НОХД № 8/2009г.
МОТИВИ :
Обвинението
е против подсъдимият К.Р.Г. *** за престъпление по чл.216 ал.6 от НК във
връзка с чл.216 ал.1 от НК, за това, че на 27.05.2008 г., в с. Д., обл. П., по
непредпазливост, противозаконно е унищожил чужда движима вещ- впрегатен кон,
собственост на А.Р.Г. *** на стойност 1500 лв.
Подсъдимият се признава
за виновен по предявеното му обвинение и признава изцяло фактите описани в ОА,
като производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК .
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалия
А. Р.Г. против подс.К.Р.Г. за сумата 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резулат на деянието и е конституиран
пострадалия Анастас Г. като граждански ищец по делото.
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства прие от
фактическа страна следното :
Пострадалият св. А.Г. притежавал
собствен кон, мъжки, осемгодишен, от типа работен впрегатен, който бил закупил
преди 8 години и използвал за различни дейности, с което прехранвал семейството
си.
На 27.05.2008 г. сутринта св. А.
Г. вързал с въже за един орех коня си в двора на бившето ТКЗС в с. Б., обл. П.
и го оставил да пасе. След това пострадалият отишъл по работа в с. Динката,
обл. Пазарджик.
На 27.05.2008
г. сутринта, св. Р. Г.- баща на пострадалия св. А.Г., заедно с обв. К.Г. (по
прякор „С......”) се почерпили, като пили бира в с. Б., обл. П.. По време на
разговора обв. К.Г. попитал св. Р. Г. дали може да му намери кон и каруца, за
да си извози сено за вкъщи. Св. Р. Г., който работел като дървосекач в местното
горско стопанство, предложил да му даде работния кон, с който си вършел
работата. Обв. К.Г. обаче преценил, че този кон бил твърде слаб и тъй като
нямало да му свърши работа, отказал предложението на св. Р. Г..
След като си
изпили бирата, св. Р. Г. заминал на работа, а обв. К.Г. отишъл в двора на
бившето ТКЗС- в с. Б., обл. П.. Там той видял коня на св. А.Г., след което го
отвързал с намерение да намери каруца и с нея и коня да си свърши личната
работа. Преди време обв. К.Г. се бил уговорил със св. Р.И., ако си намери
подходящ кон, да ползва каруцата на свидетеля, като имал разрешение да я вземе
дори И. да не си бил у дома. Обв. К.Г. направил точно така като отишъл в дома
на св. И. и взел неговата каруца, след което впрегнал коня на св. А.Г. в
каруцата и тръгнал към магазина на св. Н.Д. Там той поискал от св. Д. един
галон бира на вересия, като обяснил, че от сутринта пиели със св. А.Г. и той го
бил изпратил да вземе още. Св. Д. обслужил обв. К. Г., но се усъмнил дали
наистина го изпращал св. А.Г.. Тъй като обв. К.Г. му казал, че ако не вярвал,
можел да погледне навън, св. Д. надникнал и видял коня на пострадалия А. Г.,
впрегнат в каруца. След това обв. К.Г. тръгнал с коня и каруцата за с. Динката,
обл. Пазарджик. По пътя конят започнал да куца, тъй като не бил подкован. Обв. К.Г.
се ядосал и през цялото време по пътя удрял коня по гърба и отстрани. По този
начин обвиняемият стигнал с коня и каруцата в с. Д., обл. Пазарджик, след което
в явно нетрезво състояние разпрегнал коня, който паднал на земята от изтощение
и от нанесените му удари.
Междувременно
следобед на същия ден, връщайки се от работа, св. А.Г. срещнал св. Н. Д. Последният
му казал, че бил видял обв. К.Г. с неговия кон, впрегнат в каруца да заминава в
неизвестна посока. По тази причина св. А.Г. тръгнал да търси обв. Г. и го
открил в българската махала в с. Д., обл. Пазарджик. Там до разпрегнатата
каруца лежал конят на пострадалия целият в кръв и рани. Обв. К.Г. също бил там,
но в неадекватно състояние от изпития алкохол. Св. А. Г. поискал обяснение от
обв.К.Г. какво бил правил с неговия кон и защо животното било в такова
състояние. Обв. К. Г. му отговорил, че бил тръгнал с коня към с. Е., обл. Пазарджик
за гълъби, но тъй като бил много пиян и конят започнал да куца, той го удрял с
камшик.
Св. А.Г.
веднага отишъл и извикал ветеринарния лекар св. Д. Р., чийто кабинет се намирал
в стопанския двор на с. К., обл. Пазарджик. Лекарят прегледал животното и
констатирал, че то имало сърдечна недостатъчност, учестено дишане, като краката
му били целите в отоци. В областта на гърба и отстрани конят имал пресни
белези, като от удар с тояга или друг твърд предмет. Св. Р. поставил няколко
инжекции на животното, за да се съвземе, след което успели да го изправят на
крака. Св. А.Г. извикал на място микробус, с който превозили коня до с. Б.,
обл. Пазарджик.
Въпреки проведеното от св. Р. лечение, конят
на св. А.Г. след 4-5 дни умрял. По тази причина св. А.Г. намерил обв. К.Г. и
поискал от него обезщетение за починалия си кон сумата от 1 700 лв. като
обвиняемият му заплатил сумата от 1 000 лв.
По делото била
назначена и изготвена съдебно-зооветеринарна експертиза (л. 13-14), от заключението, на която е видно, че стойността на движимата
вещ- 1 бр. кон, предмет на извършеното престъпление на 27.05.2008 г., възлиза
на 1500 лв. по пазарни цени към датата на извършване на деянието.
Тази фактическа обстановка възприе
съдът възоснова на самопризнанието на подсъдимият, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства .
При така
изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.К.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.216 ал.6
от НК във връзка с чл.216 ал.1 от НК, като на 27.05.2008 г.,
в с. Д., обл. Пазарджик, по непредпазливост, противозаконно е унищожил чужда
движима вещ- впрегатен кон, собственост на А. Р.Г. *** на стойност 1500 лв.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, като е имал представи за всички обективни
елементи на състава и е искал настъпването на обществено
опасните последици – действал е с пряк
умисъл.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 от НК относно неговата индивидуализация .
Съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието, което е в раздел VІІ -ми на
глава V на НК
"Престъпления против собствеността". Съдът прецени
и обществената опасност на подсъдимият, която е сравнително висока, същият е
осъждан на пробация и има негативни характеристични данни.
Като смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимият обстоятелства съдът съобрази направените
самопризнания, и възстановяването на част от вредите, а като отегчаващо
негативните характеристични данни .
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред .
При тези данни и като приложи
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК съдът определи
на подсъдимия К.Г. наказание пробация, при следните пробационни мерки : задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца .
По отношение на предявения граждански иск
съдът счете, че същият е основателен в пълен размер, тъй като от събраните по
делото доказателства се установява, че подсъдимия е заплатил на пострадалия
сумата от 1000 лв. и дължи обезщетение за сумата 500 лв., с оглед на това, че
стойността на животното е 1500 лв. според заключението на зоо-техническата
експертиза. Ето защо съдът осъди подс.К.Г. да заплати на граж.ищец А. Г. сумата
500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на
деянието .
С оглед уважения срещу него
граждански иск съдът осъди подс.Г. да заплати в полза на държавата ДТ в размер
на 50 лв.
Предвид осъдителната присъда в тежест на
подсъдимият бяха присъдени направените по делото разноски в
размер на 100 лв. ,които следва да бъдат заплатени в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт .
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :