Решение по дело №209/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 171

гр. Видин,27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

пети административен състав

в публично заседание на

шестнадесети ноември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

209

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на С.И.М. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0953-000278/14.09.2023г. на Мл.автоконтрольор в сектор  „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с която спрямо жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца“. Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е безспорно установено , че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Сочи се , че срокът , определен в заповедта , е максималният, предвиден в закона, без каквито и да е доказателства , че е системен нарушител или има опасност да извърши друго подобно деяние. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед или да се намали срокът на наложеното наказание.  

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваната заповед.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото АУАН на 14.09.2023г. жалбоподателят М. като водач на лек автомобил Ауди с рег.№ ВР2940СН е изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози  с Drug test 5000, фабр.№ АRJM 0041, , проба № 369, който е отчел наличие на кокаин. На водача е връчен талон за медицинско изследване. Съставеният на водача АУАН е за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП- управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози .

Въз основа на съставения АУАН на водача е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, като при установената с АУАНа фактическа обстановка на основание чл.171,т.1,б.б от ЗДвП му е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността , но за не повече от 18 месеца.

По делото е представен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества и протокол за приемане/предаване на биологична проба , установяващи , че лицето е дало кръвна проба и урина  , като РП-Видин е предоставила информация , че назначената по досъдебното производство химическа експертиза все още не е изготвена.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин. Съгласно  чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР. Видно от Заповед № 368з-1960/18.11.2021г. на Директора на ОД на МВР – Видин, същият е оправомощил посочените в заповедта служители , вкл. назначените по график служители на длъжност „мл.автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Видин, да прилагат принудителни административни мерки , вкл. процесната, при нарушения по ЗДвП , извършени на територията , обслужвана от ОД на МВР-Видин.  

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма,  при спазване на административно-производствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона. 

Съгласно чл. 171,т.1,б.б от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения една от принудителните административни мерки, които се прилагат, е  временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач , който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съгласно посочената разпоредба при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че водачът М. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества-кокаин, поради което са налице материално-правните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. АУАН е редовно съставен. Констатациите в съставения акт за административно нарушение , като редовно съставен, се ползват с материална доказателствена сила на основание чл.189,ал.2 от ЗДвП, но и се подкрепят от събраните по делото доказателства-показанията на теста за наркотици. Материалната доказателствена сила на акта, предвидена в закона, не е оборена с резултати от кръвната проба и е обвързваща съда.

Предвид горното са налице предвидените в чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ, а именно управление от жалбоподателя на МПС след употреба на наркотични вещества. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ и същата съдържа необходимото съгласно чл.59,ал.2 от АПК съдържание, като възражението в обратната насока е неоснователно.

Неоснователни са и развитите доводи за липса на основание за приложение на процесната ПАМ поради липса на доказателства за наличие на употреба на наркотично вещество с оглед обстоятелството , че лицето е дало кръвна проба, тъй като оспорва резултатите от теста , а експертизата не е изготвена . Разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП предвижда в алтернатива начина на установяване на употребата на наркотични вещества: с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В случая тази употреба е установена с тест, поради което са били налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната ПАМ .  Липсват резултати от кръвна проба , които да бъдат взети предвид съобразно разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП . Самото оспорване и даването на кръвна проба не са обстоятелства , водещи до отпадане на необходимостта от прилагане на ПАМ , тъй като разпоредбата визира изрично наличие на „установени стойности“. При липса на такива са налице всички предвидени в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. И това е така предвид характера и целта на ПАМ. Същата не е административно наказание , а превантивна мярка , чиято основна цел е превенцията-да се преустанови и да се предотврати извършването на правонарушения и опазването на живота и здравето на хората, като целта на мярката оправдава и налага прилагането й като форма на държавна принуда спрямо конкретния индивид при наличие на предвидените в закона предпоставки. Определящ е общественият интерес-опазването на живота и здравето на участниците в движението , който именно налага и прилагането на принудителни административни мерки, които като ограничителни за конкретните индивиди се прилагат само в случаите и при условията , предвидени в закона, а такъв е именно настоящият случай.

Предвид горното при липса на резултати от кръвните изследвания липсват основания за отмяна на наложената на жалбоподателя ПАМ, тъй като същата е наложена при наличие на всички , разписани в закона предпоставки.

В горния смисъл е и съдебната практика , напр. : Решение № 1711 от 07.02.2019г. на ВАС по адм.дело № 10126/2018г. , Решение № 15815 от 16.12.2018г. на ВАС по адм.дело № 4322/2018г. и др. Цитираната практика от процесуалния представител на жалбоподателя не е определяща , няма задължителен характер и категорично не се споделя от настоящия съдебен състав.

Продължителността на мярката е разписана в закона и тя е до решаване на въпроса за отговорността , но за не повече от 18 месеца, поради което развитите доводи , че е наложен максимален срок на мярката не съответстват на законовата разпоредба , пренесена и в приложената спрямо жалбоподателя ПАМ. Същата не е административно наказание като липсва законова възможност срокът да бъде определян от съда .  

Неоснователно е и направеното възражение за незаконосъобразност на мярката с оглед липсата на резултати от изследването в продължителен период , което  е недопустимо в една правова държава. Именно с оглед посочените съображения законодателят е предвидил мярката да се прилага до 18 месеца независимо от обстоятелството решен ли е въпросът за отговорността , а самото прилагане на мярката е в съответствие с основната цел на едно хуманно общество-опазването на живота като най-висша цел , което оправдава ограниченията за конкретния индивид.

Неоснователно е и направеното възражение за незаконосъобразност с оглед обстоятелството , че посочените тестове реагират на опиати , които се съдържат в множество медикаменти , предлагани в аптечната мрежа. В случая тестът е реагирал на кокаин, а не на отделно посочените „опиати“. От друга страна следва да бъде посочено , че  ЗДвП визира забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози , независимо от формата , под която са приети /в частност лекарства/, или целта , за която са приети /в частност медицинска цел/ , дори да се предлагат в аптечната или въобще в търговската мрежа под някаква форма. Достатъчно е да се касае за наркотично вещество по смисъла на Закона за контрол на наркотичните вещества  и прекурсорите и Наредбата  за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, която съдържа в списъци наркотичните вещества, вкл. такива които се използват в медицината/например Списък  II/. Конкретно установеното с теста вещество–кокаин, се съдържа  в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, на Приложение №1 към Наредбата.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган , в съответствие с материалния закон , при спазване на административно-производствените правила, в предвидената форма, като са изложени съответните правни основания за издаването ѝ и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

На основание чл.143, ал.3 от АПК на ЮЛ, към структурата на което е органът, издал акта, следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвид предмета на делото и липсата на фактическа и правна сложност.

На основание чл. 172,ал.2 от АПК Съдът

                                   РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.М. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0953-000278/14.09.2023г. , издадена от Мл.автоконтрольор в сектор  „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с която му е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца“, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.И.М. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски за процесуално представителство в размер на 100/сто/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                        Съдия: