РЕШЕНИЕ
№ ……...…/.......05.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мая И.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1390
по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по
реда на глава XXXII от ГПК.
Предмет
на производството са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, предявени от Р.Г.Н.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. Д.Й., против Застрахователна
компания „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър, чрез "Застрахователна компания
Олимпик – клон България", вписан в търговския регистър воден от АВ с ЕИК
*********, с адрес: гр. София 1404, Гоце Делчев № 142-142А, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите: 1494,04 лева – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи заплатени разходи по лечение, медицински консумативи и
медикаменти, ведно със законната лихва върху всеки разход от датата, на която е
сторен до окончателното изплащане, и 30 000,00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи, болки, страдания, средна телесна повреда и
психически травми, ведно със законната лихва от момента на увредата –
18.11.2016 г., до окончателното погасяване на задължението, причинени виновно
от Х.И.И., ЕГН **********, който на 18.11.2016 г. като водач на лек автомобил „Ф.Е.",
рег. №*******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, съгласно полица № 28/116000660360, е предизвикал пътно-транспортно
произшествие в гр. Варна на бул.''Княз Борис I" до автобусна спирка
„Акациите", довело до увреждането на ищеца.
Ищецът твърди, че на 18.11.2016 г. около 08:40 часа в гр.Варна на
бул."Княз Борис I" до автобусна спирка „Акациите", водачът на лек
автомобил „Ф.Е.“, рег.№*******, Х.И.И., ЕГН:**********, е нарушил правилата за
движение по пътищата като се е движел с несъобразена скорост и дистанция, при
което е предизвикал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с материални и нематериални
щети. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дежурен
екип ПТП при ОД МВР - Варна. Вината на Х.И.И. била установена в производството
по НОХД №4395/2017г. на ВРС, 38 с-в., приключило със споразумение. Към момента
на ПТП виновният водач Х.И.И. имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ въз основа
на полица № ***. Вследствие на настъпилото ПТП били причинени имуществени и
неимуществени вреди на пешеходеца Р.Г.Н. – ищец в настоящото производство.
Имуществените вреди се изразявали в заплатени разходи по лечение, медицински
консумативи и медикаменти в общ размер на 1494.04 лева, в т.ч.: 1350 лв. по
фактура №27381/23.11.2016 г. за мед. изделие; 52,20 лв. по фактура №
27469/29.11.2016 г. за потребителска такса; 45.70 лв. по фактура № ********** и
касов бон 02.12.2016 г. за медикаменти /ксарелто/; 10 лв. по касов бон от
28.11.2016 г. за санитарни материали; 28.22 лв. по касов бон от 02.12.2016 г.
за медикаменти /ксарелто/; 7.92 лв. по касов бон от 28.11.2016 г. за памперси.
Неимуществените вреди се изразявали във физически увреждания и психически
травми, представляващи счупване на лява подбедрица в горна трета със значително
разместване на фрагментите и разкъсване на външния мениск, множество счупвания
на подбедрицата закрито в ляво, което е обусловило трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за период не по-малък от три месеца, счупване
костите на носа и контузии рани в областта на лявото ухо и лява длан,
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Подробно
са описани претърпените болки и страдания, в т.ч. физически и психически. С
уведомително писмо получено на 31.01.2018г. от ЗК „Олимпик - клон
България" КЧТ на осн. чл. 498 вр. чл. 380 от КЗ била уведомена за
настъпилото на 18.11.2016г. застрахователно събитие с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение в конкретни размери. В срока по чл.496 ал.1 от КЗ и
до настоящият момент застрахователната компания не била отговорила и не била
определила обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на пострадалото
лице. Иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати претендираните
суми както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 376 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, в който
оспорва иска като неоснователен. Сочи, че ищецът Р.Н. неправомерно е навлязъл,
евентуално, е предприел пресичане на пътното платно за движение в нарушение разпоредбите
на ЗДвП, както и че не е съобразил поведението си с посоката, скоростта и
траектория на движение на приближаващите автомобили и ненужно е удължил
времето, в което се е намирал на платното за движение, с което съществено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Излага подробна аргументация.
Релевира възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат в
размер над 50 %. Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния
характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и
продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че
оздравителният период не е приключил. Възразява срещу размера на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно
завишен. По претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди, оспорва
твърдените разходи да са действително извършени от ищеца, а в случай, че са –
оспорва да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, евентуално,
твърди, че не са били необходими. Поддържа възражението за съпричиняване и
спрямо обезщетението за имуществени вреди. Оспорва предявените искове по чл. 86
от ЗЗД като неоснователни, поради неоснователност на главните искове.
Възразява, че лихва не се дължи от датата на ПТП за неимуществените вреди и от
датата на извършване на съответния разход за имуществените вреди, а от датата
на изтичане на срока за произнасяне по чл. 497 от КЗ. Моли за отхвърляне на
иска и присъждане на сторените по делото разноски. Възразява за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за
адвокатска защита, в случай, че същите
надхвърлят минималния размер, определен с Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба
прави следните уточнения по фактите: В момента на удара ищецът не се е намирал
на пътното платно, а в тревната площ, където е настъпил и удара между МПС и
пешеходеца. Автомобилът, който е блъснал пострадалия, се е движел в бус лентата
и след удар отзад от движещият се след него друг автомобил, водачът е загубил
контрол като е ударил пешеходеца докато същият се е намирал на тревната площ.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа основателност и доказаност на исковете в предявените размери като сочи,
че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените
от ищцата болки и страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и
допустимостта на производството са разрешени в определение № 126/10.01.2019
год. по чл. 374 ГПК.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетото като доказателство
по делото НОХД 4395/2017 г. по описа на ВРС, същото е приключило с влязло в
законна сила протоколно определение № 532/26.10.2017 г., с което съдът е
одобрил споразумение между подсъдимия Х.И.И. и прокуратурата, съгласно което Х.И.И.
се е признал за виновен в това, че на 18.11.2016 г. в гр.Варна, при управление
на моторно превозно средство – л.а.“Ф.Е.“ с рег. № В 84-63 КВ, нарушил
правилата за движение по чл.21 ал.1 и чл.23 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил телесна повреда на повече от едно лице, както следва: средна телесна
повреда на Р.Г.Н., изразяваща се в счупване на лявата подбедрица в горна трета
със значително разместване на фрагментите и разкъсване на външния менискус,
което е обусловило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за
период не по-малък от 3 месеца и средна телесна повреда на Ивелин Ангелов
Димитров, изразяваща се в счупване на първи шиен прешлен, което е обусловило
трайно затруднение на движенията на шията за период от около 3 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес – престъпление по чл. 343 ал.3
б.“А“ пр.2 вр. ал.1 б.“Б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК.
Установява се от представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.11.2016 г. настъпило на 18.11.2016
г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие с участие на два леки автомобила и
пешеходец, по което водач на първия участващия лек автомобил „Ф.Е.", рег.
№******* е Х.И.И., а пострадалият
пешеходец е ищецът Р.Г.Н..
От представените с исковата молба
застрахователна полица № 28/116000660360
и справка от интернет страницата на Гаранционния фонд се установява наличието
на действащ към датата на ПТП застрахователен договор, покриващ риска
„Гражданска отговорност" за процесния л.а „Ф.Е.", рег. №*******,
сключен със застрахователна компания „Олимпик" – Никозия, Кипър, валидна от 23.02.2016 г. до 10.12.2016
г. Това обстоятелство не е оспорено от ответника.
На 30.01.2018 г. с препоръчана
кореспондентска пратка до ответното дружество е изпратена покана, с която Р.Н. чрез
пълномощника си адв. Й. кани ответното дружество да заплати застрахователно
обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди – резултат
от настъпилото на 18.11.2016 г. пътнотранспортно произшествие, в размери,
съответно, 1 494,34 и 30 000,00 лева. Приложени са документи,
удостоверяващи настъпилото ПТП и претърпените имуществени и неимуществени
вреди. Получаването на поканата не е оспорено от ответника.
По
механизма на пътнотранспортното произшествие:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 18.11.2016 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР –
Варна, се установява, че на 18.11.2016 г., около 8.40 ч. в гр. Варна, на бул. „Княз
Борис І" в близост до автобусна спирка „Акациите“ е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което лек автомобил „Ф.Е.“, рег.№*******,
управляван от Х.И.И., блъска движещия
се пред него л.а. „***“, рег. № В3928КВ, който от своя страна блъска пешеходеца
Р.Г.Н.. От схемата на ПТП е видно, че произшествието е настъпило на място, което
не е означено като пешеходна пътека.
Като доказателство по делото са приети
материали от НОХД № 4395/2017 г. по описа на ВРС и преписка по досъдебно
производство (ДП) № 464/2017 г. по описа на с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна. От приложения в последната Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 4),
съставен на 18.11.2016 г. от разследващ полицай М., се установява, че
произшествието е настъпило в гр. Варна, на бул. „Княз Борис І" на около 50
м. от автобусна спирка „Акациите“ в посока към К.К. „Златни пясъци“ при сухо
време на хоризонтален пътен участък с много добра видимост с асфалтова настилка
без неравности. Пътното платно е еднопосочно, състоящо се от четири пътни
ленти, отделено от платното за насрещно движение със затревен остров с ширина
12,70 метра. В района на произшествието няма светофарни уредби и пешеходни
пътеки. На близката автобусна спирка „Акациите“ има подлез за пешеходци. Лекият
автомобил „***" с рег.№ ***е намерен с три колела разположени на пътната
настилка, а предно ляво колело е на тревната площ, вдясно от пътя, с предна
част насочена обратно на посоката на движение. Автомобилът е бил със силна
деформация в цяла задна част - заден ляв калник, счупени стъкла на лява врата и
задно ляво стъкло. Счупено е било и предното стъкло с голяма дупка в средата. На
преден ляв калник и на предния капак, непосредствено до предна лява колонка има
следа от прахово отнемане, с широчина 0,20м. На преден ляв калник има хлътване.
Лекият автомобил Ф.Е. с рег.№ ***е бил разположен на платното с предна част
насочена по посоката на движението. Автомобилът е бил с деформации по предна
част, по-силно изразени в предна дясна част със счупени предни десен фар и
мигач.
Изслушано е заключение на съдебна
автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице К.М., оспорено от ищеца
досежно мястото, на което се е намирал пешеходецът (ищецът Р.Н.) в момента на
удара и с аргумент, че изводите на експерта са направени на базата на
свидетелски показания, събрани в друго производство. В съдебно заседание вещото
лице изрично заявява, че изводите, съдържащи се в заключението му, могат да
бъдат направени и единствено на база протоколите за оглед и снимковия материал,
приложени в досъдебното производство, както и вида и местата на уврежданията и
начинът по който е бил ударен пешеходецът.
От заключението на вещото лице, което
съдът цени само в частите, които не се основават на свидетелски показания и
обяснения на извършителя, събрани в досъдебното производство, се установява, че
ПТП е настъпило на еднопосочно пътно платно с четири ленти – една за ляв завой,
две ленти за направо и една за десен завой. В района на ПТП не се намира
пешеходна пътека, на спирка „Акациите“ има подлез, който е на разстояние от 30
метра от мястото на ПТП. Като е съобразило нараняванията на пешеходеца и удара
му в автомобила, вещото лице е приело, че същият се е движил перпендикулярно на
пътното платно. Пешеходецът е искал да премине през лентите за движение, като е
прекосил най-дясната лента (само за надясно) и е предприел прекосяване на дясна
лента (само за направо) където е станало ПТП-то. По време на пресичането
водачът на л.а. „***“ е намалил скоростта, за да пропусне пешеходеца, след
което е бил блъснат от движещия се зад него „Ф.Е.“. Преди началото на
пресичането от пешеходеца на дясна лента само за направо л.а. „Ф.Е.“ се е
намирал на 47 метра от мястото на ПТП. От мястото, на което се е намирал
пешеходецът има видимост в права линия в посока центъра на града от около 215
метра без денивелация и/или завой. При движение на л.а. „***“ със скорост 50
км/ч, пешеходецът е разполагал с 15,5 секунди, за да прецени дали ще успее да
пресече безопасно, т.е. пешеходецът е разполагал с достатъчно време за преценка
дали да започне прекосяване на пътното платно.
Според заключението на тройната
съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло
кредитира като обективно, изчерпателно и компетентно, пострадалият пешеходец е
пресичал перпендикулярно, бавно пътното платно на булеварда, в посока отдясно наляво.
За да достигне до мястото на удара пресичащият пешеходец е преминал изцяло
първата поред най-дясна пътна лента и е навлязъл на разстояние 1,10 метра във
втората поред пътна лента. В момента на навлизане на пешеходеца на пътното
платно, лекият автомобил „Ф.Е.“ се е намирал на 102,72 метра, а л.а. „**“ – на
50,74 м. преди мястото на удара с пешеходеца. Скоростта на движение на „**“-а
до момента на сблъсъка в задната част на „**“-та е била 69,97 км/ч. Експертизата
е приела, че след получения импулсен тласък в задната му лява част, автомобилът
„**“ се е движил безконтролно, в посока напред и надясно, със странично
приплъзване на две от гумите. Предвид конфигурацията на уврежданията по
предното стъкло на автомобила, скоростта на движение на автомобила в момента на
сблъсъка с пешеходеца варира в диапазона 48 - 72 км/ч. В съдебно заседание
вещите лица поясняват, че автомобилите са били един зад друг в една и съща
лента – в средната лента. Най-вероятно водачът на задно-разположения автомобил
„**“ не е забелязал своевременно пешеходеца, а е реагирал на намаляването на
дистанцията между него и автомобила „**“, затова е започнало спиране, но не е
успял да преустанови движението си, като с предната си част удря „**“-та в
задна лява част, като при удара при „**“-та се получава въртеливо движение с приплъзване
на двете гумите в посока напред и надясно. Настъпва удара с пешеходеца в преден
ляв калник на автомобила. Пешеходецът е ударен в левия крак – камшичен удар.
Най-вероятно с главата си удря челното стъкло на „**“-та, като го уврежда до
степен на пробиване. Следва носене на пешеходеца заедно с движещия се
автомобил. На десния ръб на пътя, където има бордюр, автомобилът спира и пешеходецът е изпаднал
пред автомобила.
Относно
претърпените вреди:
С цел
установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца Р.Н. неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат от претърпяното ПТП, са допуснати
съдебно-медицинска експертиза и гласни доказателства.
От
заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено
отстраните и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че на 18.11.2016год. непосредствено след претърпяното ПТП,
пострадалият е бил транспортиран със специализиран медицински транспорт под
наблюдението на лекар до Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където
са проведени спешни мероприятия за предотвратяване на развитието на травматичен
шок с обезболяващи и обемозаместваща терапия др. В спешното отделение е
постъпил с контузни рани по носа, ляво ухо, лява длан, фрактура на тибията в
горна трета, фрактура на фибулата с дислокация. Насочен за специализирано
лечение към Клиника по ортопедия и травматология към същата болница, където на
23.11.2016 г. е проведено оперативно лечение на лява колянна става и лява
подбедрица – извършена е репозиция (наместване) на външния менискус, фиксация
на счупването на тибията с метална плака и винтове. Крайникът е имобилизиран за
45 дни. По отношение на твърдяното от ищеца изкривяване на носната преграда като
последица от претърпяното ПТП, вещото лице е изразява мнение, че е възможно
изкривяването на носната преграда да се дължи на претърпяната на 18.11.2016 г. травма
с фрактура на носни кости. Поради големия период от време изминало след
инцидента – повече от две години и липсата на прегледи при УНГ специалисти след
травмата, не може да определи с категоричност от кога датира изкривяването на
носната преграда. Според заключението, многофрагментното счупване на големия и
малкия пищяли на лявата подбедрица в горна трета с ангажиране и разкъсване на
външния менискус на лявата колянна става обуславят трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за период от около 4-5 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Останалите травматични
увреждания обичайно отшумяват в рамките на 15-20 дни след получаването им. Към
момента на изготвяне на експертизата движенията на левия долен крайник са
възстановени в пълен обем и сила. Налице е умерено изразена деформация в
областта на предно-външната повърхност на ставното плато на големия пищял на
лявата подбедрица. Колянната става е със запазена конфигурация. Металният
остеосинтезиращ материал – плака и винтове, фиксиращи фрагментите на костта,
следва да бъдат отстранени по преценка на лекуващия лекар.
От
показанията на свидетелката Ц. Р. И., дъщеря на ищеца Р.Н., които съдът цени
при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че когато свидетелката за първи
път след инцидента видяла баща си, ищецът Р.Н. е изпитвал силни болки и е бил
на легло, практически обездвижен. Не е можел сам да се обслужва. Свидетелката
се е погрижила в болницата за личната му хигиена. Това състояние и грижи
продължили и след прибирането вкъщи за период от около един месец. Кракът на
ищеца бил гипсиран, не можел да стъпва, изпитвал болки. Свидетелката изцяло се
грижела за личната хигиена и обслужването на баща си, който изпитвал чувство на
неудобство, дискомфорт, раздразнителност от състоянието си. Имал смущения на
съня, отслабнал. Свидетелката потвърждава наличието на контузия на лицето, по
ушите, ръцете, на крака, затруднения в дишането през носа. Съобщава за отказ на
пострадалия да посещава лекари, лабилност на психиката, страх, плачливост на
фона на миналото му на човек, който е бил здрав и изобщо не е имал нужда да ходи
на лекар. Това състояние свидетелката свързва с претърпяното ПТП. След месец и
половина на легло е протекъл труден и болезнен процес на раздвижване. Ищецът
ходел с ортеза, изпитвал болки. Последвала физиотерапия, раздвижване за период
от около 6 месеца. Останала деформация на коляното.
От
показанията на свидетелката Т. С. П., братовчедка на Ц. Р. И., които съдът цени
при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че две седмици, след
изписването от болницата ищецът е изглеждал зле физически, имал отоци, синини и
охлузвания по лицето, превръзка на носа, а левият му крак е бил с гипс до
бедрото. Бил много отслабнал. Дъщеря му Ц. го взела в дома си където го
обслужвала и се грижела за него. Ищецът не можел да се грижи сам за бита и
хигиената си. Бил на легло поне месец и половина, обездвижен изпитвал физическа
болка, бил много раздразнителен от факта, че е безпомощен, че дъщеря му трябва
да го гледа и да го обслужва като малко дете, не искал да се среща с хора. След
три месеца започнал да се движи с патерици, с шина на крака.
По
делото са приети писмени доказателства, от които е видно, че ищецът е заплатил
за лечение, медицински консумативи и медикаменти в периода ноември – декември
2016 г. сума в общ размер на 1494.04 лева. Видно от представените фактури и
фискални бонове, видът на заплатените изделия, медикаменти и консумативи
съответства на проведеното лечение на ищеца след претърпяното на 18.11.2016 г.
ПТП.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по
прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е функционално обусловена от
отговорността на застрахования по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие,
което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили
вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Безспорно по делото се установява, че
с влязло в законна сила протоколно определение № 532/26.10.2017 г. по НОХД
4395/2017 г. по описа на ВРС, съдът е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият
Х.И.И. се е признал за виновен в това, че на 18.11.2016 г. в гр.Варна, при
управление на моторно превозно средство – л.а.“Ф.Е.“ с рег. № ** по
непредпазливост причинил телесна повреда на ищеца Р.Г.Н. – престъпление по чл. 343
ал.3 б.“А“ пр.2 вр. ал.1 б.“Б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК. Съгласно чл. 383,
ал. 1 от НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Между страните по делото не е налице
спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна
полица № 28/116000660360 за л.а „Ф.Е.",
рег. № **, сключен със застрахователна компания „Олимпик" – Никозия,
Кипър, валидна от
23.02.2016 г. до 10.12.2016 г., което обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска и възникване на задължение на застрахователя
за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в установените от събраните
доказателства физически и психически болки и страдания, вследствие на процесното
ПТП, както и имуществени вреди, представляващи разходи, свързани с лечението. Налице
е причинна връзка между противоправното поведение на делинквента и причинените
вреди.
Предвид
горното, прекият иск срещу застрахователна компания „Олимпик" за заплащане
на обезщетение за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди се
явява доказан по основание.
Съобразно
критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните
за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице
ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне
размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.;
р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013
г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В момента на извършване на деликта ищецът
е бил на 68 години, т.е. не е бил в трудоспособна възраст. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза безспорно
се установява, че е получил фрактура на тибията в горна трета, фрактура на
фибулата с дислокация, обусловили
трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за около 2-3 месеца,
както и контузни рани по носа, ляво ухо, лява длан, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Силни болки с постепенно намаляващ вследствие на
проведеното лечение интензитет ищецът е изпитвал при инцидента и в период от
около месец след него. Имобилизацията на левия крак е продължила около 3
месеца, през който период ищецът е бил на легло и е имал непрекъснато нужда от
помощ и грижа при извършване на обичайните ежедневни дейности. Периодът, в
който ищецът е била зависим в една или друга степен от чужда помощ е продължил
общо около половин година. Не се установи по безспорен начин срастване на
преградата на носната кухина като резултат от процесното ПТП. Към настоящия
момент е налице деформация, която е естествен резултат от образуване на нова
костна тъкан на мястото на фрактурите. Структурата на колянната става е
запазена, няма съществени увреждания на механиката на колянната става.
Движенията на крайника са възстановени в такъв обем, че да може да изпълнява
ежедневните си функции, в т.ч. и основната функция – ходенето. Възможно е
ищецът все още да изпитва дискомфорт, дори болка при натоварване. Психическите
страдания се изразяват в преживян силен стрес и уплаха при самия инцидент и
непосредствено след него, а впоследствие – страх, безпокойство, повишена
тревожност, нервност, несигурност, нарушен сън, чувствителност, в резултат от
претърпения инцидент, временното обездвижване и свързаните с това неудобства.
Преценени
в съвкупност, всички изброени обстоятелства обосновават извод на настоящия
състав, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява
сумата 30 000,00 лева. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от
ищеца неимуществени вреди, причинени както от физическите болки и последвалото
обездвижване, така и от психическите страдания в резултат от инцидента. Този
размер съдът намира за съобразен и с конкретните икономически условия към
датата на увреждането – 18.11.2016 г., ориентир за които се явяват минималните
застрахователни суми (лимит на отговорност) съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ, който
предвижда лимит на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие в размер на 10 000 000 лева независимо от
броя на пострадалите лица.
Имуществените вреди са изцяло доказани
в предявения размер от 1494.04 лева.
По
възражението за съпричиняване.
Възражението
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Същото е
своевременно релевирано – с отговора на исковата молба, и е процесуално
допустимо.
Разгледано
по същество възражението е основателно.
Съгласно
практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от
08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на
увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на
увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху
страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води
до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква
степен да го обуславя.
Ищецът
е предприел пресичане необозначено с пешеходна пътека място, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която на пешеходците е забранено да
пресичат платното за движение извън пешеходните пътеки, освен ако е налице
изключението по ал. 2. В случая това изключение не е налице, тъй като не се
касае за двупосочно двулентово пътно платно, а за еднопосочно четирилентово. Ищецът
е навлязъл неправомерно на пътното платно без да се съобрази с обстоятелството,
че към мястото на пресичането се приближават автомобили, които не са длъжни да
му осигурят предимство. Според вещото лице М., с оглед разстоянието, на което
се е намирал първият от двата движещи се един след друг леки автомобила – „***“,
пешеходецът е разполагал с достатъчно време за преценка дали да започне
прекосяване на пътното платно, но вместо да спази правилата за движение като
използва намиращият се в непосредствена близост пешеходен подлез или поне да
изчака преминаването на приближаващите МПС, той е навлязъл на пътното платно.
При това положение съдът намира, че поведението на ищеца се намира в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Същевременно,
следва да се отчете факта, че водачът на л.а. „***“ своевременно и адекватно е
реагирал на опасността намалявайки скоростта с цел осигуряване на пешеходеца на
възможност за безопасно пресичане. Водачът на движещия се след него л.а. „**“,
обаче, поради движение с превишена скорост и неспазване на необходимата дистанция
от движещото се пред него ППС, не е могъл да избегне удара в него, вследствие
на което „**“-та е ударила пешеходеца. Съгласно Решение № 117 от 8.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК, при извод, че поведението на
пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението,
съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това
предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат. С оглед на установения по делото механизъм на настъпване
на произшествието, конкретният принос на делинквента е много по-голям от
приноса на ищеца, поради което настоящият състав намира за адекватно
съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 15 %.
Предвид
приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат следващото се
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата от 25 500,00 лева,
а за имуществени – в размер на 1 269,93 лева.
Относно претенцията за присъждане на
законна лихва за забава.
Ищецът
претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на деликта – 18.11.2016 г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от
датата, на която е извършен съответният разход.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Поканата
за изплащане на застрахователно обезщетение е получена от ответника на 01.02.2018
г. Ответникът не е ангажирал доказателства за изискани от него допълнителни
документи. Съгласно чл. 496, ал. 3, застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от изброените
документи, между които и констативен протокол за пътнотранспортно произшествие,
какъвто в случая е бил представен с поканата. Ето защо, срокът за изплащане на
застрахователното обезщетение е изтекъл на 02.05.2018 г., след която дата
ответникът дължи законна лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВОС съразмерно на уважената част от исковете дължимата държавна такса
в общ размер на 1070,80 лева, както и разноски за възнаграждение на вещи лица в
размер на 1 625,88 лева или общо сумата 2 696,68 лева.
Процесуалният
представител на ответника е представил договор за правна защита и съдействие с
един адвокат, от който е видно, че заплатеното възнаграждение е 3 820,00
лева, от които по иска за имуществени вреди 1 820,00 лева, а по иска за
неимуществени вреди – 2 000,00 лева. Възражението на ответника за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение съдът намира за частично
основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно наредба
№ 1/2004 г. на ВАС е 334,58 лева по иска за имуществени вреди и 1 430,00
лева по иска за неимуществени вреди или общо 1 764,58 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че уговореното
възнаграждение е прекомерно и следва да се редуцира до общо 2 000,00 лева за
двата иска. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца съразмерно на уважената част от исковете сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 700,00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество
съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в общ размер
на 90,00 лева, от които 45,00 лева
депозит за вещо лице и 45,00 лева юрисконсултско възнаграждение, което за
конкретното дело съдът определя в размер на 300,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК.
След извършена служебно от съда компенсация в полза на ищеца
ще се присъди сумата 1 610,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър, чрез
"Застрахователна компания Олимпик – клон България", вписан в
търговския регистър воден от АВ с ЕИК *********, с адрес: гр. София 1404, Гоце
Делчев № 142-142А, да заплати на Р.Г.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
чрез адв. Д.Й., сумата 25 500 (двадесет и пет хиляди и
петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 18.11.2016 г.
пътно-транспортно произшествие в гр. Варна на бул.''Княз Борис I", виновно
причинено от Х.И.И. като водач на лек
автомобил „Ф.Е.", рег. №*******, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, съгласно полица №
28/116000660360, и сумата 1 269,93 лева
(хиляда двеста шестдесет и девет 0,93) лева, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди в
резултат от същото пътнотранспортно произшествие, представляваща разходи за
лечение съгласно фактури №№ 27381/23.11.2016 г.,
27469/29.11.2016 г. и **********/02.12.2016 г.; и фискални бонове от 28.11.2016
г. – 2 бр. и 02.12.2016 г.; ведно
със законната лихва върху присъдените суми от 03.05.2018 г. до
окончателното им изплащане на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД, чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на Застрахователна
компания „Олимпик“ АД, Никозия,
Кипър, да заплати на Р.Г.Н., ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди в размер на разликата над 25 500,00 лева до предявения размер от 30 000
лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на разликата над 1 269,93 лева до предявения размер от 1 494,04
лева, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 18.11.2016 г. до
окончателно погасяване на задължението, както и за заплащане на законна лихва
върху присъдените обезщетения за периода от 18.11.2016 г. до 02.05.2018 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър, чрез
"Застрахователна компания Олимпик – клон България", вписан в
търговския регистър воден от АВ с ЕИК *********, с адрес: гр. София 1404, Гоце
Делчев № 142-142А, да заплати на Р.Г.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
чрез адв. Д.Й., сумата от 1 610,00 лева,
представляващи сторени съдебно-деловодни разноски,
изчислени по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Олимпик“ АД, Никозия,
Кипър, чрез "Застрахователна компания Олимпик – клон България",
вписан в търговския регистър воден от АВ с ЕИК *********, с адрес: гр. София
1404, Гоце Делчев № 142-142А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата 2 696,68
лева, представляваща
дължими държавна такса и разноски по т.д. № 1390/2018 г. по
описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: