№ 411
гр. Дупница, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510201038 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-5310-000549 от 08.08.2023 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Д. С. С., с адрес:
гр. Д., ж.к. "Б." бл.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се развиват множество
доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се, че жалбоподателят не е
нарушавал правилата за движение, а причина за възникналия инцидент е единствено
поведението на другия водач, който е извършил нарушение по ЗДвП. В съдебно заседание
жалбоподателят чрез упълномощения от него адв. В. поддържа жалбата, прави
доказателствени искания, оспорва част от събраните гласни доказателства и пледира за
отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
недоказаност на нарушението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не се явява и не се представлява в
съдебно заседание от редовно упълномощения процесуален представител. В молба
изпратена от същия се пледира за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства намира за установено следното:
На 11.07.2023 г., около 06:20 часа, в община Дупница, на път първи клас № 1, Е-79
км 336+000, в посока Кулата, където в този участък от пътя има поставени съответно пътни
знаци В- 22 „Забранено е завиването наляво“, В-34 „Забранено е изпреварването на МПС с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“, като пътната маркировка е тип „М1“ –
единична надлъжна непрекъсната бяла линия със зона на действие до км. 337+066 м.
жалбоподателят при управление на собствения му лек автомобил марка и модел
"Фолксваген Голф", с рег. № КН2211КА, предприел непраомерно изпреварване на движещи
се пред него в същата посока автомобили, като най-отпред управлявайки своя автомобил
"Ф.П." с Рег. № ****** се движела и водачката С. Т., от гр. Дупница, която в нарушение на
правилата за движение по пътищата решила да предприеме неправомерно при наличието на
ПЗ В-22 маневра завой наляво за навлизане в района на намираща се от другата страна на
пътя бензиностанция. Същата се изнесла с автомобила си на осевата линия, като
възприемайки нейното местоположение жалбоподателят се опитал да навлезе обратно в
лентата си на движение и завил надясно в опит да заобиколи завиващия наляво автомобил
от дясната му страна. Жалбоподателят блъснал със своята предна лява част спрелия на
осевата линия в опит да завие неправомерно на ляво автомобил "Ф.П." с Рег. № ******, като
се ударил в неговата задна част, отдясно и след това продължил движението си надясно и се
ударил и в мантинелата след което спрял. По този начин жалбоподателят реализирал ПТП с
материални щети. Зад участващите в ПТП автомобили се движел със своя лек автомобил
„Деу Лачети“ и св. Радослав Илиев, приятел на жалбоподателя. До жалбоподателят отпред
се возил и св. Д. П., който не следял пътя, гледал си в телефона и не възприел случилото се.
Жалбоподателят подал сигнал до тел. 112 на който се отзовали полицейските
служители Л. П. и Б. Р.. Няколко минути след като същите пристигнали на място там се
появил и жалбоподателят заедно със свидетелите И. и П.. На водачите били извършени
проби с техническо средство за алкохол, които били отрицателни, като жалбоподателят бил
тестван и за употреба на наркотици, като пробата бил положителна за амфетамин.
Полицейските служители съставили на водачите актове за констатираните и
извършени от тях нарушения, като на жалбоподателят бил издаден и ТМИ, като същият се
явил по-късно и дал кръвна проба за изследване, от която все още няма резултат. Конкретно
за процесното нарушение св. П. съставил на жалбоподателя в присъствието на св. Р. АУАН,
който бил подписан от свидетелите и от нарушителя без възражения, като на последния бил
връчен и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с № 23-5310-000549 от 08.08.2023
г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Д. С. С., с
адрес: гр. Д., ж.к. "Б." бл.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели П., Илиев, Р. и Панчаревски, както въз основа на
събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. и от служебно изисканите
писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът се доверява изцяло на казаното от полицейските служители, които
последователно, сравнително еднопосочно, ясно, логично и достатъчно точно описват
възприетите от всеки от тях факти и обстоятелства по повод извършените спрямо
жалбоподателя служебни действия, съобразно компетентностите и длъжността им.
Добросъвестно сами отбелязват пред съда, че не си спомнят с категоричност или не са
сигурни за определени факти обстоятелства, като не се опитват да преиначават или да
напасват показанията си. Категорично поддържат написаното от тях в съставените при
установяване на ПТП документи – АУАН и КП за ПТП. Казаното от тях съвпада напълно с
отразеното в съставените във връзка с проверката документи – Констативен протокол за
ПТП, АУАН, представения снимков материал, както и отразеното в справката на ОПУ-
Кюстендил при АПИ относно вертиклната и хоризонтална сигнализация на този участък от
пътя. Несъществените разминавания в разказа на полицейските служители съдът отдава
единствено и изцяло на изминалия период от време, ежедневната им заетост с подобни
нарушения по ЗДвП, както и на личните им субективни интелектуални и паметови
способности. Няма данни за каквато и да е предубеденост или преднамереност на същите
към жалбоподателят, която те дори не познават.
Съдът няма основания да не се довери и на по-голямата част от изложеното в разпита
на свидетелите И. и П., като техните показания в тази си част категорично съответстват на
останалите писмени и гласни доказателства. Много важни са показанията на тези двама
свидетели, приятели на жалбоподателя, които добросъвестно заявяват пред съда с
категоричност, че автомобилът на жалбоподателят е бил ударен в предната си лява част, а
другият автомобил е бил ударен отзад, най-вдясно, което категорично съответства на
отбелязването в КП за ПТП, съставен от полицейските служители непосредствено след
установяване на ПТП-то. Това съвпада изцяло и със заявеното от св. Л. П..
Единствено съдът не взема предвид и не изгражда фактическите си изводи върху
изявленията на св. Илиев за липса на извършвана маневра от страна на жалбоподателя,
което не съответства изобщо на отбелязаното в приложените писмени доказателства, както
и на установените от полицейските служители обективни находки по двата участвали в ПТП
автомобила и тяхното разположение след удара. Явно е за съда, че в тази част от
показанията си св. Илиев, който е приятел на жалбоподателя се опитва неправомерно да
омаловажи неговото неправомерно поведение при управление на МПС при извършване на
изпреварване в този пътен участък. Показанията му в тази си част са абсолютно изолирани и
неподкрепени от останалия доказателствен материал приет от съда за достоверен.
Съдът приема с доверие и информацията отразена в писмените доказателства по
делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са
налице никакви противоречия или възражения от страните относно тяхното съдържание. КП
3
за ПТП отразява достоверно причините и механизма за реализиране на процесното ПТП
след извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и предприети
неправомерни маневри и от двамата водачи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган,
спазена е изцяло формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими
реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и
АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Ясно е посочено мястото и
времето на извършване на нарушението, описано е в достатъчна степен поведението на
всеки от водачите на МПС. В тази насока жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че
именно той е управлявал процесния лек автомобил „Фолксваген Голф“ и се е движел зад
автомобила „Фолксваген Пасат“, като е възприел неговото разположение в средата на пътя с
намерение да извърши завой на ляво, като сам движейки се зад този автомобил е предприел
маневра за обратно навлизане в дясната лента за движение от насрещната лента за
движение, в която явно се е намирал и като не успял да стори това поради дистанцията
между двата автомобила се е ударил отзад и вдясно в движещия се пред него в същата
посока и в тази пътна лента, но намиращ се в средата на пътното платно и предприемащ
завой наляво друг лек автомобил, за да се реализира по този начин процесното ПТП при
съпричиняване от водачите и на двата автомобила.
Установява се безспорно и категорично от обективна страна, от събраните гласни и
писмени доказателства, анализирани подробно по-горе, че жалбоподателят без съмнение се е
движел изцяло или поне частично с МПС-то си в насрещната пътна лента за движение
нарушавайки неправомерно пътна маркировка тип М-1 забраняваща това и неспазвайки
поставения пътен знак В-34 „Забранено е изпреварването на МПС с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош“, тъй като явно автомобилът му изобщо не се е намирал в
своята пътна лента, не се е движил плътно вдясно до края на пътното платно в указаната
посока към гр. Благоевград, в какъвто случай той би могъл без каквато и да е трудност да
продължи сам движението си напред и да мине отдясно на изнеслия се вече вляво и на
осевата непрекъсната линия и предприемащ неправилно завой наляво към бензиностанция
друг лек автомобил „Фолксваген Пасат“, като ако управлявания от жалбоподателя лек
автомобил „Фолксваген Голф“ не се намираше изцяло или частично в насрещната пътна
лента жалбоподателят не би ударил този автомобил със своята предна лява част в неговата
задна дясна част, а след това не би се и ударил странично в мантинелата разположена
отдясно в края на пътното платно. Напротив съдебният състав възприема с убеденост
именно механизма посочен от полицейските служители в представения и съставен
непосредствено след ПТП КП за ПТП, както и посочените в него и след това в АУАН и НП
причини за това, а именно неправомерното поведение водачите на двете МПС-та, свързано с
4
посочените нарушения на правилата за движение по пътищата и несъобразяването им с
въведените от вертикалната и хоризонтална пътна сигнализация ограничения и забрани.
Правилно поведението на жалбоподателят е било възприето от обективна страна като
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като същото е надлежно и ясно описано от АНО със
всичките му съставомерни елементи.
Посочената норма предвижда, следното чл. 6 „Участниците в движението: т.
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“
В същото време за такова нарушение нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвижда:
„Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.“, а конкретно в чл. 179, ал.1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП
се предвижда допълнително във връзка с ал. 2, че: „който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и ...“
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят като всеки правоспособен водач на МПС следва да
познава правилата за движение по пътищата уредени в ЗДвП и да ги спазва стриктно, вкл. да
се съобразява с вертикалната и хоризонтална пътна сигнализация и въведените от нея
ограничения и забрани в конкретен пътен участък. Водачът ясно е съзнавал
противоправността и обществената опасност на поведението си, което е безспорно
нарушение на ЗДвП, но деянието му е било пряко мотивирано от желанието да си спести
време за пътуване като изпревари движещите се пред него автомобили, което е било
свързано с навлизане в лентата за насрещно движение и нарушение на поставената
вертикална и хоризонтална пътна сигнализация, респ. маркировка.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал
жалбоподателя с наказанието „глоба“, предвидено в чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 1,2 от
ЗДвП, което наказание е с фиксиран в закона размер от 200,00 лева, поради което за съда не
съществува възможност да ревизира размера на същото, като го намали.
Липсват каквито и да е основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Следва изрично оше веднъж да се отбележи, че макар основна вина за последвалото
извършване на нарушението ПТП с материални щети да носи, като водач именно
жалбоподателят С., то за същото обективно и субективно е допринесла чрез съпричиняване
в голяма, над средната степен със своите действия и бездействия и водачката на другия лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, С. Т., която е имала абсолютно неправомерно и
недопустимо поведение на пътя поставящо в опасност останалите участници в движението,
както и нея самата с оглед предприетата неправилно маневра завой наляво при наличие на
пътен знак В-22 и нарушавайки маркировка тип М-1, която е била налична в този участък от
пътя. Налице е съпричиняване от нейна страна в значителна степен.
5
Не се споделят от съда, като абсолютно неотносими, недоказани и без връзка с
настоящия спор и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя относно
проверката на жалбоподателя за употреба на наркотици, отчетената положителна проба,
последвалите действия по даване на кръвна проба и т.н. Настоящото
административнонаказателно производство е с предмет нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
което е санкционирано по реда на чл. 179, ал.2, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и няма абсолютно
никаква връзка с нормите забраняващи управление на МПС от водачи употребили
наркотични вещества, за каквато недоказаност и неустановеност претендира в хода на
цялото производство процесуалния представител. Съдът не може и няма как да обсъжда в
настоящото производство обстоятелството, дали жалбоподателят е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества, респ. дали е бил спазен реда за вземане на съответната
кръвна проба и дали са били надлежно съставени необходимите документи за това. Всичко
това е предмет, както сочи и св. П. на друг съставен на жалбоподателя АУАН, с който е
било инициирано и образувано друго самостоятелно административнонаказателно
производство, в хода на което да се разгледа и реши този спор.
При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. В горните съображения на съда се съдържа отговор и на останалите
доводи и възражения на страните.
По разноските:
С оглед претенциите на страните и резултата от спора, съдът приема, че право на
разноски възниква единствено в полза на АНО, който е бил представляван, макар и отчасти
от редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който е депозирал
единствено писмено становище по делото, не се е явил в нито едно от съдебните заседания и
не е взел по друга начин участие по делото. С оглед на всичко това и на основание чл. 63д,
ал.4 ЗАНН, вр. с чл. 25а, ал.3 от НПП в полза на АНО следва да бъде заплатено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50,00 лева с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото и неявяването на процесуалния представител в
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-5310-000549 от 08.08.2023 г., издадено от Началник
група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Д. С. С., с адрес: гр. Д., ж.к. "Б." бл.**,
ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1,
т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. С. С., с адрес: гр. Д., ж.к. "Б." бл.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, да
6
заплати в полза на ОДМВР – гр. Кюстендил, представлявано от Директора -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7