Р Е Ш Е Н И Е

                                     

№……..…/…………..

 

Гр. София, 27.07.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 3267 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ.

Молителят „Т.Т.“ ЕООД е поискал откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „С-М.Л.” ООД като твърди, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че има вземания спрямо длъжника, произтичащи от търговски сделки, а именно от договор за лизинг от 07.08.2003г., като за обезпечаване на задълженията по същия в размер на 141 701,84 евро са издадени и два записа на заповед съответно от 20.04.2006г. и 01.08.2006г. за по 150 000 лв. Твърди, че с решение № 707/03.05.2011г. по т.д.№532/2010г. САС е решил спор между страните и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 338 943,17 лв., като за събиране на вземането е издаден изпълнителен лист от 17.08.2011г. и образувано изпълнително дело под № 2011788000665 на ЧСИ М.К., което впоследствие е прехвърлено на ЧСИ Б.под № 20178380401461. Сочи, че по изпълнителното дело частично са събрани суми в размер на 180 000лв., описани в молбата, но остават да му се дължат главница в размер на 193 764,17 лв., лихва - 95 118,48 лв. и 14 368,33 – такси и разноски. Твърди, че е налице фактическия състав на законовата презумпция по чл. 608, ал.4 от ТЗ, както и на чл. 608, ал.2 от ТЗ, тъй като от 2013г. ответникът не е заявявал за публикуване ГФО на дружеството. Твърди се от молителя, че е налице състояние на неплатежоспособност на дружеството, като се иска откриване на производство по несъстоятелност. В хода на съдебното производство поддържа искането си чрез процесуалния си представител – адв. С..

Ответникът „С.Л.” ЕООД е подал писмен отговор от 06.03.2018г-, с който оспорва молбата. Твърди, че образуваното изпълнително дело за събиране на процесното вземане под № 665/2011г. на ЧСИ М.К., следва да се счита прекратено по силата на закона, тъй като по същото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като за вземането спрямо него е изтекла погасителната давност от пет години, въпреки прекъсването й по чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че след последното валидно изпълнително действие е изтекла общата погасителна давност от пет години. Предвид горното твърди, че ищецът не разполага с вземане спрямо него. Твърди, че затрудненията му са временни, а не трайни, като дружеството разполага с положителна стойност на собствения капитал, която може да бъде потвърдена от ССЕ. Твърди, че има регистриран капитал от 505 000 лв. през целия анализиран период, като разполага и с ДМА. В хода на съдебното производство не изпраща процесуален представител.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представено решение от 03.05.2011г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав по гр.д.№532/2010г., по което след отмяна на първоинстанционното решение на СГС, VІ-3 състав е отменено и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 338 943,17 лв., представляваща недължимо платени суми по описаните изпълнителни листове, издадени въз основа на записи на заповед от 20.04.2006г. и 01.08.2008г., както и на основание чл. 78 от ГПК сумите от 14 471,35 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата от 6 779,06 лв. – разноски за въззивната инстанция. За решението е издаден изпълнителен лист на 17.08.2011г., който е представен от молителя, видно от който сумите са присъдени ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 03.07.2008г. Не се спори, че решението е влязло в сила, макар да не е представено в заверен препис, като по справка по деловодната система съдът констатира, че делото е върнато в СГС на 12.07.2012г. с резултат от касационния контрол – не допуска касационно обжалване по т.д.№192/2012г. на ВКС. От мотивите на акта  е видно, че „Т.Т.“ е сключил договор за лизинг с ответника, като за обезпечение на задължения по същия са издадени два записа на заповед, въз основа на които се снабдил с изпълнителни листове и по изп. дело на ЧСИ К. сумите били събрани, но счита, че по процесния лизингов договор задължението е било в размер на 145 147,96 лв., а принудително били събрани 502 855,25 лв., поради което разликата се явява недължимо платена и следва да бъде върната. Към молбата са представени допълнителното споразумение към договора за лизинг и препис от двата записа на заповед.

Видно от представеното удостоверение от ЧСИ Б.въз основа на издадения на 17.08.2011г. изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20117880400665 на ЧСИ М.К., което по молба на взискателя е предадено на ЧСИ Б.и при него делото е преобразувано под №20178380401461. В издаденото удостоверение с изх.№ 1434577/20.09.2017г. ЧСИ Б.сочи, че към тази дата по изпълнителното дело непогасените вземания на „Т.т.“ ЕООД към „С.Л.“ ЕООД са в размер на главница 193 764,17 лв., законна лихва в размер на 95 118,48 лв. за периода от 23.11.2012г. до 20.09.2017г., сумата от 14368,33 лв. –такси и разноски.

С писмо от 04.04.2018г. съдът е уведомен от ЦУ на НАП, че срещу ответнвика няма данни за влезли в сила публични задължения, нито наложени обезпечителни мерки и започнато принудително изпълнение.

С писмо от СДВР –ПП съдът е уведомен, че ответникът има регистрирани 14 броя пътни превозни средства, описани в справката на стр. 56 от делото, като повечето са с дати на регистрация от 2003г. и 2004г.

От изисканата справка от АВ е видно, че по партидата на дружеството има описаните вписвания и отбелязвания, а именно, че на 28.05.2003г. е купувач, заедно с посочените физически лица на описания имот в гр. Костинброд, който имот впоследствие е продаден на друго лице. Има вписване за придобиване на недвижим имот на ответника като длъжник в гр. София, ул.“*******чрез постановление за възлагане.

С писмо от НАП от 08.05.2018г. съдът е уведомен, че от 2012г. до 2017г. в системата на НАП има данни, че са подавани декларации от името на управителя на ответното дружество, че предприятието не е било активно и не е извършвало дейност, като за периода 2012-2016г. са били подадени ГДД – без дейност, а за 2017г. няма такава.

Допълнително е представено и прието като доказателство по делото удостоверение, издадено от ЧСИ Б.с изх.№38881/18.04.2018г., в което са отразени извършените процесуални действия и молби на взискателя, като е видно, че за периода 30.07.2012г.-30.08.2012г. е била обявена и извършена публична продан на имот – офис 1. С молба с описания номер от 30.11.2012г. е постъпило искане за налагане на запор върху банкови сметки. С молба с вх.№1346/22.02.2013г. е поискан опис на МПС на длъжника, с молба с вх.№857/27.01.2014г. е искан опис на движими вещи, с каквото искане е постъпило и с молба от 21.02.2014г., а с изх.№7900/20.08.2015г. е издадено постановление за възлагане, с молба от 05.08.2016г. отново е поискан запор на банкови сметки. От съдържанието на удостоверението е видно, че не е налице период на бездействие от две години, в който да не са извършвани или да не е поискано извършване на изпълнителни действия по процесното изпълнително дело.

По делото е изслушано заключение на ССЕ от вещото лице С.М. от 02.07.2018г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице сочи, че последните годишни отчетни периоди, през които ответното дружество „С.Л.“ ЕООД е извършвало търговска дейност и за които са налични годишни финансови отчети, са периодите 2009 г. – 2011 г. В таблица 1 е посочило какви са активите на дружеството за периода, като изводът е, че дълготрайните активи представляват около 10 % от общата балансова стойност на активите, като в структурата им липсват нематериални активи, а са под формата на земя и сгради, налице са и дългосрочни финансови активи, посочени по балансовата статия „Други заеми“. В структурата на краткотрайните активи най-голям относителен дал заемат вземанията – от 76 до 87 % от балансовата им стойност. Следващият по значимост относителен дял е този на материалните запаси (стоки) – около 13 %, докато парични средства са налични единствено към 31.12.2009 г. – 71 хил. лв., или 9,81 % от общата стойност на краткотрайните активи. Към 31.12.2010 г. и към 31.12.2011 г. „С.Л.“ ЕООД не е притежавало парични средства. В таблица 2 са представени пасивите на ответното дружество, като от данните е видно, че собственият капитал на „С.Л.“ ЕООД през изследвания период заема около 94 % от общата сума на пасивите и е структуриран от 2/3 записан капитал и 1/3 финансов резултат. Текущите финансови резултати и за трите последни годишни отчетни периода, през които дружество е осъществявало търговска дейност представляват печалби, но е налице тенденция към тяхното намаляване – размерите им са съответно 329 хил. лв. за 2009 г., 13 хил. лева за 2010 г. и 1 хил. лв. за 2011 г. Задълженията са изцяло краткосрочни, а основната част от тях представляват публични задължения, с настъпила изискуемост преди повече от 1 година. Поради това, че през периода от 2012 г. до 2017 г. „С.Л.“ ЕООД не е извършвало търговска дейност (не е отчело приходи и разходи съгласно счетоводното законодателство),  за посочените годишни отчетни периоди не са съставяни годишни финансови отчети, респ. не са налични такива в базата данни на НСИ, предоставена на НАП на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за НАП. В таблица 3 са дадени показателите за ликвидност за периода въз основа на счетоводните записвания, като с изключение на коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност в края на 2010 г. и на 2011 г., които са 0,00, стойностите на всички останали показатели за ликвидност в периода 2009 г. – 2011 г. включително са значително по-високи от горните граници на референтните си стойности. Показателите за финансова автономност на „С.Л.“ ЕООД, изчислени по данни от счетоводните баланси на дружеството към края на 2009 г. , 2010 г. и 2011 г., са с изключително благоприятни стойности – коефициентите на финансова автономност превишават повече от 45 пъти минималната си референтна стойност, в съответен порядък е разликата между изчислените стойности на коефициентите на задлъжнялост и максимално допустимите за тях стойности. В таблици 5 и 6 е изследвано към края на всеки един отчетен период съотношенията между базисни елементи на актива и пасива на счетоводния баланс на „С.Л.“ ЕООД, като от същите е видно, че към края на всички отчетни периоди основен източник за създаване на активите е собственият капитал. Капиталовата структура в пасива е позитивна, поради преобладаващия собствен капитал над привлечения такъв. Определените в Таблица 6 съотношения между базисни елементи на актива и пасива на счетоводния баланс дават основание счетоводното състояние на „С.Л.“ ЕООД към 31.12.2009 г., 31.12.2010 г. и към 31.12.2011 г. да бъде характеризирано като много добро. По данни от анализираните счетоводни баланси неизплатените изискуеми задължения на „С.Л.“ ЕООД, произтичащи от търговски сделки, и публичните задължения към края на годишните отчетни периоди от 2009 г. до 2011 г. включително са в размери, както следва:

Вещото лице е установило, че задължението на ответното дружество към  „Т.Т.“ ЕООД по изпълнителен лист от 17.08.2011 г. не е намерило отражение в счетоводния баланс към 31.12.2011 г., т.е. не е отчетено и при изчисленията на показателите за ликвидност и за финансова автономност към посочената дата. Поради това представя алтернативен вариант на изчисления на тези показатели, при който въпросното задължение е взето предвид в размера му към 31.12.2011 г. -  478 034,02 лв. (478 хил. лева).

Изчислени по описания по-горе алтернативен вариант, коефициентът на обща ликвидност понижава значително стойността си в сравнение с тази по данни от счетоводния баланс, но остава в границите на референтните за коефициента стойности.

Коефициентът на бърза ликвидност също намалява стойността си съразмерно с тази на коефициента на бърза ликвидност, но дори при такова намаление, тя все още е по-висока от максималната за коефициента референтна стойност. Коефициентът на финансова автономност / 1,43/ и коефициентът на задлъжнялост /0,16/ остават в допустими граници дори и след като към задълженията на „С.Л.“ ЕООД в края на 2011 г. се прибавят тези към „Т.Т.“ ЕООД по Изпълнителен лист от 17.08.2011 г. В експертното заключение вещото лице сочи, че имуществото на „С.Л.“ ЕООД към края на 2011 г. е с балансова стойност 832 хил. лв., в т.ч. земя и сгради – 57 хил. лв., стоки – 98 хил. лв. и краткосрочни вземания – 650 хил. лв. От счетоводството на дружеството не са представени инвентаризационни описи и сравнителна ведомост за извършена инвентаризация във връзка с изготвяне на ГФО за 2011 г. Такива не са представени и за предходните анализирани отчетни периоди. Вещото лице сочи, че съгласно представеното удостоверение изх. № 134577/20.09.2017 г. по описа на ЧСИ М. Б., към когото по молба на взискателя е предадено образуваното при ЧСИ М.К. изпълнително дело за събиране на горепосоченото вземане, размерът му към 20.09.2017 г. е както следва: главница – 193 764,17 лв.; законна лихва – 95 118,48 лв. (за периода от 23.11.2012 г. до 20.09.2017 г.) плюс законната лихва до окончателното изплащане на главницата;такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ – 14 464,33 лв., като за периода от 21.09.2017 г. до 04.12.2017 г. размерът на лихвата по задължението се е увеличил с 4 037,08 лв. и е достигнал 99 155,56 лв., а размерите на останалите компоненти – главница, такси и разноски са непроменени в сравнение с тези към 20.09.2017 г. Вещото лице сочи, че към края на 2011 г. „С.Л.“ ЕООД е притежавало дълготрайни активи с балансова стойност 84 хил. лв. и краткотрайни такива на стойност 748 хил. лева и отчитайки данните от удостоверение изх. № 134577/20.09.2017 г. по описа на ЧСИ М. Б., през периода 2012 г. – 2017 г. „С.Л.“ ЕООД е погасило задължения по изпълнителен лист от 17.08.2011 г. в общ размер 315 554,54 лв. (316 хил. лв.), в т.ч. за главница – 145 179,00 лв. и за лихви – 315 554,54 лв. Липсата на търговска дейност през периода 2012 г. – 2017 г. дава основание да се твърди, че с размера на погасените задължения е намаляла и балансовата стойност на активите на „С.Л.“ ЕООД, която от 832 хил. лв. към 01.01.2012 г. е достигнала до 516 хил. лв. към края на 2017 г. Източник на средства за погасяване на задълженията са били отчуждаването на ДМА и събиране на вземанията, т.к. в края на 2010 г. и на 2011 г. ответното дружество не е притежавало парични средства. Вещото лице сочи, че съпоставката между балансовата стойност на имуществото на „С.Л.“ ЕООД и общия размер на задълженията на дружеството през изследвания период, дори и при отчитане на задълженията към „Т.Т.“ ЕООД по изпълнителен лист от 17.08.2011 г., е в полза на имуществото, т.е. дружеството е било в състояние да покрие задълженията си към кредиторите с притежаваното от него имущество.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение в разпоредбата на чл.608 ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. С изменения в ТЗ с ДВ бр. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) в чл. 608, ал. 2, ал. 3, изр. 2-ро и ал. 4 ТЗ се въведоха нови оборими презумпции за неплатежоспособност, като в случая молителят се позовава на тази по ал. 4. Според новата презумпция на чл. 608, ал. 4 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Фактическият състав на чл. 608, ал. 4 ТЗ включва: 1. образувано изпълнително производство по ГПК или по ДОПК, по което кредиторът има качеството на първоначален или присъединен взискател; 2. актът, с който се установява вземането на кредитора, предмет на удовлетворяване в изпълнението, да е влязъл в сила; 3. вземането на кредитора да е останало неудовлетворено (изцяло или частично) след изтичане на 6 месеца от получаване на поканата или на съобщението за доброволното му изпълнение; 4. кредиторът да е молител по смисъла на чл. 625 ТЗ, съответно присъединен кредитор по чл. 629, ал. 4 ТЗ, който извежда активната си легитимация въз основа на неудовлетворено въпреки индивидуалното изпълнение безспорно вземане по чл. 608, ал. 1 ТЗ. Изпълнителното производство може да предхожда или да следва образуването на делото по несъстоятелност. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за приложимост на горепосочената презумпция, тъй като се установи, че за вземането на кредитора –молител е налице влязло в сила съдебно решение. Въз основа на изпълнителния лист по него, издаден на 17.08.2011г. е образувано изпълнително дело, по което са предприети изпълнителни действия, но задължението не е погасено и към момента, като безспорно е, че е връчена покана за доброволно изпълнение на ответника, тъй като е извършвана и публична продан по делото, издавано е постановление за възлагане. Задължението не е изпълнено в много по-дълъг от установения от закона шестмесечен срок. Съдът намира, че доводите на ответника по отговора, че вземането е погасено по давност са неоснователни. Съгласно чл. 115, б.“ж“ от ЗЗД давност не тече, докато трае съдебния процес относно вземането, а съгласно чл. 116 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая от ответника се поддържа, че въпреки издадения за вземането изпълнителен лист и образуваното при ЧСИ М.К. изпълнително дело № 665/2011г., то всискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното дело е прекратено, като погасителна давност тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Следователно се твърди, че е настъпила т.нар. перемпция, т.е. когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство в тази хипотеза настъпва по силата на закона, а съдебниятизпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови изричен акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая, обаче, от приетото като неоспорено удостоверение от ЧСИ Б.с изх.№38881/18.04.2018г. се установява, че няма период от две години, в който взискателят да не е  поискал изпълнителни действия. Описани са входираните молби, които са за изпълнителни действия и всяка от тях е преди да е изтекъл двугодишен период, за да се приеме, че е настъпило прекратяване на изпълнителното дело. Предвид горното заявеното възражение на ответника е неоснователно и се опровергава от данните по делото. Прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК не е настъпвало и следователно не е изтекла от евентуално такова прекратяване петгодишната давност за съдебно признати вземания преди подаване на молбата за несъстоятелност, която отново прекъсва давността съгласно разпоредбата на чл. 628а от ТЗ.

Втората въведена с измененията в ТЗ презумция е по чл. 608, ал. 2 ТЗ и е свързана с неизпълнение на административното задължение на търговците да заявят за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети (ГФО), което е установено в защита на сигурността на търговския оборот. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ, предполага се, че търговецът е в състояние на неплатежоспособност, ако преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност (по чл. 625 ТЗ) не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Изхожда се от разбирането, че когато търговецът не заявява за обявяване годишните си финансови отчети са три последователни отчетни периода, цели да избегне даването на публичност на негово влошено финансово-икономическо състояние, данни за което ще се съдържат в ГФО. Всеки ГФО отразява икономическото и финансовото състояние на търговеца към 31 декември на съответната счетоводна година, която е равна на календарна година. Приложението на презумпцията включва кумулативното осъществяване на следните елементи: 1. възникнало административно задължение за обявяване на ГФО в търговския регистър спрямо търговеца, по отношение на което се иска откриване на производството по несъстоятелност; 2. неизпълнение на това задължение, предпоставено от изтичане на крайния срок за заявяване, установен в приложимия ЗСч; 3. неизпълнението на задължението за заявяване на ГФО да е налице за всеки от трите последни ГФО преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. В случая са налице предпоставките и за тази презумпция, тъй като ответникът не е заявявал за обявяване ГФО за периода от 2013г. до датата на молбата включително.

Предвид горното съдът намира, че са налице презумпциите по чл.608 от ТЗ, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност. Наличието им води .до разместване на доказателствената тежест и в тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като установи, че е платежоспособен, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. Въпреки задължаването на ответника да представи доказателства за имущественото си и представи счетоводни документи на вещото лице, той не е изпълнил това си задължение по чл. 161 от ГПК, като не е осигурил и достъп до счетоводните си документи, въпреки многократно дадената му възможност за това. При икономическия анализ на финансовото състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения към молителя по търговска сделка.При финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи. В конкретния случая последния предоставен от ответника счетоводен баланс е към 31.12.2011г., като за последващите години ответникът не е представил счетоводна информация на вещото лице, а е подал ГДД, че не е извършвал дейност. Съдът намира, че всички краткосрочни вземания, които ответникът е осчетоводил като краткотрайни активи към горепосочената дата – 31.12.2011г. са погасени по давност, тъй като очевидно е, че предвид липсата на дейности същите не са събирани, следователно независимо дали за тях тече кратката тригодишна погасителна давност или петгодишната такава, краткосрочните вземания, отразени като краткотрайни активи към 31.12.2011г. следва да се приеме, че са погасени по давност най-късно към 31.12.2016г. / с изтичане на петгодишния давностен срок/. Видно от данните по ГФО и експертното заключение, тези краткосрочни вземания към 31.12.2011г. са в размер на 650 хил. лв и съдът намира, че тази сума следва да бъде изключена като краткотраен актив към горепосочената дата – 31.12.2016г. Същевременно, въпреки че не е осигурил достъп до счетоводството си, е видно, че ответникът не е осчетоводил вземането си към кредитора-молител, което към 2011г. по изпълнителния лист е било в размер на 478 034,02 лв. (478 хил. лева). Безспорно е от данните по удостоверението по изпълнителното дело, че това вземане е погасявано в хода на изпълнителното производство частично, чрез продажба на ДМА на ответника, за които е издадено постановление за възлагане, като актуалния размер на вземането към 29.08.2016г., както и към 20.09.2017г. е главница в размер на 193 364,17 лв., разноски 14 368,33 лв. и лихва, която към първата дата е в размер на 74154,60 лв., а към втората – 95118,48 лв. Следователно към 2016г. вземането на молителя общо възлиза на сумата от 281 886 лв. или 281 хил. счетоводно, които следва да бъдат отразени като краткотрайни задължения по счетоводен баланс към 31.12.2016г. При съпоставка на данните, а именно изключване на краткотрайните активи – вземания ,които не се установи от ответника, чиято е доказателствената тежест да са налични към момента, и при съобразяване на размера на краткосрочното му задължение към молителя към 31.12.2016г., съдът намира, че се получава съотношение между краткотрайни активи в размер на 98 хил. лв. срещу краткосрочни задължения общо в размер на 328 хил.лв., тъй като няма данни да са плащани задължения, осчетоводени към 2011г. предвид липсата на такива ангажирани доказателства от ответника, при което се получава че коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество към 31.12.2016г. е в съотношението между краткотрайни активи от 98 хил. към краткосрочни задължения 328 хил.лв. или 0,2987. Същият би бил и показателя за обща ликвидност към 31.12.2017г., тъй като няма отразена дейност, която да се изразява и в събиране на вземания, т.е. постъпления на парични средства, нито има погасяване на задължението към кредитора –молител. Коефициент на обща ликвидност 0,2987 е значително под приетите като норматив, тъй като означава, че с краткотрайните си активи дружеството не би могло да погаси краткосрочните си задължения. Показателите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към горепосочените дати, изчислени съобразно актуален размер на вземането на молителя и алтернативен баланс при изключване на краткосрочните вземания на ответника, които очевидно след петгодишен период на установено бездействие / липса на дейност/ не съставляват налични активи, са 0,000. Следователно съдът намира, че по делото се установи, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, като за този извод са ирелевантни доводите му по отговора, че имал записан капитал от 505 хил. лв., тъй като едно дружество следва да изпълнява задълженията си със своите краткотрайни активи, на не със собствения си капитал. Да, наличието на такъв собствен капитал значи, че дружеството не е декапитилизирано, но горното не значи, че не е неплатежоспособно. В случая ответникът не изпълнява свое безспорно установено с влязъл в сила съдебен акт задължение към кредитора-молител, за което е висящо изпълнително дело от 2011г., т.е. повече от 6 години, като е налице значително по размер неизплатено задължение, а същевременно и предвид доказателствената тежест по производството, включително в резултат на установения фактически състав на законовите презумпции, по никакъв начин не установи, че има налични краткотрайни активи към момента, с които да покрие задълженията си към своите кредитори. Ето защо съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде открито производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. В настоящия случай съобразно горните мотиви относно изключване на налични краткотрайни вземания по алтернативен вариант на баланс към 31.12.2016г. ответното дружество е с показатели, които установяват, че е в състояние на неплатежоспособност. Коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2016г. на ответника е 0.29, като извън приетите нормативи са и останалите коефициенти на ликвидност, а именно те са със стойност 0,00. Следователно неплатежоспособността на ответника съдът намира, че е настъпила към 31.12.2016г., която следва да бъде началната дата на неплатежоспособността.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 07.03.2018г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ под №3607, т.60, стр.62, с което съдът е определил разноски за привнасяне от кредиторите на ответника, но такива не са привнесени. Няма и данни по банковите сметки на ответника в изброените банки, върху които е допуснат запор да  има никакви налични суми. Действително към 31.12.2011г. по счетоводни данни е посочено, че има вземания, но никакви налични парични средства, като предвид изминалия период и липсата на проверка на счетоводството на ответника от вещото лице, не може да се приеме, че към момента са налице парични средства у длъжника, с които да се покрият началните разноски на производството по несъстоятелност. Няма данни към момента на приключване на устните състезания ответникът да има налично имущество, което да е бързоликвидно и в състояние да покрие началните разноски по несъстоятелността, тъй като макар да има данни да притежава някакви МПС, то същите не се установи да са налични и същевременно самото им осребряване изисква разноски, поради което съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ ведно със законните последици.

С оглед изхода на спора в полза на молителя следва да се присъдят и разноските за настоящото производство, които включват сумата от 250 лв. – заплатена държавна такса с вносен документ от 04.12.2017г., сумата от 1000 лв., заплатен депозит за вещо лице с вносен документ от 12.03.2018г. и адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв., която сума е отразена като платена в брой при издаване на договора за правна защита и съдействие №412077, приложен към молбата, или общо разноските възлизат на 2100 лв.

Воден от горното съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.-М.-Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис1, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  –31.12.2016г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „С.-М.-Л.“ ООД, ЕИК ********.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „С.-М.-Л.“ ООД, ЕИК ********.

ОБЯВЯВА „С.-М.-Л.“ ООД, ЕИК ******** в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „С.-М.-Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис1, да заплати на „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2100 лв. / две хиляди и сто лева/ - съдебно-деловодни разноски по производството.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: