Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 01.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 519 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът
„С.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че е длъжник по изпълнително дело №
20118380405466 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ, образувано по молба на
ответника „П.Р.И.“ ООД, ЕИК *******. Намира, че към настоящия момент ищецът не
дължи претендираните по делото суми. Твърди, че видно от ПДИ изх. №
61903/17.08.2011 г., делото е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 14.06.2011 г. по т.д. № 2129/2011 г. по описа на СГС, VI-4 състав.
Поддържа, че към датата на издаване на ПДИ са извършени първите изпълнителни
действия, а именно запори върху вземанията на длъжника от банките на
територията на страната. Сочи, че следващото изпълнително действие, извършено
от взискателя, е на 22.05.2014 г., когато е изпратено Уведомление за насрочване
на опис на недвижим имот. Поддържа, че предприемането на действия спрямо недвижимия
имот е в изпълнение на подадена на 06.03.2014 г. от взискателя молба за
пристъпване към публична продан на имота на длъжника. Сочи, че в периода от
септември 2011 г. до март 2014 г. не са поискани или предприемани изпълнителни
действия. Поддържа, че бездействието на взискателя - ответник, продължавало за
период, по-дълъг от две години, поради което още преди подаване на молбата на
06.03.2014 г. е било налице основание за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Счита, че прекратяването в тази хипотеза
ставало по силата на закона. Поддържа, че за периода от септември 2011 г. до
март 2014 г. не са изисквани, нито извършвани каквито и да е други действия от
името на взискателя по делото (а не само такива, които са от естество да
прекъснат погасителната давност). Намира, че след като последните изпълнителни
действия са извършени през месец септември 2011 г., на основание на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено на
съответния ден през месец септември 2013 г., но ЧСИ не се е съобразил с тази
разпоредба и задължителната практика по приложението й и е продължил с
изпълнителното дело. Твърди, че след перемиране на делото е извършена публична
продан на недвижим имот на ищеца. Сочи, че последното валидно изпълнително
действие (всъщност и единственото) са запорите върху вземанията по банковите
сметки, наложени през август-септември 2011 г.
Поддържа,
че при прекратяване на изпълнителното дело при перемпция, не са налице каквито
и да е валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и
погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата
висящност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Счита, че новият давностен срок за
вземанията по изпълнителния лист е започнал да тече от датата на влизане в сила
на арбитражното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист.
Намира, че дори да се приеме, че налагането на запорите през август-септември
2011 г. са единствените правновалидни изпълнителни действия и те запазват
действието си въпреки перемпцията, то новият давностен срок следвало да тече
именно от този момент и давността е изтекла на съответния ден през 2016 г.
Счита, че обстоятелството, че след перемиране на изпълнителното дело са
извършвани изпълнителни действия е правно ирелевантно, тъй като не е имало
правно основание за извършване на тези действия и те по никакъв начин не могат
да санират настъпилия преди това порок на изпълнителното дело, изразяващ се в
бездействието на ЧСИ да прекрати делото. Намира, че извършването на действия
след отпадане на условията за съществуване на изпълнителното дело е
доказателство за сериозно нарушение на съдопроизводствените правила и
злоупотреба с права от страна на ЧСИ и взискателя.
Твърди,
че на 01.03.2018 г. подал молба вх. № 13419 по описа на ЧСИ, с която поискал да
бъде прекратено изпълнителното производство на посоченото основание. Сочи, че
доколкото по молбата липсвало произнасяне, на 09.03.2018 г. подал нова молба до
ЧСИ с вх. № 15412, с която го уведомил, че вземанията, предмет на събиране по
изпълнителното дело, са погасени по давност. Намира, че необходимостта от
подаване на тази молба възникнала, доколкото в началото на 2018 г. били предприети
действия и по отношение на втори имот на дружеството. Твърди, че на 02.02.2018
г. бил извършен опис на апартамента. Сочи, че едновременно с подаването на
молбата, изпратил и покана до взискателя „П.Р.И.“ ООД, чрез процесуалния му
представител - адв. Р.К.. Твърди, че в молбите, изпратени до ЧСИ и до
взискателя поискал да бъде уведомен за прекратяване на изпълнителното дело до
края на работния ден на 12.03.2018 г. Това обуславяло и правния му интерес да
иска установяване, че не дължи вземанията поради изтекла погасителна давност за
тези вземания.
Поради изложеното моли да
се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника, сума (главница) от 59 480,00 евро, с левова равностойност в
размер на 116 332,72 лева, ведно с натрупаната законна лихва, претендирани по
изпълнителен лист, издаден на 14.06.2011 г. по т.д. № 2129/2011 г. по описа на
СГС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118380405466 по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие — СГС, поради
погасяването им по давност. Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът „П.Р.И.“ ООД е
депозирал отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, по същество го
счита за неоснователен. Поддържа, че не е налице погасяване по давност на
процесното вземане. Твърди, че след образуването на изпълнителното дело са
предприети и наложени запори върху вземанията на длъжника във всички банки, но
изпълнителните действия останали без резултат, респ. сумата, събрана от
наложените запори по изпълнителното дело била в размер на 185 лв., а
междувременно докато било висящо производството пред АС при БТПП, длъжникът се
разпоредил с притежаваните от дружеството недвижими имоти, а именно - два броя
мезонети, които имоти били апортирани в учреденото от „С.“ ЕООД дъщерно
дружество "С.А.П." ЕООД. Твърди, че взискателят по изпълнителното
дело не е бездействал до 22.05.2014 г., а веднага предприел законово
допустимите действия за установяване и отмяна на вредоносните сделки - двата
броя апорти на недвижими имоти, атакувайки ги по реда на чл. 135 ЗЗД. Сочи, че
през 2011 г. „П.Р.И.“ ООД предявил срещу „С.“ ЕООД и „С.А.П.“ ЕООД Павлов иск
за отмяната на апорта, по който иск е образувано производството по т.д. №
2900/2011 г. по описа на СГС, VI-4 състав, което производство приключило с
Решение № 1818 от 10.10.2012 г., влязло в законна сила на 20.01.2014 г., с
което бил уважен предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и е обявен за
недействителен апортът, извършен от длъжника „С.“ ЕООД на процесния апартамент
- мезонет № 1, в капитала на "С.А.П." ЕООД. Счита, че тогава била
„освободена“ възможността принудителното изпълнение по изпълнително дело № 5466/2011
г. да бъде насочено срещу условно върнатия в патримониума на длъжника "С.А."
ЕООД недвижим имот - мезонет № 1, находяш се в гр.София. кв. “Д.“. Твърди, че
след влизане в сила на решението и преди подаването на молба за опис на
процесния недвижим имот - мезонет № 1 - върху същия, по искане на взискателя, е
наложена и възбрана.
Поддържа, че до успешното
провеждане на Павловия иск, респ. влизането в сила през 2014 г. на решението,
взискателят не разполагал с друга правна възможност за действие, респ.
предприемане на такова, като част от изпълнителен способ, който би могъл да
доведе до прекъсване на давността по смисъла на чл.116. б. “в“ от ЗЗД и
задължителното й тълкувание, дадено с т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, респ. примерно изброените в същата точка действия и
способи, водещи до прекъсване на давността. Сочи, че до този момент - влизането
в сила на решението на 20.01.2014 г. - за взискателя не е имало правна
възможност, респ. не е съществувал изпълнителен способ в рамките на самото
изпълнително производство, който съшият да предприеме с последиците и ефекта на
нормата на чл.116. б.“в“ от ЗЗД, доколкото не е било налично никакво друго
длъжниково имущество, към което да може да се предприеме изпълнително действие,
респ. като част от изпълнителен способ, посочен в закона.
Счита, че със завеждането
през 2011 г. на Павловия иск по чл.135 ЗЗД от взискателя срещу длъжника и
доколкото правната природа на самия иск имплицитно изисквала и задължавала
установяването при условията на пълно и главно доказване на качеството
„кредитор“ на ищеца по отношение на ответника, респ. установяването на
действително и валидно възникнало вземане, неудовлетворено, респ. и/или
непогасено по друг начин към датата на последните устни състезания в последната
инстанция по същество на делото, то докато е бил висящ процесът по разглеждане
на съшия иск и спор (Павловия иск), и до окончателното му разрешаване със СПН,
давността по процесното спорно вземане е била спряна на основание нормата на
чл. 115, б. „ж“ ЗЗД вр. чл. 116, б “б“ ЗЗД. Поддържа, че в подкрепа на
гореизложеното са и мотивите на Решение № 1818 от 10.10.2012г. по т.д. №
2900/2011г. по описа на СГС, VI-4 състав.
Намира, че до влизането в
сила на Решение № 1818 от 10.10.2012г. по т.д. № 2900/2011г. по описа на СГС,
VI-4 състав, давност за процесното вземане не е текла, респ. че същата не е
била изтекла и към датата на подаване на молба за опис на процесния недвижим
имот - мезонет № 1, нито към датата на подаване на исковата молба въз основа на
която е било образувано настоящото производство, тъй като след описа по същото
изпълнително дело - в периода от 23.02.2015 г. - до 23.03.2015 г. е била
извършена и публична продан върху процесния мезонет № 1, което действие също е
от вида на изброените в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС - годно да прекъсне погасителната давност за процесното вземане.
Твърди още, че след влизането в сила на Решение № 1818 от 10.10.2012 г. по т.д.
№ 2900/2011 г. по описа на СГС, VI-4 състав, на основание чл.1 17, ал. 2 ЗЗД -
за неудовлетвореното вземане на кредитора по Павловия иск е започнала да тече
нова 5-годишна погасителна давност.
Поддържа, че по
изпълнителното дело са натрупани големи лихви (върху главница от близо 120 000
лв), поради което и публичната продан на гореописания мезонет № 1 не довела до
пълно удовлетворяване на кредиторовото вземане, поради което през 2015 г. било
заведено ново дело от взискателя по изпълнителното дело срещу същите ответници
за отмяна на апорта на другия собствен на длъжника апартамент, а именно -
АПАРТАМЕНТ № 16 - мезонет, находящ се в гр.София. местност ******, респ. отново
била прекъсната давността за неудовлетворената, респ. непогасената част от
процесното вземане на взискателя по изпълнителното дело срещу длъжника по
същото, която давност била спряна до влизането в сила на Решение № 303 от
13.02.2017 г. на СГС, VI - 6 състав, постановено в производството по т.д. №
3245/2015 г.. влязло в законна сила на 20.03.2017 г. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между ищеца „С.“
ЕООД и ответника „П.Р.И.“ ООД се е водило арбитражно производство под ВАД №
222/2008 г. по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена
палата. С арбитражното решение от 07.04.2011 г. Арбитражният съд е
осъдил ищцовото дружество да заплати сумата от 59 480,00 евро, съставляваща
получено на отпаднало основание възнаграждение по договор от 11.05.2005 г. за
проектно- проучвателни работи, идеен проект и технически проект на офис сграда
с магазини и подземни гаражи, кв. 259, УПИ I, м. „Центъра“, гр. София, заедно
със законна лихва от 19.03.2009 г. до окончателното плащане и сумата от 6
964,09 лева, съставляваща арбитражни разноски по арбитражното дело.
Не се спори, че „П.Р.И.“
ООД в хода на т.д.
№ 2129/2011 г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-4 състав, се е сналбдил на 14.06.2011 г. с изпълнителен лист за сумите по арбитражното решение.
Не
се спори, че на 05.08.2011 г.
„П.Р.И.“ ООД е подал молба
за образуване на изпълнително дело за събиране на дължимите суми по
изпълнителния лист. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело №
20118380405466 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838
на КЧСИ, е район на действие Софийски градски съд.
Не се спори, че с молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят „П.Р.И.“ ООД е поискал налагане на запори върху банковите
сметки на ищцовото дружество. В изпълнение на това искане съдебният изпълнител
е изпратил запорни съобщения с изходящ номер от 17.08.2011 г., като в рамките на
около две седмици са входирани и са се върнали отговори от банките, като последното
запорно съобщение е връчено на 24.08.2011 г.
Не се спори,че след тази дата по изпълнителното дело е
постъпило удостоверение за наличие и/или липса на задължения и обезпечителни
мерки на НАП; издадено е удостоверение от ЧСИ, което да послужи пред НАП; справки от сайта на Имотен регистър.
Безспорно е, че следващото действие по изпълнителното дело е
поискано е молба, вх. № 13574/06.03.2014 г. - вписване на възбрана върху имот,
спрямо който е проведено исково производство по чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
При така установената фактическа
обстатновка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на Чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като то може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Чрез този отрицателен установителен иск се оспорва
вземането, т.е. материалната законосъобразност на изпълнението. Защитата може
да предхожда, съпътства или следва изпълнителния процес.
Предвид характера на иска следва са се приеме, че при
извършено плащане, той е недопустим, тъй като на разположение на страната е
по-интензивната защита – осъдителени иск за връщане на даденото без основание.
Правопогасяващият
факт въведен от ищеца е изтекла погасителна давност, която предвид съдебното
установяване на вземането е 5 г.(чл.117, ал.2 ЗЗД), и тече от постановяване на решението на АС, влязло в законна сила поради
необжалваемостта му.
Тъй като въз за реализиране на
вземането е било образувано изпълнително производство, следва да се вземе
предвид, че в съответствие с нормата чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно разясненията дадени в ТР № 2/15 г.
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426,
ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл.
129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността,
също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на
принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието
прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.
Тъй като за периода м.08.11 г.,
когато са поискани и наложени запорите, явяващи се изпълнителни действия, до депозирането
на молба, вх. №
13574/06.03.2014 г. за вписване на възбрана
върху имот, периодът
надвишава 2г., следва да се приеме, че е налице перемпция – прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона с изтичане на срока(т.10
ТР№2/15 г.), а предприетата публична продан е осъществена в при прекратено изпълнение и не може да прекъсне давността.
С диспозитива на посоченото ТР бе
даден отговор, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие(т.е. поискано или предприето, което е с посочения по-горе характер)
В същото време в мотивите е отразено, че във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Това поставя въпроса дали действията, които не касаят правата на
трети лица и са обезсилени по право с
обратна сила, се явяват правно релевантни
факти, прекъсващи погасителната давност
при перемция.
С Решение №
42/26.02.2016 г. по гр.д.№1812/15 г. на ВКС,ІV ГО е прието, че в тази връзка следва задължително
да се съобразяват мотивите на т.10 от ТР, като в хипотезата на прекратено принудително изпълнение,
предприетите о изпълнителни действия(незасягащи правата на трети лица) се
считат обезсилени, така че те не са прекъснали давността, дори да са били от
вида на посочените в чл.116, б.“в ГПК.
При установената перемция и липсата на
изпълнителни способи довели до възникнали права на трети лица, следва извода,
че изпълнителните действия са обезсилени и не са довели да прекъсване на
давността. Без правно значение е дали за
периода са установени имущества на длъжника или не, тъй като законът изисква
посредством действията си, взискателят да поддържа висящността на процеса.
Във връзка
с това следва да се обсъдят възражението на ответника за прекъсване на давността, основани на
наличие на влязли в сила решения по предявените искове по чл.135 ЗЗД.
Ищецът
се брани в с правен довод - чл. 115, б. „ж“ГПК посочва,
че давността спира да тече по време на висящността на съдебния процес относно
вземането. Следователно
предмет на иска следва да бъде
самото вземане - паричната престация, поради което под съдебен процес се има предвид установителния иск за
съществуване на вземането или осъдителния иск за неговото заплащане. Съдебното
производство по чл. 135 от ЗЗД не е „процес относно вземането и не води до
спиране на давността на цитираното основание.
Съдът
споделя този правен извод. Искът по чл.135 ЗЗД няма за предмет вземане, а
потестативното право на кредитора да иска увреждащите действия на длъжника да не могат да му се
противопоставят. Следователно не е налице прекъсване и спиране на давността на
това основание с
предявяване на иска по т.д. №
2900/2011 г. по описа на
Софийски градски съд, TO, VI-4 състав.
Същото следва да се отнесе и към Решение №
303 от 13.02.2017г. на СГС, TК VI - 6 състав, постановено в производството по търговско дело № 3245/2015г
Ответникът твърди, че давността е била прекъсната с
признание на задължението извършено от ищеца в хода на производството по първия
отменителев иск.
Изявлението е било направено в устната пледоария пред решаващия съд от процесуалния представител на ответника по Павловия иск
в о.с.з., проведено на 22.06.2012г., и
е със следното съдържание : „Твърди се, че на 29.11.2005 г. е настъпил падежа
на задължението. Исковата молба е предявена през месец юли 2011 г., т.е. шест
месеца от падежа на задължението, за което се твърди, че оттогава е настъпила
въпросната изискуемост. Възразяваме за петгодишна погасителна давност“.
В първото по делото съдебно
заседание съдът е дал възможност на ответника да представи доказателства във
връзка за съдържанието на волеизявлението. Тъй като снабдяването с документите
е поставено в зависимост от действието на друг държавен орган, съдът не е определил
срок за представяне, за да не се налага продължаване на срока. Указал е на
страна, че следва да ги депозира веднага след снабдяване, което той не е сторил.
Доколкото обаче с последваща
молба от 14.11.2018 г. ищецът отново е заявявал уточнение на исковата молба,
т.е. внасял е уточнение в предмета на делото, следва да се приеме, че преклузия
на е настъпила.
Волеизявление
с последиците на признание по смисъла на
чл. 116 б. "а" ЗЗД длъжникът трябва пряко и недвусмислено да заяви,
че е задължен към кредитора, дори да няма за цел да създаде нарочен документ за
това. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия,
стига същите да манифестират пряко и недвусмислено воля да се потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора(РЕШЕНИЕ
№ 181 ОТ 23.11.2016 Г. ПО ГР. Д. № 338/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС). Изявлението направено от
процесуалния представител на ответника в хода на т.д.№ 2900/11 г., не
съставлява пряко и недвусмислено признание на вземането.
Горното налага извода за
основателност на предявения иск
В тежест на ответника следва да
се възложат направените от ищеца разноски в общ размер на 12 628,21лв, а по
пера:50лв. и 4 603,31лв. ДТ; ДТ за издаване на удостоверения, преписи от
документи и обезпечителни заповеди 5 лв., 36,10 лв., 5лв.,5лв. ; такси за
банкови преводи – 2,50лв., 1,30лв.; адвокатско възнаграждение – 7 320 лв. и
600лв., подробно описани в приложения списък по чл.80 ГПК.
Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение платено от ищеца, тъй
като то отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Не следва да се присъжда сумата
1 500 лв. възнаграждение заплатено в хода на ново изпълнително дело, тъй
като липсва яснота относно предмета на това изпълнително дело и връзката му с
настоящото производство.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
осн.чл.439 ГПК, че „С.“ ЕООД, *** не
дължи на „П.Р.И.“ ООД, ***, пл.“********, „П.Б.Ц.“
сума от 59 480,00 евро- главница, съставляваща
получено на отпаднало основание възнаграждение по договор от 11.05.2005 г. за
проектно-проучвателни работи, идеен проект и технически проект на офис сграда с
магазини и подземни гаражи, както и законната лихва от предявяване на иска на
28.11.2008 г. до окончателното плащане, които суми „С.“ ЕООД,
ЕИК *******, е осъдено да заплати на „П.Р.И.“ ООД с арбитражно решение,
постановено на 07.04.2011г. по ВАД № 222/2008 г. по описа на Арбитражния съд при БТПП и за
които суми има издаден изпълнителен лист на 14.06.2011 г. по т.д. № 2129/2011
г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-4 състав, поради погасяването им по
давност .
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *******, „П.Р.И.“ ООД, ***, пл.“********, „П.Б.Ц.“ да заплати на „С.“ ЕООД, *** сумата 12 628,21лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: