Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1113
гр.
Пловдив, 11.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 14.05.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при
участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2472/2019г. по описа на ПРС, XXVI наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 395125-F428960 от 08.01.2019 г. с което на В.А.П.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
от 200 лева за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона на
счетоводството.
Жалбоподателят В.П. обжалва
процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Признава
извършването на нарушението, поради което иска прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Ф. оспорва подадената жалба. Намира
същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че същият в качеството на ***на ,,ПАН 2018 г.‘‘ ЕООД предприятие по
смисъла на Закона на счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон,
като е бил задължен не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2017 г., като не го е заявило за вписване и представило за
обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок до 30 юни на следващата година, тоест до 02.07.2018 г.,
тъй като 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни. Видно от
подадената годишна данъчна декларация, дружеството е извършвало дейност през процесния
период. ГФО на дружеството за 2017 г. бил заявен за вписване и представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 09.10.2018 г.,
като нарушението било извършено на 03.07.2018 г. в гр. Пловдив. Същото било
установено на 07.08.2018 г. – датата на която НАП била уведомена от Агенцията
по вписванията, във връзка с писмо изх. № 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП,
получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1347/17.08.2018 г. По този начин бил
осъществен състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството.
Актосъставителката С.Р. беше
разпитана в хода на съдебното следствие, като същата поддържаше
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в
НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не
са били оспорени от страните по делото.
От
представеното копие от Заповед се установява, че НП е издадено от компетентен
орган.
Посочената фактическа
обстановка изрично се признава от жалбоподателя, като при условията на
евентуалност същият иска приложението на института на чл. 28 ЗАНН.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 74, ал.1,
вр. чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч, тъй като обективно е
пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, а в същото време е бил
задължен да подаде ГФО.
Неправилна
е преценката на Административно наказващия орган обаче, че в случая не може да
намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Доколкото
в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай",
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като
се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на
административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите
на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е
необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици",
употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на
"вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и
всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен
характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението,
изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно
въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на
посегателство. За маловажния случай административно-наказващият орган не налага
наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед
спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се
оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на
степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице редица такива обстоятелства и по
конкретно: нарушението е извършено за първи път, жалбоподателят е признал
вината си, изразил е съжаление за стореното, както и обстоятелството, че ГФО е
бил подаден на 09.10.2018 г., което е преди съставянето на АУАН – 22.10.2018 г.,
тоест нарушението е отстранено доброволно още преди издаване на АУАН, преди
формалното иницииране на административно-наказателно производство срещу
жалбоподателя.
Всичко
гореизложено налага извод, че нарушението е с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните нарушения от този вид, като за целите на административно
наказателната отговорност е достатъчно, деецът да бъде предупреден по реда на
чл. 28 ЗАНН, че при повторно нарушение ще бъде наказан. В тази насока са Решение № 2683 от 14.12.2018 г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 3148/2018 г., Решение № 2493 от 23.11.2018 г. на АдмС
- Пловдив по к. а. н. д. № 2638/2018 г., Решение № 2491 от 23.11.2018 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2945/2018 г. и Решение № 2467 от 22.11.2018 г.
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2397/2018 г., Решение № 928 от 23.04.2019 г.
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 672/2019 г., Решение № 1097 от 17.05.2019 г.
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1024/2019 г.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 395125-F428960 от 08.01.2019 г. с което на В.А.П. с ЕГН: **********
е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за
извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона на счетоводството.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.