Решение по дело №472/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260343
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20211420100472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Враца, 02.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на десет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                                        Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 472 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено спрямо ответника недължимост на вземания срещу ищеца по изпълнителни листа.

В исковата молба, уточнена с молба от 19.04.2021г., ищецът П.Ц.П. *** твърди, че с изпълнителен лист от 01.10.2019г. по ч. гр. д. № 2876/2019г. на Врачански районен съд е осъден да заплати на ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр.София, сумите 580.09 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 19.03.2013 г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2017 г.; 314.26 лв. договорна лихва за периода от 19.03.2013 г. до 19.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.07.2019г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса; с изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2877/2019г. на РС-Враца е осъден да заплати на ответника сумите 1318,86 лв. - главница, дължима по договор за банков потребителски кредит от 07.08.2013 г.; 606,17 лв. - договорна лихва за периода от 30.12.2015 г. до 07.02.2017 г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 38,50 лева - държавна такса и с изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2878/2019г. на РС-Враца е осъден да заплати на ответника сумите 1488,05 лв. главница дължима по договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 20.03.2013 г.; 647,78 лв. - договорна лихва за периода от 01.07.2015 г. до 20.03.2016 г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото от 42,72 лв. - държавна такса. Поддържа, че след издаването на изпълнителните листа е било образувано изпълнително дело № 20208990401297 по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № 899, район на действие Окръжен съд - Враца. Посочва, че от датата на изискуемост на всяко едно от описаните по-горе вземания са били изтекли повече от пет години, че през този период от време е текла погасителна давност и че срещу него не са били предприемани никакви действия на принудително изпълнение, нито е прекъсвано по друг начин течението на давността. Уточнява (в допълнителната молба от 19.04.2021г.), че давността за вземанията, предмет на предявените искове, е изтекла както следва: за вземанията по изпълнителен лист от 01.10.2019г. по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС давността за главницата е изтекла на 19.03.2018г., а за лихвата - на 19.03.2016г.; за вземанията по изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2877/2019г. на ВPC давността за главница е изтекла на 07.08.2018г., а за лихва - на 07.08.2016г. и за вземанията по изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВPC давността за главницата е изтекла на 20.03.2018г., а за лихвата - на 20.03.2016г. Изтъква, че преди подаване заявленията за издаване заповеди за изпълнение, преди издаване на тези заповеди и преди издаването на изпълнителните листа, давността за всички вземания вече е била изтекла. При условията на евентуалност, ако се приеме, че началният срок на давността е в по-късен момент, твърди, че във всички случаи към датата на образуване на изпълнителното дело /29.12.2020г./ всички давностни срокове са били изтекли. Счита, че подаването на заявления и издаването на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК, влизането в сила на тези заповеди и издаването на изпълнителни листа по никакъв начин не са прекъснали давностните срокове. Прави възражение за изтекла погасителна давност и твърди, че вземанията на ответника, произтичащи от гореописаните три изпълнителни листа, са погасени по давност преди датата 29.12.2020г. Моли съда, след като докаже иска си, да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр.София, че не му дължи следните суми: 1. По изпълнителен лист от 01.10.2019г. по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС - сумите 580.09 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 19.03.2013 г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2017 г.; 314.26 лв. - договорна лихва за периода от 19.03.2013 г. до 19.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.07.2019г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер 25.00 лв. държавна такса; 2. По изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2877/2019г. на ВРС - сумите 1318,86 лв. - главница, дължима по договор за банков потребителски кредит от 07.08.2013 г.; 606,17 лв. - договорна лихва за периода от 30.12.2015 г. до 07.02.2017 г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 38,50 лева - държавна такса и 3. По изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВРС - сумите 1488,05 лв. главница дължима по договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 20.03.2013 г.; 647,78 лв. - договорна лихва за периода от 01.07.2015 г. до 20.03.2016 г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото от 42,72 лв. - държавна такса, въз основа на които изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 20208990401297 по описа на ЧСИ И.Ц., peг. № 899, район на действие Окръжен съд - Враца, поради погасяване по давност на вземанията. Моли също съда да му присъди направените деловодни разноски, включително адвокатското възнаграждение.

Ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр.София, редовно известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск в частта, касаеща претенцията за недължимост на сумите по ч. гр. д. № 2877/2019г. и ч. гр. д. № 2878/2019г., и двете на ВРС и не оспорва същия в частта, касаеща претенцията за недължимост на сумите по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС като твърди, че тези суми са погасени по давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, включително и тези по приложените ч. гр. д. № 2876/2019г., ч. гр. д. № 2877/2019г. и ч. гр. д. № 2878/2019г. на Врачански районен съд, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от документите по изисканото и приложено ч.гр.д. № 2876/2019 г. по описа на ВРС, със заповед № 1792 от 19.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът П.Ц.П. *** да заплати на кредитора "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр.София, следните суми: 580.09 лв. главница по договор за кредитна карта от 19.03.2013 г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2017 г.; 314.26 лв. договорна лихва за периода от 19.03.2013 г. до 19.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.07.2019г., до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса. Договорът за кредитна карта не е приложен към делото, но в заявлението е посочено, че срокът на действие на договора е до 19.03.2015г.

До длъжника е изпратено съобщение с приложено копие от издадената заповед за изпълнение, което е връчено на Б. Ц. - неговата майка, на 28.08.2019г. С разпореждане № 7379 от 01.10.2019г. по ч.гр.д. № 2876/2019 г. по описа на ВРС съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, че в указания двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта не е постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 01.10.2019г.

Видно от документите по изисканото и приложено ч.гр.д. № 2877/2019 г. по описа на ВРС, със заповед № 1780 от 18.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът П.Ц.П. *** да заплати на кредитора "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр.София, следните суми: 1318,86 лв. - главница, дължима по договор за банков потребителски кредит на физически лица от 07.08.2013 г.; 606,17 лв. - договорна лихва за периода от 30.12.2015 г. до 07.02.2017 г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 38,50 лева - държавна такса. Договорът за кредит не е приложен към делото, но в заявлението е посочено, че срокът на действие на договора е до 07.02.2017г.

До длъжника е изпратено съобщение с приложено копие от издадената заповед за изпълнение, което му е връчено лично на 12.08.2019г. С разпореждане № 6528 от 30.08.2019г. по ч.гр.д. № 2877/2019 г. по описа на ВРС съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, че в указания двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта не е постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 30.08.2019г.

Видно от документите по изисканото и приложено ч.гр.д. № 2878/2019 г. по описа на ВРС, със заповед № 1781 от 18.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът П.Ц.П. *** да заплати на кредитора "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр.София, следните суми: 1488,05 лв. главница дължима по договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 20.03.2013 г.; 647,78 лв. - договорна лихва за периода от 01.07.2015 г. до 20.03.2016 г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото от 42,72 лв. - държавна такса. Договорът за кредит не е приложен към делото, но в заявлението е посочено, че срокът на действие на договора е до 20.03.2016г.

До длъжника е изпратено съобщение с приложено копие от издадената заповед за изпълнение, което му е връчено лично на 12.08.2019г. С разпореждане № 6529 от 30.08.2019г. по ч.гр.д. № 2878/2019 г. по описа на ВРС съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, че в указания двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта не е постъпило и същата е влязла в законна сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 30.08.2019г.

Установи се също от приложените по делото удостоверение от 25.05.2021г. и съобщение за образувано изпълнително дело от 29.12.2020г., и двете издадени от ЧСИ И. Ц., peг. № 899, район на действие Окръжен съд - Враца, че по молба на "ЕОС Матрикс" ЕООД с приложени към нея трите изпълнителни листа, издадени по ч. гр. д. № 2876/2019г., ч. гр. д. № 2877/2019г. и ч. гр. д. № 2878/2019г. на Врачански районен съд, е образувано изпълнително дело № 20208990401297 по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № 899, район на действие Окръжен съд - Враца с длъжник П.Ц.П. ***.

С определение № 260218 от 02.02.2021г. по настоящото дело съдът е допуснал обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20208990401297 по описа на ЧСИ И. Ц..

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Предявеният отрицателен установителен иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 439, ал.1 от ГПК, съгласно която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Този иск е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване (чл. 439, ал. 2 ГПК). Предявеният от ищеца иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, предвид наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание (заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК) факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника - взискател по изпълнителното дело, вземане, се явява допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане, респективно дали ответникът е кредитор или не, е въпрос по съществото на спора.

Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на парични суми поради изтекла погасителна давност. За да бъде уважен предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, без същият да е спиран или прекъсван.

По общо правило погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита на конкретно субективно материално право. Като период от време давностният срок се характеризира с начален и краен момент. В случая макар ищецът да твърди, че погасителната давност за вземанията е изтекла преди подаване на заявленията за издаване заповеди за изпълнение, преди издаване на тези заповеди и преди издаването на изпълнителните листа, то при условията на евентуалност същият прави възражение за погасителна давност, изтекла преди датата на образуване на изпълнителното дело - 29.12.2020г., която е след датата на влизане в сила на заповедите за изпълнение. Следователно, началният момент на давностния срок е преди подаването на заявленията за издаване на заповеди за изпълнение, но крайният момент на изтичането на 5-годишната давност за погасяване на вземанията е след влизането в сила на заповедите за изпълнение и издаването на изпълнителните листа. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК, който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.

Фактите по делото сочат, че трите заповеди за изпълнение са издадени, както следва: по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС - на 19.07.2019г., по ч. гр. д. № 2877/2019г. на ВРС - на 18.07.2019г. и по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВРС - на 18.07.2019г., и в срока по чл. 414, ал.2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника П.П., поради което заповедите са влезли в законна сила, както следва: по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС - на 12.09.2019г., по ч. гр. д. № 2877/2019г. на ВРС - на 27.08.2019г. и по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВРС - на 27.08.2019г.,  и съответно са издадени изпълнителни листа. Изискуемостта на вземанията е настъпила, както следва: по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС - на 19.03.2015г., по ч. гр. д. № 2877/2019г. на ВРС - на 07.02.2017г. и по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВРС - на 20.03.2016г., когато са изтекли сроковете на договорите и е трябвало да бъдат погасени последните вноски по кредитите.

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, според чл.116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Съгласно действащата нормативна уредба, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, която теза е застъпена и в мотивите към т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, и се аргументира с това, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес. Влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК обаче, е основание за прекъсване на давността по отношение на заявеното вземане в хипотезата на чл. 116, б. "а" ЗЗД и с влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова давност. В този смисъл са Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 262170 от 01.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4258/2020 г. и Решение № 12 от 20.01.2017 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 629/2016 г.

Съдебната практика приема също, че влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на влязло в сила съдебно решение и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, относно погасителната давност приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 262170 от 01.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4258/2020 г., Решение № 12 от 20.01.2017 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 629/2016 г., Решение № 260111 от 26.04.2021г. на ОС - Враца по гр. д. № 118 /2021 г., Решение № 260110 от 26.04.2021 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 86/2021 г. Следователно, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане /както за главница, така и за лихви/, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което правото за принудителното събиране на такова вземане се погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай с влизане в сила на заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК (което е станало, както следва: по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС - на 12.09.2019г., по ч. гр. д. № 2877/2019г. на ВРС - на 27.08.2019г. и по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВРС - на 27.08.2019г.), с които заявленията на заявителя-ответник в настоящото производство за издаване на изпълнителен лист са уважени, е прекъсната погасителната давност относно вземанията на ответника и е започнала да тече нова давност, която е пет години по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Образуването на изпълнително дело № 20208990401297 по описа на ЧСИ И. Ц. и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение на длъжника по това дело, съгласно т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, не е довело до ново прекъсване на давността, а ответникът не твърди по това дело да са извършвани някакви изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.

С предявяването на настоящия отрицателен установителен иск на 02.02.2021г. давността за процесните вземания е прекъсната, тъй като през това време насрещната страна - кредитор не разполага с правна възможност да действа, за да осъществи правото си – предявяването на положителен установителен иск за същото спорно право е недопустим; а с оглед постановеното спиране на изпълнението, не може да се изисква извършването на изпълнителни действия (така е прието в Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК).

Ето защо в случая, предвид споделяното от настоящия съдебен състав разбиране, че когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, давностният срок е винаги петгодишен, давността за процесните вземания, която е започнала да тече, както следва: по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС - на 12.09.2019г., по ч. гр. д. № 2877/2019г. на ВРС - на 27.08.2019г. и по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВРС - на 27.08.2019г., към момента на предявяването на отрицателния установителен иск на 02.02.2021г., инициирал настоящото производство, не е изтекла, съответно правото да се търси принудително изпълнение на процесните вземания не е погасено по давност.

По тези съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумите по трите изпълнителни листа, издадени по ч. гр. д. № 2876/2019г., ч. гр. д. № 2877/2019г. и ч. гр. д. № 2878/2019г. на Врачански районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20208990401297 по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № 899, район на действие Окръжен съд - Враца, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, но същият не е претендирал такива и по делото няма доказателства за направени разноски от негова страна, поради което разноски на същия не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Ц.П. с ЕГН ********** ***, против "Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. "Малинова долина" ул. "Рачо П.-Казанджията" № 4-6, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимост на следните суми: 1. По изпълнителен лист от 01.10.2019г. по ч. гр. д. № 2876/2019г. на ВРС - сумите 580.09 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта от 19.03.2013 г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2017 г.; 314.26 лв. - договорна лихва за периода от 19.03.2013 г. до 19.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.07.2019г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски в размер 25.00 лв. държавна такса; 2. По изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2877/2019г. на ВРС - сумите 1318,86 лв. - главница, дължима по договор за банков потребителски кредит от 07.08.2013 г.; 606,17 лв. - договорна лихва за периода от 30.12.2015 г. до 07.02.2017 г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 38,50 лева - държавна такса и 3. По изпълнителен лист от 30.08.2019г. по ч. гр. д. № 2878/2019г. на ВРС - сумите 1488,05 лв. главница дължима по договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 20.03.2013 г.; 647,78 лв. - договорна лихва за периода от 01.07.2015 г. до 20.03.2016 г.; законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото от 42,72 лв. - държавна такса, въз основа на които изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 20208990401297 по описа на ЧСИ И. Ц., peг. № 899, район на действие Окръжен съд - Враца, поради погасяване по давност на вземанията, като неоснователен.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: