Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 145
гр.Свищов, 11.06.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 22.05.2019 г.:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 930 по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 15 000,00лв.-обезщетение за
претърпени неимуществени и 850,00 лева-имуществени вреди
Ищецът
Н.Г. твърди,
че е претърпял неимуществени
вреди-болки и страдания, вследствие на травма-вътреставно
изкълчване –счупване на средните стави на 4-ти и 5-ти пръст на лявата китка,
изкълчване на ставата на пета дланна и основна фаланга на пети пръст в резултат на нанесен удар
с крак в областта на лявата китка на 2.10.2016г. от И.Р.И.. На 4.10.2016г. е
опериран в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Г.С.“ гр.Плевен, за
което заплатил 850,00лева, които претендира като имуществени вреди. В резултата
на травмата твърди, че и до настоящия
момент не се е възстановил здравословно-засегнати са хватателните
функции на ръката, не може да спортува активно. Освен това се чувства подтиснат
и огорчен от случилото си, не може да спи, изпитва срам да се появява в обществето. За причинената средна телесна повреда е
образувано досъдебно производство, приключило с одобрено споразумение по НОХД
221/2017г. на СвРС.
Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната
сума 15850,00лева, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на
уврежданията -2.10.2016г. Претендира разноски, съгласно представен списък.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът е
подал писмен отговор , в който заявяват, в който заявява, че искът е допустим,
основателен, доколкото има влязло в сила споразумение ,но е завишен по размер,
а освен това следва да се отчете съпричиняване от
страна на ищеца. В съдебно заседание се представлява от адв.Б.Г.
, който оспорва иска по размер, както и претендира да се присъдят направените
по делото разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да се реализира деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД, следва да
са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки-да е извършено определено
деяние, което да е противоправно и виновно, да е
причинена вреда и тя да е в причинна връзка с противоправното
и виновно деяние на дееца.
Безспорно , е че ответникът И.Р.И.
е причинил на ищеца Н.Г. средна
телесна повреда. Видно от материалите по приложеното НОХД 221/2017г. на СвРС, на 5.06.2017г. с протоколно определение е одобрено
споразумение за приключване на наказателното производство, водено за
престъпление по чл.129 ал.1, вр. ал.2 от НК. Съгласно
споразумението, И.Р.И. се признава за виновен в това, че на 2.10.2016г. в
гр.Свищов е причинал на Н.А.Г. средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затруднение в движението на ляв горен крайник(хватателна
функция на китката),като му нанесъл удар с крак в областта на пръстите на лява
китка при защитно положение на същата, с което му причинил вътреставно
изкълчване –счупване на средните стави на 4-ти и 5-ти пръст на лява китка,
изкълчване на ставата на пета дланна и основна фаланга на пети пръст.
Съгласно разпоредбата
на чл.300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е установено авторството на деянието, неговата противоправност , вината на извършителя и причинените
увреждания в резултат на деянието.
Непосредствено след причиняване на травмата ,на 4.10.2016г. ищецът Н.А.Г. е опериран в УМБАЛ „Г. С.“ Плевен, видно от приложената
Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология.
Издадено му е медицинско удостоверение №798/2016г. , видно от което има вътреставно
счупване на първите костици на 4-ти и 5-ти пръст на
лява ръка. При операцията счупените костни фрагменти са съчленени
с метални импланти. За състоянието му беше разпитана в
качеството на свидетел Л.Н.-майка на ищеца и М.С., която живее на съпружески
начала с ищеца. Според тях, след инцидента, изпитвал физически затруднения и
душевен дискомфорт. И до сега болките продължавали и следвало да търпи неудобства при извършване
на ежедневните си дейности във връзка с нарушената
си двигателна активност. Спрял да спортува, да ходи на фитнес, напълнял. След инцидента бил
притеснен , не искал да говори за случая, не искал да излиза на публични места. И двете
обясняват, че прекратяване на трудовото му правоотношение със ***гр. Свищов,
няма връзка с инцидента, а с изтичане на срока на договора му.
Безспорно е , че
получените травми са му попречили продължителен период от време да се завърне към обичайния си начин на живот,
като и към този момент не е настъпило пълно възстановяване.
По делото е допусната
и приета съдебно-медицинска експертиза,
от заключението на която се
установява, че на ищеца Н.Г. са причинени следните увреждания: контузия на четвърти
и пети пръст на лява китка,изкълчване на пети пръст в областта на метакарпофалангиалната става, разкъсване на капсулите на
описаните стави, метална остеосинтеза с открито
наместване на четвърти пръст. В острия период / около 4 месеца/, пострадалият е
търпял значителни болки и страдания, както и ограничения в движението.След
което постепенно болките са намалели до умерени и продължават и до сега. Към този момент е
налице непълно възстановяване , изразяващо се в тежки артрозни
променина ставите на четвърти пръст с контрактура на мускулите и сухожилията на същия, което не
му позволява да участва при свиването в юмрук на китката. Според вещото лице
това увреждане ще остане за цял живот.
При така установената
фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи: От заключението на
съдебномедицинската експертиза
се установява, че в причинна
връзка с удара на ищеца Г. са причинени следните увреждания: контузия на четвърти и пети пръст на лява китка,изкълчване на пети пръст в
областта на метакарпофалангиалната става, разкъсване
на капсулите на описаните стави, метална остеосинтеза
с открито наместване на четвърти пръст. Последното е резултат от съчленяване с метални импланти на счупените костни фрагменти, при операцията от
4.10.2016г. в УМБАЛ „Г. С.“ Плевен. В острия период / около 4 месеца/, пострадалият е
търпял значителни болки и страдания, както и ограничения в движението.След
което постепенно болките са намалели до умерени и продължават и до сега. Към датата на експертизата
-21.11.2018г. е налице непълно възстановяване , изразяващо се в тежки артрозни промени на ставите на четвърти пръст с контрактура на мускулите и сухожилията на същия, което не
му позволява да участва при свиването в юмрук на китката.Като това увреждане ще
остане за цял живот. Тези
изводи се подкрепят и от показанията на св.Н. и св.С., които сочи, че и към този момент ищецът е със затруднено движение и се е оплаквала от болки . Споделят, че инцидентът
е нарушил нормалният ритъм на живот на
ищеца, освен това изпитвал и душевен дискомфорт и
неудобство от деформираната си ръка.
Предвид изложеното,
съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД за заплащане на причинените
вреди по предявения иск, който
се явява доказан по основание.
За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г.
понятие за "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД и необходимостта
от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението
- характерът на уврежданията,
обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното
допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като се съобразят
описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални
болки, страдания и неудобства, респективно техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в страната и се съобрази
принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът счита, че
за обезщетяване неимуществените
вреди на ищеца адекватно обезщетение е такова в размер на 6000,00 лева. За да стигне до този
извод, съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма и сравнително дълъг възстановителен период, както и че в случая се касае
до увреждане, което ще остане за цял живот. Съдът, съобразява също и обстоятелството, че ищецът е млад човек, спортувал е , и ограничаване в подвижността и болките в лявата
китка, които и понастоящем не са отшумяли, неминуемо му създават психически и социален дискомфорт. Претенцията до размер на 15000,00 лева, съдът приема за
неоснователна и завишена. Въпреки
причинените болки, страдания и житейски неудобства, получената средна телесна
повреда не би могла да причини твърдяните в исковата
молба и останали недоказани негативни емоционални преживявания- срам от
близките си , или на работното си място, действително влошава качеството му на
живот, но не е от такова естество да причини коренна промяна на навиците и
житейските възприятия. Съдът счете , че едно обезщетение в размер на 6000,00лева
е съразмерно на неимуществените вреди на ищеца в резултат на причинената му от И.Р.И.
телесна повреда на 2.10.2016г. по време на игра на футболен мач. По отношение
на имуществените вреди в размер на 850,00 лева-искът е основателен и доказан с платежно
нареждане, указващо превод на сумата от ищеца на УМБАЛ „Г. С.“ Плевен за заплащане на извършената
оперативна процедура.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира възражението за съпричиняване от ищеца на настъпилия вредоносен резултат за неоснователно.Според твърдения в отговора, по време на любителски футболен мач на 2.10.2016г., в който участват
и двете страни, ищецът с поведението си е провокирал ответника и последният го
е ритнал. Ответникът носеше тежестта за установяване факта на
съпричиняване, който следва да бъде установен чрез пълно и главно доказване, каквото не бе проведено.Влязлата в сила присъда на наказателния
съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички
останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, подлежат на доказване
от страната, която ги твърди. В случая , ответникът не представи никакви доказателства, въпреки
предоставената възможност.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски, като направените
от ищеца съгласно представен списък са 1305,00лева, от които 1005,00лева-възнаграждение
и 300,00лева- депозит за вещо лице. Направените от ответника разноски са в
размер на 1000,00 лева- адвокатско възнаграждение. С оглед изхода
на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски , съобразно с уважената част от иска, съответно ищецът да
заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от иска. Искът е предявен за
сумата 15 850,00лева, а е уважен за 6 850,00 лева, т.е. ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски в процентно съотношение в размер на
563,99 лева. Искът за сумата 9000,00лева неимуществени вреди е
отхвърлен, поради което ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер 567,82 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Р.И. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Н.А.Г. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди от причинена средна телесна
повреда на 2.10.2016г. в размер на 6 000,00 лв. (шест хиляди лева) и
имуществени вреди в размер на 850,00 лева, ведно със законната лихва считано от 2.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 15 000,00
лева- неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА И.Р.И. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Н.А.Г. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 563,99 лева - представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.А.Г. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на И.Р.И. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 567,82
лева - представляваща
направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: