РЕШЕНИЕ 1330/2.7.2019г.
Номер................. Година 2019 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и четвърти април Година две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 1161 по описа на съда за 2019 г. ,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от „Р.5“ООД представлявано от С.К.С. против НП № 03-010420/05.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- в.,
с което на основание 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди лева/, за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.
В подадената до
съда жалба се твърди, че НП е издадено от некомпетентно лице. Твърди се, че не
е установено по безспорен начин, че Б.К. е извършвал трудови функции в обекта в
деня на проверката.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован се представлява от адв.Р., която поддържа жалбата с наведените в нея основания.
В заседание по същество пледира, НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на
административната санкция до минималния такъв.
Въззиваемата
страна редовно призована
изпраща представител – юк О.,
която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП
да бъде потвърдено. Излага становище, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява извършеното нарушение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели свидетелите
по акта – Р.П. и Д.Г., както и лицето, което с констатациите в АУАН се твърди,
че е осъществявало трудови функции в строителния обект с изпълнител „Р.“ООД – Б.К.
. По искане на процесуалния представител на въззивника,
в качеството на свидетел е разпитан И. И. – технически ръководител в „Р.“ООД. Приобщени
са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 05.11.2018 г. , около 11.00 ч.
служители при ДИТ-в. – Л.Б., св. Р.П. и
св. Д.И. извършили проверка в строителен
обект : „Реконструкция и основен ремонт на сградата на СУ „Д. Д.“, находящ се в гр. в., ул. Р. №**, ИД 10135.1506.33,
изпълняван от „Р.“ООД. В хода на проверката на място било установено лицето Б.Й.К.
с ЕГН: **********, който е поканен да попълни декларация по чл. 402 от КТ, в
която същият посочва, че работи на строителния обект от 05..11.2018 г. , като
общ работник с работно време от 10.30 ч. до 13.00. В графата „други
обстоятелства, декларирани от лицето“ , същият посочил: „Помагам на И. и на
бригадата“.Декларацията е попълнена на горепосочената дата в 11.00 ч. В хода на
извършената документална проверка е установено, че между Б.К. и
дружеството-жалбоподател е сключен трудов договор № 130/05.11.2018 г. , с което
К. е назначен на длъжност „общ работник строителство“ с място на работа СУ“Д. Д.“
– гр. в., със срок за изпитване от шест месеца, съгласно който работникът е
длъжен да постъпи на работа на 05.11.2018 г. с продължителност на работния ден
от 4 часа и с уговорено трудово възнаграждение от 255 лева. След извършена
справка в системата на НАП е установено, че за сключения трудов договор е
прието уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ
на 05.11.2018 г. в 18.47 ч.
При така установените факти е констатирано, че „Р.“ООД в качеството на
работодател е допуснал до работа Б.К. преди да му предостави копие от
уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от НАП, за което му е съставен
АУАН за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника.
Горната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателно постановление НП №
03-010420/05.12.2018 г. е издадено от компетентен
орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. в. съгласно заверено
копие на Заповед № 0280/03.08.2010 г.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението,
посочено и в НП.
Съдът
счита, че в хода на административно-наказателното производство е изяснена
фактическата обстановка по случая и правилно
въз основа на констатираните факти административно-наказващият орган е приложил материалния закон.
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства безспорно се установява, че е осъществено нарушението по чл. 63,
ал.2 от КТ, като лицето Б.К. е допуснато
до работа без да му е представено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ.
За да формира своите фактически изводи, съдът кредитира изцяло събраните по
делото писмени доказателства и гласни такива, приобщени чрез разпитите на св. Р.П.
и св. Д.И., както и приобщеното по делото копие на трудов договор с Б.К.,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.3 от КТ и заверено
копие на декларация по чл. 402 от КТ, попълнена от Б.К.. Видно от цитираните гласни
доказателства, служителите на ДИТ са
установили лицето в работния обект, К. е бил облечен с работни дрехи и в
попълнената от него декларация е посочил , че извършва трудови функции на общ
работник, считано от посочената дата с непълно работно време – от 10.30 до
13.00 ч. Посочените от К. твърдения в декларацията съответстват на съдържанието
на сключения трудов договор, както по отношение на работното време, а именно –
при непълно такава, в размер на 4 часа на ден, така и по отношение датата, на
която лицето е задължено по силата на договора да постъпи на работа, а именно –
към датата на проверката. Така
констатираните обстоятелства, въз основа на посочените доказателства, които
съдът оцени като обективни, логични и взаимно допълващи се са в противоречие с
показанията на св. И. и св. К. с оглед на което и предвид трудовата
ангажираност на посочените свидетели с дружеството-жалбоподател, съдът не ги
съобрази при формиране на фактическите си изводи. Видно от приобщената по делото справка от НАП
за приети и отхвърлени уведомления на основание чл. 62 ал.2 от КТ сочи, че
трудовия договор с К. е регистриран в системата на НАП на датата на проверката,
но в час следващ нейното осъществяване, което сочи, че е обективно невъзможно
към момента на извършването й, съотв. в момента в
който К. се е намирал в обекта във връзка с осъществяване на трудови функции по
посочения договор, последният да е бил снабден с копие от уведомлението.
Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателя да предостави
на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ
установява забрана за работодателя да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1 от същия член. От
приобщената по АНП справка от НАП се установява, че договорът с А.е сключен на
15.02.2018 г., съотв. е регистриран в системата на
НАП в 12.27 ч. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства е
видно, че проверката извършена от инспекторите на обекта е предхождала
регистрирането на трудовия договор, от което следва логичния извод, че копие от
уведомлението на лицето не е било и е нямало възможност да бъде връчено преди
допускането му до работа.
Съдът оценява като необосновани твърденията на въззивника, че разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ е
неприложима, доколкото към извършването на проверката не е бил подписан трудов
договор с лицето С. А.. Това е така, доколкото от доказателствения
материал по делото безспорно се установява, че между дружеството –жалбоподател
и А. има действащ трудов договор от датата на проверката, който предвижда
лицето да постъпи на работа именно на посочената дата – 15.02.2018 г.
Същевременно в приобщеният по делото констативен протокол същият е заявил, че е
ангажиран с работно време от 09 до 12 ч., в който период е била извършена и
проверката от служителите на ДИТ-в., в
хода на която е установено, че действително лицето е постъпило на работа на
посочената дата. Доколкото е нелогично с
трудовия договор да се създават задължения за минало време, съдът намира, че
същият е бил действащ към момента на постъпване на лицето на работа и в този
смисъл и към момента на извършване на проверката от контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, правилно АНО
е санкционирал „Р.“ООД като е наложил на юридическото лице наказание
„имуществена санкция” на основание чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 63,
ал.2 от КТ.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, доколкото с факта на
допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен
от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат
осигурителните му права, съотв. трудовите такива.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно
конкретните обстоятелства. По
делото са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото
липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/ . С оглед на
изложеното и предвид фактът, че
отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да бъдат
съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно
наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило
целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-010420/05.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- в., с което „Р.“ООД на основание 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет
хиляди лева/, за нарушение на чл. 63 ал.2 от
КТ, като намалява размера на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-в..
След влизане
в сила на
съдебното решение, АНП
да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: