Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 15.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при участието на
секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан
Гюрчев в.гр.д. № 364
по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 55 от 02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 104 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Тетевен, съдът признал за установено по отношение на Община
Тетевен, А.М.Й. и Е.А.Й., че А.М.М., В.М.М. и З.М.Д. са собственици на основание договор за
покупко-продажба и наследство на реална част от ПИ с идентификатор 15148.701.367, с площ от 20
кв.м., находящ се в югоизточната му част, както и че
е допусната грешка в кадастралната карта на село Г., област Ловеч, одобрена със
заповед РД №
18-17788/30.10.2018 г.
на ИД на АГКК, изразяваща се в
неправилно заснемане на тази реална част
от имот №15148.701.36 като част от имот с идентификатор №15148.701.367 и двата
по кадастралната карта на с. Г., община Тетевен, както и че е налице грешка
в съществуващата кадастрална карта,
изразяваща се в неправилно заснемане на
място улица южно от имоти с идентификатор № 15148.701.36 и №
15148.701.367. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъдил Община Тетевен, А.М.Й.
и Е.А.Й. да заплатят на А.М.М., В.М.М. и З.М.Д. направените по делото разноски в размер на 1550
лв.
Съдът
мотивирал решението си, приемайки, че
ищците са собственици на процесния имот на основание
представен по делото нотариален акт за покупко-продажба и наследство и че
съобразно изготвеното по делото заключение се констатира твърдяната от ищците
допусната грешка в кадастралната карта.
Недоволни от така постановения съдебен акт останали А.Й. и Е.Й.,
като го обжалват изцяло поради неговата неправилност и незаконосъобразност.
Сочи се, че решението е постановено в нарушение на разпределението на доказателствената тежест и в противоречие с чл. 54, ал. 3
от ЗКИР във вр. с чл. 31 от ЗКИР във вр. с чл. 18-20 от Наредба № РД-0220-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Молят обжалваното решение да се отмени.
В законоустановения срок е постъпил отговор от А.М., В.М. и З.Д., с който се оспорва
изложеното в жалбата. Молят последната да се остави без уважение, а решението
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В законоустановения срок Община Тетевен не е обжалвала
решението и не е подала отговор.
В съдебно
заседание се явява лично Е.Й. заедно с адв. С.С., упълномощен защитник на въззивниците,
като изразява становище, че поддържа изложеното в жалбата и моли обжалваното
решение да се отмени. Акцентира, че в хода на първоинстанционното съдебно
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в
проведеното съдебно заседание от 13.01.2020 г., на което е била приета
съдебно-техническа експертиза, не е била призована Община Тетевен. Претендира
направените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите В.М. и З.Д.
се явяват лично заедно с упълномощения от тях адв. С.С., която сочи, че поддържа отговора и моли обжалваното
решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира направените
съдебно-деловодни разноски.
От представените доказателства по
гр.дело № 104 по описа за 2019 г. на Районен съд-Тетевен, като съобрази и
становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
състав счита, че решението на Районен съд-Тетевен е валидно, тъй като не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на
спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна,
настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова
молба, с която да се признае за установено по отношение на А.Й., Е.Й. ***, че А.М.,
В.М. и З.Д. са собственици по наследство, покупко-продажба и давностно владение
на реална част от поземлен имот с идентификатор 15148.701.367, с площ от 11
кв.м., находящ се в югоизточната му част, непосредствено
пред сграда с идентификатор 15148.701.36.3. по КККР на с. Г., община Тетевен, област
Ловеч, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на село Г., област
Ловеч, одобрена със Заповед РД № 18-17788/30.10.2018 г. на ИД на АГКК,
изразяваща се в неправилно заснемане
на тази реална част от имот № 15148.701.36 като част от имот с
идентификатор №15148.701.367 и двата по кадастралната карта на с. Г., община
Тетевен, както и че е налице грешка в
съществуващата кадастрална карта, изразяваща се в неправилно заснемане
на място улица южно от имоти с
идентификатор № 15148.701.36 и № 15148.701.367 ведно с всички законни последици.
Прави искане комбинираната скица с координатите на граничните точки на верните
имотни граници, която ще се следва да се изготви от вещо лице, да бъде
неразделна част от крайния съдебен акт. По реда на чл. 214 от ГПК искът е
изменен, като претендираната площ е увеличена от
около 11 кв.м. на около 20 кв.м.
В исковата молба се твърди, че ищците
са наследници на М.А., който е закупил недвижим имот: Парцел XI-36 в кв. 2 от 700 кв.м., находящ се в с. Г., община Тетевен, област Ловеч. Към този
парцел са придадени по регулация 138 кв.м. от поземлен имот с планоснимачен № 61 в кв. 2, който А. закупил от А.М.. Сочи
се, че в парцела са изградени три сгради – жилищна сграда, гараж и стопанска
постройка. Твърди, че между УПИ XI и УПИ – XII по плана на с. Г. има изградена ограда по
регулационната линия, стигаща до стопанската постройка, съществуваща от 1980 г.
Релевира, че уличната регулация не е прилагана във
вида, в който е одобрена, като към момента на закупуване на имота, същият е
имал квадратура от 700 кв. м., а не от 680,7 кв. м. или 689 кв. м., както е
отбелязано в новоизготвените скици по КК. Сочат, че
ответницата А.Й. е закупила чрез Общинския съвет по искане на съдебен
изпълнител незастроено дворно място с пространство от около 552 кв.м.,
съставляващо Парцел XII-36 в кв. 2
по регулационния план на с. Г.. Към момента на сделката Й. е била съпруга на Е.Й..
Със Заповед на РД № 18-17788/30.10.2018 г. на ИД
на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с.
Г., в които регуалционната граница между имота на
ищците и имота на ответниците не е
отразена като права линия, стигаща до улица „Иван Вазов“, а е отразена с чупка,
така че минава по югозападната стена на стопанската постройка, изградена в имота
на ищците. По този начин квадратура от около 11 кв. м. от парцела на ищците
остава в имот с идентификатор №15148.701.367, който в кадастралната карта е
записан на А.Й. с квадратура от 614 кв. м., въпреки че тя е закупила имот с
квадратура от 552 кв. м.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от Е.Й. и А.Й., с която се оспорва така предявения иск по основание.
Сочи се, че спорът между страните е следствие не от допусната грешка в
кадастралната карта, а от извършен незаконен строеж от ищците в имота на
ответниците. Твърди, че уважаването на искането на ищцовата
страна ще доведе до ограничаване на достъпа до имота на ответниците.
По
делото е постъпил и отговор от Община Тетевен, в който се оспорва исковата
претенция. Релевира, че изградените постройки в
югозападната част на имот на ищеца не са допуснати в параметрите на улицата, а
са разрешени в границите на X-36, кв. 2 по
плана на с. Г.. От това, че сградите са изпълнени съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1
от ЗУТ в нарушение на предвижданията на действащия подробен план на имота, не
следва, че частта от улицата, в която те са изпълнени е придадена към X-36, кв. 2 и съответно същата е придобита от ищците.
Акцентира, че съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР ищците нямат право да искат преместване
на имота си в чужд поземлен имот, какъвто се явява улицата.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено
следното:
От приложеното по делото удостоверение за
наследници се установява, че наследодателя на А.М., З.Д. и В.М. е починал на
16.06.2011 г., като починалият се явява съпруг на М. и баща на М. и Д..
Видно от приложеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена лицето М. А. е идентично с М.М.А..
От приложения по делото нотариален акт за покупко –продажба №
27, том ІІ, д. № 407/1969 г. на РС-Тетевен се установява, че наследодателя на въззиваемите М.А. /М.М.А./, е
придобил в парцел ХІ-36, кв. 2-ри, с площ от 700 кв. м., находящ
се в с. Г.. Имотът е закупен от Д.И.И., М.И.И.и М.И.И.. На продавача М.И.И. на 24.07.1968 г. е издадено строително разрешение № 60
за строеж на жилищна сграда върху 73 кв. в собственото му място в кв. 2-ри,
парцел ХІ-36 и протокол за строителна
линия № 8 от 24.07.1968 г.
Видно от представената Скица № 15-34580/18.01.2019 г. по КККР на с. Г.,
одобрена със Заповед РД-18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК
на СГКК-Ловеч поземлен имот с идентификатор № 15148.701.36 е с площ от 689
кв.м. Като собственик е посочен Махмуд Асанов, притежаващ 700 кв. м. на
основание нотариален акт № 27/1969 г. В имота са отразени три сгради с
идентификатори 15148.701.36.1, 15148.701.36.2 и 15148.701.36.3. Имотът е
предназначен за ниско застрояване и няма
издадена заповед за изменение в КККР.
Представена е и Скица № 8/18.01.2019 г. на
УПИ ХІ-36, кв. 2-ри от регулационният план на с. Г., от която е видно, че УПИ-то е собственост на М.М.
А. и е с площ от 680,07 кв.м.
Видно от удостоверение №
УТИД.04-36-54/001/13.08.2018г. на община Тетевен УПИ ХІ-36, кв. 2-ри, по
действащия ПУП на с. Г., област Ловеч е записан на М.А. по НА № 27/1969 г. В
обособяването на УПИ ХІ-36, кв. 2-ри, участват ПИ 36 и ПИ 61. УПИ ХІ-36, кв.
2-ри, е отреден за ПИ 36, а ПИ 61 се явява придаваема
част. УПИ ХІ-36, кв. 2-ри, е образуван изцяло от ПИ 36 и няма придаваеми части, като между УПИ ХІ-36, кв. 2-ри, и УПИ
ХІІ-36, кв. 2-ри, няма придаваеми части, както и
регулационни изменения.
По делото са представени и писмени
доказателства относно факта, че В.М. е предприел действия по отношение
търпимостта на сгради в имота.
От Нотариален акт № 182 от
1978 г. на РС-Тетевен се
установява, че А.Й. е закупила чрез съдия изпълнител по изпълнително дело № 560
от 1977 г. следния недвижим имот, находящ се в с. Г.:
незастроено дворно място от 552 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІІ, имот пл. № 36, кв. 2-ри. Имотът е СИО, доколкото е
закупен по време на брака на Й. и Е.Й., сключен на 19.09.1975 г.
При извършения оглед на място от
първоинстанционния съд са разпитани свидетелите: Г.М.И., Д.И., Ф.И.И., А.Е.А., Е.И.М. и М.К.К.. От показанията им се установява, че страните са
роднини, като преди две години между А.М. и А.Й. е възникнал конфликт. Подпорната
стена между УПИ ХІ-36 и УПИ ХІI-36, както и сайванът,
са изградени преди 1989 г. Оградите на къщите на улица „Иван Вазов” са правени
по време на строежа на къщите. През 2018 г. улицата била ремонтирана, като бил излят
бетон.
В
първоинстанционното производство по искане на ищеца е допусната
съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице приел, че
несъответствието между регулационните граници на УПИ ХІ-36 и на УПИ ХІІ-36 с
имотната граница между ПИ с идентификатор 15148.701.36 и ПИ с идентификатор
15148.701.367 се дължи на това, че между улицата и северозападния ъгъл на
селскостопанската сграда с идентификатор 15148.701.36.3 няма изградена ограда по регулационната линия,
която да бъде отразена в КККР на с. Г.. Между имотите на страните няма
неуредени регулационни отношения, тъй
като УПИ ХІ-36 и УПИ ХІІ-36 са отредени за един общ имот с планоснимачен
№ 36. В тази връзка между двата имота няма бивша имотна граница. Южната имотна
граница на имоти с идентификатори 15148.701.36, 15148.701.367, 15148.701.523 е
съобразена с действително находящата се от юг улица
„Иван Вазов”. Към заключението е приложена и скица 1, на която са отразени
границите на имоти с идентификатори 15148.701.36, 15148.701.367, 15148.701.523
с находящите се в тези имоти жилищни сгради. Заснети
и отразени са съществуващите на място улица с размерите, които има и с оградите
по нея на посочените имоти, като същите съвпадат напълно с имотните граници по
КККР. Със зелен цвят е отбелязано докъде стигат 6-те метра от жилищната сграда
на въззиваемите към уличната регулация на ул. „Иван
Вазов“. На комбинирани скици 2 и 3 вещото лице е отразило спорния терен, като е
посочило точната му квадратура с координати на граничните точки, посочени с
букви.
В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че между южния ъгъл на постройка 15148.701.36.3
в имот УПИ ХІ-36, 2-ри кв. и улицата трябва да има изградена ограда по
кадастрална карта. Налице е разлика между улично регулационната линия и
оградите на всички имоти на ул. „Иван Вазов“.
По
искане на страните е назначена и допълнителна експертиза. В заключението си
вещото лице е приело, че грешката в кадастралната карта на имотната граница в
западната точка на сграда с идентификатор 15148.701.36.3 е 0,53 м., която е
допустима. Грешката в южната точка на сграда 15148.701.36.3 е 4,20 м., която е
недопустима. Височината на подпорната стена, намираща се между сграда с
идентификатор 15148.701.36.3 и ул. „Иван Вазов“ е средно 1,25 м. В
регулационния план на с. Г.осовите точки 17,18, 19 и
др. са грешно нанесени, тоест същите не съвпадат с техните координати. По
отношение на УПИ ХІ-36, 2-ри кв., оградата между осеви точки 17 и 18 и жилищна
сграда 15148.701.36.1 са правилно трасирани, но същото не може да се каже за
оградата от осова точка 18 към осова
точка 19 и за гаража 15148.701.36.2. Ширината на улица „Иван Вазов“ по
регулационния план е 6.00 м., като не са указани широчините на тротоарите и
пътното платно. Ширината на улицата на място между съществуващите огради е
5,80, с изключение на ъгъла на оградата между сгради с идентификатори 15148.701.36.2
и 3, където е 4,35 м. Площта на имота на въззиваемите
- УПИ ХІ-36 в кв. 2-ри по документи за собственост - НА № 27/1969 г., е 700 кв.м.,
по скица на УПИ – 680,7 кв.м., по цифров модел на УПИ – 688 кв. м., по
съществуващи на място имотни граници – 689 кв.м. ПУП е спазен по отношение на
застрояването на двуетажна жилищна сграда. Спазена е строителната линия по
протокол № 8 от 24.07.1968 г. като отстояние от осовата линия – на 6.00 м. от осови
точки 17-18. Сграда с идентификатор 15148.701.36.2 навлиза в трасето на
предвидената по регулационен план улица средно с 1,10 м. Сграда с идентификатор
15148.701.36.3 навлиза в трасето на предвидената по регулационен план улица с
0,15 м. По делото е представена скица № 359/22.05.1984 г. с виза за гараж, като
предвидено е гаражът да е с размери 3,50 м. на 6,00 м. и същият да бъде
разположен на улично регулационната линия от 1963 г. Построеният на място гараж
не отговаря по местоположение и размери с така предвиденото по визата. Площта
на имот с идентификатор 15148.701.367 по КККР на с. Г. е 614 кв.м. Площта на
УПИ ХІI-36 в кв. 2-ри по НА № 182/09.11.1978 г. е около 552
кв.м. Площта на имоти УПИ ХІ-36 в кв. 2-ри и УПИ ХІI-36 в кв. 2-ри според скица 1 по експертизата е
следната: за УПИ ХІ-36, кв. 2-ри – 688 кв.м. и УПИ ХІI-36 в кв. 2-ри – 568 кв. м. След анализа на
координатите на имот УПИ ХІІ-36 в кв. 2-ри по ПУП на с. Г. е
установено, че същите са извлечени след трасиране на регулационния план без да
се вземе предвид грешката на осовите точки и
отместването на регулационните линии, което означава , че границата между УПИ
ХІІ и ХІ в кв. 2-ри е грешно трасирана с 0,51м. Ако се допусне изграждане на
ограда между двете УПИ-та, с оглед прилежащия наклонен терен, наклон, наличието
на бетонни огради и бетонирана улица,
няма да е възможно достъпа на МПС до двора на въззивниците.
Едновременно наличие на достъп на източната част на двора на въззивниците в УПИ
ХІІ-36 в кв. 2-ри и достъп до второ ниво на сграда 15148.701.36.3 в УПИ
ХІ -36 в кв. 2-ри може да се
осъществи само при взаимно съгласие за промяна на ПУП. Към допълнителното
заключение са приложени и два броя комбинирани скици 1-2 и 2-2.
В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че на комбинираните скици със зелени линии
са дадени регулационните граници на УПИ-тата и на
улицата по координатите по осовите точки. С червената
линия е отбелязана грешната линия по регулация. В кадастралната карта с черна
линия са нанесени съществуващите огради, но същата не е регулационна линия. По
отношение УПИ
ХІ-36, кв. 2-ри, е налице подпорна стена, която е отбелязана като
ограда. Кадастраланата карта относно отразяването на
улицата така, както съществува на място е вярна.
Настоящата
инстанция изцяло кредитира заключението на вещото лице като пълно и изготвено
от лице с експертни знания в съответната област с каквито съдът не разполага.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Правната
квалификация на исковата претенция е чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във вр. с чл. 124 от ГПК.
Искът
с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е специален установителен
иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че е грешно заснета
в границите на имота на ответника /грешка в кадастралната карта/ или че въобще
не е заснета като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната карта/, като
ищецът следва да установи материалното си право към момента на одобряване на
КК, в която се претендира, да е допусната грешката - арг.
от дадените разяснения в т. 4 от ТР № 8
от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на посоченото, за
уважаване на иска ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1.
установяване наличието на влязъл в сила кадастрален или регулационен план (ПУП);
2. установяване наличие на грешка или непълнота в този план; 3. доказано
наличие на правен спор между страните за правото върху имота, респективно за
част от него или границите му, засегнати от непълнота или грешка; 4. доказано право
на собственост на ищеца върху имота, засегнат от грешката или непълнотата към
момента на одобряване на плана. В тежест на ответната страна е да докаже в
условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е собственик на имота,
засегнат от грешката или непълнотата към момента на одобряване на плана.
По
делото по безспорен начин се установи, че е налице влязла в сила Скица № 15-34580/18.01.2019 г. по КККР на с. Г.,
одобрена със Заповед РД-18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК
на СГКК-Ловеч, видно от която спорното пространство с площ от 20 кв. м.,
заключено между поземлени имоти с идентификатори 15148.701.36.3, 15148.701.367,
15148.701.523, е отбелязано като част от УПИ ХІI-36, кв. 2-ри. Тоест между страните е налице спор касателно допусната грешка в кадастралната карта при
отбелязване на притежаваните от тях съседни имоти УПИ ХI-36
и УПИ ХІI-36 и двата във 2-ри кв., както и относно
собствеността на спорната реална част от имот.
На
следващото място от приложените по делото писмени доказателства – Скица №
8/18.01.2019 г. на УПИ ХІ-36, кв. 2-ри, одобрена със Заповед № 4780/1963 г., НА № 182 от 1978
г. на РС-Тетевен и НА № 27/1969 г. по описа на РС-Тетевен, както и
заключението на вещото лице и приложените към него скици се установява, че е
допусната грешка при изготвянето на кадастралната карта на с. Г., одобрена със
Заповед РД-18-1788/30.10.2018 г. Вещото лице е приело, че несъответствието
между регулационните граници на УПИ ХІ-36, кв. 2-ри, и УПИ ХІ-36, кв. 2-ри, с
имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 15148.701.36 и
15148.701.367 се дължи на това, че между улицата и северозападния ъгъл на
селскостопанска сграда 15148.701.36.3 няма изградена ограда по регулационната
линия, която да бъде отразена в кадастралната карта на с. Г.. От разпита на
свидетелите е видно, че между двата имота е изградена подпорна стена поради
наличната денивелация, като това е станало преди 1989 г. С оглед на посоченото
съдебният състав приема, че пространството между точки Е, Б, В и Д е част от
УПИ ХІ-36, кв. 2-ри., а не, както неправилно е отбелязано в кадастралната карта
на с. Г., одобрена със Заповед РД-18-1788/30.10.2018 г. като част от УПИ ХІI-36, кв. 2-ри. Посоченото
се потвърждава и от констатираните разминавания между площта на двата процесни имота към момента на изготвяне на кадастраланата карта и по документите за собственост. Така
УПИ ХІ-36, кв. 2-ри, по кадастрална карта е с площ от 689 кв.м., а по
нотариален акт – 700 кв.м. УПИ ХІI-36, кв. 2-ри, по кадастрална карта е с площ от 614 кв.м., а по
нотариален акт – 552 кв.м.
По
делото се установи и че въззиваемите са титуляри на
правото на собственост спрямо УПИ ХІ-36, кв. 2-ри и поземлен имот с
идентификатор № 15148.701.36 по кадастрална карта, на основание сключен от
техния праводател договор за покупко-продажба, обективиран в приложения по делото НА № 27/1969 г. по описа на РС-Тетевен и наследство,
доколкото същите се легитимираха като наследници с удостоверение за наследници.
По отношение на въззивниците се установи, че са
собственици на съседния УПИ ХІI-36, кв. 2-ри, поземлен
имот с идентификатор № 15148.701.367, на основание продажба чрез общински
народен съвет, обективирана в приложения по делото НА № 182 от 1978
г. на РС-Тетевен.
Съгласно
чл. 24, ал. 1 ЗКИР поземленият имот е основна единица на кадастъра, а ал. 2 от
същата правна норма изисква поземления имот да бъде отразен в кадастъра
съобразно границите на правото на собственост, поради което в процесния
случай пространството между точки Е, Б, В и Д,
отбелязано в изготвената по делото комбинирана скица с № 3-2 /л. 213 от делото/
се явява реална част от поземлен имот с идентификатор № 15148.701.36 към
момента на одобряване на кадастралната карта, а не както неправилно е
отбелязано в кадастраланата карта като част от
поземлен имот с идентификатор № 15148.701.367. С оглед на посоченото въззивната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваният
съдебен акт се потвърди като правилен и законосъобразен.
Съдебният
състав счита, че възраженията на въззивниците са неотносими към настоящото производство. Така въпросът за
търпимостта на изградените в поземлен имот с идентификатор № 15148.701.36 е
извън предмета на делото, доколкото с петитума на
исковата молба се иска установяване на допусната грешка в кадастралната карта
по отношение на отбелязването на този имот. Твърденията, че с действията и
бездействията си въззивниците ограничават правото на
собственост на въззивниците биха били предмет на
разглеждане от съда при сезирането на последния с иск по чл. 109 от ЗС, каквото
искане в настоящото производство липсва.
По
отношение на направените възражения от Община Тетевен съдът не следва да се
произнася, доколкото липсва подадена жалба от Община Тетевен и съдебният акт е
влязъл в сила спрямо нея.
По
разноските:
Неоснователно
е и направеното искане от въззивниците за недължимост на направените от въззиваемите
съдебно деловодни разноски пред първата инстанция, тъй като с действията си не
са станали причина за завеждане на делото. По делото се установи, че същите са
подали отговори на исковата молба /л. 44 и 47 от делото/, в които са оспорили
основателността на така предявената претенция, правото на собственост на въззиваемите спрямо спорната реална част от имот, както и
липсата на допусната грешка в кадастраланата карта. Така,
доколкото не се установи, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
първоинстанционният съд правилно е осъдил въззивниците
да заплатят направените от въззиваемите
съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция.
С
оглед изхода на спора – потвърждаване на първоинстанционното решение, и
наличието на направено искане от страна на въззиваемите
за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция
в размер на 500 лв., съдът счита, че същото следва да се уважи на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК до сумата в размер от 400 лв. Въззиваемите
са представили два броя договори за правна помощ – за изготвяне на отговор на
въззивната жалба при заплатени в брой 200 лв. и за процесуално представителство
при заплатени в брой 300 лв. Съдебният състав счита, че искането по направените
разноски за процесуално представителство се явява основателно само до сумата от
200 лв., доколкото адв. Спиридонова не е надлежно
упълномощена да представлява А.М..
Така мотивиран,
Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 и чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 55 от 02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 104 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Тетевен.
ОСЪЖДА А.М.Й.,
с ЕГН: **********, и Е.А.Й., с ЕГН: *********,***, да заплатят на А.М.М., с ЕГН: **********,***, В.М.М.,
с ЕГН: **********,*** и З.М.Д., с ЕГН: **********,***, сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените от тях пред
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ……………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………