Решение по дело №3101/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 28 ноември 2020 г.)
Съдия: Тодор Георгиев Попиванов
Дело: 20181320103101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 642

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин, 20.10.2020г.

 

         Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на десети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

               Председател : Тодор Попиванов

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 3101 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, против П.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

     Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни отношения по силата на договор за предоставяне на паричен кредит за покупка на стоки или услуги CREX – 14302973 от 27.12.2016г., чрез предоставяне на кредитна карта, активирана от ответника на 05.05.2017г., по силата на който ищецът „БНП Парила Пърсънъл Файненс” e отпуснал  на ответника максимален кредитен лимит в размер на 1000 лева. Твърди се още, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави заеманата сума на ответника, от който момент възникнало задължението за кредитополучателя да погаси кредита, ведно с годишна лихва и такса за обслужване. Поддържа се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2017г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по картата е минус 1105.37 лева, което принудило кредитора да блокира картата, поради което ответникът е неизправана страна по договора.

     Поддържа се още, че за вземането си ищеца е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 1961/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение за следните суми по договора за предоставяне на паричен кредит, сключен между страните: 945.85 лева – главница, 159.52 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2017г. до 10.01.2018г., 48.01 лева – мораторна лихва за периода от 10.01.2018г. до 11.07.2018г., и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.07.2018г. до окончателно издължаване, както и за направените в заповедното производство разноски – 25.00 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочва се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване на вземането си.

      Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи изпълнение на парично задължение по договор за предоставяне на паричен кредит CREX – 14302973, за което му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№ 1961/2018г. по описа на ВРС общо сумата в размер на 1153.38 лева, от която: 945.85 лева – главница, 159.52 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2017г. до 10.01.2018г., 48.01 лева – мораторна лихва за периода от 10.01.2018г. до 11.07.2018г., и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.07.2018г. до окончателно издължаване. Иска се съдът да постанови осъдително решение за  направените разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и за разноските по настоящото производство – 125 лева за платена държавна такса, депозит за особен представител на ответника в размер на 310 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

      Ищецът ангажира писмени доказателства и съдебно – икономическа експертиза.

        Ответникът чрез назначения си особен представител е подал писмен отговор в срока за отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан, като поддържа от своя страна, че 1.липсва договор между страните, поради липса на съгласие от ответника; 2.че договорът е нищожен, поради липса на представителна власт на лицето, което го е подписало от името на ищеца, а с търговска верига „Зора“; 3.че в договора липсва съгласие от ответника описаната в договора кредитна карта да му бъде предоставена; 4.че ответникът не е получавал приложение към договора и не се е задължавал за заплащане на лихви, такси и разноски; 5.прави възражение за нищожност на клаузите на договора на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/; 6.че ответникът не е усвоил кредита и не е правил вноски по него; 7.че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като няма доказателства изпратената му покана да му е била връчена; 8.че кредиторът не е упражнил правото си да обяви непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, както и че няма доказателства договорът да е прекратен, поради което не е налице основание за претендиране на целия остатък от кредита.

    По делото са ангажирани писмени доказателства и съдебна експертиза.

    Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства и заключението на допуснатата, изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:

- че ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е допустим.

- че ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № *********, е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, след настъпило сливане на българското дружество от 31.01.2018г. поради което е материално легитимиран да предяви иска.

- че се оспорва от ответника наличието на сключен между страните договор за кредит, но се установява от представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 14302973 от 27.12.2016г., носещ подпис за ответника П.Ц.А., неоспорен от ответната страна, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение;

- че съгласно договора, ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит за закупуване на определена стока: 1бр. конзола за видеоигри, марка „Сони“ на стойност 849 лева;

- че в договора са определени: месечна погасителна вноска в размер на 77.52 лева; брой на вноските – 12; годишен процент на разходите – 31.46, лихвен процент – 27.66; първоначална вноска в размер на 100 лева и обща стойност на плащанията – 1030.24 лева, като в случая, въпреки че клаузите на договора на са уговорени индивидуално, те не са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП, тъй като: изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика не са поставени в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля – напротив – от ответника е зависело да закупи желаната от него стока съгласно предварително уговорени между страните параметри; не се предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор, тъй като в настоящия случай липсва твърдение от страна на ищеца договорът да е автоматично продължен, а напротив – че поради неизпълнение на задълженията на картодържателя към кредитора, картата е блокирана; липсват доказателства на потребителя да е наложено приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и липсват доказателства в тази насока – обстоятелства, които ако са налице са в тежест на ответника да ги установи; както и липсват доказателства за клаузи, въз основа на които търговеца или доставчика да е променил едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата, съгласно чл.143, т.3, т.9, т.10 и т.12 от ЗЗП;

- че възражението на ответника за нищожност на договора, поради липса на представителна власт на лицето, което го е подписало от името на ищеца, а с търговска верига „Зора“ е неоснователно, тъй като само в правомощието на търговеца /кредитора/ е да оспори действията, извършвани от негово име без представителна власт, което в случая не е налице;

- че възражението на ответника за липса на съгласие да му бъде предоставена кредитна карта от кредитора е също неоснователно, тъй като от доказателствата се установява, че представеното по делото приложение към договора за потребителски кредит, с което кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта CARD - 14706120, ведно с карата, са получени лично от ответника, а от  заключението на вещото лице се установява, че картата е активирана и от нея са извършени тегления от АТМ устройство, както и че по картата са постъпвали вноски по кредита общо в размер на 250 лева. Заключението на вещото лице е, че общия размер на дълга е 1153.38 лева, от който непратена главница в размер на 945.85 лева и 159.52 лева – лихва за забава върху главницата, и законната лихва върху главницата за периода от 11.01.2018г. до 11.07.2018г. в размер на 48.01 лева.

- че възражението на ответника, че не се е задължавал за заплащане на лихви, такси и разноски е също неоснователно, тъй като исковата претенция е за заплащане на главница и лихви, които са договорени в самия договор за потребителски кредит с инкорпориран в него погасителен план;

- че срокът на договора е изтекъл на 20.12.2017г., поради което ищецът не претендира и не следва да доказва предсрочна изискуемост на целия кредит, като кредиторът се е възползвал от правото си по чл.20 от договора – да блокира кредитната карта при неплащане на една или повече месечни вноски,

Намира от правна страна следното: ищецът е изправна страна като търговско дружество по договора, сключен между страните, а ответникът е останал задължен за заплащане на парични суми – част от паричните вноски по договора, ведно с лихва за забава.

Кредиторът е предявил вземането си със заявление по чл.410 от ГПК на 25.07.2018г., към която дата падежът на всички суми по договора, с които се е задължил ответника, е настъпил, а именно - с падежа на последната погасителна вноска – 20.12.2017г. Поради изложеното, към датата на подаване на заявлението, всички месечни вноски по кредита са били изискуеми. Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил задължението си, което обстоятелство, ако е налице, е в негова тежест да установи. Искът за присъждане на главницата е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, съгласно заключението на вещото лице. Предвид основателността на главния иск, основателен се яава и искът за заплащане на  претендираните лихви за забава, неоспорени по размер от ответната страна.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производство.

Мотивиран от горното, Съдът

 

                         Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, заплащане на парично задължение по сключен между страните договор за предоставяне на паричен кредит CREX – 14302973 от 27.12.2016г., за което му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№ 1961/2018г. по описа на ВРС, общо сумата в размер на 1153.38 /хиляда сто петдесет и три лв. и тридесет и осем ст./ лева, от която: 945.85 лева – главница, 159.52 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2017г. до 10.01.2018г., 48.01 лева – мораторна лихва за периода от 10.01.2018г. до 11.07.2018г., и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.07.2018г. до окончателно издължаване.

ОСЪЖДА П.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, направените от ищеца разноски както следва: по заповедното производство по ч.гр.Д.№ 1961/2018г. по описа на ВРС, в размер на 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и разноски по настоящото производство: 125 лева за платена държавна такса, 310 лева депозит за особен представител на ответника и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: