№ 35606
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110151560 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 ГПК
Подаденото по делото заявление вх.№49373/02.09.2021 г. от ЮБЦ ЕООД с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ХР. ИВ. Т. е уважено и е издадена
заповед №11577/16.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
По делото в срока по чл.414а ГПК длъжникът е депозирал възражение вх.
№33666/22.02.2022 г. по чл.414а ГПК с приложени доказателства за плащане в полза на
заявителя на главницата по заповедта и законна лихва върху нея от подаване на заявлението
до датата на плащането-извършено на 19.02.2022 г.-в хода на делото и след връчване на
заповедта. Оспорва се задължението за разноски по делото с довода, че длъжникът не е дал
повод за предявяване на вземането по съдебен ред.
Кредиторът с молба вх.*********/04.03.2022 г. по реда и в срока по чл.414а, ал.3 ГПК
заявява, че длъжникът е заплатил на 19.02.2022 г. сумата 46,54 лв.-главница, но платената
сума не е достатъчна да покрие съдебните разноски на заявителя: платени държавна такса и
адв.възнаграждение. Длъжникът не твърди да е платил на стария кредитор, а за цесията е
бил уведомен с приложеното по делото уведомление от заявителя, упълномощен за това от
предишния кредитор. Сочи, че двете заповедни производства срещу длъжника се водят на
различни основания. Прави се искане за издаване на изпълнителен лист за непогасената част
от разноските по заповедта съгласно ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, за които длъжникът е
можел да подаде частна жалба по реда на чл.413, ал.1 ГПК.
Длъжникът във възражението си по чл.414а ГПК и с молба вх.№52932/18.03.2022 г.
поддържа, че не е дал повод за завеждане на настоящото заповедно производство и заявява
следните възражения:
1) не е бил уведомен за нито една от цесиите, а по делото липсват договори за цесия и
уведомления и едва при връчване на заповедта за изпълнение е узнал, че на заявителя е
1
цедирано и вземането за неустойка;
2) по предходно заповедно производство (ч.гр.дело №35953/2021 г. на СРС-43 с-в)
заявителят е предявил вземания за главница и лихви по същия договор, а неустойката е
претендирал по настоящото дело, като и по двете дела претендира и разноски-налице е
злоупотреба с правото на разноски в нарушение на изискването за добросъвестност на чл.3
ГПК, като заявителят цели да извлече повече облаги, отколкото му се следват, включително
и с оглед размера на вземанията и на претендираните разноски;
3) липсват доказателства за плащане на претендираното адв.възнаграждение, доколкото в
представения договор за правна защита от 22.10.2020 г. не е индивидуализирано делото и
вземането, за което е оказана тази защита; евентуално прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение по делото.
След влизането в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр.86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) в
заповедното производство са регламентирани две отделни възражение: това по чл.414а ГПК-
основано на твърдения, че сумата е заплатена в хода на заповедното производство (или в
срока по чл.412, т.8 ГПК), и възражението по чл.414 ГПК-за всички останали хипотези на
оспорване на задължението, като само възражението по чл.414 ГПК може да не се
обосновава и да не съдържа мотиви защо длъжникът намира, че не дължи (съгласно
изричната норма на чл.414, ал.1, изр.ІІ ГПК-възражението по чл.414а ГПК винаги следва да
се основава на твърдението за плащане в хода на заповедното производство-чл.414а, ал.1,
изр.І ГПК, и да съдържа доказателства за тези твърдения- чл.414а, ал.1, изр.ІІ ГПК).
Съгласно чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК „Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася
по възражението и постъпилото становище“-следователно и при подадено възражение по
чл.414а ГПК (което винаги следва да се основава на твърдението за плащане в хода на
заповедното производство), а дължимостта на процесните вземания и разноските по делото
следва да се разреши от съда с разпореждането по чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК представлява покана до длъжника да изпълни
посоченото в нея задължение (чл.412, т.7 ГПК), а след влизането й в сила-и изпълнително
основание за принудителното изпълнение на това задължение.
Тъй като предмет на делото са исканията на кредитора в заявлението: да се издаде заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, то по реда на чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК след издаване на
заповедта съдът може да се произнесе само по искането за издаване на изпълнителен лист,
направено в заявлението.
1. По делото между страните е безспорно обстоятелството относно извършеното плащане от
длъжника на неустойката-предмет на заявлението, както и на законната лихва върху нея до
датата на плащането.
Следователно за тези суми искането за издаване на изпълнителен лист следва да се
отхвърли, доколкото в заповедното производство за платени задължения не може да се
издава изпълнителен лист.
2
2. Спорен между страните е въпросът относно разноските по делото: 25,00 лв.-държавна
такса, и 180,00 лв. платено от заявителя адв.възнаграждение.
Разпоредбата на чл.414а ГПК е процесуално средство за защита на длъжника срещу
влизането в сила на заповедта и издаването на изпълнителен лист както за сумите по
заповедта, така и за разноските по делото; поради това той може да прави възражение за
недължимост на разноските, включително и поради прекомерност на адв.възнаграждение на
заявителя, както по реда на чл.414а, ал.2 ГПК с възражението си, така и с частна жалба по
реда на чл.413, ал.1 ГПК; когато длъжникът е възразил по реда на чл.414а, ал.2 ГПК срещу
разноските, по това възражение е длъжен да се произнесе заповедният съд по реда на
чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК-следователно възраженията на длъжника са допустими и съдът
дължи произнасяне по тях.
1) Вярно е твърдението на длъжника, че не е уведомяван за извършените цесии-по делото
няма представени никакви доказателства в тази насока: нито договори за цесия, нито
уведомления, нито упълномощавания между цеденти и цесионери за уведомяване на
длъжника. Вземането за процесната неустойка обаче, така както е уговорено в договора
(стр.5 от него-л.14 от делото), става изискуемо с възникването му-с настъпване на
прекратяването на договора между първоначалния кредитор и длъжника; последният не
оспорва изискуемостта на задължението си за неустойка, а обратно-изрично я признава чрез
извършеното плащане. Длъжникът не е оспорвал по предходното заповедно производство и
факта, че е имал непогасени задължения за главница и лихви, обратно-признал е и тези
задължения, като ги е платил в хода на делото. Цесията на едно вземане го прехвърля във
вида, в каквото то е към датата на цесионния договор и не се отразява на настъпилата
изискуемост на вземането. След като вземането за неустойка е било изискуемо при
прекратяване на договора с БТК ЕАД, за тази изискуемост не е необходима покана, а
длъжникът дължи сумата и без такава (покана би била необходима за изпадането му в забава
за неустойката-ако за неплащането й се претендира и мораторна лихва, каквато не се търси в
случая).
Длъжникът е можел валидно да се освободи от задължението си за неустойка, като го плати
на дружеството, с което е сключил договора, доколкото няма никакви доказателства да е
уведомен за никоя от цесиите-длъжникът обаче дори не твърди, че е платил неустойката на
стария кредитор, а е чакал срещу него да се предприемат действия по съдебно предявяване
на вземанията. Уведомлението за извършената цесия е необходимо, за да знае длъжникът на
кого да плати-на стария или на новия кредитор, а не за да знае, че има задължения за
плащане-той е страна по договора, по който те са възникнали, и е напълно наясно със
съществуването на такива задължения.
Следователно възражението на длъжника, че не е дал повод за завеждане на делото поради
неуведомяването му за цесията е неоснователно-той не е платил свое изискуемо задължение
на кредитора, в чиято полза то е възникнало, като последващото му цедиране е без
значение-и до момента на връчване на заповедта длъжникът не е платил на известния му
кредитор, поради което не може да се позовава на собственото си неизпълнение.
3
2) Не е налице недобросъвестност на заявителя в настоящия случай-от клаузата за неустойка
е видно, че такава се дължи при прекратяването на процесния договор поради неизпълнение
от абоната на негови задължения по договора. Следователно наличието на неплатени суми
за услуги по договора е предпоставка за възникване на задължението за неустойка-напълно
логично е кредиторът първо да подаде заявление за главниците и лихвите, а едва след това-
за неустойка, с цел да провери дали длъжникът оспорва първите си задължения, от които
зависи съществуването на второто. И при разделянето на вземанията в две отделни
заповедни производства кредиторът не би получил повече облаги от адв.възнаграждение,
защото той претендира под минималното такова. Съгласно чл.7, ал.7 Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „За защита в производства за
обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал.
3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми“. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.3 от същата наредба при предявени суми по делото
до 1 000,00 лв. минималното адв.възнаграждение 300,00 лв. без ДДС, съответно 360,00 лв. с
начислен ДДС-и то не зависи от размера на задълженията, щом те са до 1 000,00 лв.,
съответно-до 500,00 лв. в заповедното производство.
По настоящото дело кредиторът претендира 180,00 лв. с ДДС-под минималния размер на
възнаграждението според цитираната наредба; такъв размер е претендиран и по
предходното заповедно производство-дори и да му бяха присъдени възнаграждения и по
двете дела, общият им размер щеше да е в размер на минималното адв.възнаграждение.
Дори и да беше предявил вземанията си в едно производство, кредиторът би имал право
отново на адв.възнаграждение от 360,00 лв. с ДДС. Следователно всички тези възражения на
длъжника са неоснователни.
По изложените по-горе съображения е неоснователно и възражението му за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по настоящото дело-при претендиран размер от 180,00 лв.
с ДДС то дори под нормативно определения му минимален размер и поради това не би
могло да бъде прекомерно в никакви хипотези.
3) Неоснователно е и възражението за липса на плащане на претендираното
адв.възнаграждение-представеният договор съдържа и разписка за плащане на уговореното
адв.възнаграждение. От служебно изисканото и приложено към настоящото дело ч.гр.дело
№35953/2021 г. на СРС-43 с-в се установява, че в последното е представен (л.9 от
посоченото дело) различен договор-от различна дата, с различен изх.номер и
материализиран в различен документ.
По изложените съображения искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист следва
да се остави без уважение за платените неустойка и законна лихва, а да се издаде такъв за
разноските по делото: 180,00 лв.-платено адв.възнаграждение, и 25,00 лв.-държавна такса по
делото.
По изложените мотиви Софийски районен съд
4
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя ЮБЦ ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника ХР. ИВ. Т., направено със заявление вх.№49373/02.09.2021 г. от по ч.гр.д.
№51560/2021 г. на СРС-161 с-в, за следната сума: 44,49 лв. със законна лихва от 02.09.2021
г. до изплащане на вземането-неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на
договор за далекосъобщителни услуги за клиентски №16240174001/14.04.2016 г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и длъжника, като вземанията са
прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на "С.Г.Груп" ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., а от "С.Г.Груп" ЕАД на заявителя-с договор за цесия от
01.10.2019 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ при влизане в сила на настоящото разпореждане изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение за сумите:
1. 25,00 лв.-разноски по делото за платена от заявителя държавна такса;
2. 180,00 лв.-разноски по делото за платено от заявителя адв.възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5