№ 735
гр. София, 18.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно търговско
дело № 20211001000818 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК, вр. чл. 613а, ал. 3 ТЗ, вр.
чл. 729, ал. 3 ТЗ.
Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ /НАП/ - гр. София срещу определение №
263363/21. 06. 2021 г., постановено по т.д./н./ № 185/2017 г. по описа на
Софийски градски съд /СГС/, Търговско отделение, VI-5 състав, с което е
оставено без уважение възражението на частния жалбоподател срещу
частична сметка за разпределение чл. 721, ал. 2 ТЗ на суми от осребрено
имущество на „КУРИЛО-МЕТАЛ“ АД /н./, съставена от синдика на
дружеството и обявена в ТР на 11. 05. 2021 г., и е одобрена същата.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт и
се иска отмяната му, като се сочи, че с процесната сметка се разпределя сума
в размер на 408166 лв. за частично удовлетворяване на вземания на кредитори
по чл. 722, ал. 1, т. 8 от Търговския закон, като е предвидено 401 598,61 лв. да
бъдат прихванати с вземания на „С АДВАЙЗЪР“ АД /частен правоприемник
на „МАРМИТ“ ЕООД по силата на договор за цесия/, а сумата от 6 567,39 лв.
да бъде внесена от кредитора за удовлетворяване на вземания на общо пет
кредитори с приети вземания със същата поредност на удовлетворяване.
НАП твърди след откриване на производството по несъстоятелност и
1
след обявяване на дружеството в несъстоятелност да са установени подробно
описани в жалбата публични вземания за данъци, задължения по ДОО и такси
в общ размер на 283980.15 лв., с подробно описани и в молба на Национална
агенция за приходите за предявяване на публични вземания с правно
основание чл. 688, ал. 3 и чл. 687, ал. 2 от Търговския закон изпълнителни
основания, приложени като доказателства към молбата. Същите подлежали на
плащане, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 639, ал. 1 от ТЗ, кредиторите,
чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност получават плащане на падежа, а когато не
са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 722. ал.
1, т. 7 от Търговския закон, т. е. преди възникналите до датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност необезпечени
вземания. Видно от приложените към посочената молба декларации, същите
са подадени след датата на съдебното решение за обявяване на дружеството в
несъстоятелност, с което са прекратени правомощията на управителните
органи на длъжника, същият е лишен от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото си и това право е предоставено на синдика.
Твърди се в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от ТЗ не
може да бъде отказано включването в сметката за разпределение на вземане
по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, ако задължението е поето със съгласието на
синдика или е признато от него, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 7 от
Търговския закон създава привилегия на вземанията, възникнали след датата
на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност
срещу длъжника спрямо необезпечените вземания, възникнали до датата на
същото решение, а чл. 721, ал. 3 от Търговския закон задължава синдика да
включи в сметка за разпределение вземанията, възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, ако
не са платени на падежа, а в случай че тези задължения са поети със
съгласието на синдика или са признати от него синдикът не може да откаже
включването им в сметката за разпределение.
Частният жалбоподател твърди по-натам, че предвид приложените към
молбата му декларации, подадени от дружеството и по силата на чл. 635, ал. 1
и ал. 2 от Търговския закон, в случая случай са били налице всички
предпоставки за включване на публичните вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски - главници в сметката за разпределение, а
2
именно същите са възникнали след датата на съдебното решение за откриване
на производството по несъстоятелност, не са платени на падежа, признати са
от синдика и са поети с негово съгласие. след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност е възникнало и не е платено
на падежа публично вземане за държавна такса и лихви за забава, установени
с влязъл в сила, потвърден по съдебен ред ревизионен акт, а съгласно чл. 687,
ал. 2 от Търговския закон синдикът е длъжен служебно да включи вземанията
в списък на приети вземания, като това служебно вписване следва да се
извършва не само при изготвянето на списъците на предявени вземания в
срока по чл. 685 ал. 1 или чл. 688, ал. 1 от ТЗ, а всякога когато в хода на
производството възникнат установени публични вземания. Жалбоподателят
настоява, че неизготвянето на списък на служебно вписаните вземания не
може да представлява пречка за включване на установените с влезли в сила
актове публични вземания в частичната сметка, още повече, че съдебните
решения, въз основа на които е издаден цитирания по-горе изпълнителен акт,
са постановени по разглеждане на иск с правно основание чл. 694 от
Търговския закон, а влязлото в сила решение по подобни искове на основание
чл. 694, ал. 8 от ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.
Според НАП по-натам, разпоредбата на чл. 721, ал. 3 ТЗ е приложима за
вземания, които синдикът е поел или признал след откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника, подобни вземания
могат да възникват на всеки един етап от производството, включително след
като същото е вече в напреднала фаза, длъжникът е вече обявен в
несъстоятелност, поради непредлагане на план за оздравяване или
неутвърждаване на предложен план съгласно чл. 710 ТЗ и е постановено
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, и е очевидно, че при изготвена сметка за разпределение е
нецелесъобразно провеждане на производство по предявяване, приемане и
оспорване на вземането на кредитора - това оправдавало съществуването на
разпоредбата на чл. 721, ал. 3 ТЗ, която дерогира принципа за предявяване на
вземанията, въведен с чл. 688 ТЗ, в какъвто смисъл било Определение № 62
от 30.01.2012 г„ постановено по т. д. № 44/2012 г. по описа на Апелативен съд
- Варна.
Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от Търговския
3
закон е специална и по отношение на чл. 164, ал. 3 от ДОПК, вменяваща
задължение публичните вземания да бъдат предявявани пред съда по
несъстоятелността от Национална агенция за приходите освен ако в закон не
е предвидено друго, възприемането на противното становище би довело до
неоправдано ощетяване на държавата като кредитор с публични вземания,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, а за разлика от
другите кредитори, които знаят, че даден длъжник е в открито производство
по несъстоятелност и биха могли да преценят дали да влизат в облигационни
отношения с него, то публичните вземания за данъци и задължителни
осигурителни вноски и държавни такси /каквито са процесиите вземания/
възникват по силата на съответния закон или тарифа, независимо от волята на
кредитора.
Твърди се, че към датата на постановяване на обжалваното определение
съдът по несъстоятелността е бил сезиран от жалбоподателя с възражение
срещу изготвения от синдика списък на неприетите вземания, обявен в
ТРРЮЛНЦ, поради което, дори да не споделя аргументите, изложени във
възражението срещу изготвената сметка за разпределение, съдът по
несъстоятелността е следвало да откаже да одобри изготвената сметка до
приключване на процедурата по чл. 690 и сл. от ТЗ. Редът за изплащане на
вземанията при извършване на разпределение на суми от осребреното
имущество е регламентиран в разпоредбата на чл. 722, ал. 1 от Търговския
закон. Набраната сума се разпределя между кредитори от съответен ред, а
кредитори от следващ ред се удовлетворяват само при пълно удовлетворяване
на вземанията на кредитори от предходен ред (чл. 722, ал. 2 от Търговския
закон). В този смисъл не следва да се извършва разпределение на суми между
кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 8 от Търговския закон при наличие на
непогасени вземания от предходен ред на удовлетворяване.
С оглед всичко изложено жалбоподателят счита, че с оспорваната
сметка синдикът неправилно е разпределил сумата от 408 166 лв. за частично
удовлетворяване на вземания на кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 8 от
Търговския закон без да са погасени напълно вземания с поредност на
удовлетворяване от предходни редове, моли обжалваното определение да
бъде отменено и да бъде постановено от въззивния съд друго, с което да бъде
4
изменена изготвената от синдика на „КУРИЛО МЕТАЛ“ АД частична сметка
за разпределение, обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под №
20210511160211, съобразно която сумата 287986,12 лв. да бъде внесена от
кредитора и разпределена в полза на Национална агенция за приходите за
пълно удовлетворяване на публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от
ТЗ в размер на 4005,97 лв., и за пълно удовлетворяване на публични вземания
по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ в размер на 283 980,15 лв.
Синдикът на дружеството в несъстоятелност оспорва жалбата, счита я
за недопустима, доколкото процесните вземания на НАП не са включени в
списък с приети вземания в производството, при условията на евентуалност –
за неоснователна, по изложени в отговора му съображения.
Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира
следното:
Частната жалба е депозирана в установения преклузивен срок, изхожда
от лице, имащо интерес от обжалването, депозирало възражение по чл. 728 от
ТЗ срещу процесната сметка за разпределение, насочена е срещу валиден и
допустим съдебен акт, поради което и същата се явява процесуално
допустима.
Неоснователно е възражението на синдика на несъстоятелния длъжник
за липса на активна процесуална легитимация в лицето на НАП да възразява
срещу сметката за разпределение, доколкото процесните вземания на
агенцията не били включени в списък с приети вземания, в какъвто случай
само такава легитимация би била налице. На първо място, законът в чл. 728
от ТЗ визира „всеки кредитор“, като лице, имащо право да подаде възражение
и според въззивния състав единственото ограничение на това право на
кредитор в несъстоятелността би се разглеждало, респ. – би възникнало, на
плоскостта на правния интерес – обяснено по-долу. На следващо място,
безкритичното приемане на становището на синдика в тази му част би
означавало, че чрез просто непроизнасяне по молбата на кредитора за
предявяване на вземанията му, синдикът би могъл да осуети участието в
производство, като настоящото, на всеки кредитор, който иначе би се
легитимирал материалноправно като такъв, и срещу това му поведение
кредиторът няма нарочна защита.
5
Поради изложеното съдът намира, че право на възражение по чл. 728 от
ТЗ, съответно – при условията на чл. 729 от с.з. – и право на жалба има
кредитор и с вземане, невключено в списък с приети вземания от синдика,
стига да има правен интерес от същите /възражение, жалба/. Такъв интерес
пък е налице, когато при удовлетворяване на възражението изменената, респ.
новата сметка би довела до по-голяма степен на удовлетворяване на
възразилия кредитор, тъй като да се приеме обратното би означавало да се
признае на възразяващия кредитор, в отклонение от общото правило на чл.
26, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 621 от ТЗ, възможността да търси защита на
вземанията на други кредитори, дори и когато същите не са възразили срещу
сметката, считайки, че същата отговаря на признатите им права и интереси.
При това приемане, че частната жалба, с която настоящата инстанция е
сезирана, е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следното:
Със сметка за разпределение се разпределят вземанията на кредиторите,
включени в списък с приети вземания – първоначален или последващ, и това
е видно от разпоредбата на чл. 721, ал. 1 от ТЗ, според която синдикът изготвя
сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания
по чл. 722, ал. 1 съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, който ред
се определя именно чрез включването на вземанията в списъка, и
неговото одобряване, след приключването на евентуална процедура по
оспорването му. Законът не овластява синдика да включва в сметка за
разпределение – частична или окончателна вземания, които не са включени в
списък с приети вземания, в законоустановените процедури по изготвянето и
контрола върху които списъци биват проверявани, при съответните
процесуални гаранции за правата на участниците в производството,
съществуването на вземанията, техните привилегии и/или обезпечения,
съответно – и поредността им по чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Дали същите следва да
са предявени или синдикът е длъжен служебно да ги включи в списъците с
приети вземания зависи от конкретният им вид, но за да бъдат удовлетворени
изцяло или частично, чрез включването им в сметка за разпределение,
вземанията на кредитори винаги следва да имат качеството на такива - именно
включени в списък с приети вземания, съответно – подлежащи на
разпределение по реда на чл. 721 и сл. от ТЗ.
6
Противно на твърдяното в жалбата, само вземанията от вида на
процесните, но установени с влязъл в сила акт, подлежат на служебно
включване в списък с приети вземания – чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Останалите
вземания, включително публичните, и включително известните на синдика,
като възникнали с негово участие или съгласие, следва да бъдат предявени и
това е ясно видимо, както от съответните разпоредби на ТЗ, така и от
разпоредбите на чл. 164, ал. 3 и 4 от ДОПК, съобразно които публичните
вземания се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по
несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго /в конкретният,
процесен случай такова друго не е предвидено/, а в случай че вземането е
установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания така, както е предявено, това вземане не може да
бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез
обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на
списъка с приетите от синдика вземания. На свой ред неоспорими са и
вземания, които са установени с влязло в сила съдебно решение, постановено
след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, по което е взел участие синдикът – чл. 691 от ТЗ, което
обаче не означава, че синдикът е длъжен служебно да ги включи в списък с
приети вземания, напротив – същите следва да бъдат предявени, но при
включването им в такъв списък не могат да бъдат оспорвани по реда на чл.
690 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от ТЗ по никакъв начин не отменя
законоуреденото в чл. 164 от ДОПК задължение на НАП да предявява
публичните вземания, като процесните, ако и доколкото са от вида, визиран в
същата разпоредба, в производството по несъстоятелност на длъжника и по
законоуреденият в ТЗ ред за това, с оглед възможността за провеждане и на
процедурите по възражения срещу списъка, и одобряването му, а само
императивно предотвратява възможността за синдика да откаже включването
им в такъв списък.
Пренесено към конкретиката на настоящия случай, всичко изложено
означава, че синдикът е бил длъжен да включи служебно в списък с приети
вземания само публичните такива, установени с влязъл в сила ревизионен акт,
дори и да не са били предявени, а останалите е следвало да бъдат предявени
от НАП, при това – безсрочно, с оглед времето на възникването им.
7
Още във възражението си по чл. 728 от ТЗ частният жалбоподател е
заявил пред съда по несъстоятелността, че процесните вземания са предявени
с молба от 19. 04. 2021 г., в какъвто смисъл вписаното в мотивите на
обжалваното определение, че такова предявяване не се твърди, са
необосновани в тази им част.
Данни за предявяване на процесните вземания по делото няма, което
обаче е обяснимо, доколкото същите се предявяват пред синдика, а не пред
съда.
Не се спори обаче по делото, че всички процесни вземания, не са
включени в списък с приети вземания към момента на съставянето и
одобряването на процесната частична сметка за разпределение.
Установява се същите да са вписани първоначално от синдика в списък
с неприети вземания, който впоследствие, видно от служебна справка в
търговския регистър, е изменен от съда по несъстоятелността с определение
от 30. 09. 2021 г., с което същите вземания са изключени от списъка с
неприети вземания, съставен от синдика, и са включени от съда в списък с
приети допълнително предявени такива по чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
Изложеното обаче не сочи на незаконосъобразност на обжалваното
определение, с което процесната частична сметка за разпределение е
одобрена. Както се каза, преди и към момента на изготвянето на процесната
частична сметка за разпределение, съответно - провеждането и
приключването на законоустановената процедура по одобряването и от съда
по несъстоятелността, вземанията – предмет на жалбата на НАП, не са били
включени в списък с приети вземания на кредитори в производството по
несъстоятелност, а на включване в сметка за разпределение подлежат само
вземания, които при съставянето и са включени в списък с приети вземания,
поради което и се налага, като краен извод за настоящия въззивен съд, че
както самата сметка за разпределение, така и обжалваното определение –
предмет на настоящата въззивна проверка, се явяват законосъобразни.
Ако и доколкото синдикът е допуснал неизпълнение на задълженията си
досежно включване на вземания в списък с приети/неприети такива, или
служебно включване на вземания в такъв списък в случаите, императивно
установени в закона и описани по-горе в настоящите мотиви, което
неизпълнение е от естество да увреди кредитор, включително и
8
жалбоподателя /при условие, че вземанията му останат неудовлетворени, чрез
включването им в последващи сметки за разпределение, и при налични
въобще в масата на несъстоятелността, набрани суми за такива последващи
разпределения/, на разположение на кредитора остава възможността да търси
имуществена отговорност от синдика за евентуално претърпените вреди, но
изложеното не е от естество да се отрази на законосъобразността на
обжалваното определение на съда по несъстоятелността, с което процесната
частична сметка за разпределение е одобрена, и което по изложените
съображения, като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да
бъде потвърдено.
Предвид гореизложените съображения частната жалба, с която
настоящата инстанция е сезирана, се явява допустима, но неоснователна, а
обжалваното с нея първоинстанционно определение, като валидно, допустимо
и, като краен резултат – правилно по същество, следва да бъде потвърдено,
със законните последици.
С оглед изхода на делото в настоящата въззивна инстанция, въззивният
съд на основание чл. 272, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК, препраща и
към мотивите на обжалваното първоинстанционно определение.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263363/21. 06. 2021 г., постановено
по т.д./н./ № 185 по описа на Софийски градски съд /СГС/, Търговско
отделение, VI-5 състав за 2017 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9