Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 24.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана
Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12911 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 12.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 4508/ 2018 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 76 състав, по предявени от „Т.С." ЕАД- *** установителни искове по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че П.Д.М. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С." ЕАД- *** /ЕИК
*******/ сумата 1 834.61 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 4.07.2014 г. до 30.04.2015 г. ведно
със законната лихва от 4.07.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 373.87
лева- мораторна лихва
за периода от 4.07.2014 г. до 26.06.2017 г., като исковете са
отхвърлени: относно главницата- за горницата до пълния предявен размер от 3 802.31 лева и за периода от 5.2014 г. до 3.07.2014 г ., и относно лихвите за забава- за
горницата до пълния предявен размер от 856.53 лева, поради погасяване на вземанията по давност. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
ответницата П.М. е осъдена да
заплати на ищеца „Т.С." ЕАД
сумата 67.87 лв.- разноски
за заповедното производство, и сумата 300 лв.- разноски
за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в отхвърлителната му част /за главница и лихви за забава/ и в
частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на останалата част от процесните
вземания, с присъждане на разноски по делото.
Подадена
е въззивна жалба срещу цитираното първоинстанционно
решение и от ответницата П.Д.М.- чрез
назначения от съда особен представител по чл.47 ГПК адв. Е. Г., в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на същото в частта му, в
която са уважени исковете, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски по делото.
Насрещните
главни страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С." ЕООД- *** не изразява становище по жалбите.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледана
по същество, жалбата на ищеца е неоснователна,
а жалбата на ответницата- основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от ответницата
част- относно признатите за дължими главница от 1 834.61 лева
и лихви за забава от 373.87 лева и в частта относно присъдените на ищеца
разноски, и следва да бъде отменено. В останалата част, обжалвана от ищеца,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото установителни искове е
предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на
ответницата да отговаря по същите.
Основният
спорен по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през процесния
период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на вещно
право /право на собственост или вещно право на ползване/ върху самостоятелен
обект в топло-снабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на
чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на
закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно
право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател,
което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта. Тази хипотеза е приложима, доколкото относно
доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен
договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните
правоотношения. Сключването на писмен
договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в
областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на
топлинна енергия в процесния имот, е без
значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху
имота.
В случая в подадения по делото писмен отговор
на исковата молба по чл.131 ГПК ответницата М.- чрез назначения от съда особен
представител адв. Е. Г. е оспорила
горепосочените обстоятелства
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 12911/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
/наличието
на вещно право върху имота или на писмен договор за доставката на топлинна
енергия/, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да
докаже обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване
от негова страна в процеса не е проведено. Не са представени от ищеца никакви
доказателства, легитимиращи ответницата М. като собственик или вещен ползвател
на процесния апартамент през исковия период, както и такива за наличието на
сключен между страните писмен договор по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ /подадена от М. молба- декларация за
откриването на клиентска партида за абонат на топлинна енергия, приета от топлопреносното предприятие/. Според
приложено от ищеца писмо с дата 24.02.2015 г. /л.17 от делото на СРС/ в
архивите на СО- Район „Люлин“ не е открит договор за прехвърлянето на процесния
апартамент. Не представлява доказателство за притежанието на право на
собственост изпратено от СО- Район „Люлин“ до ищеца писмо от 19.06.2018 г.,
което не е приобщено към доказателствата по делото /получено в съдебната
канцелария след постановяване на обжалваното решение/, в което е посочено, че
имотът е деклариран от М. по ЗМДТ през 1998 г. Липсват и каквито и било доказателства
на името на ответницата да са съставени документи от топлопреносното
предприятие- извлечение от сметка, справки, съобщения към фактури и др.
Същевременно според събраните в процеса
относно доставката на топлинна енергия доказателства- топлинна енергия за
отопление както в сградата- бл.740, вх.А
в жк „Люлин“- гр. София, така и в процесното жилище /ап.27/ изобщо не е
доставяна от ищеца /отоплението в жилището е изключено още през 1997 г., а в
цялата сграда- през 2006 г./, за което е направена съответна констатация и в
приетото като неоспорено от страните заключение на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, като за имота
е начислена само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, която
при това според съставените от самия ищец извлечения /л.15 и л.16 от делото на
СРС/ е на стойност 293.21 лв. /115.67 лв. + 177.54 лв./- „съгласно подадено от
ФДР изравнение“, а не в посочения в първоинстанционното решение размер. Следователно,
и при доказано по делото облигационно правоотношение между страните,
ответницата би била задължена само за посочената сума от 293.21 лв.- главница,
каквато е стойността на потребената през процесния период топлинна енергия за
БГВ, а не за цялата претендирана от ищеца главница.
Предвид горното, при установената в процеса фактическа
и правна обстановка се налага приемането на извод, че ответницата П.М. не е
пасивно материално- правно легитимирана да отговаря по предявените искове. Не
се установява същата да е имала качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди нито по силата на закона /чл.153, ал.1 ЗЕ/, тъй като не е доказано
да е била притежател на вещно право на собственост или на ограничено вещно
право на ползване върху имота, нито е била страна по сключен с „Т.С.“ ЕАД
индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия- няма твърдения,
нито доказателства да е подала молба- декларация за откриването на партида при
ищеца.
При това положение, предвид непроведеното от
ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти и
отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда,
исковете му по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени
срещу ответницата П.М., като недоказани и неоснователни следва да бъдат
отхвърлени. Неоснователността на иска
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД относно главницата обуславя извод за
неоснователност на иска за признаване дължимостта и на акцесорно вземане за
лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Неоснователна, по изложените по-
горе съображения, е жалбата на ищеца „Т.С.“ ЕАД, която следва да бъде
отхвърлена.
При тези
съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като
неправилно в обжалваната от ответницата част и вместо това да бъде постановено
решение за отхвърляне на предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове за
сумите 1 834.61 лева-
главница, и 373.87
лева- лихви
за забава, като неоснователни и недоказани. На отмяна подлежи решението и в
частта относно присъдените на ищеца разноски. Независимо от несъвпадане
изводите на СГС и СРС относно основанието за отхвърляне на исковете- като недоказани
и неоснователни, а не поради погасяване на част от вземанията по давност,
отмяна на решението в останалата му част /отхвърлителна част/- с оглед нормата
на чл.271, ал.1, изр. последно ГПК, не може да бъде постановена, поради което и
в тази част същото следва да бъде потвърдено.
Разноски на
жалбоподателката- ответник с настоящото въззивно решение не следва да бъдат
присъждани, тъй като е представлявана от особен представител по чл.47 ГПК,
чиито адвокатски възнаграждения са заплатени в хода на делото от насрещната
страна- ищец по делото. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.6 ГПК жалбоподателят-
ищец следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 61.70 лв.-
дължима по въззивната жалба на ответницата държавна такса.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 12.06.2018 г., постановено
по гр.д.№ 4508/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 76 състав, в частта, в която по предявени от „Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу П.Д.М. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
е признато за установено, че П.Д.М. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК *******/
сумата 1 834.61 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 4.07.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно
със законната лихва от 4.07.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 373.87
лева- мораторна лихва
за периода от 4.07.2014 г. до 26.06.2017 г., и в частта относно присъдените на ищеца „Т.С." ЕАД
разноски по чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК за заповедното производство /67.87 лв./ и за исковото производство /300 лв./,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/
срещу П.Д.М. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
Л.3 на Реш. по гр.д.№
12911/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
признаване
за установено, че П.Д.М. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД- *** сумата 1 834.61 лв. /хиляда осемстотин тридесет и четири
лева и 61 ст./- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 4.07.2014 г. до
30.04.2015 г. за имот с аб.№ 245811, ведно със законната лихва от
4.07.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 373.87 лв.- мораторна лихва
за периода 4.07.2014 г.- 26.06.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 44262/ 2017
г. на СРС, 76 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.06.2018 г., постановено
по гр.д.№ 4508/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 76 състав, в останалата част, в която предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/
срещу П.Д.М. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени: относно главницата- за
горницата над сумата 1 834.61 лв. до пълния предявен размер от 3 802.31 лева
и за периода от 5.2014 г. до 3.07.2014 г
., и относно лихвите за
забава- за горницата над сумата 373.87
лв. до пълния предявен размер от 856.53 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 44262/ 2017 г. на СРС,
76 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/ да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 61.70 лв. /шестдесет и един лева и 70 ст./- държавна такса за въззивното обжалване, на основание чл.273 вр.
чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца „Т.С." ЕАД- *** в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.