№ 265
гр. Козлодуй, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20221440100726 по описа за 2022 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на И. М. Ц.,
ЕГН********** от гр.Козлодуй, ..., чрез пълномощник адвокат М. С., с която
е предявила против ”АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния
директор иск по чл.439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено,
че не дължи сумите присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. №
440/2017г. по описа на Районен съд Козлодуй - главница в размер на 704.98
лв. за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г.,
такса топлинно счетоводство 10.00 лв., лихва за забава – обезщетение по чл.
86 ЗЗД, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода
от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г. в размер на 55.36 лв., законна лихва от
датата на подаване на заявлението 18.04.2017 г. до изплащане на вземането
както и направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на
25.00 лв. за държавна такса, и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на 150.00 лв., за които е издаден изпълнителен лист на 26.07.2017г. и е
образувано изпълнително дело № 73/2019 г. по описа на ДСИ при Районен
съд - Козлодуй, поради погасяване по давност.
В съдебно заседание ищецът чрез адвокат С. поддържа иска.
1
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт Бисер Борисов
и оспорва иска по съображенията изложени в писмения отговор.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е
приложено изпълнително дело № 83/2016г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд Козлодуй и приложеното към нето
изпълнително дело № 73/2019г. (образувано въз основа на изпълнителния
лист за процесното вземане) и ч.гр.дело № 440/2017г. по описа на Районен съд
Козлодуй.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:.
Видно от приложното в делото ч.гр.д. № 440/2017г. по описа на
Районен съд Козлодуй, съда се е произнесъл със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с № 289 от 19.04.2017г., с която е
разпоредил ищеца И. М. Ц. да запати на ответника „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД
сумите - главница в размер на 704.98 лв. за доставена топлинна енергия за
периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г., такса топлинно счетоводство 10.00
лв., лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на падежа
на всяко периодично вземане за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г. в
размер на 55.36 лв., законна лихва от датата на подаване на заявлението
18.04.2017 г. до изплащане на вземането както и направените в процеса
разноски за образуване на делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса, и
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв. съгласно чл. 26
от Наредбата за заплащането на правна помощ.
Заповедта е връчена на длъжника И. Ц. на 16.05.2017 г. (видно от
приложеното в ч.гр.д. съобщение на л.23) и в двуседмичния срок за
възражение по чл.414 ГПК (в сила преди изм. ДВ.бр.100/2019г.) – до
30.05.2017г. тя не е подала възражение. Влизане в сила на заповедта не се
оспорва от ищеца нито се твърди, че тя е упражнила правото си на
възражение по чл.414 ГПК (или 423 ГПК). Въз основа на нея в полза на
ответника АЕЦ срещу ищеца Ц. на 26.07.2017г. е издаден процесния
изпълнителен лист за същите суми.
Въз основа издадения на 26.07.2017г. по ч.гр.д. № 440/2017г. на КРС
изпълнителен лист и по молба от 31.01.2019г. на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД,
2
ДСИ при КРС на 31.01.2019г. е образувал срещу ищеца изпълнително дело с
№ 73/2019 г. Видно от изп.дело № 73/2019г., с молбата за образуването му от
31.01.2019г. взискателя е поискал изпълнителното дело да бъде присъединено
към вече образуваното по негово молба срещу същия длъжник изп.дело №
83/2016г. на СИС при КРС. На 19.02.2017 г. на длъжника Ц. е връчена ПДИ
по изпълнителното дело (чрез роднина със задължението да я предаде). С
разпореждане от 24.09.2019г. съдебния изпълнител е присъединил изп.дело №
73/2019г. към първото образувано (между същите страни) изп.дело №
86/2016г.
С молба от 10.10.2019г. по изп.дело № 86/2016г. и присъединените към
него изп.дела № 412/2016 и № 73/2019г., взискателя е поискал извършването
на опис на движими вещи на длъжника и налагането на запор на банковите
сметки. ДСИ е наложил запор на банкови сметки на длъжника на 16.10.2019г.,
на която дата е изпратил запорни съобщения на четири банки. Съобщенията
са връчени на банките на 21 и на 22.10.2019г. Опис на движими вещи не е
извършен.
С молба от 02.06.2020г., взискателя е поискал отново извършването на
опис на движими вещи на длъжника и налагане на възбрана върху недвижим
имот. С постановление от 15.06.2020г. съдебния изпълнител е наложил
възбрана върху недвижим имот на длъжника Ц. (вписана в Служба по
вписванията на същата дата 15.06.2020г.) .
На 27.06.2022г. длъжника в изпълнителното производство Ц. е
предявила настоящия иск по чл.439, ал.1 от ГПК за установяване по
отношение кредитора АЕЦ, че не му дължи вземането предмет на изп.дело №
73/2019г., тъй като е погасено по давност.
В исковата молба поддържа, че с молбата за образуване на изп.дело №
73/2019г. взискателя е поискал, вземането да бъде присъединено към изп.
дело № 83/2016г. на СИС, което е уважено и ищеца поддържа, че с това
действие е прекъсната давността по отношение на вземането, като от този
момент според него е започнало изпълнението да се ползва от действията,
които взискателя е извършвал по изпълнително дело № 83/2016г.
Развива доводи, че на 18.03.2018г. е настъпило по силата на закона
прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 83/2016г. ,
което е установено с влезли в сила Решение № 260058 от 10.11.2020г. по
3
гр.дело № 635/2020г. и Решение № 260137 от 18.06.2021 г. по гр.дело №
737/2020г. и двете по описа на PC – Козлодуй, като в мотивите и на двете
решения, е прието, че на 18.03.20218г. е настъпило по силата на закона
прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №83/2016г.,
поради което са неотносими последващите молби на взискателя с които е
поискано извършване на определени действия. Счита, че решенията са влезли
в законна сила и се ползват със СПН по отношение настъпилата перемция на
изп. дело № 83/2016г. и валидността на действията извършени след
прекратяване на производството, поради което счита, че са неотносими към
спора молбите на взискателя по изпълнително дело № 83/2016г. от
19.03.2018г., 25.04.2018г., 15.10.2019г. и 02.06.2020г. с които е поискано
извършване на опис на движими вещи на длъжника, налагане запор на
банкови сметки и налагане възбрана на недвижим имот, тъй като всички тези
действия за поискани и извършени след настъпилото ех lege прекратяване на
изпълнителното производство още на 18.03.2018г. по изп.дело № 83/2016г.
Поддържа, че последното изпълнително действие за процесното
вземане е извършено на 31.01.2019г., от която дата е започнала да тече
кратката погасителна давност изтекла на 31.01.2022г., през който период
според ищеца не са извършвани валидни изпълнителни действия за
принудително изпълнение, с които давността да е била прекъсната.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Иска предмет на спора е за оспорване на вземания, удостоверени в
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Правното основание на иска е чл. 439, ал.1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
като според съда иска е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от
предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на
новонастъпили факти – изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По отношение на доказателствената тежест всяка страна носи тежестта
да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни
последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по
изпълнителния лист, е да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпването на твърдените правопогасяващи факти и
4
обстоятелства. Предвид това, че в случая ищеца се позовава на изтекла
погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по
изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност.
В т.10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330,
ал.1, б.”д” ГПК/отм.// нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на
давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б.”б” ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД относно
5
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези
правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД не защото ефектът
на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай
няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието
е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради
т.нар. ”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти,
като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, защото
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.
По отношение давността съда приема за важно още и, че видно от
съдържащите се данни в изпълнителния лист, вземането на ответника АЕЦ
произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на
топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката,
тригодишна погасителна давност по чл.111, б ”в” от ЗЗД – така
задължителното Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно
6
дело № 3/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. Освен това, в хипотеза като
настоящата, когато е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по реда на чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ сега
заповедно производство по реда на чл.410 и чл.417 ГПК новата давност, която
започва да тече от влизане в сила на заповедта, е винаги тригодишна.
След тези общи разбирания по въпроси от значение за настоящия
спор, конкретно за вземането предмет на настоящия спор съда намира
следното:
По отношение на вземането по изпълнителния лист, което е за
доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г.,
тригодишната погасителна давност започва да тече един месец от датата на
последната фактура, т.е. от месец октомври 2016г. Давността не е прекъснала
с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 24.01.2017г., но е прекъснала
за първи път с изтичане срока за подаване на възражение от длъжника Ц.
срещу издадената заповед по чл.410 ГПК за процесното вземане, което е на
30.05.2017г. (след двуседмичния срок за възражение срещу заповедта по
чл.414 от ГПК) – така решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020г. на
ВКС. Влизането в сила на заповедта не се оспорва от ищеца нито се твърди,
че е упражнил правото си на възражение по чл.414 ГПК (или 423 ГПК).
След 30.05.2017г. за процесното вземане е започнала да тече нова
тригодишна погасителна давност, която не е прекъснала нито с издаване на
изпълнителния лист, нито с подаване на молбата и с образуване на изп.дело
№ 73/2019г., нито с връчване на ПДИ на длъжника, нито с присъединяване на
това изп.дело към прежде образуваното изп. дело № 86/2016г., нито с
искането и извършването на справки за имуществото на длъжника.
Съда не споделя твърдението на ищеца, че присъединяването на
изп.дело с предмет процесното вземане № 73/2019г. към прежде образуваното
между същите страни за друго вземане изп.дело № 83/2016г. е валидно
изпълнително действие, което прекъсва давността за процесното вземане.
Действително според тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността присъединяването на
кредитор по чл.456 ГПК, но под това закона няма предвид обединяване на
изп.дела между същите страни за няколко вземания какъвто е настоящия
случай, където кредитора е един и същ - ответника АЕЦ, а „други кредитори
7
на същия длъжник”. Затова и неправилно ищеца се позовава на разпоредбата
на чл. 457, ал.2 ГПК досежно последиците от присъединяването, която в
случая е неприложима.
Съда не споделя и разбирането, на ищеца, че тъй като процесното
вземане предмет на изп.дело № 73/2019г. е било присъединено към изп.дело
№ 83/2016г., за което е настъпило прекратяване на 18.03.2018г. по силата на
закона, то и за вземането по изп.дело № 73/2019г. (след прекратяването на
производството по изп.д.№ 83/2016г. настъпило на 18.03.2018г.) не са
валидни и нямат правно значение поисканите от взискателя изпълнителни
действия.
Според съда прекратяването настъпило по силата на закона поради
бездействие на кредитора касае конкретно вземане и изпълнителното
производство по отношение това вземане, а не и другите вземания по
присъединени изпълнителни дела. Освен това, към дата на настъпило
прекратяване на изп.д. № 83/2016г. на 18.03.2018г., за процесното вземане
предмет на изп.д. № 73/2019г. още не е било образувано изпълнителното
производство. И на последно място, кредитора изрично и посочвал във всички
молби за поискани изпълнителни действия, че са осен по изп.д. № 83/2016г. и
по присъединените към него изп.д. № 73/2019г. и други присъединени
изпълнителни дела между същите страни за други вземания.
Така първото валидно изпълнително действие имащо отношение към
прекъсване на погасителната давност по отношение процесното вземане е
молбата на взискателя от 10.10.2019г. за опис на движим вещи на длъжника
и налагане на запор на банкови сметки. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия
за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
8
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.
След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор
или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане
на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в
сила на постановлението за възлагане.
Доколкото по приложеното изпълнително дело няма данни да е
извършен искания с молбата от 10.10.2019г. опис на движими вещи, то при
липсата на валидно извършено такова изпълнително действие макар и
поискано, не е налице валидно изпълнително действие, което да е прекъснало
тригодишната погасителна давност.
Със същата молба взискателя е поискал налагане на запор на банкови
сметки на длъжника и съдебния изпълнител е наложил такива на 16.10.2019г.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т.
1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху
отделен имуществен обект на длъжника и прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори. Съобщението за наложените запори на банкови
сметки са връчени на банките съответно на 21.10.2019г. и на 22.10.2019г.,
като на последната дата е прекъсната отново давността за процесното вземане
и е започнала да тече нова тригодишна погасителна давност. Т.е. на
10.10.2019г. с поискано от взискателя принудително действие запор на
банкови сметки на длъжника и наложен такъв от съдебния изпълнител
тригодишната погасителна давност за процесното вземане отново е
прекъснала и е започнала да тече нова също тригодишна давност.
Прекъснала е отново и с молбата на взискателя за вписване възбрана
от съдебния изпълнител на 02.06.2020г. и с факта на извършване на това
действие – налагането на исканата възбрана с постановление от 15.06.2020г.,
9
вписано на същата дата, поради което към датата на предявяване на иска по
чл.439, ал.1 от ГПК на 27.06.2022г. на длъжника, че процесното вземане
предмет на изп.дело № 73/2019г. не е дължимо от него, тъй като е погасено по
давност, погасителната давност не е изтекла и иска е неоснователен и
недоказан, и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски.
Държавната такса, от която е освободен ищеца от съда при образуване
на делото остава за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. чл.78, ал.6 от
ГПК.
Ищеца следва да заплати на ответника разноски по делото за
юрисконкулско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен
съд,
РЕШИ:
ОХВЪРЛЯ иска по чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК на И. М. Ц.,
ЕГН********** от гр.Козлодуй, ... против ”АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано
от изпълнителния директор за признаване за установено, че не дължи сумите
присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 440/2017г. по описа на
Районен съд Козлодуй за главница в размер на 704.98 лв. за доставена
топлинна енергия за периода от м. 10.2015 г. до м. 08.2016 г., такса топлинно
счетоводство 10.00 лв., лихва за забава – обезщетение по чл. 86 ЗЗД, считано
от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м. 10.2015 г.
до м. 08.2016 г. в размер на 55.36 лв., законна лихва от датата на подаване на
заявлението 18.04.2017 г. до изплащане на вземането както и направените в
заповедното производство разноски 25.00 лв. платена държавна такса и
юрисконсулско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150.00 лв.,
за които е издаден изпълнителен лист на 26.07.2017г. и е образувано
изпълнително дело № 73/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд -
Козлодуй, поради погасяване по давност, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. М. Ц., ЕГН**********
от гр.Козлодуй да заплати на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй с ЕИК
10
********* разноски в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11