Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на тринадесети декември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №15407 по описа на
СГС за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът С.Г.К.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 19.04.2016 г. в с Люти дол, вина
за което има водачът на мотоциклет „Малагути 150”. Твърди, че по силата на
разпоредбата чл.557 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ
ответникът Г.Ф.отговаря за вредите, причинени при управлението на МПС,
тъй като същото е управлявано без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани
с увреждане на здравето – тежка черепно-мозъчна травма, кома, мозъчен оток, с
липсващи движения в левите крайници, контузия и счупване на главата, счупване
на лявата тазобедрена става. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 500 000,00 лв., като в рамките на
производството по настоящето дело претендира сумата от 200 000,00 лв. Поддържа,
че от деликта е претърпял и имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение,
в общ размер на сумата от 11 741,44 лв., като ответникът му е заплатил
извънсъдебно половината от извършените разходи, поради което претендира
разликата или сумата от 5 870,72 лв., ведно със законната лихва, считано от
18.10.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът Г.Ф.в
сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявените искове. Релевира
възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на сочените от ищеца вреди. Не
претендира разноски.
С
определение, постановено в о.с.з., проведено на 11.10.2018 г., съдът на
основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като същият вече
е предявен за сумата от 400 000,00 лв., като част от общо претендираната сума
от 500 000,00 лв.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.557 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ, Г.Ф.изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
управлявало МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 19.04.2016 г. в с. Люти дол С.Х.С. при управление на мотоциклет
„Малагути 150“ е нарушил правилата за движение и е причинил по непредпазливост
тежка телесна повреда на ищеца.
От представената по делото споразумение от 09.09.2016 г.
по НОХД №357/2016 г. по описа на Районен съд – Мездра, влязло в сила на
09.09.2016 г., се установява, че на 19.04.2016 г. в с Люти дол С.Х.С. при
управление на мотоциклет „Малагути 150“
е нарушил правилата на движение и е реализирал ПТП, при което е причинил
по непредпазливост тежка телесна повреда на ищеца. Споразумението, съгласно
разпоредбите на чл.300 ГПК, е задължително за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Видно от
описаното по-горе споразумение, С.Х.С. е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр.1, 6 и 7
б. „а“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 НК, като на 19.04.2016 г. в с. Люти дол при
управление на мотоциклет „Малагути 150” е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и
ал.2, чл.70 ал.1, чл.137е, чл.5 ал.3 т.1 пр.1, чл.123 ал.1 т.2 б. „б“, чл.150 ЗДвП и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на ищеца.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на мотоциклет „Малагути 150” С.Х.С.
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.1 и ал.2, чл.70 ал.1, чл.137е, чл.5 ал.3 т.1 пр.1, чл.123 ал.1 т.2 б. „б“,
чл.150 ЗДвП.
Ответникът,
чиято е доказателствената тежест за това, не ангажира доказателства, че към
датата на процесното ПТП за мотоциклета „Малагути 150“ е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
По иска за
обезщетение за неимуществените вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От
представената по делото епикриза, издадена от „Токуда Болница София“, се
установява, че по повод процесното ПТП ищецът е постъпил в лечебното заведение
на 19.04.2016 г. по повод травма на главата челно вдясно, като поставената му
диагноза е: Сатус пост контузио капитис. Контузио церебри. Хематома церебри
интерпаренхима регио темпоропариеталис декстр. От епикризата се установява още,
че на ищеца е проведено консервативно и оперативно /краниотомия
темпоропариеталис декст. евакуацио хематома кум ЕОУС/ лечение и е изписан от
болничното заведение на 04.05.2016 г.
Представена
е и епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, от която се
установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 17.10.2016 г., като
му е поставена диагноза: Партрохантерно счупване. От епикризата се установява
още, че на ищеца е проведено медикаментозно и оперативно /открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация/ лечение и е изписан от болничното заведение на
31.10.2016 г.
Представено
е и експертно решение на ТЕЛК от 11.05.2017 г., от което се установява, че на
ищеца са определени 95% трайна неработоспособност с чужда помощ, като водещата
диагноза е: Последици от травма на главата след ПТП.
От приетото
по делото заключение на СМЕ от 04.06.2018 г., което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил тежка открита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: контузия на главата вдясно с
многофрагментно счупване на слепоочна и теменна кости, натрупване на въздух под
черепните кости, контузия на мозъка с хематом, кръвоизлив в мозъчното вещество
на дясната голямомозъчна хемисфера и дифузен мозъчен оток, а като последица –
тежка степен на левостранна централна хемипареза, които увреждания
представляват общо разстройство на здравето, опасно за живота. Персистиращата
след ЧМТ левостранна централна хемипареза на практика представлява тежка
слабост на лявата половина на тялото, при която левите ръка и крак могат да се
движат, но мускулната сила е силно намалена и това води до затруднено
придвижване, трудно запазване на равновесие, затруднения при стоене в изправено
положение, като посочените телесни увреждания са в причинна връзка с процесното
ПТП. Вещото лице сочи още, че травмите са водели до болки и страдания, които
пострадалият е изпитвал след идването му в съзнание, а към момента следва да са
налице все още затруднения в придвижването, поради нарушени функции на ляв
крак, както и затруднение в основната функция на лявата ръка – хватателна, като
последици от травмата, като без своевременна, високоспециализирана
реанимационна и хирургична намеса от причинената травма неминуемо е щял да
настъпи смъртен изход.
От
показанията на свид. В.Н.се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в
кома със счупен череп, като на следващия ден му е извършена черепно-мозъчна
операция за отстраняване на натрошените части от черепа и поставяне на имплант.
След излизане от кома е могъл да движи само десните ръка и крак, а при
изписването от болница не е могъл да става, бил е на легло и е постъпил в друга
болница за рехабилитация, където не се е раздвижил и е настанен в хоспис също
за рехабилитация. След 2-3 мес. за пръв път е станал, но е паднал и е получил
счупване на левия крак, за което отново е бил в болница, където му е направена
операция с поставяне на импланти, след което отново е бил на рехабилитация в хоспис.
Свидетелят сочи още, че към настоящия момент ищецът е в съзнание, но много
трудно може да става и то с чужда помощ, ползва инвалиден стол, има жена, която
постоянно се грижи за него, а психически също е много зле – плаче, изолиран е и
му е тежко.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че получените от ищеца травми са били с риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено реанимационно и оперативно лечение, както и че състоянието му
е необратимо – уврежданията са за цял живот. Съдът отчита, че ищецът е останал
с тежка слабост на лявата половина на тялото, затруднения в движението и при
стоене в изправено положение, трудно запазване на равновесието, които му носят
допълнителни неудобства, както и че се нуждае от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 50 години, т.е.
в трудоспособна възраст, който човек е с необратими увреждания, които са довели
и до влошено психическо състояние. Същевременно, съдът намира, че сочената
фрактура на левия крак не е в причинна връзка с процесното ПТП. С оглед на
изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на 160 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира обаче за основателно и доказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От приетото
по делото заключение на СМЕ от 03.12.2018 г., което съдът кредитира напълно, се
установява, че по делото липсват медицински данни, които да говорят, че при
процесното ПТП ищецът е бил с предпазна каска, като получената от ищеца травма
се дължи на директно действие /удар с или върху/ твърд тъп предмет с много
голяма травмираща сила, което е характерно за травмиране при ПТП без предпазна
каска, която да протектира увреждането на главата. От заключението се
установява още, че само теоретично не е възможно да се изключи удар с много
голяма сила, водещ първо до счупване на предпазната каска, което да причини подобна
на установената ЧМТ със счупване на черепните кости. В о.с.з. вещото лице сочи
също, че за да се получи процесната ЧМТ, ако ищецът е бил с каска, трябва да се
касае за удар с много по-голяма сила, който да е довел до разрушаване на
каската, както и че няма как да се получи тази ЧМТ без да има разрушаване на
каската.
При тези данни
и с оглед събраните в рамките на производството по настоящето дело
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи по
безспорен и категоричен начин твърдението на ответника, че при процесното ПТП
ищецът е бил без поставена защитна каска, т.е. установи се нарушение на
разпоредбата на чл.137е ЗДвП. Това обстоятелство се установи безспорно от
приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно. Според вещото лице, ако е
пострадалият е бил с коректно поставена предпазна каска, не би получил същите
увреждания в областта на главата – не би получил ЧМТ със счупване на черепните
кости.
От показанията на свид. Х.В. се установява, че преди
процесното ПТП ищецът и водачът на мотоциклета, заедно с други лица, са пиели
ракия.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира за
основателно и възражението за съпричиняване на резултата от страна пострадалия,
който се е качил в МПС, управлявано от водач под въздействие на алкохол. От
описаното по-горе споразумение, което е задължително за гражданския съд по
силата на разпоредбата на чл.300 ГПК, се установява, че водачът на мотоциклета
„Малагути 150“ е управлявал МПС след употреба на алкохол. От показанията на
свид. В. се установи безспорно и категорично, че пострадалият лично е употребил алкохол, както и че му е било
известно, че водачът на процесния мотоциклет също е бил употребил алкохол. Т.е.
налице е особен случай на съпричиняване на
вредоносния резултат, доколкото пострадалият, макар да не е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, с поведението си е допринесъл за собственото си
увреждане.
Следователно е налице принос на
увреденото лице, който настоящият
съдебен състав намира за тъждествен на приноса на
делинквента и следва да бъде определен на 50 %.
Поради изложеното и според
приетото съотношение на съпричиняване на вредата
от пострадалия и определения общ размер от 160 000,00 лв., на ищеца е дължима
сума от 80 000,00 лв., паричен
еквивалент на понесените от него
неимуществени вреди. По делото е обаче е
безспорно обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно преди депозиране на исковата молба обезщетение в размер на
сумата от 80 000,00 лв., т.е. ищецът е обезщетен изцяло за претърпените от него
при процесното ПТП неимуществени вреди.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска за обезщетение за имуществените вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с
деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от него
разходи за лечение и възстановяване.
По делото са представени неоспорени от ответника фактура
№13281/19.05.2016 г. за сумата от 184,84 лв. и фискален бон към нея – ОФРМ/4
леглодни, фактура №13426/06.06.2016 г. и
фискален бон към нея за сумата от 15,00 лв. - ЛКК, фактура №14270/02.09.2016 г.
и фискален бон към нея за сумата от 15,00 лв. - ЛКК, фактура №14540/03.10.2016
г. и фискален бон към нея за сумата от 15,00 лв. - ЛКК, фактура
№14735/17.10.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 12,00 лв. - ползване
на линейка, фактура №15123/28.11.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от
45,00 лв. - ЛКК, фактура №3438/24.01.2017 г. и фискален бон към нея за сумата
от 175,00 лв. - индивидуален пост на болногледач, фактура №**********/25.0.1027
г. и фискален бон към нея за сумата от 6400,00 лв. - престой в дом за възрастни
хора през периода мес.05.2016 г. - мес.01.2017 г., фактура №83587/21.04.2016 г.
и фискален бон към нея за сумата от 2400,00 лв., фактура №83586/21.04.2016 г. и
фискален бон към нея за сумата от 990,00 лв., фактура №3437/24.01.2017 г. и
фискален бон към нея за сумата от 40,60 лв. - потребителска такса, фактура
№**********/18.10.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 1450,00 лв. - DHS.
От приетото по делото заключение на СМЕ от 04.06.2018 г.,
което съдът кредитира напълно, се установява, че извършените от ищеца разходи
по описаните по-горе фактури са в причинна връзка с процесното ПТП с изключение
на разходите по фактура №**********/18.10.2016 г. за проведено лечение с
метална остеосинтеза по повод счупване на бедрената кост, което счупване не е в
причинна връзка с процесното ПТП.
Поради изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с
процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, които вреди са в общ размер на сумата от 10 291,44 лв.
Доколкото настоящият съдебен състав достигна до извод, че
възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца е
основателно и приноса на увреденото лице е 50 %, на пострадалия е дължима сума от 5145,72 лв., паричен
еквивалент на понесените от него имуществени
вреди. По делото е обаче е безспорно
обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно преди депозране
на исковата молба обезщетение в размер на сумата от 5870,72 лв., т.е. ищецът е обезщетен изцяло за претърпените
от него при процесното ПТП имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение и възстановяване.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу Г. ф., адрес: ***, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 400 000,00 лв., като част от общо претендираната сума от
500 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
19.04.2016 г. в с. Люти дол, ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, и
сумата от 5870,72 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 19.04.2016 г. в с. Люти дол, ПТП имуществени вреди – разходи за
лечение и възстановяване.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: