№ 14416
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110127371 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу С. В. М. и К. Й. М., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника С. М.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 914,11 лева – главница, от
която сумата 899,53 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 14,58 лева, представляваща ½
част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника С. М. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 165,16 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2019 г. до 16.12.2021 г.;
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
за признаване за установено спрямо ответницата К. М. съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 914,11 лева – главница, от която сумата 899,53 лева,
представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 14,58 лева, представляваща ½ част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата К. М.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 165,16 лева, представляваща
1
лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2019 г. до 16.12.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците С. В. М. и К. Й. М. били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците
ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот
се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис”
ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2022
г. по ч. гр. д. № 1663 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците С. В. М. и К. Й.
М., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата.
Ответниците оспорват предявените искове като изцяло неоснователни. Възразяват, че в
процесния имот се ползвала само топла вода, като начислените количества били неверни и
завишени. По данни на ищцовото дружество за процесното жилище се начислявала
консумация за петима души, а в имота живеели само двамата ответници.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове
като основателни и доказани. Претендира направените по делото разноски, за които
2
представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответниците С. В. М. и К. Й. М., редовно призовани, не се явяват
и не се представляват.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
Ответниците не оспорват, че са били собственици на процесния имот, а именно:
апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, през исковия период. Посоченото
обстоятелство се потвърждава от представен по делото договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 17 ЗТСУ, от 09.03.1987 г. с рег. № 46, том ІІІ/1987 г.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор № 3868 от 16.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“
ЕООД и етажната собственост, и протокол от общото събрание на етажните собственици от
03.09.2002 г. се установява, че отношенията по топлоснабдяване на сградата на АДРЕС
съществували още към 2002 г. На свое общо събрание етажните собственици взели решение
за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга
„топлинно счетоводство”). Видно от изготвения като приложение към посочения протокол
списък на етажните собственици, за процесния имот били отбелязани 4 броя радиатори, 4
броя разпределители и 4 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за ответника
С. М.. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била
извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили
съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2)
експертизи.
С договор № Д-О-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
3
Видно от представени по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 2 броя
документи за главен отчет съответно от 20.05.2019 г. и 23.06.2020 г., топлинна енергия в
процесния имот била начислявана единствено за битово горещо водоснабдяване по данни от
два водомера. Във формулярите за главен отчет има положен подпис за потребител.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са
предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че в сградата, в
която се намира процесният апартамент, се ползвала и разпределяла само топлинна енергия
за подгряване на топла вода за битови нужди. За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в
сградата в режим на етажна собственост била постъпила топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване в ежемесечни количества, съгласно представена от ищеца справка за
показанията на общия топломер. Топлинна енергия се измервала в кВтч, като данните от
общия топломер били отчетени към 0,00 часа на първо число на месеца съгласно правилата.
Отчетената енергия била разлика между „ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените
стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в абонатната
станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че
размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За
разликата били издадени фактури за всеки месец и същите следвало да се заплатят от
потребителя. Вещото лице установило по представените от „Техем Сървисис” ЕООД главни
4
отчети, че в процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия само за битово горещо
водоснабдяване по данни от два монтирани и надлежно узаконени водомера. От
заключението се установява, че количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода
били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури
за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление,
като общата сума по фактури в размер на 2003,85 лева не включвала просрочени суми от
периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен
№ ****** било извършено съгласно действащите през съответния период цени на
топлинната енергия и възлизало общо на 268,68 лева (за връщане) за целия исков период.
Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответниците била
определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на
топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ
топломер за търговски цели. Общият топломер в абонатната станция били обект на
метрологичен контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории през м. 10.2014
г., м. 10.2016 г. и м. 05.2018 г., като било установено, че уредът бил технически изправен.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че няма данни за извършени от
ответниците плащания на претендираните от ищеца суми. Според вещото лице общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на -268,68 лева и
представлявала сума за получаване. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки
за връщане в резултат на корекция били погасени задължения извън процесния период, а
именно за м. 07.2020 г. в размер на 63,87 лева. Стойността на потребената топлинна енергия
с включени изравнителни сметки за исковия период възлизала на 1735,17 лева. Дължимите
такси за дялово разпределение за процесния период били в общ размер на 29,16 лева.
Вещото лице изчислило, че законната лихва върху претендираната главница, считано от
първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 16.12.2021 г., била в размер на
324,24 лева – върху сумата за топлинна енергия и 6,08 лева – върху стойността на услугата за
дялово разпределение. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
5
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
Ответниците не оспорват, че са били собственици на процесния имот, а именно:
апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, през исковия период, поради което
посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Съгласно
действащата към датата на възникване на облигационните отношения между страните
Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия (обн. ДВ., бр. 49 от 27.06.1975 г., отм. ДВ.,
бр. 31/26.03.2002 г.) – чл. 5, ал. 1, т. 2, и приетия по-късно Закон за енергетиката и
енергийната ефективност (отм.) - § 6, ал. 2 и ал. 3 ПЗР, съсобствениците се явяват т. нар.
„заварени потребители” на топлинна енергия за битови нужди. Нормативната уредба към
онзи момент не е изисквала съгласие в писмена форма на етажните собственици за
топлоснабдяването на сградата, нито сключване на индивидуални договори между
потребителите на топлинна енергия и топлоснабдителните предприятия. С придобиването
на жилище в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа, в която се ползва топлинна енергия за битови нужди, С. В. М. и К. Й. М. придобили
качеството потребители на топлинна енергия (енергийни услуги) по смисъла на § 1, т. 41б
ДР ЗЕ.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответниците и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответниците. Ответниците, в
качеството им на купувачи, се задължили да заплащат реално доставената им топлинна
енергия по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите Общи
условия.
6
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай не се спори, че подпомагащата страна „Техем Сървисис” ЕООД
през исковия период извършвала услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата – етажна собственост в АДРЕС. От събраните по делото доказателства се установи,
че дължимата от потребителите месечна сума за топлинна енергия за подгряване на топла
вода за битови нужди била определена въз основа на прогнозна месечна консумация и
действащата за съответния период цена на топлинната енергия. След отчитане на
монтираните водомери и изготвяне на изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество
издавало данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлинна енергия в процесния имот. Заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, е, че сумата за топлинна енергия
за процесния имот, собственост на ответниците, била определена съгласно действащата към
момента нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия, като не е нужно да се
преповтарят направените по-горе фактически изводи в тази насока. Експертизата е
извършена от лице с необходимите за случая специални знания. Изчисленията на ФДР
относно дължимата от С. В. М. и К. Й. М. сума за топлинна енергия през процесния период
според вещото лице са правилни. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.) урежда техническите правила за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост, но приложението на тези правила не е от
7
компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на науката и
техниката, каквито същият не притежава. Именно поради това беше назначена и съдебно-
техническа експертиза и доколкото по делото липсват доказателства, които да поставят под
съмнение правилността на изводите на вещото лице, съдът намира, че следва да кредитира
заключението му изцяло. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) при определяне на дължимата от
ответниците сума за топлинна енергия. Ответниците не ангажираха доказателства, че са се
възползвали от предвиденото рекламационно производство и са оспорили изготвените от
подпомагащата страна изравнителни сметки в предвидените срокове. В тази връзка не може
да бъдат приети възраженията, наведени в отговора на исковата молба, че количествата
топла вода били завишени, както и че консумацията била изчислявана на база петима
потребители, а в апартамента живеели само двамата ответници. От представените по делото
формуляри за главен отчет, които съдържат подпис за потребител, както и от заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява по безспорен начин, че начислените суми
са били определени въз основа на редовен отчет на двата монтирани и надлежно узаконени
водомера в апартамента. Т.е. процесните вземания отразяват реалната консумация на топла
вода в имота, надлежно отчетена и остойностена по актуални към съответния период цени.
Няма каквито и да било данни за начислени суми на база или за произволно определени
задължения.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответниците потребили топлинна енергия, чиято
стойност дължат на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в
своето основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК
съдът взе предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се
приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя
суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде
уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази насока от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от изравнителните
сметки за връщане в резултат на корекция били погасени задължения извън процесния
период, а именно за м. 07.2020 г. в размер на 63,87 лева, което не следва да бъде вземано
предвид.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор. На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в
писмения договор за продажба на топлинна енергия, сключен между доставчика и клиентите
в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а ЗЕ. Следователно, ищецът няма правно основание да претендира заплащане на
стойността на тази услуга от потребителите и то в своя полза.
8
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за исковия
период били начислени суми за прогнозно потребление в общ размер на 2003,85 лева
съгласно изготвяните всеки месец фактури. Към тази сума следва да бъде прибавена
изравнителната сметка за доплащане, която съгласно същото заключение е в размер на 76,19
лева, и да бъде приспадната тази за възстановяване на стойност 344,87 лева. По делото няма
данни за извършени плащания на процесните вземания. Или общо задължението за
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. е в размер на 1735,17 лева. Ответниците не оспорват обстоятелството, че притежават
процесното жилище при равни квоти, т.е. по ½ идеална част.
Следователно, ответникът С. М. дължи заплащането на сумата 867,58 лева, до която
искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ, предявен срещу него, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над
уважения размер от 867,58 лева до пълния предявен размер от 914,11 лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ответницата К. М. също дължи заплащането на сумата 867,58 лева, до която искът с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ,
предявен срещу нея, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер
от 867,58 лева до пълния предявен размер от 914,11 лева искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
За задълженията за топлинна енергия за исковия период приложими са общите условия
от 2016 г., съгласно които лихва за забава не се начислявала върху прогнозните сметки, а
само върху общата изравнителна сметка, ако стойността й не била заплатена в срока по ал. 2
на чл. 33. А съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността на общата фактура следвало
да бъде заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяла.
Следователно, задължението по първата обща фактура от процесния период е станало
изискуемо на 14.09.2019 г., поради което считано от следващия ден – 15.09.2019 г.
ответниците са изпаднали в забава. Последните дължат мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.12.2021 г., която на основание чл. 162
9
ГПК и Приложение № 1 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът
изчисли общо на 324,24 лева. Поради изложените по-горе съображения лихва за забава
върху сумата за дялово разпределение не следва да се начислява.
С оглед изложеното искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу
ответника С. М., е основателен и следва да бъде уважен за сумата 162,12 лева и за периода
от 15.09.2019 г. до 16.12.2021 г. За разликата над уважения размер от 162,12 лева до пълния
предявен размер от 165,16 лева, както и за периода от 31.01.2019 г. до 14.09.2019 г. искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответницата К. М., е
основателен и следва да бъде уважен също за сумата 162,12 лева и за периода от 15.09.2019
г. до 16.12.2021 г. За разликата над уважения размер от 162,12 лева до пълния предявен
размер от 165,16 лева, както и за периода от 31.01.2019 г. до 14.09.2019 г. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 93,17 лева, от които 43,17 лева за внесена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
ответниците, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 79,96 лева за довнесена държавна такса, 500 лева за депозити за вещи лица и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, ответниците С. В. М. и К. Й. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 739,56 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете, разпределена между тях по равно или по 369,78 лева.
Ответниците не са поискали присъждане на разноски, а и по делото няма доказателства
за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори И.И.Е. и В.И.К., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
10
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу С. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 867,58 (осемстотин шестдесет и седем
лева и 58 ст.) лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 13.01.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 162,12 (сто шестдесет и два
лева и 12 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 16.12.2021 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1663 по описа за
2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 867,58 лева до пълния предявен размер
от 914,11 лева, а иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
разликата над уважения размер от 162,12 лева до пълния предявен размер от 165,16 лева,
както и за периода от 31.01.2019 г. до 14.09.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори И.И.Е. и В.И.К., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу К. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 867,58 (осемстотин шестдесет и седем
лева и 58 ст.) лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 19, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 13.01.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 162,12 (сто шестдесет и два
лева и 12 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 16.12.2021 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1663 по описа за
2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 867,58 лева до пълния предявен размер
от 914,11 лева, а иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
разликата над уважения размер от 162,12 лева до пълния предявен размер от 165,16 лева,
както и за периода от 31.01.2019 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С. В. М., ЕГН **********, с
11
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори И.И.Е. и В.И.К., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 369,78
(триста шестдесет и девет лева и 78 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и
в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К. Й. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори И.И.Е. и В.И.К., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 369,78
(триста шестдесет и девет лева и 78 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и
в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П. С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 1663 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12