Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ .01.2020г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Ирена ПЕТКОВА
Членове:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван
СТОЙНОВ – мл.с.
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА,
въззивно гр. дело №1891 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК, образувано по въззивна жалба на
К.И.К., ЕГН ********** срещу решение №135/19.07.2019г., постановено по гр.дело №1463/2018г. по описа на
ВРС, с което предявените от него искове с правно осн. Чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 КТ са отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателят счита решението за неправилно,
необосновано и постановено в разрез със
събрания в хода на процеса доказателствен материал. Счита, че
първоинстанционният съд е нарушил
нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, като не е обсъдил възраженията и доводите на
ищеца; не е изложил мотиви, в които да направи преценка на доказателствата,
фактическите констатации и правните си изводи. Твърди, че още с подаване на
исковата молба е оспорил фактическите констатации в заповедта за
уволнение, че не са спазени действащите процедури за безопасна работа, а именно,
че ищецът не е обезопасил работното място и е използвал неправилно
задължителните лични предпазни средства.
Излага, че в първото съдебно заседание е навел възражения за извършени промени в пневмо-пушките,
намиращи се на топло-обменната кула, като във връзка с извършените промени в
работното оборудване, работодателят не е провел инструктаж на работещите. Счита,
че така сочените факти са във връзка с твърденията му, че трудовото право-отношение
е прекратено незаконосъобразно и оспорване на фактическите констатации в
уволнителната заповед, че „работникът не е спазил действащите процедури за
безопасна работа, като не с обезопасил работното място", както се твърди,
че работодателят е игнорирал определени
факти и така е достигнал до неправилни изводи за виновно извършено нарушение на
трудовата дисциплина от въззивника. Счита, че в качеството си на работник не е
извършил виновно нарушение на правилата по безопасност и здраве при работа, тъй
като ответникът не е установил при пълно и главно доказване, че му е бил проведен
инструктаж след извършените промени с работното оборудване. Твърди, че необсъждането
на възраженията на страните е съществено процесуално нарушение, което всякога е
предпоставка за неговата неправилност и необоснованост. На следващо място се
излага, че при постановяване на
решението, съдът е допуснал и нарушение на материални закон, тъй като не е обсъдил всички относими факти и
доказателства. Съдът е кредитирал само наведените от ответника твърдения, като
е игнорирал определени факти и доказателства и така е достигнал до неправилни
изводи за виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на К.К..
Твърди, че липсват
доказателства, че нарушението е от естество, предполагащо налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което не може да се приеме, че
последното е съразмерно по смисъла на чл. 189. ал, 1 от КТ, нито съобразно обстоятелствата, които евентуално
същото е извършено, нито с поведението на работника. По изложените съображения
моли да бъде отменено Решение №135/19.07.2019г., постановено по гр.д. №
1463/2018г. по описа на ДРС, с което са отхвърлени предявените от него искове,
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З КТ, вр.чл.225 КТ срещу „Девня
Цимент" АД, за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
заповед № 19/07.11.203 8 г. на Изпълнителния директор на основание 190, ал.1,
т.7 КТ и за отмяна на заповед № 19/07.11.2018 г на Изпълнителния директор, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник оператор
циментово производство и работник почистване на циклони" и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение,
съответно получавано възнаграждение на по -ниско платена работа за периода
08.11.2018г. - 08.05.2019г. в размер на 2204,15 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска - 20.12.2018г. до окончателното
изплащане, като на негово място бъде да постановено ново, с което предявените
искове бъда уважени, както и са му бъдат присъдени направените пред двете
инстанции разноски.
В о.с.з. жалбата се поддържа, като по
изявление за частично оттегляне на жалбата, направено от пълномощника,
въззивното производство е прекратено в
частта, с която е обжалвано решението на първоинстанционния съд по отношение на
иска по чл.344, ал.1, т. 2 КТ, на основание чл. 264, ал.1 ГПК.
Чрез постъпилия
в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор и в о.с.з чрез пълномощника си,
въззиваемата страна- „Девня Цимент“ АД излага становище, че жалбата е
допустима, но изцяло неоснователна, а обжалваното решение –правилно,
законосъобразно и мотивирано. Излага, че не са
налице сочените от въззивника нарушения на съдопроизводствените правила и
неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд е
обсъдил всички доводи и възражения на страните и е основал решението си на
целия събран по делото доказателствен материал. Сочи, че въззивникът е бил
инструктиран за безопасните условия на труд, но същият се е отклонил от тях,
поради което е и настъпила процесната злополука. В заключение моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано, тъй като при издаване на обжалваната заповед не
са допуснати нарушения на материални и процесуалния закон. Моли за присъждане
на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
предявени от К.И.К., ЕГН ********** срещу Девня Цимент АД, ЕИК *********, за
признаване за незаконно на уволнението му, обективирано в заповед
№19/07.11.2018г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„помощник оператор циментово производство и работник почистване на циклони” и
за осъждане на работодателя да му заплати сумата 2204,15 лв. – обезщетение за
оставане без работа вследствие незаконното уволнение, съответно е получавал
възнаграждение на по -ниско платена работа за периода 08.11.2018г. –
08.05.2019г. ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска
– 20.12.2018г. до окончателното им изплащане. Според изложеното в исковата
молба, по силата на трудов договор №16/06.11.2015г., считано от 10.11.2015г. ищецът
бил назначен в ответното дружество на длъжност „помощник оператор циментово
производство и работник почистване на циклони”, НКПД 81142020, място на работа
Производствен отдел в Девня Цимент АД, и брутно месечно възнаграждение от 800
лв. Твърди, че със заповед
№19/07.11.2018г. на Изпълнителния директор трудовото му правоотношение било
прекратено поради дисциплинарно уволнение на осн. чл.190, ал.1, т.7, КТ вр. чл.187, ал.1, т.5 и т.10 КТ. Счита уволнението за незаконно,
тъй като от процесната заповед не става
ясно в какво се изразява нарушението по
чл.190, ал.1, т. 7 КТ поради твърде общата формулировка на този член от
КТ. Твърди също, че подписалият процесната заповед изпълнителен директор е чужд
гражданин, при издаването и подписването ѝ не е присъствал преводач и
лицето, което я е подписало, не е било запознато със съдържанието й, поради
което заповедта се явява нищожна на осн.
чл.26, ал.2, предл. 2–ро и 3- то вр. чл. 44 ЗЗД поради липса на съгласие. Счита
процесната заповед за немотивирана, тъй като от описаните в нея нарушения не
става ясно каква част от личните предпазни средства ищецът не е използвал и каква част е използвал неправилно, не е
описано в колко часа е разпоредено да се извърши извънредно почистване на
топлообменната кула, почистването извършено ли е под ръководството на Дежурен
завод или Ръководител производство, колко работници са
участвали в операцията по почистване, при какви обстоятелства е извършено
нарушението, в момента на почистване на съоръженията на Топлообменната кула
какви са били данните в централизираната система за управление на
производствените процеси в Централната
командна зала. Счита, че заповедта за налагане дисциплинарното наказание почива
на предположения и неправилно тълкуване и игнориране на фактите. Оспорва да е
извършил твърдяното административно нарушение, като счита, че наложеното
наказание не е съразмерно с обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на работника, субективното му отношение към случилото се и чистото
му дисциплинарно минало. По изложените съображения счита, че предявените от
него искове са основателни и моли да бъдат уважени, като му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Девня
Цимент АД представя писмен отговор, в който заявява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че изпълнителният директор е
законен представител на дружеството и съгласно чл.192 КТ има право да го
представлява при налагане дисциплинарни наказания, като той говори английски
език, на който език е бил запознат от Мая Атанасова -началник човешки ресурси и член на УС на
Девня Цимент АД с извършеното нарушение
и събраните по случая доказателства, която му ги е превела устно. След
като ръководството на дружеството е обсъдило събраните доказателства и тежестта
на нарушението, е взето решение на ищеца да бъде наложено наказание уволнение,
като заповедта била изготвена на български, но прочетена и преведена на английски език от Мая Атанасова, след което била
подписана от нея и от Изпълнителния директор. Също съгласно пълномощно с
нотариално заверен подпис Мая Атанасова
е упълномощена от Изпълнителния директор
да представлява дружеството, като подписва заповеди за прекратяване на
трудовите правоотношения на всички основания от КТ. Ответникът счита, че при
издаване процесната заповед е спазена процедурата по чл.193 КТ -поискани са и са дадени писмени обяснения от
служителя, а дисциплинарният орган е обсъдил събраните по случая доказателства.
Твърди се, че процесната заповед е мотивирана по смисъла на чл.195 КТ, тъй като
в нея са посочени нарушител, време и място на извършване, обстоятелствата при
които са извършени нарушенията. Не споделя довода на ищеца, че заповедта за
налагане дисциплинарно наказание почива на предположения и неправилно тълкуване
и игнориране на фактите. Ответникът излага, че извънредното почистване се
извършва в работен режим на пещ 7 при възникнала необходимост извън времето на рутинното
почистване от двама или трима работници на длъжност „помощник оператор
циментово производство и работник почистване на циклони“. Твърди, че при
почистването на запушена тръба за байпасен прах от калцинатор, намираща се на
тополобменна кула, ищецът не е обезопасил пневмо-пушките, с което не е спазил
Инструкцията за безопасна работа при почистване на съоръженията по Топло-обменна
кула и Правилник за вътрешния трудов ред /ПВТР/ на дружеството, използвал е неправилно
предоставените му лични предпазни средства за безопасност и здраве при работа,
вследствие на което са причинени наранявания на ищеца -изгаряне по дясната ръка
и изгаряне по лицето за колегата му, приети за трудова злополука. Оспорва се
ищецът да е останал без работа в
посочения в исковата молба период. По изложените съображения ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно
от приетите по делото писмени доказателства, по силата на трудов договор ищецът К. Ив. К. е заемал
в ответното дружество длъжността “помощник
оператор циментово производство и работник почистване на циклони “, считано от
10.11.2015г. с основно трудово възнаграждение в размер на 800.00 лв.
Считано от 08.11.2018г. трудовото му
правоотношение е прекратено със Заповед №19/07.11.2018г. на Изпълнителния
директор Аксел Конрадс на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина по см.
на чл. 190 ал.1 т.7 от КТ-други тежки нарушения на трудовата дисциплина във вр.
с чл. 187, ал.1, т.5, и т.10 от КТ, изразяващи се в неспазваме на правилата за
здравословни и безопасни условия на труда и неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закона и др. нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния тр. договор или определени при възникване
на тр. правоотношение.
По делото е приета покана, адресирана
до ищеца К. за даване на писмени обяснения във връзка със злополуката,
настъпила на 03.09.2018г. В поканата е посочено, че обясненията се искат във
връзка с изясняване на фактите за извършено нарушение на тр. дисциплина на осн.
чл. 187, ал.1, т. и т.10 от КТ, като ищецът е поканен да депозира писмени
обяснения в 7 дневен срок, като отговори на 13 формулирани въпроса.
Прието е и копие от обясненията
вх. №99/31.10.2018г., в
които ищецът отговаря, че е запознат с Инструкцията за безопасна работа при
почистване на съоръженията по топлообменната кула; че е обучаван за правилното
използване на лични предпазни средства за защита на главата и дихателните
пътища; не е проверявал манометрите; от ЛПС не е ползвал респиратора за въздух;
визьорът на шлема е бил почистен, но е бил отворен.
В хода на първоинстанционното
производство са изслушани водените от страните свидетели.
Св. С. А. Д. излага, че въпросната
пушка, която по време на инцидента на 03.09.2018г. изгорила него и ищеца е
трудно да бъде достигната физически, тъй като е нависоко и трудно се
обезопасява, не може да се види манометъра на същата. Твърди, че има пасарелка като стълбичка, на
която следва да се качи работника, но същата е тясна и неудобно се борави така,
че да се извърши почистване. Излага, че при почистването той и ищецът са
ползвали ръкавици, каквито са намерили в наличност. Твърди, че шлемове се
раздавали на всички работници персонално, но нямало достатъчно специални яки и
ползвали обикновени. Не всички шлемове са били със стъкла.
Свидетелката М. Д. А.- служител в
ответното дружество, излага, че преди подписване на процесната заповед
№19/07.11.2018г. от Изпълнителния директор Аксел Конрадс, тя лично му е превела
текста на заповедта на английски език.
Свидетелката Р. М.А., работник в ответното
дружество, излага, че участва в работна група, която изготвя списък за
предпазните средства за безопасно извършване на работния процес за различните
длъжности. Описва различните видове предпазни средства за длъжността на ищеца.
Твърди, че предоставянето им се описва в картон, където лицето удостоверява с
подпис за получаването им. Индивидуално предпазните средства се раздават в
склад за работно облекло и предпазни
средства от изпълняващия длъжността
„мениджър складово производство“ освен турбоблока, които са два на брой общо.
Твърди, че при почистване следва да се използват специални топлозащитни
ръкавици с дълъг маншет. Излага, че при проверката след трудовата злополука се
установило, че ищецът не е ползвал турбоблока, който подава свеж въздух и
обдухва лицето и визьора на шлема е бил отворен. Твърди, че визьорът трябва да
е плътно затворен, за да осигури максимална защита от горещи частици или струя
горещ материал.
Свидетелят А. Н. К.-работник в
ответното дружество, разказва за съоръженията „въздушни пушки“ -какво
представляват и как са обезопасяват –чрез затваряне крана за приток на въздух и
изгърмяване от бутона на таблото. Твърди, че няма правена корекция на
височината на пасарелката.
От заключението по изслушаната в
о.с.з, проведено на 19.06.2019г. комплексна СТИ и СМЕ, се установява, че на
03.09.2018г. ищецът К. и свидетелят С. А.
Д. следвало да извършат извънредно
почистване на запушена тръба за байпасен прах от калцинатора в участъка на
топлообменната кула, намиращ се на междинното ниво между етажи 3 и 4 в работен
режим на съоръжението. Почистването се състои от подаване на въздух под
налягане с шланг метален накрайник. Единият работник извършва операцията,
вкарвайки накрайника в байпасната тръба, а другият му подава въздух под
налягане, за да се направи обдухване, при което падат всички нагари. Задължение
на помощник оператора циментово производство е обезопасяването на работното
място в участъка чрез затваряне на крана за приток на сгъстен въздух под налягане
за захранване на термопушките, монтирани на запушената тръба – общо 3 на
брой, и ръчно прогърмяване на
същите от таблото с цел сваляне
налягането под нула. Това е следвало да бъде проверено от помощник операторите
по показанията на манометрите, монтирани на всяка пушка. От приложената графика
на л. 50 от делото за състоянието на налягането във въпросните термопушки се
вижда, че в интервала от 15,30 ч. до 17,00 ч на 03.09.2018г. няма спад на
налягането близо до 0 и на основание извършен експеримент на 30.05.2019г. по обезопасяване на термопушките, монтирани
на тръбата за байпасен прах от калцинатора в участък на топлообменната кула на
междинното ниво между етажи 3 и 4, където е станала злополуката, съд. експерт
инж. С. Бранкованов счита, че същите не са били обезопасени, тъй като са били
под налягане в момента на злополуката. Същите са продължили да работят на
автоматичен режим и са впръсквали въздух под налягане около 6 Bar на регулярни интервали в зоната на тръбата за
байпасен прах. Това е довело до изхвърляне на горещ прах и въздух през отвора,
когато люкът на тръбата е отворен, вследствие което горещата струя е довела до
изгаряне на ищеца по време на злополуката. В.л. д –р С. Неделчева сочи, че на
служителите на длъжност «помощник оператор циментово производство и работник
почистване на циклони» се осигурява комплект лични предпазващи средства за
глава, тяло, горни и долни крайници, дихателна система. Задължително при
почистване на топлообменната кула следва да се ползват каска с антифони, защитни
очила, очила с тъмен визьор, ръкавици защитни няколко вида, защитен панталон,
защитна куртка, шлем с подаване на въздух, огнеустойчева каска, огнеустойчиво
яке, огнеустойчиви панталони, топлозащитни ръкавици над 250 гр., респиратор,
полумаска със сменяем филтър, сбруя, подбрадник за каска, студозащитни
ръкавици. Личните предпазни средства, въведени със Заповед за задължително
ползване при почистване на топлообменната кула представляват един цялостен
комплект, който има за задача да предпази работещите от всички рискове за ЗБР.
При липса дори само на една част от този комплект останалите не могат да
осигурят напълно безопасността на работещия. Личните предпазни средства трябва
да се използват в пълен комплект и винаги
при извършване на почистване на топлообменната кула. На ищеца са били
предоставени всички лични предпазни средства съгласно комплекта, описан в
утвърдения списък на лични предпазни средства
в ответното дружество. По време на инцидента на 03.09.2018г. ищецът не е бил с всички изискуеми лични предпазни
средства – самоволно не е сложил дългите ръкавици, предпазващи в най- пълна
степен, както и е бил без специална яка
между шлема и горната част на предпазния костюм.
В о.с.з. вещите лица излагат, че на
кулата има 8- 9 етажа, на всеки етаж има под-площадка между тях и полу-нива. За
операцията почистване се използват подвижни платформи с неподхлъзваща се
повърхност. Платформата представлява три стъпала и е подвижна. Работникът
трябва да се качи на тях, да огледа добре люка, за да манипулира с пушката и да
приключи. След настъпилата злополука едната пушка, която е била най –високо, е
била преместена на мястото на люка. Преди злополуката е имало платформа, но при
преместване пушката по – ниско платформа не е необходима. Преди датата на злополуката
разстоянието е било достатъчно, за да се видят показанията на манометъра без
затруднения.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
По така предявените
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т.2 и т.3 КТ, в тежест на работодателя е да установи, че е упражнил
законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото
основание
В случая трудовото правоотношение е прекратено
на осн. чл. 190, ал.1, т. 7 КТ, а именно поради наложеното най-тежко
дисциплинарно наказание „уволнение”.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за
виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по
индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се
реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при
спазване на определена процедура и въз основа на мотивирана заповед, като
тежестта на доказване на законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание лежи върху работодателя.
Съгласно
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС,
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че
дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е
относимо, както към изискването на член
193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член
194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания. За
прилагането на тези императивни норми съдът следи служебно.
Съдът
намира, че процесната заповед не страда от сочените от жалбоподателя пороци, по
следните съображения:
Процедурата
по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена, тъй като видно от приетите по делото
доказателства, преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е
поискал обяснения от ищеца именно във връзка с посочените в заповедта
нарушения. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 07.11.2018
г., след като той е бил депозирал обяснения по
посочените нарушения на 31.10.2018г.
Спазени са и преклузивните срокове за
налагане на дисциплинарни наказания по чл.194 ал.1 от КТ.
Заповедта за наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение” е издадена от изпълнителния директор на „Девня Цимент“ АД
–Аксел Конрадс т.е. от лице, притежаващи дисциплинарна власт и в този смисъл съдът приема, че тя е
издадена от компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ. С оглед изложеното от
св. Мая Атанасова, пре-подписала
заповедта в качеството си на Директор Човешки ресурси“, съдът счита, че при
изготвяне и подписване на заповедта от изп. директор не са допуснати нарушения,
тъй като св. Атанасова е извършил устен превод на същата.
По
тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика /Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010
г. на IV г. о.,Решение
№ 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС, Решение №
162 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о., ГК/ според която
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от
обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важно е от съдържанието
на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа
на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
В
случая, в заповедта ясно са описани нарушенията, извършени от ищеца, с точна
дата и конкретно поведение. Безспорно, в заповедта не е посочен точен час на
извършване на нарушението при почистване на съоръженията на топлообменната
кула, но подобно изискване няма изрично предвидено в закона, поради което и
липсата му не води до нейната незаконосъобразност.
Съдът намира, че
работодателят е събрал достатъчно доказателства за установяване на конкретното
поведение на ищеца на посочената в заповедта дата. По делото са приложени
писмени доказателства- рапорт вх. №75/12.09.2018г. на Т. Пецов, мениджър индустриално
производство и Ръководител завод по заместване; доклад от анализ на
злополука/инцидент AID Number BGR -119471 Sub- incident Number 9075 от
05.09.2015г., свидетелстващи за
извършеното разследване на трудовата злополука, причинена в резултат на
действията на ищеца.
Съгласно разпоредбата
на чл. 190 ал. 2 КТ, дисциплинарното
уволнение по чл. 330 КТ се налага съобразно критериите по чл. 189 ал. 1 КТ-тежест на нарушението, обстоятелства при които то е извършено, поведението
на работника, като на работодателя е предоставена възможността за правото на
преценка относно тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, а на съдебен
контрол подлежи съизмеримостта между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание.
Съдът
счита, че в случая, при определяне на дисциплинарното наказание, работодателят
е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, поради което съдът намира,
че наказанието кореспондира на тежестта
на нарушението, с което са изпълнени изискванията на чл. 189 ал 1 КТ. Още повече, че в случая дейността на ищец е
свързана с осигуряване и спазване на безопасно условия в цех, в който работят
съоръжения, можещи при неправилна експлоатация да причинят сериозни щети,
свързани с разлив на горещ материал или изпускане на нагорещи газове.
Сам в писмените си обяснения, ищецът признава, че не е използвал подходящи предпазни
средства защитни ръкавици, а шлемът е бил с отворен визьор и без защитна яка.
Съдът приема тези факти за доказани и с оглед заключението на комплексната
съдебна експертиза, и събраните по делото гласни доказателства. От заключението
по същата се установява още, че термопушките, монтирани на тръбата за байпасен
прах от калцинатора в участък на топлообменната кула на междинното ниво между
етажи 3 и 4, където е станала злополуката, не са били обезопасени, тъй като с
оглед наличните записи те са били под налягане в момента на злополуката и са
продължили да работят на автоматичен режим, което е довело до изхвърляне на
горещ прах и въздух през отвора, когато люкът на тръбата е отворен, вследствие
което горещата струя е довела до изгаряне на ищеца по време на злополуката.
Настоящият състав намира, че неправилното
ползване на лични предпазни средства и
необезопасяването на въздушните пушки на работното място е тежко нарушение на
трудовата дисциплина, нарушение на чл.126, т.6 КТ, на Инструкцията за безопасна
работа при почистване на съоръженията на топлообменната кула и на ПВТР, което е
довело до увреждания на здравето ищеца и неговия колега свидетеля С. А. Д. от
изгаряния вследствие струя горещ въздух, примесен с прах през отвора на
системата, когато люкът на тръбата е бил отворен поради работата на въздушните
пушки и липса на защита от летящите частици и горещ въздух поради отворен
визьор на шлема и използвани неподходящи защитни ръкавици. Доколкото работодателят
носи обективна отговорност за обезщетяване на вреди на работници от трудова
злополука, то всяко нарушение, в тази
връзка следва да се преценява като тежко независимо дали са настъпили
допълнителни вредни последици.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, следва
да се отбележи, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение
като не е приел и обсъдил възраженията за незаконосъобразност, изложени в
първото по делото о.с.з. На лице е многобройна и непротиворечива съдебна
практика, според която непосочени пороци на заповедта
за уволнение в исковата молба не могат да се въвеждат в предмета на спора впоследствие,
включително в първото о.с.з. тъй като това би нарушило принципът на
диспозитивното начало в гражданския процес. Отделно от това, сам ищецът е
признал в дадените от него писмени обяснения, че е запознат с Инструкциите за
безопасна работа, както и, че е преминал обучение за правилно използване на
личните предпазни средства по време на почистване. Признава, че не е проверявал
манометрите, което е пряко нарушение на посоченото в заповедите за осигуряване на безопасност и здраве във
връзка с дейностите при почистване на
съоръженията по топлообменната кула, и инструкцията за безопасност, за които по
делото са налични доказателства, че е запознат
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск за отмяна на наложеното наказание следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. С оглед събраните доказателства се установява, че извършеното
нарушение на трудовата дисциплина е тежко доколкото касае неспазване на
правилата за безопасност при дейност със съоръжения, свързани със специфична
опасност от възможно разливане на горещ материал или изпускане на горещи
газове.
Поради неоснователността
на главния иск, като неоснователни следва
да бъде отхвърлени и акцесорните исково по чл. 344 ал. 1 т.2 и 3 КТ.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваните части.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, без уважение следва да бъде оставено
искането на въззивника да му бъдат присъдени направените във въззивното
производство разноски. Такива следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата
страна, която претендира адв.възнаграждение в размер на 1344 лв. Предвид
направеното възражение за прекомерност от въззивника, и като съобрази, че в хода на въззивното
производство не са събирани нови доказателства, а делото е приключило е едно
о.с.з., съдът определя разноски в размер на 1120 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
за минималните размери на възнагражденията.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №135/19.07.2019г., постановено по гр. дело №1463/2018г.
по описа на ДРС, в ЧАСТТА, с която предявените от К.И.К., ЕГН **********,***,
срещу “Девня Цимент“ АД, ЕИК *********,
гр. Девня, искове за признаване за незаконно уволнението на К.И.К., ЕГН **********,
извършено със заповед № 19/07.11.2018г. на Изпълнителния директор на основание
190, ал.1 т. 7 КТ и за отмяна на заповед №19/07.11.2018г. на Изпълнителния
директор на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ, и за присъждане на обезщетение за
сумата 2204,15 лева /две хиляди двеста и четири лева и 15 стотинки/ –
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, съответно
е получавал възнаграждение на по -ниско платена работа, за периода 08.11.2018г.
– 08.05.2019г. ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска – 20.12.2018г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 вр.
вр.чл.225 КТ са отхвърлени като
неоснователни.
Решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за възстановяване на К.И.К.,
ЕГН **********, на длъжността, заемана преди уволнението „помощник оператор
циментово производство и работник почистване на циклони” на осн. чл. 344, ал.1,
т.2 КТ е влязло в сила поради оттегляне на жалбата и прекратяване на производството
в тази част.
ОСЪЖДА К.И.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на “Девня Цимент “ АД , ЕИК *********, гр.
Девня, сумата от 1120.00
/хиляда сто и двадесет/ лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.