Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 06.03.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На четвърти февруари две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:
Валентина Спирова
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Адм.д.№ №1858 по описа на съда за 2019г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба,
подадена от Т.С.З., с ЕГН **********, с адрес *** против заповед
№РД-00-936/27.08.2019г.. на кмета на община Кюстендил, с която е предоставено
право на преминаване на В.С.А. през поземлен имот 41112.28.65-собственост на Т.С.З.
за осигуряване на достъп до имот 41112.28.221, собственост на В.С.А., със
засегната площ от 22.50 кв.м.
Твърди се по жалбата, че атакуваната заповед страда от
съществени процесуални пороци, обусловени от допуснати процесуални нарушения в
хода на административното производство, нецелесъобразно определено право на
преминаване и противоречие с материалния закон.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
Административното производство по оспорваната заповед
е образувано след като с решение на КРС по адм.д.№1777/2027г. от 15.04.2019г. е
отменена заповед №РД-00$694 от 20.07.2017г., издадена от кмета на община
Кюстендил, по жалба на Т.С.З. и при участие на заинтересована страна В.С.А..С
тази заповед, на В.А., собственик на ПИ с идентификатор №41112.28.221 било
предоставено право на преминаване до собствения му поземлен имот през съседен
имот с идентификатор №41112.28.65, собственост на жалбоподателя.С решението си
съдът е констатирал, че очертания в заповедта начин на преминаване е
нецелесъобразен, доколкото не е спазен принципа за причиняване на най-малка
вреда на служещия имот и се засяга трасе от обхвата на републиканската пътна
мрежа.Преписката е върната на административния орган за изследване на други възможности
за право на преминаване до господстващия имот.
При новото разглеждане на преписката, с протокол на
назначената със заповед №РД-00-605 от 30.06.2016г. комисия, на място са
изследвани три варианта за достъп до имота.След преценка на възможностите,
комисията е обосновала извод, че не съществува друга техническа възможност за
достъп до имота, освен трасето , определено със заповед
№РД-00-694/20.07.2017г.С протокол от 19.08.2019г. на комисията е приета крайна
оценка на правото на преминаване в размер на 50 лв.На 29.08.2019г. е издадена
оспорваната заповед, с която е предоставено право на преминаване със засегната
площ от учреденото право в размер на 22.50 кв.м.В заповедта е описана горната
фактическа обстанвока и направения извод от комисията и е определено пазарна
стойност на обезщетението.
По делото е изготвена и приета като доказателство
експертиза, изготвена от в.л. Р.С..В отговор на поставените въпроси, експертиза
е дала заключение, че денивелацията между пътното платно на „околовръстен път“
и господстващия имот, в частта с предоставен достъп е 3.50 м.В посочената за
достъп част има изградена отводнителна канавка, облицована с бетонни плочи и
представляваща част от транспортната инфраструктура и пресича определеното за
достъп място с ширина 3.0 м.Реализирането на пътна връзка на поземления имот с
път от републиканската пътна мрежа, съобразно изискванията на ЗУТ е свързано с изработването на ПУП, предвиждащ
промяна в предназначението на земята и бъдещо застрояване.Посочено е, че с
оспорваната заповед се предоставя право
на преминаване, а не се разрешава реализация на път, както и извършване на
каквито и да е насипни и изкопни земни работи.Посочените в кадастралната карта
и преди това в КВС имоти за достъп /бивши канали и съоръжения/ до земеделките
земи в района, можело да послужат за достъп до имота на заинтересования, без да
се засяга имота на жалбоподателя.Размера на обезщетението бил посочен от
правоспособен оценител.
На база описаната фактическа обстановка, за съда се
налагат следните изводи:
Заповедта е издадена от компетентния орган по чл.36,
ал.1 ЗОСИ и при напълно изяснена фактическа обстановка.От приетата по делото
експертиза на в.л.С. се установи по делото, че липсва друг вариант за
преминаване на В.А. до имота си.Установи се също така, че статута на имотите,
както на А., така и на служещия имот попадат в обхвата на ЗОСИ.Не на последно
място, за съда се налага извод, че е спазено и изискването по чл.36, ал.2
ЗОСИ-да се причинява най-малка вреда на служещата земя.
Видно от всички събрани по делото
доказателства, приложената скица-проект, скиците, изчертани от вещото лице към
заключението му, както и след преценка на местоположенията на имотите на
страните, то за съда се налага извод, че единствения възможен начин за достъп
до имота на В.А. е по начина, посочен в оспорваната заповед.
Всички останали варианти, дават
достъп до имота на заинтересования през бивши канали и съоръжения, което от
своя страна не отговаря на целта на закона, посочена в чл.36, ал.1 ЗОСИ-да се
даде достъп до обществен път.С посочената заповед е дадено право на
преминаване, но не и извършване на строителни, изкопни и насипни работи, поради
което е неоснователно възражението, че се засяга обслужваща зона на
републикански път, която от друга страна и изцяло попада в рамките на служещия
имот.
Неоснователни са и възраженията за
допуснати съществуни нарушения в хода на административното производство.Същото
е проведено в изпълнение на дадени от съда указания след отмяна на предходна заповед,
изпълнени са и са направени изводи, които се споделят от настоящия състав на
съда.
По горните съображения, съдът намира
жалбата за неоснователна и следва да се отхвърли.
При горните доводи и на основание
чл.78, ал.1 вр.ал.8 ГПК вр.чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 НЗПП, жалбоподателят дължи
на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на Т.С.З., с ЕГН **********, с адрес ***
против заповед №РД-00-936/27.08.2019г.. на кмета на община Кюстендил, с която е
предоставено право на преминаване на В.С.А. през поземлен имот
41112.28.65-собственост на Т.С.З. за осигуряване на достъп до имот
41112.28.221, собственост на В.С.А., със засегната площ от 22.50 кв.м.
Осъжда Т.С.З. *** деловодни разноски в размер на 150
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: