№ 300
гр. Стара Загора, 25.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530200885 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № НЯЯС-17 от
17.01.2022 година на Председател на ДАМТН, с което на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК ******, град
София, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М. Б. е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 000
/хиляда/ лева, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за
констатирано административно нарушение по чл.190а, ал.2, във връзка с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателя счита, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител и не взема становище по основателността на така подадената
жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства, становищата и доводите
на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН /акт за
установяване на административно нарушение/ № 07-034 от 26.07.202117
година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите – Закон за водите /„Наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по
чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв.”/ за извършено на
11.05.2017 година административно нарушение по чл.190а, ал.1, т.3 от същия
закон /„Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат
право: да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни
стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този
закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение”/, изразяващо се в
това, че, жалбоподателя /ДПУСЯ/, като собственик на язовир Братя Кунчеви-
92, находящ се в поземлен имот с идентификатор 06197.50.92 в землището на
село Братя Кунчеви, не е изпълнил даденото му с констативен протокол №
07-03-133 от 10.12.2020 година предписание в срок до 10.05.2021 година на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ а
именно „Да се премахне храстовидната ратителност и летораслите по
въздушния откос на язовирната стена“, със срок на изпълнение 10.05.2021
година.
Следователно налага се извода, че ДПУСЯ е санкционирана за
реализирано административно нарушение, намиращо правната си основа в
разпоредбата на чл.190а, ал.2 във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите.
При така установеното по-горе, въззивната инстанция приема, че
разпоредбите от Закона за водите, по които деянието е квалифицирано и
съответно е приети за нарушени, не съдържа фактически състав на
нарушение, а в тях е регламентирано едно право на Председателя на ДАМТН
или на оправомощени от него лица да извършват определени правни
действия. Съдът счита, че това представлява нарушение на процесуалните
правила от категорията на съществените, тъй като са нарушени
императивните разпоредби на чл. 42, т.5 и на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в
2
АУАН и НП да се посочи законовата разпоредба, която е виновно нарушена.
Посочването на чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, който не съдържа
фактически състав на административно нарушение, е равносилно на
непосочване на нарушена законова разпоредба, а посочването на съответната
цифрова квалификация на нарушението е абсолютно необходимо, за да
гарантира правото на нарушителя да узнае за какво точно нарушение е
санкциониран. Следователно посочването като нарушена на разпоредба,
която не съдържа фактически състав на административно нарушение,
опорочава производството по налагане на административно наказание и води
до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. определят
срок за тяхното изпълнение.
За да е налице административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, то правна норма следва да предписва задължително правно
поведение, и при противоправно деяние, изразено чрез действие или
бездействие, с което не е изпълнено предписанието, се приема, че лицето е
извършило нарушение на тази норма. В тази връзка, предвид гореизложеното,
за съда се налага извода, че разпоредбите, по които деянието е
квалифицирано и съответно са приети за нарушени, не съдържа фактически
състав на нарушение. Същите регламентират единствено правомощието на
контролните органи да дават предписания на собствениците на язовирни
стени и съоръженията към тях и да определят срок на изпълнение. С
цитираната разпоредба не се предписва правило на поведение за
собствениците, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Нещо
повече - тя изобщо не е насочена или адресирана към тези лица, за да се
приеме, че те могат да я нарушат, а други разпоредби, които да са били
нарушени от общината, не са посочени нито в АУАН, нито в НП.
Неправилната правна квалификация представлява съществено
процесуално нарушение на нормативните изисквания, визирани в чл. 42, т.5 и
чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото засяга правото на привлеченото към
отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а
оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл.42, т.5 и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН от страна на АНО не може да бъде санирано в по-късен етап
от административнонаказателното производство. Административно-
наказателното производство е строго формално и нарушения от рода на
процесното са съществени, като опорочават производството по налагане на
3
административно наказание и водят до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Следва да се отбележи, че неизпълнението на задължително
предписание по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ като фактическо бездействие, т.е.
като деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление, е
изведено като нарушение в друга разпоредба на Закона за водите, но тя не е
посочена като нарушена в АУАН и НП, а съдът не може да замества волята на
АНО и да променя цифровата квалификация на нарушението. Следователно
само на това основание, обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради което и настоящата инстанция счита, че не следва
да разглежда делото по същество.
В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 2184 от
15.12.2017 година, постановено по к.а.н.дело № 2903/2017 година по описа на
Административен съд град Бургас; Решение № 270 от 18.12.2017 година,
постановено по к.а.н.дело № 273/2017 година по описа на Административен
съд град Ловеч; Решение № 172 от 25.10.2017 година, постановено по а.н.дело
№ 286/2017 година по описа на районен съд град Троян; Решение № 1791 от
18.10.2017 година, постановено по а.н.дело № 5213/2017 година по описа на
районен съд град Пловдив; Решение № 2271 от 11.12.2017 година,
постановено по а.н.дело № 5294/2017 година по описа на районен съд град
Пловдив; Решение № 329 от 31.10.2017 година, постановено по а.н.дело №
1114/2017 година по описа на районен съд град Ямбол.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯЯС-17 от 17.01.2022
година на Председател на ДАМТН, с което на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК ******, град София,
представлявано от Изпълнителния директор Ц. М. Б. е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 000
4
/хиляда/ лева, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за
констатирано административно нарушение по чл.190а, ал.2, във връзка с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5