Решение по дело №64271/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8946
Дата: 5 август 2022 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20211110164271
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8946
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110164271 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Т. Г. Н., Й. Г. В. и Г.
Г. В. срещу „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено в отношенията между страните, че
всеки един от Т. Г. Н., Й. Г. В. и Г. Г. В., съобразно молба-уточнение от 01.02.2022г., не
дължи сумата 216,18 лева за главница, представляваща за всеки един 1/3 от сумата 648,54
лева разлика над дължима сума по изравнителна сметка от 192,20 лв. до претендираната
840,74 лв. по Фактура №**********/м.07.2020 г. за цена на топлинна енергия за имот в
адрес, за отоплителен сезон 2019/2020г. Твърди се, че ищците са наследници по закон на
Георги Славчев В., който имал открита партида при ответното дружество за горепосочения
имот и се начислява топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и лира в банята.
Сочи се, че за отоплителен сезон 2019/2020г. ответникът претендира плащане на сумата
840,74 лв. Оспорва се тази сума да съответства на реалното потребление и доставена
топлинна енергия. Според индивидуална справка от 30.09.2020 г. и корекция на разход,
същият е в размер на сумата 192,20 лв. с ДДС, а след изравняване ищците имат да получават
суми. Предвид това са оспорили пред ответника дължимостта на сумата 840,74 лв.,
съответно 804,86 лв. след преизчисления, ответникът е отказал да уважи жалбата, поради
което претендират да се установи действителният размер на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът не
оспорва изложените фактически твърдения, освен че липсва реална престация по договора
на стойност процесната сума. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Третото лице-помагач на страна на ответника поддържа исковете за недоказани и
неоснователни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.3 от ГПК, прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е че ищците, при квоти по 1/3, са наследници по закон на Георги Славчев В.,
притежавал правото на собственост върху имот в адрес, за който с ответника се намирал в
1
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при ОУ за
битови нужди; за отоплителен сезон 2019/2020г. ответникът претендира сумата 648,54 лв.
На основание чл. 154 от ГПК, ищецът следва да установи наведените фактически
твърдения, чрез които обосновава своя правен интерес от водене на делото, включително, че
ответникът претендира (принудително) плащане на отричаните парични вземания. Тъй като
е предявен отрицателен установителен иск, то спорното материално право е обусловено от
проявлението в обективната действително на следните юридически факти: наличие на
договорно отношение за доставка на топлинна енергия, по което ищецът има качеството
потребител и ответникът е извършил доставка на стойност претендираното парично
вземане. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ответника.
Ищцовата страна обоснова своя правен интерес с представените писмени
доказателства, вкл. писмена кореспонденция с ответното дружество, по повод оспореното
парично вземане, от която видно ответникът не е съгласен с доводите на ищците за
действителния размер на доставката на топлинна енергия, обстоятелство което се спори и в
настоящия процес. От допуснатата съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и
ценена от Съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за периода 01.05.2019-
30.04.2020 г. е извършена само на доставка топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация, а стойността на реално потребеното количество е сумата 192,20 лева. Съобразно
разпределената доказателствена ответното дружество не доказа доставка на стойност над
установеното реално потребено количество топлинна енергия. При това положение
предявените искове се явяват основателни.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищците сторените деловодни разноски за платена държавна такса-на всеки един
по 50лв., и адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника е
неоснователно. Платеното на адвокат, видно от договора за правна помощ, е договорено от
тримата ищци за сумата 300 лв. и тъй като не се сочи по колко от всеки, следва да се приеме,
че възнаграждението е по равно от всеки ищец, респ. по 100 лв., която сума кореспондира с
предвидения минимален размер за адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ,
дължимо съобразно материалния интерес. Същевременно следва да се отчетат
доказателствата за това, че възнаграждението е платено изцяло от ищцата Т.Н., поради което
и в неина полза следва да се възстанови.
Ето защо, съдът

РЕШИ:


ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. Г. Н., с ЕГН:**********, Й. Г. В., с
ЕГН:**********, и Г. Г. В., с ЕГН:**********, и тримата с адрес: адрес, всеки един от тях
не дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:.................., със седалище и адрес на управление: адрес,
сумата 216,18 лева за главница, представляваща за всеки един 1/3 от сумата 648,54 лева –
разлика над дължима сума по изравнителна сметка от 192,20 лв. до претендирана сума
840,74 лева по Фактура №**********/м.07.2020 г. за цена на доставка на топлинна енергия
за отчетен период 01.05.2019-30.04.2020 г. за имот в адрес, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:.................., да заплати на Т. Г. Н., с ЕГН:**********,
сумата 350,00 лева, на Й. Г. В., с ЕГН:**********, сумата 50,00 лева и на Г. Г. В., с
ЕГН:**********, сумата 50,00 лева – съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
2
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3