Решение по дело №15350/2018 на Софийски градски съд

 Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 03.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Свилен С.

като разгледа докладваното от съдия Свилен С. гр.дело № 15350 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр.д. № 52/2016 г. от Софийски районен съд. Предявени са осъдителни искове с  правно основание чл. 226  ал. 1 от КЗ (отм.), увеличен пред СРС с молба от 12.10.2018 г. (гр.д.№ 52/2016 г. л. 214), в размер на 30 000 лева неимуществени вреди, предявен от ищеца И.С.П., и 150 000 лева неимуществени вреди и 2500 лева имуществени вреди, предявен от ищеца А.Д.С..

Ищците И.С.П. и А.Д.С. чрез пълномощника си адв. К. излагат, че на 24.09.2015 г. на главен път І-6 на разклона за с. Гавраилово обл. Сливенска, първият като пътник в л.а. „Опел“ с рег. № ******, а вторият като водач на същия лек автомобил, пострадали от ПТП между този автомобил и товарен автомобил „Мицубиши“ с рег. № ******, управляван от П.Г.П.. Ищците твърдят, че вина за произшествието имал и водачът на т.а. „Мицубиши“ П.Г.П.. В резултат на ПТП, ищецът П. получил множество натъртвания, наранявания и отоци по тялото, главата и крайниците, от които имал оплаквания и болки, нуждаел се от чужда помощ и не се чувствал добре. Ищецът С. получил счупване на дясна бедрена кост и ляв талус, тежка съчетана травма  - глава, гърди, корем, крайници, фрактура на фонтанелен синус вляво, фрактура на І, ІІ и VІІ ребра вляво, травматичен шок и множество други увреждания, натъртвания, охлузвания и наранявания по тялото, главата и крайниците. Състоянието му наложило оперативно лечение. В исковата молба се твърди, че за лечението си ищецът А.Д.С. направил разноски в размер на 2500 лева. Ответникът „Б.И.“ АД покривал отговорността на водача на т.а. „Мицубиши“ на основание задължителна застраховка „гражданска отговорност“.

На основание изложените обстоятелства, ищците И.С.П. и А.Д.С. чрез пълномощника си правят искане до съда да осъди ответника – застрахователно дружество „Б.И.“ АД да заплати обезщетения в размери 30 000 лева неимущестевни вреди на ищеца И.С.П. и 150 000 лева неимуществени вреди и 2500 лева имуществени вреди на ищеца А.Д.С..

Ответникът З. „Б.И.“ АД *** оспорва доказаността на исковете. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

По делото е установено, че на на 24.09.2015 г. на път І-6 в близост до с. Гавраилово община Сливен, П.Г.П. при управление на МПС – т.а. „Mitsubishi L200“ с рег. № ****** нарушил правилата за движение и причинил средна телесна повреда на И.С.П. и средна телесна повреда на А.Д.С. – престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ във вр. с ал. 1 б. „б“ от НК. Деянието, неговата противоправност и вината на дееца следва да се считат безспорно установени със споразумение по НОХД № 1452/2016 г. на Сливенския районен съд, одобрено от съда по реда на глава ХХІХ от НПК и имащо значение на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК. Механизмът на ПТП се установява от протокола за оглед на ПТП в досъдебното производство, приобщен по настоящото дело, от автотехническата експертиза в досъдебното производство, имаща характер на писмено доказателство по настоящото дело, и от изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице и приложената към него схема – Приложение 2 (л. 37)  е видно, че местопроизшествието е настъпило на пътния възел на главен път І-6 Бургас – София при разклона за с. Гавраилово, като водачът на т.а. „Мицубиши“ П.Г.П. не преминал през пътния възел по лентата за движение, която се включва в главния път по посока гр. Сливен (зелена стрелка), а преминал през лентата за движение на автомобилите, които се отклоняват от главен път І-6 от гр. Сливен в посока към с. Гавраилово (червена стрелка). При излизане на главния път водачът на т.а. „Мицубиши“ П.Г.П. не спазил предимството на движещия се по главния път в посока Сливен – София л.а. „Опел Астра“, управляван от ищеца А.Д.С., в който автомобил бил пътник ищецът И.С.П.. Вследствие на това произлязъл удар между автомобилите.

Причинените на ищците телесни увреждания следва да се считат установени със споразумението по наказателното производство и изготвените по делото съдебно-медицински експертизи. От тези доказателства е видно, че при настъпилото ПТП на ищеца И.С.П. била причинена контузия на дясна раменна става и и счупване на раменния израстък (акромион) на дясна лопатка (повторна СМЕ гр. дело № 52/2016 г. л. 210). Травматичните увреждания са довели до затруднение движенията на дясна ръка за около 4-5 седмици от травмата.

На ищеца А.Д.С. при произшествието били причинени: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на челната кост в областта на лявата част на челния синус с леко мозъчно сътресение; гръдно-коремна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на І, ІІ и VІІ-мо десни ребра; контузия на корема с обширни охлузвания в неговата дясна половина, хемоперитонеум (свободно изляла се кръв в коремната кухина) и лезия на чернодробно-дванадесетопръстната връзка; травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в диафизиарно счупване на бедрената кост на десния крак в областта на границата между горна и средна трета, с изразена дислокация на костните фрагменти; многофрагментно счупване на талуса (скочната кост) на ходилото на левия крак (гр.д. № 52/2016 л. 209). Травматичните увреждания на ищеца С. наложили болнично лечение, първоначално в ОАИЛ от 24.09.2015 г. до 28.09.2015 г., а след стабилизиране на състоянието в ортопедично отделение за оперативно лечение на фрактурите, където престоял до 14.10.2015 г. Счупванията на дясно бедро и ляво ходило обусловили необходимост от имобилизация на долните крайници за 3 – 3,5 месеца за десния крак, с период на функционално възстановяване 4-6 месеца, и 2-4 месеца за дясно ходило, с период на функционално възстановяване 2,5-4,5 месеца от датата на травмата (гр.д. № 52/2016 л. 210). Вещото лице дава заключение за период на затруднено придвижване на ищеца А.С. от 4-6 месеца след инцидента. От извършения от вещото лице преглед на пострадалия се установява промяна на походката с накуцване на и неправилно разпределяне тежестта на тялото със стъпване предимно на пета и десен крак и на страничната част на ляво ходило.

От справката по делото (гр. дело № 52/2016 г. л. 19) се установява валидно застрахователно правоотношение, обективирано със застрахователна полица № BG/02/115001708816 по договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, за управлявания от виновния водач автомобил.

Претърпяното пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застраховано при ответника лице със задължителна застраховка „гражданска отговорност“, и настъпилите при ПТП вреди имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 193 ал. 1 във вр. с § 1 т. 3 от ДР на КЗ (отм.) и са основание за изплащане на застрахователни обезщетения на пострадалите лица. Размерът на обезщетенията в частта им за неимуществени вреди следва да се определи съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД, според характера и тежестта на телесните увреждания, продължителността на възстановителния период и доказани по делото претърпени от ищците болки, страдания и дискомфорт.

На ищеца И.С.П. била причинена контузия на дясна раменна става и счупване на раменния израстък на дясна лопатка. Съгласно заключението на вещото лице, това довело до имобилизация с мека превръзка тип „дезо“, необходимостта от която била с продължителност 15-20 дни, а затруднението в движението на дясната ръка (средностатистически според вещото лице) е за около 4-5 седмици. Затруднението на движението несъмнено е било свързано и с изпитване на болки и неудобство от стана на този ищец през възстановителния период. Не са представени доказателства за силата и продължителността на усещанията за болка и затрудненията в движението на увредения крайник. Няма и доказателства ищецът П. да се е явявал на вторични прегледи и да е провеждал лечение и рехабилитация. Това дава основание на съда да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2000 лева. Искът с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) е основателен до този размер. Над сумата от 2000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По делото няма доказателства за настъпили други телесни увреждания, нито за последици с по-голяма продължителност и тежест от констатираните от вещото лице при повторната СМЕ. Ищецът не е предприемал мерки за допълнително лечение и рехабилитация. Поради това, определяне на обезщетение в по-голям размер би било в противоречие с принципа на справедливостта.

Ищецът А.Д.С. при произшествието е получил черепномозъчна травма, гръдна и коремна травма, травма на опорно-двигателния апарат – счупване на дясна бедрена кост и кости на ляво стъпало. Състоянието на ищеца наложило 20-дневно болнично лечение в МБАЛ Сливен. Част от уврежданията са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупванията на ребра, дясна бедрена кост и кости на ляво стъпало са причинили трайно затруднение движенията на тялото и долните крайници. Това довело до невъзможност на ищеца да се придвижва сам, което наложило използване на инвалидна количка и чужда помощ в ежедневието си. Това се установява от заключението на вещото лице в повторната СМЕ (гр.д. № 52/2016 л. 211) и от показанията на свидетеля Д.С.Д. – баща на ищеца. При прегледа на ищеца от вещото лице е установено затруднено придвижване и накуцване, ограничани и болезнени движения на лява глезенна става и дясна тазобедрена става. От тези констатации следва, че последици от травматичните увреждания все още са налице при този ищец. Продължителността на периода на затруднения в движението на ищеца А.Д.С. и периода на неговото възстановяване, както и продължаващото до момента частично затруднение в походката и болезнени усещания, дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на този ищец е 50 000 лева.

Неоснователна е претенцията за обезщетение за неимущестени вреди над сумата от 50 000 лева до предявения размер от 150 000 лева. При прегледа не са установени увреждания извън описаните, като с изключение на описаните от вещото лице затруднения в движението и болезнени усещания, няма доказателства за други последици за здравето на лицето. Следва да се има предвид също, че не са представени доказателства за провеждани от лицето допълнително лечение, контролни прегледи и рехабилитация след изписването му от лечебното заведение. Горното е било задължително за пълното възстановяване на ищеца, според заключението на вещото лице (гр.д. № 52/2016 л. 211). Пред съда пълномощникът на ищеца е представил амбулаторен лист за извършване на медицински преглед и талон за рентгеново изследване две години след изписването му от болницата също не съдържат доказателства за своевременно провеждане на лечение и рехабилитация на лицето. Липсата на медицинска документация за допълнителни лечебни и рехабилитационни процедури означава, че ищецът с бездействието си сам е станал причина за непълното си възстановяване. Поради това, определяне на по-висок размер на обезщетението би било в противоречие с принципа на справедливостта.

Така определеното като справедливо обезщетение на ищеца А. Б.С. следва да се намали, поради съпричиняване на вредоносния резултат от този ищец. От описания от вещото лице по повторната СМЕ механизъм на причиняване на счупването на челната кост на черепа на ищеца се установява, че при поставен предпазен колан, макар че е възможен удар в интериора на лекия автомобил, не е възможно главата на водача да се травмира със сила, която да предизвика счупвания на челната кост (гр.д. № 52/2016 л. 212). Това доказва, че при управлението на автомобила и при произшествието ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Независимо че част от травматичните увреждания на ищеца биха се получили и при поставен предпазен колан, безспорно те не биха били с такава интензивност при спазване на това задължение на водача. Степента на съпричиняване в случая се определя от съда на 1/5, каото на това основание определеното като справедливо обезщетение следва да се намали на 40 000 лева. Предявеният от А. Б.С. срещу З. „Б.И.“ АД *** иск с правно основание чл. 226  ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ в частта му за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размер 40 000 лева. Над този размер искът следва да бъде отхвърлен в тази му част.

Изцяло недоказан е искът с правно основание чл. 226  ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, предявен от А. Б.С. срещу З. „Б.И.“ АД *** в частта му за претендирани имуществени вреди в размер на 2500 лева. По делото не са представени никакви доказателства за претърпени от този ищец имуществени вреди. Поради това искът следва да бъде отхвърлен в тази му част.

Ответникът следва да заплати на адвокат П.К. *** адвокатско възнаграждение по иска на А. Б.С. в размер на 1443,16 лева с ДДС, според уважената част от иска, а по иска на И.С.П. адвокатско възнаграждение в размер на 114,40 лева с ДДС, според уважената част от иска. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1280 лева.

Следва ищците да заплатят на ответника направените в първата инстанция разноски в общ размер 513,50 лева, от които ищецът А. Б.С. следва да заплати 417,65 лева, а ищецът И.С.П. 95,85 лева. Ответникът не е представил доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения, поради които такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            Осъжда застрахователно дружество „Б.И.“ АД гр. София, ЕИК ******, адрес на управление:*** да заплати на И.С.П. ЕГН **********, адрес: с. Селиминово м. „Памуклука“ сумата от 2000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от контузия на дясна раменна става и счупване на раменна лопатка, настъпили при ПТП на 24.09.2015 г. на главен път І-6 Сливен – София, на разклона за с. Гавраилово обл. Сливенска, виновно причинено от П.Г.П. при управление на товарен автомобил „Мицубиши“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лева.

            Осъжда З. „Б.и.“ АД *** да заплати на А. Б.С. ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 40 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от черепно-мозъчна травма - счупване на челната кост в областта на лявата част на челния синус с мозъчно сътресение; гръдно-коремна травма - контузия на гръдния кош със счупване на І, ІІ и VІІ-мо десни ребра; контузия на корема, хемоперитонеум и лезия на чернодробно-дванадесетопръстната връзка; травма на опорно-двигателния апарат - диафизиарно счупване на бедрената кост на десния крак; многофрагментно счупване на талуса на ходилото на левия крак, настъпили при ПТП на 24.09.2015 г. на главен път І-6 Сливен – София, на разклона за с. Гавраилово обл. Сливенска, виновно причинено от П.Г.П. при управление на товарен автомобил „Мицубиши“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) над тази сума до пълния предявен размер от 152 000 лева.

Осъжда З. „Б.и.“ АД *** да заплати на адвокат П.К. *** адвокатско възнаграждение по иска на А. Б.С. в размер на 1443,16 лева с ДДС, според уважената част от иска, а по иска на И.С.П. адвокатско възнаграждение в размер на 114,40 лева с ДДС, според уважената част от иска.

Осъжда З. „Б.и.“ АД *** да заплати по сметка на  Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1280 лева.

Осъжда А. Б.С. да заплати на З. „Б.и.“ АД *** разноски в размер на 417,65 лева.

Осъжда И.С.П. да заплати на З. „Б.и.“ АД *** разноски в размер на 95,85 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: