№ 2517
гр. Бургас, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20232120104763 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на М. С. Г., ЕГН
**********, адрес: * срещу Г. Т. К., ЕГН **********, адрес: *, с която се иска от съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите 4769,20
лева главница, ведно със законна лихва върху главницата от 17.12.2008 г. до окончателното
й плащане, 10,16 лева разноски, които суми са обективирани в изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. д. № 5511/2008 г. по описа на БРС, по който е образувано изпълнително дело №
10/2009 г. на ЧСИ И. М., впоследствие изп. д. № 20228780401126 по описа на ЧСИ *.
Ищецът сочи, че изпълнителният лист е издаден въз основа на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на „Уникредит Булбанк“
АД срещу нея като главен длъжник и ответника като поръчител по договор за кредит. Съдът
е издал заповед за незабавно изпълнение срещу двамата, въпреки че заявлението срещу
поръчителя е подадено след преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Г. К. не е подал
възражение срещу заповедта, а е платил задължението по изпълнителния лист на банката –
кредитодател, като с това е встъпил в нейните права срещу Г. и е конституиран като
взискател по изпълнителното дело. Първоначално Г. е заплащала суми по изпълнителното
дело, а впоследствие – от 04.2012 г. до края на 2017 г. са удържани суми от трудовото
възнаграждение на ищцата в „Ямбол Тур“ ООД, въпреки че нетното й трудово
възнаграждение е било под гарантирания несеквестируем доход. Тъй като действията на
ЧСИ М. по събиране на несеквестируеми суми са незаконосъобразни, те не представляват
валидно изпълнително действие. Близо 5 години след последния запор по молба на
взискателя е образувано ново изпълнително дело - № 581/2022 г., преместено при ЧСИ * под
№ 1126/2022 г.
1
Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като
задълженията са погасени по давност, защото са изтекли повече от пет години и не са
извършвани действия, прекъсващи давността.
Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Процесуалният представител на ответника е посочил, че исковата
претенция е неоснователна. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
възражението за изтичане на срока по чл. 147 ЗЗД. Аргументирано е, че вземането по
изпълнителния лист не е погасено по давност. Моли се съда да отхвърли исковете.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 124 ГПК във вр. с чл.
439 ГПК.
По заявление по чл. 417 ГПК на „Уникредит Булбанк” АД срещу М. С.
В. (кредитополучател), М.С.К. и Г. Т. К. (поръчители) в качеството им на солидарни
длъжници е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
5511/2008 г. по описа на РС – Бургас.
Видно от приложения препис на изп. дело № 20097040400010 по описа
на ЧСИ И. М. то е образувано по молба на „Уникредит Булбанк” АД по така издадения
срещу М. С. В., М.С.К. и Г. Т. К. изпълнителен лист. Образувано е на 06.01.2009 г. На
13.01.2009 г. и 30.01.2009 г. са връчени покани за доброволно изпълнение. На 10.01.2009 г.
до ТД на НАП са изпратени искания за предоставяне на справки за наличие на трудови
договори за лицата.
На 27.03.2009 г. е насрочен опис в дома на длъжника М. В. за
29.04.2009 г. Наложени са принудителни административни мерки по чл. 76, т. 3 ЗБДС.
На 18.08.2009 г. е изпратено запорно съобщение до КАТ – Бургас за
наложен запор върху лек автомобил, собственост на „Октавия такси“ ООД с управител М.
В.. На 01.10.2010 г запорът върху автомобила е вдигнат.
На 16.09.2009 г. е постъпила молба от взискателя с искане за
извършване на справка за имущество на длъжниците, като са изпратени искания до Община
Бургас.
На 04.02.2010 г. е наложен запор върху дружествените дялове на М. В.
в „Октавия такси“ ООД.
На 07.04.2010 г. длъжникът Г. К. е депозирал молба до съдебния
изпълнител, в която е посочил, че е изплатил изцяло задължението към „Уникредит
Булбанк” АД, като е поискал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК да бъде конституиран като
взискател по изпълнителното дело срещу М. В. за изплатената от него сума от 8436 лева. С
постановление от 08.04.2010 г. съдебният изпълнител е уважил молбата на К..
На 12.04.2010 г. до ТД на НАП е изпратено искане за предоставяне на
справки за наличие на трудови договори за М. В.. Изпратена е нова покана за доброволно
2
изпълнение до длъжника, връчена на 14.04.2010 г. Изпратено е запорно съобщение до
работодателя на длъжника, връчено на 25.05.2010 г., за запор върху трудовото
възнаграждение. На 30.05.2012 г. е изпратено напомнително запорно съобщение.
На 04.06.2018 г. е постъпила молба от взискателя с искане за
извършване на нови справки за имуществото на длъжника.
На 05.09.2018 г. е изпратено ново напомнително запорно съобщение до
работодателя на длъжника. За периода от 25.05.2010 г. до 18.10.2019 г. са постъпили суми
по изпълнителното дело, представляващи извършени удръжки от трудовото възнаграждение
на длъжника, в размер на 3982,80 лева. Към този момент задължението към взискателя Г. К.
възлиза на сумата 4703,20 лева.
С постановление от 04.08.2021 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Изпълнително дело № 581/2022 по описа на ЧСИ И. М. е образувано по
молба от 25.05.2022 г. от Г. Т. К.. Поискано е извършване на изпълнителни действия запор,
възбрана, опис на имущество. С постановление от 15.07.2022 г. изпълнителното дело е
изпратено по подсъдност на ЧСИ * с район на действие ОС – Ямбол.
С разпореждане от 05.09.2022 г. е образувано изп. д. № 1126/2022 г. по
описа на ЧСИ *. На 30.11.2022 г. е подадена молба от взискателя Г. К. за извършване на
справки за наличие на банкови сметки и имущество на длъжника. На 20.01.2023 г. е
изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД за запор на банкови
сметки на М. Г. и до работодателя на длъжника за запор върху трудовото й възнаграждение.
Изпратена е покана до Г., в която е посочено, че задължението й по
изпълнителното дело възлиза на сумата 4769,20 лева главница, 10,16 лева разноски по
изпълнителния лист, както и дължими разноски по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. в ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване погасителната давност не
спира, докато трае изпълнителният процес. Върховният съд е приел, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
3
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие“. С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV гр. отд. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е пояснено, че извършената с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като
даденото с т. 10 от последното разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.
В случая съдът намира, че последното валидно изпълнително действие
по изпълнително дело № 10/2009 г. е извършено на 25.05.2010 г. с налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на В., като след това изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността, не са извършвани. Ето защо и изпълнителното дело е прекратено
по силата на закона на 25.05.2012 г. Следователно към 26.06.2015 г. изпълнителното дело
вече е било прекратено по силата на закона, поради което се прилага вместо цитирана т. 10
от Тълкувателното решение Постановлението на ПВС № 3/18.11.1980 г., което гласи, че при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, т. е. до 25.05.2012
г. прекъснатата поради образуване на изпълнителното дело давност е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД.
Действието на това спиране е преустановено с прекратяването на изпълнителното
производство. От 26.05.2012 г. е започнала да тече нова давност. Молбата на взискателя с
отправено искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи е депозирана едва на
04.06.2018 г. Действително с решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV
гр. отд. е прието, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.
Застъпено е становище обаче, че тя е имала значение при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело, а по време на
4
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност е била спряна.
Следователно и постановките в цитираното решение са неприложими в случая, тъй като
изпълнителното производство, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, е
било образувано по време на действие на Постановление № 3/1980 г., било е прекратено по
силата на закона отново при действието на това Постановление, както е посочено по-горе,
поради което не могат да се отчетат като прекъсващи давността всички последващи
действия, извършени по него. 5-годишната давност за вземането е изтекла на 26.05.2017 г.
Ето защо предявеният иск по чл. 439 ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен за сумите, за които е издаден изпълнителен лист.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1016,01 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Т. К.,
ЕГН **********, адрес: *, че ищецът М. С. Г., ЕГН **********, адрес: * не му дължи
сумите 4769,20 лева главница, ведно със законна лихва върху главницата от 17.12.2008 г. до
окончателното й плащане, 10,16 лева разноски, които суми са обективирани в изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 5511/2008 г. по описа на БРС, по който е образувано
изпълнително дело № 10/2009 г. на ЧСИ И. М., впоследствие изп. д. № 1126/2022 по описа
на ЧСИ *.
ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН **********, адрес: * да заплати на М. С. Г.,
ЕГН **********, адрес: *, сумата 1016,01 лева (хиляда и шестнадесет лева и една стотинка)
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5