Заповедта
е връчена на управителя на "Б. 87“ ЕООД на 21.05.2019г., видно от
приложената на лист 10 от делото разписка за връчване, а жалбата срещу нея е
подадена на 03.06.2019г.,
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане
по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност. е процесуално допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По
делото е представена и приета като доказателства Заповед № ЗЦУ –
ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на
Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 26 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се
установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до
30 дни".
В настоящия случай и предвид
доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по време на
проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл. 25, ал. 1
вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 05.05.2019 г. в търговския обект – гирос,
находящ се в *****, е установено, че при извършена контролна покупка на един
брой гирос на стойност 3лв. не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта въведеното в експлоатация ФУ модел ELTRADE с ИН на ФУ ED301138 и ФП № 44301138. Констатираното
нарушение е описано в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0345801 от 05.05.2019. Протоколът
от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си
установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да
наложи ПАМ.
При тези факти са налице
предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Както бе посочено, след
като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския
обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не
/в този смисъл са Решение № 10323 от
5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2015 г., Решение № 11983 от 9.10.2014 г.
на ВАС по адм. д. № 16784/2013 г., Решение № 5861 от 29.04.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 2540/2014 г. и мн. други/. Ирелевантно е дали е издадено наказателно
постановление за установеното нарушение. Налагането на принудителните
административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС не е обвързано с издаване
на наказателно постановление за нарушението и се прилага независимо от
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Административнонаказателното
производство няма отношение към налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с
мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред
при проверка от органите по приходите административно нарушение.
Единствената преценка, която
притежава административният орган е тази по отношение на срока на
принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в
случая. С процесната заповед е постановено
запечатване на търговския обект за срок за срок от 30 дни. В този смисъл органът е определил срок
най високия размер на санкцията като е съобразил особеностите на констатираното
нарушение /неиздаване на фискална бележка за контролна покупка на обща стойност
3 лева и факта, че нарушението не е
първо/. Изрично в заповедта за прилагане на ПАМ административният орган
е изложил мотиви, с които обосновава определеният 30-дневен срок. Правилно е
отчетено наличието на касова разлика в размер на 71,52 лева при средно дневен
оборот от 142,09 лева. Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне
промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане
вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето
защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срок на
административната мярка. Продължителността на същата следва да бъде разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и
охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален
административен акт правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект
на "Б. 87" ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 30 дни.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б. 87“ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от управителя Б. П. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) № ФК-121-0345801/ 13.05.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас
в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,като неоснователна
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: