О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 08.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХІІ въззивен състав, в закрито заседание на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
2. ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Кехайова НЧД № 4072 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано
е по жалба на В.Р.Д., Р.Р.Д., Г.М.К., К.Н.Г.В., Ц.Х.Ц. чрез повереника им в
лицето на адв. И. А. срещу определение от 26.07.2019 г. на СРС, НО, 105 състав,
с което е потвърдено постановление на прокурор от СРП от 22.05.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по д.п. № ЗМ 15315/18 г. по описа на
06 РУ - СДВР, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 323,
ал. 1 НК.
С жалбата
се изразява недоволство от определението на съда като се навеждат доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателите поддържат тезата,
че са налице основания за продължаване на наказателното производство, тъй като
от събраните доказателства било видно, че се касае за извършени самоуправни
действия от страна на Валентин Иванчов Митов, затрудняващи достъпа и ползването
на имотите на останалите живущи в сградата.
След
като обсъди жалбата и се запозна с материалите по делото въззивният съд намери,
че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде
отменено поради следните съображения:
С
горепосоченото постановление на прокурор от СРП е прекратено наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 323,
ал. 1 НК. Недоволни от него са останали В.Р.Д., Р.Р.Д., Г.М.К., К.Н.Г.В., Ц.Х.Ц.,
поради което го обжалвали пред СРС. С определението - предмет на настоящата
проверка, първостепенният съд приел за допустима жалбата и я разгледал по
същество.
Въззивният
съд намира, че СРС е разгледал недопустима жалба, която е следвало да остави
без разглеждане поради следните причини:
Жалбоподателите
не притежават качеството „пострадал“ по смисъла на закона, защото няма „пострадал“
от престъплението „самоуправство“, уредено в чл. 323, ал. 1 НК. С
престъплението по чл. 323 НК се засягат обществените отношения, свързани с реда
и общественото спокойствие, а не в частност тези, свързани с личността или
собствеността на отделни физически и/или юридически лица.
Систематичното
място на цитираната разпоредба е в глава Х – „Престъпления против реда и
общественото спокойствие“ и кръгът от обществени отношения, които се засягат с
осъществяване на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е свързан с тези, касаещи
функционирането и безпрепятственото развитие на реда и управлението като не е
предвидена съставомерна вреда. Укоримо е самоволното осъществяване (не по
установения от закона ред) на право, а не това, че с него може да се засегне
чужда лична правна сфера или се засяга такава. Аргумент в подкрепа на тази теза
е, че осъщественото право може да е действително за дееца, в който случай
деянието дефинитивно не засяга чужда правна сфера, но то и тогава е престъпно,
защото правото е било осъществено не по предвидения ред, а самоволно. Тоест, с
инкриминирането на такова деяние законът цели не защита на нарушени в тесния
смисъл права и на личността на отделни граждани, а защита на реда и
общественото спокойствие. Самоволното осъществяване на предполагаемото право
също не предпоставя еднозначен, а още по-малко категоричен извод за нарушена от
страна на дееца чужда правна сфера заради реалната възможност същото да
принадлежи на дееца. Чие е предполагаемото право се решава чрез способите на
гражданския процес като в хипотезата на осъществено деяние, субусумиращо се под
състава на чл. 323, ал. 1 НК, въпросът не се изяснява в рамките на наказателния
процес. Ето защо и в този случай (на осъществяване на предполагаемо право) не
може да се приеме причиняването на вреди от престъплението по чл. 323 НК. Следователно
няма и не може да има „пострадал“ по смисъла на НПК от престъплението по чл.
323, ал. 1 НК.
Престъплението
по чл. 323, ал. 1 НК не е нито срещу личността, нито срещу собствеността на
отделните гражданите. В този аспект следва да се обсъди и несъстоятелността на
евентуалната теза за по-широко тълкуване на понятието за вреди. Съгласно
легалната дефиниция (чл. 74 НПК) пострадал е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Престъплението по чл.
323, ал. 1 НК изключва възможността за претърпяване на неимуществени вреди като
пряка последица от деянието, защото същото не е насочено срещу личността на
правния субект. Имуществените вреди (независимо дали съставомерни или не), с оглед
посочената дефиниция, също трябва да са в пряка причинна връзка с
престъплението и да са реално настъпили. В наказателния процес не може да се
решава възникналия между субектите имущественоправен спор, изходът от който
предпоставя заключението кому е принадлежало правото, респективно на кого са
причинени вреди. Така, логично, чрез нормата на чл. 323, ал. 1 НК наказателният
закон брани единствено обществените отношения, накърнени чрез самоволното
осъществяване на действителното или предполагаемото право, укорявайки
нарушаването на законоустановения ред, а не самото право - предмет на спор
между отделните правни субекти.
В
заключение, жалбата срещу постановлението на прокурора се явява процесуално
недопустима, тъй като е подадена от лица без право на жалба. В случая не са
налице предпоставки за извършване на контролна дейност от страна на съда,
защото законодателят е изключил от обхвата на съдебния контрол постановленията
на прокурора за прекратяване на наказателното производство, когато няма пострадал
от престъплението, преследващо се по общия ред.
Въззивният
съд следва да укаже на жалбоподателите възможността им да обжалват
постановлението на прокурора пред по-горестоящия прокурор (в рамките на
вътрешноинституционалния контрол).
Мотивиран
от изложените съображения, СГС, НО, ХІІ въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 26.07.2019 г.
на СРС, НО, 105 състав, с което е потвърдено постановление на прокурор от СРП
от 22.05.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № ЗМ
15315/18 г. по описа на 06 РУ - СДВР, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК и вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Р.Д., Р.Р.Д.,
Г.М.К., К.Н.Г.В., Ц.Х.Ц. чрез повереника им в лицето на адв. И. А. срещу
постановление на прокурор от СРП от 22.05.2019 г. за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № ЗМ 15315/18 г. по описа на 06 РУ - СДВР,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
Указва на жалбоподателите, че разполагат с
възможност да обжалват постановлението на прокурора пред по-горестоящия
прокурор (от СГП).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ ПО МОТИВИТЕ
08.10.2019г.
на мл. съдия Павел Панов по
в.н.ч.д №4072/2019г. по описа на СГС, 12-ти
въззивен състав, НО
С настоящето особено мнение изразявам
несъгласие със застъпеното становище от мнозинството, че за да възникне
фигурата на пострадал е необходимо вредата да е съставомерна, т.е. да е елемент
от обективната страна на престъплението.
Съгласно чл.74 ал.1 от НПК пострадал е
лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението. Следва да се посочи, че законодателят не е предвидил вредите,
които е претърпяло едно лице, за да придобие качеството на пострадал, да са
единствено и само съставомерни вреди и съответно престъплението, за което е
повдигнато обвинение да е резултатно, а не на формално извършване. Поради това
приемам, че фигурата на пострадал може да възникне и без причинените вреди да
са елемент от обективната съставомерност на самото престъпление. Чл.74 ал.1 от НК не следва да се тълкува стеснително и във вреда на предоставените със закон
права на гражданите.
В съставите на редица престъпления от
особената част на НК не са предвидени съставомерни вредни последици, но за
качеството на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал. 1 от НПК, не се
изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление, въобще, без да се придават други законови критерии. (В този
смисъл Решение № 131
от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 120/2014 г., III н. о., НК).
В конкретния случай обаче няма
данни за настъпили вреди, които да се характеризират като преки и
непосредствени, което е втората кумулативно изискуема предпоставка, за да
възникне фигурата на „пострадал“.
Мл. с-я П.Панов: