№ 174
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000413 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №21012 от 12.02.2021 г.,постановено по т.д.№102/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Смолян,е осъден ответника ЗАД ОЗ“АД-гр.София с ЕИК ******** да заплати
на Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 24 000 лв.,представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и психически стрес по
повод получените от него телесни увреждания,в резултат на ПТП,настъпило на 21.04.2019
г.,което е причинено от водача на лек автомобил „М. с рег. № ****-АЗБ по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,ведно със законните лихви
върху сумата 24 000 лв.,считано от 15.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение предявеният от Д. Д. срещу ЗАД „О. - З.“АД-гр.София иск с
правно основание чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.380 КЗ е отхвърлен за разликата от 24 000 лв.
до 30 000 лв. като неоснователен,а ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни
разноски в размер на 582 лв. съобразно отхвърлената част от иска.И на следващо място,с
решението от 12.02.2021 г. ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати по
сметка на Смолянския окръжен съд дължимата ДТ в размер на 960 лв. съобразно уважената
1
част на предявения иск и е осъдено още да заплати на адв. Р.М. на основание чл.38,ал.2 от
ЗА дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ищеца в размер на 1500 лв. с ДДС.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на ищеца и
ответника по т.д.№102/2019 г. по описа на ОС-Смолян,всяка от които жалби е насочена
срещу различна част на решение №21012 от 12.02.2021 г.
Ищецът Д. Д. обжалва решение в частта,с която иска му срещу ЗАД „О. - З.“АД-
гр.София за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществените вреди,получени
в резултат на ПТП от 21.04.2019 г.,е отхвърлен за разликата над уважения размер от 24 000
лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.,ведно със законната лихва от 15.08.2019 г.
до окончателното плащане,както и в частта,с която е осъден да заплати на ответника сумата
от 582 лв. съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от иска.Ищецът-жалбоподател
счита първоинстанционното решение в обжалваната от него част за
незаконосъобразно,необосновано и неправилно.Поддържа,че в същата част решението е
неправилно,защото е постановено в противоречие с материалния закон и съдебната
практика по сходни случаи.Намира,че про правилно определяне размера на дължимото на
ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,първоинстанционният
съд неправилно е намалил същия,като неправилно е приел за установено,че пострадалото
лице е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.В условията на евентуалност
счита,че съдът неправилно и в противоречие с установената съдебна практика е приел
твърде висок процент на съпричиняване от страна на пострадалия ищец,а именно в размер
на 20 %.Излага съображения,че наведените от ответника доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия при процесното ПТП,не са подкрепени с
доказателства и не са доказани по категоричен начин.Също така счита,че ОС-Смолян
неправилно е определил,че законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди се дължи,считано от изтичане на срока от три месеца от датата на подаване на
застрахователната претенция.Становището на жалбоподателя-ищец е,че законната лихва за
забава върху обезщетението следва да се присъди на увреденото лице от датата на сезиране
на застрахователя.
Въз основа на всички изложени във въззивната жалба съображения,жалбоподателят
Д. Д. моли първоинстанционното решение от 12.02.2021 г. да бъде отменено в частта,с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 24 000 лв. до
претендирания размер от 30 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата от 15.08.2019 г.
до окончателното плащане,както и в частта,в която ищеца е осъден да заплати на ответника
сумата от 582 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска и вместо това да бъде
постановено друго решение,с което да бъде уважен изцяло предявения от ищеца срещу
ответното дружество иск в размер на 30 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата
на уведомяване на застрахователя-15.05.2019 г. до окончателното плащане.Моли да бъде
присъдено на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 и ал.1,т.2 във вр. с
чл.36,ал.2 от ЗАдВ,във вр. с чл.7,ал.2,т.4 и т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
2
размери на адвокатските възнаграждения,ведно с начислен ДДС.
От насрещната по горната жалба страна-ЗАД „О. - З.“АД с ЕИК ********,чрез
пълномощника му адв. Т. Т.,е подаден писмен отговор,в който е изразено становище,че
същата жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.Оспорва
твърдението на жалбоподателя Д. Д.,че пострадалия не е допринесъл за настъпване на
процесното събитие и счита,че не само има съпричиняване от страна на същия,но и че
определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване е занижен.Конкретни
доводи в тази насока дружеството-застраховател излага в отговора си.Също така оспорва и
твърдението на жалбоподателя Д.,че обезщетението е следвало да бъде присъдено в пълен
размер и намира за завишен размер на присъденото обезщетение.Намира още,че
първоинстанционният съд правилно е определил размера на лихвата върху главницата в
съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането.Моли въз основа на
поддържаните в отговора доводи въззивната жалба на Д. Д. да бъде оставена без уважение.
От своя страна ЗАД „О. - З.“АД обжалва решение №21012 т 12.02.2021
г.,постановено по т.д.№102/2019 г. по описа на ОС-Смолян,в частта,с която предявения
срещу дружеството от Д. Д. осъдителен иск е уважен и е осъдено дружеството да заплати на
ищеца сумата от 24 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,ведно със
законната лихва,считано от 15.08.2019 г.Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно в така обжалваната му част,за постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон,за необосновано и несъобразено със събраните по делото
доказателства.Развива аргументи за обосноваване на позицията си,според която
първоинстанционният съд неправилно е постановил,че приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат възлиза едва на 20 %.Намира още,че размера на
присъденото обезщетение е неоснователно завишен,като конкретните си доводи в тази
насока излага в подадената от него въззивна жалба.Моли въз основа на изложените в същата
жалба доводи да бъде отменено първоинстанционното решение в частта,с която иска е
уважен и вместо това да се постанови друго решение,с което да се отхвърли иска изцяло
като недоказан и необоснован,а в случай,че въззивният съд го намери за основателен,то да
присъди обезщетение в значително по-нисък размер съобразно реално претърпените вреди и
действителния принос на пострадалия.Моли да у бъдат присъдени направените съдебни
разноски.
Д. Д. като насрещна страна по жалбата на дружеството-застраховател не е подал в
законния срок отговор на същата жалба,но в открито съдебно заседание чрез пълномощника
си адв. Ц. /преупълномощена от адв. Р.М./ е оспорил жалбата на дружеството като
неоснователна.Прави възражение за прекомерност на претендираното от дружеството
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства
и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи
3
правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в съответно обжалваната от
всеки жалбоподател част и при подаването на жалбите е спазен двуседмичния срок по
чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по иска,с който е
сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самия иск счита за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията в двете въззивни жалби,както и
събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Иска,по който ОС-Смолян се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен от Д.
Д. с ЕГН ********** против ЗАД „О. - З.“АД-гр.София с ЕИК ******** и е с правна
квалификация по чл.432,ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ.С този иск ищецът е поискал ответника
да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лв.,представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат на получените
от него телесни увреждания при ПТП,настъпило на 21.04.2019 г.,ведно със законната лихва
върху претендираната главница от датата на уведомяване на ответника-15.05.2019 г. до
окончателното изплащане.
Искът е основан на следните основни твърдения:
Твърди се от ищеца,че на 21.04.2019 г. в с.П., обл. С.,на път II №****+200,водачът
АЗБ на лев автомобил марка „М., рег. № *****3 АХ,при излизане от паркинг,е нарушил
правилата за движение,отнел е предимство на движещия се по път с предимство мотоциклет
марка и модел „Х. Ц. ****“,с рег.№**** К,управляван от ищеца Д. Д. и го е ударил,с което е
предизвикал ПТП.Твърди се,че при инцидента ищецът е пострадал тежко,като му е била
причинена фрактура на дясната ключица и е бил транспортиран веднага след злополуката до
МБАЛ „Д. Б. Ш.“АД-Смолян и приет в ортопедо-травматологичното отделение на
болницата с оплаквания за силни болки в дясната ръка и рамо,палпаторна болезненост в
дясната ключица,оток и ограничени движения в дясната раменна става.Твърди се още,че
под местна анестезия и пот ТВ контрол е била извършена репозиция на фрактурата,след
което е поставена имобилизация,а на 22.04.2019 г. ищецът е бил изписан от болницата,като
са му били дадени указания за ХРД и медикаментозно лечение,а също така е бил признат за
временно нетрудоспособен за период от 32 дни поради незавършен оздравителен процес.В
4
исковата молба са описани и неимуществените вреди-болки,страдания и психически
стрес,които се твърди,че е претърпял и търпи ищецът вследствие на настъпилото ПТП и
причиненото при същото телесно увреждане,а се твърди също,че за произшествието е бил
съставен посочения в исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
25.04.2019 г. и е било образувано досъдебно производство №ЗМ ***** г. по описа на РУ-
Смолян.Твърди се също така,че към момента на събитието,виновният водач,управлявал
горния лек автомобил,е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите,сключена с ответното застрахователно дружество и обективирана в
полица №BG/23/********,валидна от 30.03.2019 г. до 29.03.2019 г.И на следващо място,в
исковата молба се твърди,че ищецът е отправил претенция до застрахователя на отговорния
за ПТП водач-ответника ЗАД „О. - З.“АД с искане да бъде определено и изплатено
дължимото му се застрахователно обезщетение,както било видно от молба с вх.№ЦУ 99-
2046 от 15.05.2019 г.,но до предявяване на процесния иск ответното дружество не е
определило и изплатило такова обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 21.04.2019 г.,което поражда правния интерес на ищеца на
основание чл.432,ал.1 от КЗ да предяви същия иск.Твърди се още,че с оглед разпоредбата на
чл.429,ал.3 от КЗ и обстоятелството,че е предявена пред ответното дружество
застрахователна претенция на 15.05.2019 г.,то от тази дата върху претендираната сума
следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Ответникът е оспорил иска с подадения от него отговор на исковата
молба,поддържайки в тази насока няколко основни възражения,а именно:оспорил е
механизма на настъпилото ПТП и е изразил становище,че процесния пътен инцидент не е
настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „О. - З.“АД моторно-
превозно средство.В тази връзка е заявил,че вина и принос за получените увреждания има и
самият ищец и че същият в нарушение на правилата на чл.20,ал.2 от ЗДвП е шофирал с
несъобразена скорост,поради което не е успял да предприеме каквато и да било адекватна
реакция при инцидента,както и че е управлявал мотоциклета без предпазна екипировка и не
притежава свидетелство за управление на съответната категория МПС,в която попада
управлявания от него мотоциклет.Заявил е,че вследствие приноса на пострадалия за
настъпване на процесното ПТП,претендираното обезщетение подлежи на намаляване на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД съобразно на този принос. Ответникът е заявил в отговора си и
възражението,че претендирания от ищеца размер на обезщетението е неоснователно
завишен и прекомерен,както и че е в противоречие с принципа за справедливост,прогласен в
чл.52 от ЗЗД по съображения,изложени в същия отговор.Оспорил е и твърдението на
ищеца,че за последния в резултат на процесното ПТП са възникнали всички описани в
исковата молба телесни увреждания-като вид и характер,считайки ги за
хиперболизирани,както е оспорил и твърденията за тяхната продължителност.Оспорил е и
акцесорната претенция за лихви,в това число и началния момент,от който лихвата се
дължи,по аргумент за неоснователност на главния иск,а и с аргумента,че застрахователното
дружество не е било изпаднало в забава към същия този момент.
5
В допълнителната си искова молба ищецът Д. е оспорил всички поддържани в
отговора на ответника възражения срещу иска и в частност-възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът е заявил,че поддържа всички свои
възражения срещу иска,заявени в отговора му на първоначалната искова молба.
С обжалваното решение №21012 от 12.02.2021 г.,Окръжен съд-Смолян е приел,че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди,явяващи се резултат от настъпилото на 21.04.2019 г. ПТП е доказан до пълния
претендиран размер от 30 000 лв.,но заедно с това е приел,че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца и че приноса на последния за това е в размер на 20
%,поради което,като краен резултат,първоинстанционният съд е счел,че дължимото
обезщетение подлежи на намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД със сумата от 6000 лв. и
затова иска подлежи на уважаване за сумата от 24 000 лв.,а за разликата до пълния
претендиран размер от 30 000 лв. иска е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне
за тази разлика.
Настоящата апелативна инстанция счита,че фактическата обстановка, относима към
предмета на процесния иск и касаеща настъпването на твърдяния от ищеца
деликт,механизма на процесното ПТП,причинно-следствената връзка на произшествието с
причинените на ищеца телесни увреждания и самото причиняване на уврежданията по вина
на посочения в исковата молба водач на лек автомобил марка „М., м. *****“ с рег.№С. ***
АХ,а също и наличието на валидна и действаща към момента на деликта застраховка
„Гражданска отговорност“ по сключен между виновния водач и ответника застрахователен
договор,е изяснена правилно,пълно и съобразно събраните по първоинстанционното дело
доказателства.Следва да се подчертае и това,че в хода на първоинстанционното търговско
дело,по което е постановено обжалваното решение,е било одобрено по НОХД №186/2020 г.
по описа на РС-Смолян,споразумение,с което АЗБ-водача на горния лек автомобил,се е
признал за виновен за това,че на 21.04.2019 г. по непредпазливост и при управление на
автомобила на заден ход е причинил ПТП,без да притежава необходимата правоспособност
за управлението на автомобила,а именна-категория „В“,при което е нарушил съответно
посочените в споразумението законови правила за движение по пътищата и като краен
резултат е причинил на водача на мотоцикрет „Х.“ с рег.№**** К-Д. Д.,средна телесна
повреда,изразяваща се в счупване на дясната ключица,причинило трайно затруднение на
движението на горния десен крайник.И както правилно е прието от първоинстанционния
съд,съгласно чл.383,ал.1 от НПК одобреното от наказателния съд споразумение има
последиците на влязла в сила присъда,каквато присъда съгласно императивната разпоредба
на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските
последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност
и виновността на дееца.Затова е правилен и извода на първоинстанционния съд за безспорно
доказаната вина на посочения водач на лек автомобил за настъпването на процесното
ПТП,за противоправността на това деяние и за причинната му връзка с причинената на
6
ищеца средна телесна повреда-фрактура на дясна ключица.
Имайки предвид оплакванията,поддържани в жалбите,спорни пред настоящата
инстанция остават въпросите за степента и продължителността на търпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на причинената му телесна травма и като цяло-за размера
на дължимото на ищеца обезщетение за тези вреди от гледна точка на залегналия в нормата
на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,както и въпроса за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и обема на съпричиняването от него.По
тези именно въпроси въззивният съд дължи преценка с настоящото решение и в тази връзка
приема следното:
Основателно е оплакването на жалбоподателя Д. Д.,че първоинстанционният съд
неправилно е приел наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат.Всъщност,възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца като пострадал при процесното ПТП е основан,както вече се отрази по-горе,на
няколко довода,а именно:че ищецът е управлявал мотоциклета си с несъобразена
скорост,че го е управлявал без предпазна екипировка и че не притежава свидетелство за
управление на МПС от категорията,в която попада управлявания от него по време на пътния
инцидент мотоциклет.В обжалваното решение първоинстанционният съд е счел за
основателен само един от тези доводи,а именно-че ищецът е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП,тъй като е управлявал мотоциклета си с несъобразена скорост,а останалите
доводи е счел за неоснователни.От заключението на автотехническата експертиза,изготвено
от вещото лице Г. Т. и прието по първоинстанционното дело,се установява,че по време на
инцидента ищецът е бил с предпазна каска и защитна екипировка,поради което е
неоснователно твърдението на ответника,че ищецът е управлявал мотоциклета без
предпазна екипировка.Неоснователно е и твърдението му,че приносът на ищеца за
настъпване на процесното ПТП се дължи на липса на нужното свидетелство за
правоуправление на конкретния мотоциклет от страна на ищеца.Фактически,от наличните
материали по приложеното ДП №***** г. по описа на РУ-Смолян и от заключението на
съдебната автотехническа експертиза действително се установява,че Д. Д. не притежава
свидетелство за правоуправление на такъв мотор,какъвто е управлявал по времето на
инцидента,а именно-пистов състезателен мотор с мощност от 600 куб.см.,за който е
необходима категория „А1“.Притежавал е към онзи момент свидетелство за
правоуправление на мотоциклети от по-нисък клас.Но както правилно е прието в
обжалваното решение,по делото не е установено факта на управлението на конкретния
мотоциклет от ищеца без притежаване на необходимото свидетелство за правоуправление
да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП.Този факт,сам по себе си,не е
достатъчен да обуслови наличието на принос по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД,щом като не е
установена причинната връзка между същия факт и настъпването на
произшествието.Така,че настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния
съд за това,че са неоснователни доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца поради липса на предпазна екипировка и липсата на изискващото се
7
свидетелство за правоуправление на шофирания от ищеца мотоциклет.
Неправилно обаче е прието от първоинстанционния съд,че съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца е налице и че то се изразява в управлението на мотора с
превишена скорост. Действително,както се установява от заключението на автотехническата
експертиза,както и от дадените устни обяснения от вещото лице Г. Т. в съдебното заседание
на 20.01.2021 г.,непосредствено преди удара ищецът Д. Д. като водач на мотоциклет се е
движил със скорост от 63,25 км./ч. при допустима за конкретния пътен участък скорост от 40
км./ч.,т.е. същият се е движел с известно превишение на допустимата скорост.Обаче,за
преценката относно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,са от
значение и други обстоятелства,установени чрез автотехническата експертиза и обясненията
на изготвилото тази експертиза вещо лице.Така посредством тези доказателства става
ясно,че преди настъпване на удара ищецът се е движел с мотора си в дясната лента на път
******,където е станала катастрофата,а водача на лекия автомобил марка „М.“ вече е бил в
лявата лента /насрещната лента на движение/ на същия път-перпендикулярно на пътното
платно,управлявайки автомобила на заден ход.В момента,в който ищецът е забелязал
опасността-движещият се на заден ход автомобил,навлязъл в лявата лента,същият веднага е
предприел намаляване на скоростта на управлявания от него мотор,но след това
забелязал,че включените светлини за задно движение на М.а загасват и това е заблудило
ищеца,че колата спира,поради което е дал газ,за да може да мине безопасно покрай
автомобила,но в същото време е бил изненадан от М.а,който внезапно навлязъл в неговото
/дясно/ платно за движение и то при положение,че ищецът се е движел по път с
предимство.При цялата тази ситуация,вещото лице Тонков,изготвило автотехническата
експертиза,заключава,че дори и ищецът да е карал мотора си с допустимата скорост от 40
км/ч или с още по-ниска скорост,пак е щяло да стане ПТП,тъй като М.ът внезапно е
навлязъл в неговото платно.Ищецът е нямал техническата възможност за избягване на
удара.При тези данни настоящият съд споделя изразената във въззивната жалба на Д.
позиция,че лекият автомобил,навлязъл внезапно в лентата за движение на ищеца,е
представлявал непредвидимо препятствие за него като водач на мотоциклета и затова не
може да се приеме,че само поради управляването на мотоциклета с превишена
скорост,ищецът е допринесъл за настъпване на пътния инцидент.В крайна сметка,при
избиране скоростта на движение,водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с
конкретните условия на движение,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие,но в случая,както се установява,внезапно навлезлия в пътната лента на ищеца
лек автомобил е бил непредвидимо препятствие за ищеца и същият дори да е управлявал
мотоциклета със съобразена скорост,не би бил в състояние да избегне настъпилия удар.По
тези съображения съдът намира за недоказано поддържаното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по причина,че той е управлявал
мотоциклета си с превишена скорост.С оглед на това и като се има предвид,че са
неоснователни и недоказани и другите доводи на ответника,на които същият основава
възражението си за съпричиняване,първоинстанционният съд неправилно е приел в
обжалваното решение,че дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди
8
подлежи на намаляване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД и съответно-неправилно е намалил
обезщетението с 20 %.Предвид неоснователността на поддържаното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,обезщетението изобщо не подлежи
на намаляване на основание посочената разпоредба,а размерът на обезщетението за
неимуществените вреди,явяващи се пряка последица от процесното ПТП,следва да бъде
съобразен единствени с доказателствата за тези вреди,съответно и с обстоятелствата,които
съгласно произтичащия от нормата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта следва да
бъдат съобразени за определяне размера на дължимото обезщетение за тези вреди.
На следващо място,предвид оплакването на жалбоподателя ЗАД „О. - З.“АД,че
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно завишено и не
съответства на реално претърпените от ищеца болки и страдания и на принципа на
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД,въззивният съд следва да извърши самостоятелна
преценка относно дължимия размер на обезщетението за тези вреди и съответно-за
правилността на преценката на първоинстанционния съд по отношение определяне размера
на това обезщетение /извън извършеното намаляване по чл.51,ал.2 ЗЗД/.И след
самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал във връзка с горните
оплаквания на посочения жалбоподател,въззивната инстанция счита същите за
неоснователни по следните съображения:
Видно от неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза,изготвено
от вещото лице д-р Н. С.както и от приложената към първоинстанционното дело медицинска
документация,в резултат на настъпилото на 21.04.2019 г. ПТП ищецът Д. Д. е получил
счупване на дясна ключица и разместване на фрагментите,като непосредствено след
травмата на мястото на счупването се е получил оток и деформация,които са затруднили
движенията на десния горен крайник на ищеца в раменната става.В началото на
травмата,както сочи вещото лице,болките в областта на дясната раменна става и ключица са
били с по-голям интензитет и сила-причинени от нарушаване на цялостта на
ключицата,полученият хематом и оток в същата зона.След настъпилите травматични увреди
в дясната ключица,през острия период,който е непосредствено след травмата и траещ до
момента след оказаната спешна специализирана помощ,ищеца е търпял значителни болки и
дискомфорт,изразяващи се в следното:невъзможно отвеждане на десен горен крайник
нагоре и настрани,оток и деформация,обхващащи мястото на фактурата и ключична
област.В подострия период,започващ след направените манипулации-обезболяване и
обездвижване на десен горен крайник,болките са били с по-умерен интензитет и сила,както
се сочи в заключението на СМЕ-за.В хроничния стадий след обездвижването и
обезболяването,болките постепенно са намалявали и е останал само дискомфорта /чувството
за прещракване,траещо 7-14 дни/ и ограничените движения в десен горен крайник.На ищеца
е проведено консервативно лечение-наложена мека имобилизация тип „осморка“ за 25 дни,а
продължителността на лечебния и възстановителния процес трае два-три месеца,през което
време,както е видно от посоченото експертно заключение,ищецът е търпял болки и
дискомфорт от ограничените движения в раменната става на абдукция „отвеждане на
9
страни“ и ротация на горния крайник.Няма данни за усложнения по време на
възстановителния и оздравителния период,както сочи вещото лице С.,а ищецът е
възстановен добре от приложеното лечение,но съгласно дадените от същото вещо лице
устни обяснения в съдебното заседание на 20.01.2021 г.,става ясно,че при натоварване
ищецът може и към този момент да има дискомфорт от травмата.От същите обяснения се
изяснява още,че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил разкъсно-контузна рана в
областта на долен десен крайник,както и охлузване в горната част на бедрото,но тъй като
тези рани не са застрашаващи живота на пациента,те са са описани подробно в
медицинската документация и са лекувани амбулаторно.
Наред с горното,от показанията на св. С. Й.-баща на ищеца,се установява,че преди
процесното ПТП ищецът е бил по-отворен,а след инцидента е станал по-затворен и вече не е
толкова контактен и разговорлив,станал е по-нервен и груб,много се е изнервил от
случилото се,престанал е да ходи по дискотеки и се е затворил в себе си.А видно от
показанията на св. З. У.-леля на ищеца,последният около 3-4 месеца след катастрофата не е
ходил на работа и през единия месец след изписването му от болницата,през който е
пребивавал в дома на свидетелката,ищецът е претърпял много неприятни болки вследствие
на получените травми.Пътният инцидент,както сочи свидетелката У. се е отразил зле на
ищеца в психически план,като той е бил много стресиран и от оттогава не се е качвал на
мотора.Първоначално след изписването му от болницата,ищецът е имал нужда от чужда
помощ и свидетелката му е оказвала,за да може да се храни и да ходи до
тоалетна.Свидетелката У. сочи още,че и до момента на разпита й /извършен в съдебното
заседание на 18.11.2020 г./ ищецът при промяна на времето продължава да изпитва болки в
областта на счупената ключица и раната на крака,според споделеното от него със
свидетелката.
На база горните обстоятелства,като отчита характера и вида на причинените на
ищеца телесни увреждания вследствие на процесния пътен инцидент,степента и
продължителността на търпените от ищеца физически болки и затруднения,които е изпитвал
вследствие на уврежданията,както и претърпените от него психически страдания в резултат
на тези увреждания и на станалото ПТП,времето на възстановителния период,проведеното
лечение на уврежданията,а и предвид възрастта на ищеца към момента на настъпване на
произшествието и социално-икономическите условия в страната към релевантния момент на
увреждането,т.е. към момента на пътното произшествие,въззивният съд намира,че
справедливият размер на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на произшествието следва да бъде определен на сумата от 30 000 лв.Именно това
е и определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението /преди да бъде
извършено намаляването му на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД/,а това е и претендираният от
ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди,предвид което и с оглед на
гореприетия извод,че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
е неоснователно и не подлужи на уважаване,се налага крайния извод,че предявеният иск е
основателен до пълния му претендиран размер от 30 000 лв. и следва да се уважи изцяло.
10
Предвид горните съображения се налага извода,че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено като неправилно в частта,с която иска за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 24 000 лв. до пълния
претендиран размер от 30 000 лв. и вместо това следва с настоящото решение ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца още 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на извода на настоящия съд,че поддържаното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е неоснователно и приемайки иска за
основателен в пълния му предявен размер,въззивната жалба,подадена от ответника ЗАД „О.
- З.“АД е изцяло неоснователна,а първоинстанционното решение в частта,атакувана с тази
жалба,а именно-в частта,с която предявения осъдителен иск е уважен до размера от 24 000
лв.,е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.
Решението на ОС-Смолян е атакувано от ищеца Д. и в частта,с която е прието,че
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи,считано от
изтичане на срока от три месеца от датата на подаване на застрахователната
претенция,съответно на което в диспозитива на решението лихвата върху обезщетението е
присъдена,считано от датата 15.08.2019 г. до окончателното
плащане.Действително,първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение,че в
случая законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 24 000 лв.
ще следва да се присъди съгласно изискванията на чл.496,ал.1,т.1 от КЗ,т.е. с изтичането на
срока от три месеца,считано от подаване на претенция от Д. Д. с молба вх.№Ц. 9-****** г. в
ЗАД „О. - З.“АД-гр.София,защото това е срокът,в който застрахователят е следвало да се
произнесе по застрахователната претенция.Т.е. съдът е приел,че законната лихва следва да
бъде присъдена от датата 15.08.2019 г.-с изтичане на посочения тримесечен срок.
П въпроса за началния момент,от който се дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди,въззивният съд в настоящия си състав,приема
следното:
Приложимите в случая разпоредби за определяне на посочения начален момент са
тези по чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 във вр. с чл.493,ал.1,т.5 от КЗ.Ищецът е отправил претенция за
лихви като част от застрахователното обезщетение,дължимо от прекия причинител на
вредата при ангажиране на неговата отговорност,което се покрива от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Отговорността на самия застраховател
за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор,но е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие,като застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди,включително за
вредите за забавата,както следва от разпоредбата на чл.429,ал.2,т.2 от КЗ.В същата е
предвидено,че застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава,когато
застрахованият отговаря за тяхното заплащане пред увреденото лице при условията на ал.3,а
според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2,т.2,за които той отговаря пред
увреденото лице,се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/.В такъв случай от застрахователя се плащат лихвите за
11
забава,дължими от застрахования,считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,ал.1,т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,която от
двете дати е най-ранна.Или,от изложеното следва извода,че законната лихва,която следва да
се присъди на увреденото лице /в случая на ищеца/ върху определеното обезщетение,се
дължи от по-ранната от двете дати,на които застрахователят е бил уведомен от
застрахования за настъпилото застрахователно събитие или е бил уведомен за това от
увредения,респективно е била предявена срещу него застрахователна претенция от
увреденото лице.В случая,доколкото няма данни за по-ранна дата на уведомяване на
застрахователя от застрахования по реда на чл.430,ал.1,т.2,то следва да се приеме,че
законната лихва се дължи от датата,на която застрахователят е бил уведомен от пострадалия
чрез отправената пред него застрахователна претенция,обективирана в молбата с вх.№ЦУ
99-2046 от 15.05.2019 г.Т.е. законната лихва върху обезщетението се дължи в конкретния
случай от датата 15.05.2019 г.,а не от датата 15.08.2019 г.,както неправилно е прието в
първоинстанционното решение.
Първоинстанционният съд неправилно е определил началния момент,от който се
дължи законната лихва,позовавайки се на неприложими за случая законови
разпоредби.Същите разпоредби установяват отговорността на застрахователя за заплащане
на законна лихва вследствие на допусната от самия него забава,но както основателно се
поддържа във въззивната жалба на Д. Д.,тази лихва не е обусловена от поведението на
делинквента,нейният размер вече не е част от застрахователната сума и не може да бъде
ограничаван от размера на последната.
Предвид горните съображения,първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта,с която лихвата за забава върху обезщетението в размер на 24 000 лв.,е
присъдена,считано от датата 15.08.2019 г. до окончателното плащане и вместо това с
настоящата решение законната лихва върху обезщетението в посочения размер следва да се
присъди от датата 15.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата.От същата дата-
15.05.2019 г. до окончателното плащане,ще се присъди и законната лихва върху
допълнително присъденото от настоящата инстанция обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 6000 лв.
С оглед крайния изход на спора настоящият съд следва да промени
първоинстанционното решение и в частта за разноските.Предвид възприетия извод,че
предявения срещу ответника-застраховател осъдителен иск е изцяло
основателен,първоинстанционното решение следва да се отмени в частта,срещу която
ищецът е подал въззивна жалба и с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни
разноски в размер на 582 лв. съобразно на отхвърлената част от иска. Наред с горното,с
оглед изхода от спора след произнасянето на въззивната инстанция,ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати допълнително държавна такса за производството пред
първата инстанция в размер на 240 лв. /наред с присъдените от първоинстанционния съд 960
лв. ДТ/.
12
На основание чл.78,ал.6 от ГПК,тъй като жалбоподателят Д. е освободен от
заплащане на ДТ,насрещното по жалбата му дружество-ЗАД „О. - З.“АД,предвид изхода от
спора и основателността на същата жалба,следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
АС-Пловдив сумата от 120 лв. държавна такса.
Отново с оглед изхода от спора след произнасянето на настоящата
инстанция,ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на
основание чл.38,ал.2 от ЗА на адв. Р.М. допълнително адвокатско възнаграждение в размер
на 216 лв. с ДДС /наред с присъдените от първоинстанционния съд 1500 лв. с ДДС/ за
безплатна адвокатска защита на ищеца пред първата инстанция,определено като размер
съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Пред въззивната инстанция,с оглед изхода на спора,право на разноски има само
жалбоподателя Д. Д.-ищец в първоинстанционното производство.В подадената от него
въззивна жалба е заявено искане в полза на пълномощника на жалбоподателя-адв. Р.М.,чрез
която е подадена самата жалба,да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2
във вр. с ал.1,т.2 и във вр. с чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата.Искането е основателно
предвид изхода от спора и с оглед осъществената безплатна адвокатска защита пред
настоящата инстанция на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА от адв.М. по отношение на
жалбоподателя Д.,уговорена като безплатна в приложения към въззивната жалба договор за
правна защита и съдействие от 02.03.2021 г.Размера на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се определени съобразно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,като в тази връзка настоящият съд
отчита не само обжалваемия от жалбоподателя Д. интерес,но и обжалваемия от
жалбоподателя ЗАД“О. - З.“АД интерес,тъй като жалбата на последния се прие за
неоснователна и съответно на това-насрещната страна има право на разноски и за защитата
й пред въззивната инстанция по тази жалба,а представляващия я адвокат има право на
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА и за осъществената безплатна защита по
същата въззивна жалба.Вследствие на изложеното,ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
от 1716 лв. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита по
чл.38,ал.1,т.2 от същия закон пред въззивната инстанция.В посочената сума е включен
ДДС,тъй като адв.М. е регистрирана по ЗДДС и в такъв случай дължимото й се
възнаграждение следва да включва и начислен ДДС.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №21012 от 12.02.2021 г.,постановено по т.д.№102/2019 г. по описа
на Окръжен съд-Смолян,в частта,с която предявеният от ищеца Д. Д. с ЕГН **********
13
против ЗАД ОЗ“АД-гр.София с ЕИК ******** осъдителен иск с правно основание
чл.432,ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 24 000
лв. до претендирания размер от 30 000 лв.,както и в частта,с която законната лихва върху
присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лв. е
присъдена,считано от датата 15.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата,като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗ“АД-гр.София с ЕИК ******** да заплати на Д. Д. с ЕГН
**********,с адрес с.Е. р., ул. Р., № ** още 6000 лв. /шест хиляди лева/,наред с
присъдените с първоинстанционното решение 24 000 лв.,обезщетение за претърпените
неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и психически стрес,по повод
получените от него телесни увреждания в резултат на ПТП,настъпило на 21.04.2019 г.,което
е причинено от водача на лек автомобил „М.“ с рег. №С. *** А. - А.,по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,ведно със законната лихва върху
сумата от 6000 лв.,считано от 15.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗ“АД-гр.София с ЕИК ******** да заплати на Д. Д. с ЕГН
**********,с адрес с.Е. р., ул. Р., № ** законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 24 000 лв.,присъдено с решение №21012 от 12.02.2021
г.,постановено по т.д.№102/2019 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,считано от датата
15.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата от 24 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №21012 от 12.02.2021 г.,постановено по т.д.№102/2019
г. по описа на Окръжен съд-Смолян,в частта,с която ответникът ЗАД ОЗ“АД-гр.София с
ЕИК ******** е осъден да заплати на ищеца Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 24 000
лв.,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в
болки,страдания и психически стрес,по повод получените от него телесни увреждания в
резултат на ПТП,настъпило на 21.04.2019 г.,което е причинено от водача на лек автомобил
„М.“ с рег. №С. *** А. - А.,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
ОТМЕНЯ решение №21012 от 12.02.2021 г.,постановено по т.д.№102/2019 г. по
описа на Окръжен съд-Смолян,в частта,с която Д. Д. с ЕГН ********** е осъден да заплати
на ЗАД ОЗ“АД-гр.София с ЕИК ******** сумата от 582 лв. съдебни разноски за първата
инстанция съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗ“АД-гр.София с ЕИК ******** да заплати на адвокат Р.М.-
адвокат при Адвокатска колегия-София,с личен номер от единния адвокатски регистър при
Висшия адвокатски съвет №******* и адрес на дейност:гр.С., ул. Ц. А., №
***,допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата в размер на 216 лв. /двеста и шестнадесет лева/ с ДДС /наред с присъдените й с
първоинстанционното решение 1500 лв. с ДДС/ за осъщественото процесуално
представителство на ищеца пред първата инстанция по т.д.№102/2019 г. по описа на ОС-
Смолян.
14
ОСЪЖДА ЗАД ОЗ“АД-гр.София с ЕИК ******** да заплати на адвокат Р.М.-
адвокат при Адвокатска колегия-София,с личен номер от единния адвокатски регистър при
Висшия адвокатски съвет №******* и адрес на дейност:гр.С., ул. Ц. А., № ***,сумата от
1716 лв. с ДДС /хиляда седемстотин и шестнадесет лева/,представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,дължимо за
осъществена безплатна адвокатска защита на ищеца-жалбоподател Д. Д. във въззивното
производство по т.д.№413/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗ“АД-гр.София с ЕИК ******** на основание чл.78,ал.6 от ГПК
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Апелативен съд-
Пловдив,сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/ държавна такса за въззивното
производство,както и допълнително държавна такса в размер на 240 лв. /двеста и
четиридесет лева/ в полза на бюджета на съдебната власт за първоинстанционното
производство пред Окръжен съд-Смолян.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15