Решение по дело №596/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 284 от ЗИНС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Й. Ж. Я., чрез адвокат Х., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

Твърди се в исковата молба, че в периода на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и в Арест Пловдив ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, възмущение, чувство за малоценност поради поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Във всички затворнически килии, в които е пребивавал площта не е надвишавала и е била под 3 кв.м., нямало санитарен възел,нямало медицинско обслужване, хигиената в килиите била много лоша, имало много дървеници, хлебарки и бълхи, нямали пералня и перели на ръка в килиите, дишали влагата, по време на каре не можел да ползва тоалетна. При тези обстоятелства претендира:

- обезщетение за неимуществени вреди за престоя в Затвора Пловдив в размер на 20 000лв. за периода от 25.09.2021г. до 18.12.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

- обезщетение за неимуществени вреди за престоя в Затвора Пловдив в размер на 2 000лв. за периода от 20.12.2024г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

- обезщетение за неимуществени вреди за престои в Арест Пловдив в размер на 2 000лв. за периода 29.10.2024г. до 20.12.2024г. ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Предявените искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ оспорва предявените искове. Признава единствено факта, че в периода 20.12.2024г. до 25.02.2025г. ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив. Оспорва ищецът да е бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли да се отхвърлят.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За периода от 25.09.2021г. до 18.12.2023г., според представените справки/лист 56-59 от делото/, при указано разпределение на доказателствената тежест, ответникът представя доказателства за настаняването на ищеца и броя на настанените в помещенията лица за времето след 25.01.2022г. Следователно, за времето от 25.09.2021 г. до 24.01.2022г./общо 122 дни/ непредставянето на доказателства, в контекста на разпоредбата на чл.161 от ГПК,вр. с чл.144 от АПК, е основание да се приеме, че лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си при условия на пренаселеност, което е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

За останалото време през разглеждания период, пак според същите справки, ищецът последователно е бил настаняван:

-от 25.01.2022г. до 11.04.2022г. в стая № 18 пост 6-ти, с площ 16,32 кв.м. с общо настанени в нея 7 лишени от свобода или по 2,33 кв.м. на човек за 77 дни;

-от 12.04.2022г. до 01.09.2022г. в помещение 39, пост 3-ти, с площ 47,80 кв.м., като тук броят на настанените лица е бил различен във времето и пренаселеност под 4 кв.м. на човек е била налице за периодите, в които настанените са били 12 и 13 души, тоест от 12.04.2022г. до 14.04.2022г., от 17.05.2022г. до 06.06.2022г., от 14.06.2022г. до 03.07.2022г., от 19.07.2022г. до 21.07.2022г., от 09.08.2022г. до 18.08.2022г. или общо 57 дни.

-от 02.09.2022г. до 16.03.2023г. в помещение № 27, пост 3-ти, с площ 39.02 кв.м. с брой настанени лишени от свобода от 7 до 9 души, поради което тук не се констатира период на пренаселеност.

-от 17.03.2023г. до 18.12.2023г. в помещение № 39, пост 3-ти, с площ 47,80 кв.м., с брой настанени лишени от свобода от 9 до 11 души, поради което и тук не се установява пренаселеност.

Относно останалите оплаквания за този исков период, не се установява ищецът да не е разполагал със санитарен възел, доколкото според представените от ответника справки всяко от помещенията,в които е бил настаняван, е разполагало със санитарен възел. Представени са и протоколи за дезинфекция /листове 76-85 от делото/ видно от които администрацията на затвора е положила дължимото според възможностите.

Според свидетелските показания на свидетеля С. П. П., който в същия период е бил в затвора в гр.Пловдив, в килиите нямало място за разминаване, пералнята не работила и се налагало да перат в кофи и да простират в стаите. Имало мухъл, нямало съблекални до банята. Свидетелят твърди, че в този период имало лекар и зъболекар в затвора.

Свидетелят Р. А. също потвърждава в показанията си,че през 2023г. в килията,в която били заедно с ищеца, нямало място да се разминат, нямало достатъчно въздух.

Установява се, че помещенията, което е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Що се отнася до хигиената в спалните помещения, последната се осъществява от лицата, настанени в тях.

Действително от показанията на разпитаните свидетели се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил настанен ищецът е имало мухъл и влага. Техният произход, обаче, включително и според ищеца, се дължал на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.

Така, като съобразява оплакванията на ищеца по този иск, съдът намира, че при установените факти е налице поставяне в неблагоприятни условия поради липсата на достатъчна жилищна площ за период от общо 256 дни, нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. По справедливост, съдът определя, че размерът на дължимото обезщетение следва да е 1280лв., по 5 лв. на ден за всеки ден, в който е била налице пренаселеност, като за разликата до пълния предявен размер претенцията е неоснователна.

По втория обективно съединен иск за периода от 20.12.2024г. до датата на предявяване на исковата молба - 18.03.2025г., според представените от ответника доказателства/справки, ищецът се е намирал в Затвора Пловдив, от престоя в който са оплакванията му, до 25.02.2025г.

От постъпването в Затвора Пловдив на 20.12.2024г. до 27.12.2024 г. същият е настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение/справка лист 54/ с площ 27,04 кв.м.,където са били настанени не повече от 5 лица, поради което и твърденията за пренаселеност са необосновани.

От 27.12.24г. до 27.01.2025г./справка лист 56/ ищецът бил настанен в стая № 65, пост 5-ти, с площ 27,24 кв.м., като във времето от 30.12.24г. до 09.01.2025г. и от 17.01.2025г. до 27.01.2025г. в помещението са били настанени 7 лица и на човек се е полагало 3,89 кв.м., което е под минимума - общо за 22 дни.

От 28.01.2025г. до преместването му от Затвор Пловдив, ищецът е бил настанен в стая № 8, пост 6-ти с площ 29,66 кв.м., като за времето от 28.01.2025г. до 18.02.2025г. или за 22 дни, в помещението са били настанени 8 лица и жилищната площ е била по 3,70 на човек, което е под изискуемите 4 кв.м.

Представени са протоколи за дезинфекция на помещенията в Затвора Пловдив за месеците ноември 2024г. и февруари 2025г. с отбелязано време на въздействие на биоцида 3 месеца, което е основание да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на затвора за този исков период по отношение на ДДД обработката.

Разпитаните по делото свидетели С. П. и Р. М. не посочват в показанията си наличието на извънредни обстоятелства за този исков период, които да водят до извод за бездействие на администрацията по отношение на осигуряването на нормалните битови условия за настанените в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Така, по тази искова претенция съдът намира, че за установените 44 дни пренаселеност се следва обезщетение в размер на 220 лв. и не се установява наличието на други съществени отклонения от изискуемите условия, които да са причинили твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Ето защо този иск ще се уважи частично и ще отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По отношение на третият обективно съединен иск за периода от време, през който ищецът е бил в Ареста Пловдив, от 29.10.2024г. до 20.12.2024г. , от представената справка на лист 18 от делото се установява, че ищецът е бил настанен в килия № 228 с квадратура 14,74 кв.м., в която е съжителствал с още две лица. Не се констатира период на пренаселеност.

Констатира се наличието на други обстоятелства от битов характер, които са поставили лишения от свобода в неблагоприятни условия.

Не се представят доказателства от ответника за това през този исков период да е извършена дезинфекция на помещенията в ареста, поради което в тази част оплакванията са основателни. Несъмнено е, че дървеници и хлебарки е имало и в затвора, и в ареста, ако се съди по свидетелските показания, но в случая се търси дали от страна на администрацията е положена дължимата грижа и именно по отношение на периода, в който ищецът е пребивавал в ареста, такава грижа не се доказва да е положена.

Разпитаните свидетели П. и А. в показанията си твърдят, че в Ареста никога не са виждали да се дезинфекцира, топла вода нямало и ги карали да се къпят със студена вода. Нямало и отопление. Било студено.

Констатира се от представената медицинска документация и от събраните гласни доказателствени средства, че през този исков период по отношение на ищеца не е предоставена адекватна медицинска помощ. Свидетелят Р. А. си спомня, че по времето в ареста ищецът му се е оплаквал, че няма лекар, а е болен. Свидетелят П. потвърждава, че ищецът е имал здравословен проблем през същия период,засекли се в болницата, бил се обринал целия, но го завели в лицево-челюстна хирургия, след това ищецът го върнали обратно в затвора без да се лекува. Тези показания кореспондират с медицинската документация. Видно от представеният лист за преглед на лист 24 от делото, на ищецът е правен консултативен преглед на 15.11.24г. от специалист лицево-челюстна хирургия, с препоръка за консултация с кожни болести. От същия ден датира лист за консултация/лист 25/, в който е описано оплакване в дясна околоушна област и като терапия е посочено от специалиста „насочен за хирург“. След това няма доказателства лишеният от свобода да е бил лекуван и дали е правена консултация или преглед от хирург.

С оглед на така описаните доказателства се налага извод, че по отношение на ищеца в този период не са предоставени дължимите медицински грижи.

Доколкото не се установява да са настъпили последващи усложнения, нито се твърди за такива в исковата молба, по справедливост дължимото обезщетение за разглеждания период в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия поради липса на извършвана дезинфекция в помещенията, липса на достъп до топла вода, липса на отопление и липса на предоставена медицинска помощ, съдът определя в размер на 1016 лв. Размерът се определя като се вземе предвид продължителността на престоя в ареста от 52 дни, което по 8 лв. дневно, предвид няколкото установени нарушения, е 416 лв.,плюс 600 лв. обезщетение за липсата на предоставена медицинска помощ.

В останалата част искът ще се отхвърли до пълния предявен размер.

С оглед частичната основателност на исковете за заплащане на обезщетение, основателни са и акцесорните искове за законна лихва.

За разноските, с оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 268,37 лв., съразмерно уважената част от предявените искове.

Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Й. Ж. Я., [ЕГН], сумата от 1280 (хиляда двеста и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 25.09.2021г. до 18.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Й. Ж. Я., [ЕГН], сумата от 220 (двеста и двадесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 20.12.2024г. до 18.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2 000 лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Й. Ж. Я., [ЕГН], сумата от 1016 (хиляда и шестнадесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Арест Пловдив за периода от 29.10.2024г. до 20.12.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2 000 лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Й. Ж. Я., [ЕГН] сумата от 10 (десет) лева разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на адвокат Д. П. Х., личен номер на адвокат **********, АК Пловдив, сумата от 268,37(двеста шестдесет и осем лева и 37 стотинки) лева, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, в полза на Й. Ж. Я., [ЕГН] по банкова сметка: BG73UNCR70001520261229, в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, с титуляр адвокат Д. П. Х., на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.