Р
Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр.
Пловдив, 04.02.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав, в публично заседание на пети декември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3486 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Първоначално
производството е образувано по жалба на Х.И.Б..а, в качеството й на ЕТ „Х.-Х.Б.а“, ЕИК *** против Ревизионен акт №
Р-16002415000754-091-001/26.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 884 от 13.11.2015 г. на директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на
НАП относно начислен ДДС в размер на 14 845.74 лв. и лихви 7 413.58лв., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г.- 469 лв. и лихва – 268.79лв.; за 2009 г. в размер - 1 381.50
лв., и лихви – 720.32 лв.; за 2010 г. – 380.88 лв. и
лихва – 141.54 лв.; за 2012 г. – 674.30 лв. и лихва – 143.86 лв.; вноски
за ДОО за 2008 г. в размер на 321.77 лв. и лихви – 331.57 лв.; за 2009 г.- 2 483.62
лв. и лихви – 2 026.59лв.
и за 2012 г. – 181.28 лв. и лихва 42.79 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2008 г. в размер на 87.76 лв. и лихви – 57.79лв., за 2009 г.-
1 103.83лв. и лихви – 602.04 лв.
и за 2012 г. – 81.48 лв. и лихва – 19.23 лв.
В хода на настоящото производство,при обжалване на постановеното Решение № 1599/05.08.2018г. по адм.дело № 3188/2015г. На Административен
съд-Пловдив пред ВАС,Х.И.Б.е починала /вж.удостоверение за наследници изх № 0142/28.12.2016г.,изд.от с.Тъжа,Община
Павел баня ,област Стара Загора
/ и на нейно място като страни по дело на основание чл.227 от ГПК във
вр. Чл.144 от АПК вр.§2 от ДОПК са конституирани нейните наследници -съпруг Д.Д.Б. и син Д.Д.Б..
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, като се претендира неговата отмяна от съда, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила необоснованост и
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят
оспорва част от горната констатация - начислен допълнително ДДС за продажба на
стоки с мотива, че не е получавал
посочените във фактурите стоки, поради което и те не са заприхождавани в счетоводството му. Според
него не са осъществявани доставки от контрагентите на посочените дати във фактурите, т.е. не са налице данни за
укрити приходи.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. В.П. поддържа подадената жалба, като подробни доводи
излага в представената по делото писмена защита. Претендира се и присъждане на
направените разноски по производството.
Ответникът- директор на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,
счита жалбата за неоснователна и претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Пловдив, първи състав, след преценка на становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Ревизионният
акт е обжалван пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си
го е потвърдил и частично изменил. Така постановеният от директор на Д "ОДОП" - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК
за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна по следните съображения.
Ревизионното
производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16002415000754-020-001/09.02.2015
г., издадена от орган по приходите в дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр.
Пловдив. Определеният краен срок за
приключване на ревизионното производство е надлежно продължен със ЗВР № Р -16002415000754-020-02/19.05.2015
г.
В
хода на ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № Р -16002415000754-092-001/03.08.2015
г., срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. №
18489/12.08.2015 г. Въз основа на така съставения ревизионен доклад е издаден
обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р -16002415000754-091-001/26.08.2015
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, с който е начислен ДДС в размер на 14 845.74 лв. и лихви 7 413.58 лв., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г.- 469 лв. и лихва – 268.79лв.; за 2009 г. в размер -
1 381.50 лв., и лихви
– 720.32 лв.; за 2010 г. – 380.88 лв.
и лихва – 141.54 лв.; за 2012 г. – 674.30 лв. и лихва – 143.86 лв.; вноски
за ДОО за 2008 г. в размер на 321.77 лв. и лихви – 331.57 лв.; за 2009 г.-
2 483.62 лв. и лихви –
2 026.59лв. и за 2012 г. – 181.28 лв. и лихва
42.79 лв.; вноски за здравно
осигуряване за 2008 г. в размер на 87.76 лв. и лихви – 57.79лв., за 2009
г.- 1 103.83лв. и лихви – 602.04 лв. и за 2012 г. – 81.48 лв. и
лихва – 19.23 лв.
Така изготвеният РА е обжалван
пред горестоящия административен
орган, който с Решение № 884/13.11.2015 г., е изменил
РА в частта за установения
размер на задълженията за данък
по чл.48 за 2008: от 636.08 лв. на 469.00 лв. с прилажеща лихва от 379.28 лв. на 268.79 лв., както и допълнително установените задължения за ЗОВ на
самоосигуравощотко се лице за довнасяне
за 2008 г., както следва: -
вноски за ДОО от 834.52 лв. на 321.77 лв.; лихви върху
вносик за ДОО от 859.92 лв.
на 331.57 лв.; вноски за здравно
осигуряване от 227.60 лв.
на 87.76 лв. и лихви върху вноски за здравно осигуряване от 149.87 лв. на
57.79 лв., а в останалата
част е потвърдил изцяло РА.
С
оглед делегирането на правомощия за възлагане на ревизии и определяне на
компетентен орган по реда на чл.112 и съответно чл. 119 от ДОПК, по делото е
приложена Заповед № РД-09-518/30.04.2014г.
Настоящото съдебно производство е
повторно във връзка с Решение № 14732 от 04.12.2017 г. по адм.
д. № 10 874/2016 г. по описа на ВАС, VIII О.,
с което е отменено Решение № 1599 от 05.08.2016 г. по адм.
д. № 3188 по описа на Административен съд – Пловдив за 2015 г., и РА е отменен
в частта за начислен ДДС в размер на 14 845.74 лв. и лихви 7 413.58
лв., а делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на съда, с указания:
- да се допусне допълнителна задача към експертизата за определяне
действителния размер на тези приходи на база подписаните фактури, както и
представените доказателства за заплащани консумативи – електроенергия и вода;
да се обсъдят доказателствата за представени парични средства на Х. и Д. Б.и,
както и доказателствата за произход на предоставените средства от И.А.. и Д.Б.,
както и да се изслушат показанията на последно сочените лица.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
По ЗДДФЛ
Ревизията обхваща периоди от 01.01.2008
г. до 31.12.2012 г. Прието е, че Х.И.Б.по
смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ е
данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през отделните
данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията.
Каза се, че за ревизираните периоди доходите на лицето
се формират единствено от дейността на едноличния търговец, като за 2008 г.,
2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са
подавани декларации за облагане с окончателен годишен /патентен/
данък по реда на ЗМДТ и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани по приложение № 7 доходи от дейност търговия на дребно,
подлежаща на облагане с окончателен годишен патентен данък.
Установено е, че ЕТ „Х.- Б.“ не е заприходил в счетоводната
и търговската си документация закупени стоки
по фактури, издадени от основните
му доставчици. Органите по приходите не
са установили осчетоводени брак, липси или излишъци на стоки за ревизираните 2008 г. – 2012 г., поради което са направили извод, че стоките
по неосчетоводените фактури са продадени, като не са отчетени приходи от
продажби от ЕТ „Х.- Б.“. При ревизията е констатирано, че ЕТ „Х.- Б.“ не е заприходил
стоки с отчетна стойност: за 2008 г. –
34 120.99 лв.; за 2009 г. -22 863.89 лв.; за 2010 г.
-
3 186.94 лв.; за 2011 г.
– 10 554.61 лв. и за 2012 г. -27 615.18 лв., които в
последствие са продадени, като предприятието на едноличния търговец не е отчело
приходи от продажби на стоки по
неосчетоводените фактури за покупки на хранителни стоки, напитки и цигари, в
следните размери: за 2008 г. – 36 348.25
лв.; за 2009 г. – 24 274.86 лв.; за 2010 г. – 3 427.85 лв.; за 2011 г. – 11 456.90
лв. и за 2012 г. – 29 542.43 лв.
Ревизията приема, че закупените стоки са реализирани
на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а
получените приходи не са отчетени като
такива, а са укрити. Това по своето естество представлява обстоятелство по
чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, в резултат на което при ревизията се определя данъчна
основа за дейността на физическото лице
в качеството му на едноличен търговец,
след извършен анализ по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.
С РА е
определен облагаем доход от стопанска дейност
като ЕТ, съответно в размер на 4 342.62 лв. за 2008 г.; 3 501.98 лв. за 2009 г.; 3 748.81 лв. за 2010 г. и 6 058.44 лв. за 2012 г., като са взети предвид недекларираните приходи от продажби
на стоки и съответстващите им разходи, както и декларираните от лицето доходи по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ - приложение №7 доходи от дейност
търговия на дребно, подлежаща на облагане с окончателен патентен данък.
Освен гореизложеното, органите по приходите са констатирали, че задълженото
лице е декларирало през ревизираните периоди минимални доходи от стопанска дейност като ЕТ „Х.- Б.“, като в същото време са установени
извършени разходи, надвишаващи декларираните доходи и източници на средства за РЛ. Според получените отговори от външни
институции, през ревизираните години лицето няма открити банкови сметки,
няма сключени застраховки, няма регистрирани задгранични пътувания.
Въз основа на дадено обяснение е
изяснено, че през ревизираните периоди Х.Б..а е омъжена за Д.Д.Б. и от брака
има пълнолетен син - Д.Д.Б.. За
целите на ревизията са
изследвани доходите на съпруга
и направените от него разходи.
За Д.Б. не са установени данни за
упражнявана трудова дейност, свободна професия,
няма регистрация като ЕТ или
участие в юридически лица. При извършената ревизия на съпруга Д.Б. е установен недостиг на парични средства
в брой за периоди 2008 г. и 2009 г.
Констатирано е, че Х. и Д. Б.и са извършили сделки с недвижими имоти и МПС, както следва:
- през
2008 г. Д.Б. е закупил товарен автомобил
Мерцедес 110Д Вито за сумата от 1 000.00
лв., платени в брой, съгласно представена фактура № 2602/17.11.2008 г., издадена от „Джордан“
ЕООД;
-
съгласно нотариален акт № 165/13.07.2009
г. Х.Б..а закупува недвижим имот в гр.Казанлък - апартамент с площ 47.97 кв.м.
за сумата от 23 000.00 лв., изплатена на продавача изцяло в брой преди
подписване на нотариалния акт.
В изготвения
паричен поток на Х.Б..а за разходи са приети по ½ от платените
в брой суми по НА №165/13.07.2009
г. и ф-ра № 2602/17.11.2008 г., издадена
от „Джордан“ ЕООД.
Ревизираното лице не е представило доказателства за направените разходи за живот и издръжка на домакинството, поради което за
целите на ревизията са приети публикуваните от НСИ статистически данни за паричен разход на домакинство за
2008 г. - 7 875.00 лв. и за 2009 г. – 8 019.00лв., които са
поделени между съпрузите Х. и Д. Б.и.
Въз основа на събраните документи и обяснения
ревизиращият екип е приел, че Х.Б..а не е разполагала с декларирани и обложени
доходи/приходи, които да покриват
като размер извършените от нея разходи за 2008 г. и 2009 г. Констатирано е наличие
на предпоставките на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, което води до определяне на данъчната основа за
посочения период по реда на
чл.122 ал.2 от същия кодекс.
На
основание чл.124 ал.1 и чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК на задълженото лице са връчени уведомления, че основата
за облагане с данък върху доходите на физическите
лица ще бъде определена по реда чл.122 ал.2 от ДОПК. От ревизираното лице са представени
попълнени декларации по
чл.124, ал.3 от ДОПК.
На
основание чл.123 ал.1 т.2 от ДОПК превишението на
разходите спрямо доходите се приема като доход с неустановен произход, подлежащ
на облагане. Данъчна основа за този доход, определена след анализ по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, а именно: - т.1.,
т.2., т.4., т.5., т.8., т.9., т.14., т.15. и т.16., е величината на установения недостиг на
парични средства в годишен размер за 2008 г. – 2 330.64 лв. и за 2009 г. –
13 415.93лв., намалена с определените при ревизията ЗОВ.
ІІ. По КСО и ЗЗО
През ревизирания период задълженото лице е
регистрирано като едноличен търговец с фирма „Х.- Б.“. С подадена декларация по
чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица,
ревизираното лице е декларирало начало на дейност като ЕТ и осигуряване за
инвалидност, считано от 01.08.2005 г.
Считано от 01.11.2012 г., е
подадена декларация, че Х.Б..а упражнява дейност и като едноличен собственик на
капитала на „Х.– Х.Б.а“ ЕООД.
Ревизираното лице не е представило доказателства за
произхода на средствата, необходими за покриване на извършените разходи през
2008 г. и 2009 г., поради което органът по приходите е приел, че Х.Б..а е извършвала трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл.124а от ДОПК следва да се установят
задълженията й за ЗОВ в качеството й на самоосигуряващо
се лице и върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл.122 –
124 от ДОПК, във връзка с чл.124 „а” от ДОПК. Върху установения с ревизията нов
размер на осигурителния доход, на основание чл.124а от ДОПК, във връзка с чл.6
ал.8 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, органът по приходите е определил
задължения за ЗОВ и прилежащите лихви, които са предмет на обжалване.
Органът по приходите е определил облагаеми доходи на Х.Б..а за ревизирания период, както следва: от дейност като ЕТ: 4 342.62
лв. за 2008 г.; 3 501.98 лв. за
2009 г.; 3 748.81 лв. за 2010 г.; 4 889.25
лв. за 2011 г.; 6 058.44 лв. за
2012 г.; доход с неустановен произход:
2 330.64 лв. за 2008 г.;
13 415.93 лв. за 2009 г.
В хода на първоначалното съдебно
производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт
е извършена съдебно-графологична и съдебно-счетоводна експертиза.
Експертът графолог е стигнал до следните изводи:
По фактури на „ТМ Трейд“ ЕООД подписът
за „получател“ не е изпълнен от Х.И.Б..а,
но е изпълнен подписът за получател
над „Подпис“ от Х.И.Б..а. По фактури на „Мегагруп
Комерс-97“ ООД подписът за получател след „Подпис“ не е изпълнен от Х.И.Б..а, но е
изпълнен подписът за получател над „Подпис“ от Х.И.Б..а. По фактури на
„Загора 2000“ ООД в мястото за „Получател“ няма
положен подпис. По фактури на „Ник Инвест
Казанлък“ ЕООД подписът за „Получател“ не
е изпълнен от Х.И.Б..а. По фактури на „Деливъри
Стара Загора“ ЕООД липсва подпис за „Получател“, но ръкописно изписаните имена
„Х.Б..а“ , „Х. Иванова“ , „Х.Б.а“ за „Приел:“ в посочените фактури са изпълнени от Х.И.Б..а. Подписът за
получател след „Приел:“ и ръкописно изписаното име „Х.Б..а“ не са изпълнени от Х.И.Б..а. Подписът за
получател след „Подпис:“ Не е изпълнен
от Х.И.Б..а. По фактури издадени от „Табак Груп Деливъри“
АД Стара Загора в мястото за получател след „Подпис:“ няма положен подпис. По фактури на „Табак Трейд Партнър“
ЕООД подписът за получател след „Приел:“ и ръкописно изписаното име „Хр.Б.а“ не са изпълнени от Х.И.Б..а. По фактури
на „Байо Радев-Т“ ЕООД подписът за получател след „Подпис:“ е изпълнен от Х.И.Б..а. По фактури на
„Табак Логистик Груп Пловдив“ ООД подписът за
получател след „Приел:“ и ръкописно изписаното име „Х.Б..а“ , „Х. Иванова“ ,
„Х.Б.а“ са изпълнени от Х.И.Б..а.
Подписът за получател след „Приел:“ и ръкописно изписаното име „Денка Добрев“ не са изпълнени от Х.И.Б..а. Подписът за
получател след „Приел:“ не е изпълнен
от Х.И.Б..а. По фактури на ЕТ „Рачев-НВЦ.Веско Рачев“ при извършената проверка
е установено, че подписите за „Получател:“ не са качествено откопирани и са
негодни за изследване. По фактура на СД
„ИНКО-Желев и сие“ изследваният подпис за получател
след „Приел:“ не е изпълнен от Х.И.Б..а.
При проверката на фактурата е установено, че в мястото за получател след
„Подпис“: няма положен подпис.
Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза дава данни за:
1.
Определено
е началното парично салдо на Х.Б..а и на
Д.Б.
за 2008 г., като е прибавена и сумата от 333 лв. на домакинство или 127 лв. на
самостоятелно лице от „други парични приходи“ по данни на НСИ за 2007 г.
2. Изготвен е паричен поток на Х.Б..а и
на Д.Б. поотделно, както и общо с евентуална компенсация при недостиг за единия
съпруг или излишък за другия, и е установена данъчната основа за облагане на
следващия се данък по ЗДДФЛ, както и следващите се вноски за ЗО и ДОО, за всеки
от тях, за всяка данъчна година през ревизирания период. Изготвен е вариант, в
който паричните приходи на ЕТ от „неотчетените“ продажби се включат в паричния
поток на ФЛ.
3. Вещото лице, извършило нужните
изчисления поотделно за цигарите и за останалите стоки, с оглед даваните
търговски отстъпки от конкретния доставчик и надценките приети от ревизията, е
извършило следното и отговорило на следните въпроси:
а/ Преизчислило
е установените от ревизията задължения по ЗДДС, ведно с лихвите, като е приело,
че реализацията на стоките по процесните фактури е
настъпила през м.декември на годината на доставката им, като е установило и
периодите през които лицето е следвало да бъде задължено по ЗДДС;
б/ Преизчислило
е установените от ревизията задължения по ЗДДС, ведно с лихвите, като е приело,
че дължимия ДДС се следва само върху разликата между цената на придобиване и
цената на реализиране на стоките по процесните
фактури в два варианта-при реализация в месеца на доставката им и при
реализация през м.декември на годината на доставката им;
в/ Изчислило е евентуално дължимите от
жалбоподателя задължения по ЗДДС за ревизираните периоди, като:
-
е взело предвид само подписаните от нея
за „получател“ процесни
фактури, в които и/или в приемо-предавателните протоколи към които, като физически
получател на стоката не е посочено друго лице освен ЕТ „Х.-Х.Б.а“
и/или Х.И.Б..а;
-
е представило във втори вариант при
който евентуалните задължения по
ДДС биха възникнали от 29.12.2008 г.,
а не както е било прието в РД от 15.12.2008 г., това би довело до нуждата от
преизчисляване на обективно дължимите суми по ДДС.
4. Съобразно отговорите по предходните
задачи, са установени окончателните данъчни задължения на ревизираното лице за
ревизирания период, като са дадени във варианти, съобразно горното, включително
във вариант при който, ако съобразно отговора по т.3.а, се окаже, че лицето не
е задължено по ДДС за 2010 г., облагането за 2010 г. да е с патентен данък по
ЗМДТ. Вещото лице при изготвяне на паричния поток на Х.Б..а е представило и
извършените изчисления и във вариант, в който сумите взети от данъчната
администрация по данни на НСИ са заменени със сумите по документите относно
извършените разходи за издръжка на домакинството през съответния период, като
са приспаднати разграничените разходи извършени от съпруга Б..
В изпълнение указанията, дадени от
ВАС, в съдебно заседание на 18.09.2018 г е изслушана и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Счетоводната експертиза, след
запознаване с материалите по делото и е извършила необходимите проверки, е
определила облагаемата основа и данъка по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, на база само на
подписаните фактури, като се е съобразила с приетата в предходното производство
СГЕ и указанията на ВАС, при което е получен следният резултат за дължим данък
па чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за всяка една ревизирана година, както следва:
-
2008 г. – 182.24 лв.;
-
2009 г. – 149.50 лв.;
-
2010 г. – 284.76 лв.;
-
2012 г. – 539.77 лв.
Експертизата е изчислила осигурителните
вноски за 2012 г., тъй като е
установила, че такива се дължат: – ДОО за довнасяне върху
391.91 лв. х 17.8% = 69.76 лв.; ЗО за довнасяне върху 391.91 лв. х 8% = 31.35
лв.
Експертизата е
изчислила действителните приходи на лицето на база подписаните фактури /като в
този вариант за приход се смята продажната стойност на фактурите, намалена с
покупната стойност/, като е определила съответно доходите и разходите за
проверяваните периоди и е изчислила окончателните данъчни задължения, както
следва:
Доход от трудова дейност по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ – 2 065.50 лв.;
Данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ 10% -
206.55 лв.
Експертизата е представила и вариант
на изчисление на действителните приходи на Х.Б..а, като в паричните потоци за
2008 и 2009 г. са включени като приходи по неосчетоводените фактури само
продажните стойности на стоките /без да са намалени с разходите по придобиване
на тези стоки/. Така според експертът, в този вариант на изчисление не е налице
превишение на разходите над приходите на Х.Б..а за
проверяваните две години.
Следва да се посочи също така, че и
в двата варианта на изчисление на данъка по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, вещото лице е
приело в приходната част на паричните потоци и на двата съпрузи, че сумите в
размер на 5 000.00 лв., предоставена от Д.Б., и 23 000.00 лв,. предоставена от И.А.., са действително получени от
жалбоподателя.
Пак в изпълнение ,указанията на ВАС,
в с.з. на 22.03.2018 г. са разпитани като свидетели лицата: Д.Д.Б. и И.И.А..
Тъй като Д.Б. е жалбоподател по
настоящото дело,то същият не би могъл да бъде разпитан като свидетел по
делото,поради забраната за съвместяване на процесуални качества в процеса.Б. би
могъл да даде обяснения по реда на чл.176 от ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК,като
в съдебно заседание заявява,че е син на жалбоподателката,
живее с родителите си, като семейството
се е занимавало със земеделие и животновъдство, 4 години е бил кадрови войник и
е имал мисии зад граница, поради което е разполагал с финансови средства. През
2008 г. е предоставил на баща си сумата от 5 000.00 лв.
От показанията на свид. А. се установява, че е племенник на Х.Б..а, бил е
кадрови войник с мисии зад граница – Афганистан 2007 г., и е разполагал със
средства от тези мисии в порядъка на около 30 000.00 лв., като уточнява,
че средствата, получени при мисии, са съвсем различни от трудовото
възнаграждение. През 2009 г. дал на леля си 23 000.00 лв. в брой за
закупуване на жилище в Казанлък, като твърди, че са подписвали някакви
декларации. Не се преместил в Казанлък, но оставил жилището на леля си с
обещанието, че парите ще бъдат възстановени.
В хода на настоящото съдебно
производство към делото са приобщени CD във
връзка с валидността на електронните подписи на длъжностните лица, издали
съответните актове, както сертификати за електронен подпис на хартиен носител.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Следва да
бъде отбелязано, че с Решение № 14 732/04.12.2017 г. на ВАС, РА е отменен
в частта за допълнително установени задължения за ДДС, с мотива, че
ревизираното лице е достигнало облагаем оборот над 50 000.00 лв. съм
31.12.2012 г. и дължи регистрация и начисляване на ДДС от м.януари 2013 г.,
който период е извън ревизирания. Или иначе казано, през ревизирания период не
се формира облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Същевременно,
не са изпълнени условията на чл.39 ал.1 от ЗДДФЛ, който гласи, че, когато в
рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен
данък по реда на Закона за местните данъци и такси, доходите на физическите
лица, включително едноличните търговци, за текущата данъчна година се облагат
по общия ред на този закон.
Предвид
изложеното по-горе относно достигане на прага за задължителна регистрация по
ЗДДС и предвид факта, че лицето е
декларирало доходи, подлежащи на облагане с окончателен патентен данък, следва
да се посочи, че не се формира данъчна основа от дейността като ЕТ по реда на
чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ, според който, облагаемият доход от стопанска дейност като
едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно
облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на
предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от
търговския регистър.
Т. е. в
случая РА следва да бъде отменен в частта за допълнително установени задължения
за данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите към тях лихви.
При това
положение, съдът намира, че спорни остават задълженията в размер на 992.78 лв.,
определени като данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2009 г., ведно с лихва в размер
на 517.64 лв., които, според органите по приходите произтичат от недостиг на
парични средства при физическото лице в размер на 13 415.93 лв. - ЗОВ
3 488.14 лв. = 9 927.79 лв.
Спорът по
отношение недостига на парични средства произтича от противополжните
становища на двете страни в процеса по отношение на сумите в размер на
5 000.00 лв. и 23 000.00 лв., получени съответно, първата, като
дарение от сина на жалбоподателката – Д.Б., на
съпруга й Д.Б., а втората, като предоставена в заем за закупуване на жилище в
гр. Казанлък от племенника й И.А...
От страна на
ответника се поддържа, че двете лица не са разполагали с посочените суми, за да
бъдат предоставени същите на жалбоподателката и
семейството.
Относно твърденията за получена от съпруга на жалбоподателката сума в размер на 5 000 лв. през м. януари
2008 г., под формата на дарени средства за нуждите на семейството, следва да
се посочи, че по делото са представени доказателствата, събрани в хода на
извършената насрещна проверка на това физическо лице /л.567 и сл./. Съобразно
приложените собственоръчни писмени обяснения от Д.Б., същият потвърждава
предаването на посочената сума на своя баща, които твърди да са спестени
средства през годините от осъществяваната от него трудова дейност, за което
представя и заверени копия от удостоверения относно заеманата от него длъжност
и получаваните от него доходи в органите на МО.
Представени са също така в хода на ревизията от
оспорващия и договор за дарение от 15.01.2008 г., ведно с разписка за
получаване на сумата от 5 000 лв. на същата дата, съобразно които Д.Д.Б. е предоставил безвъзмездно под формата на дарение на баща
си Д.Б. на посочената дата сумата от 5 000 лв. в брой.
В тази връзка съдът кредитира така предоставените
писмени доказателства.
Установява се, че Д.Б. има 4 години трудов стаж като
кадрови воеоннослужащ, съответно получавал е трудово
възнаграждение, работил е извън граница, поради което и няма никаква пречка да
се приеме от състава на съда, че е успял да спести към 2008 г. сума от порядъка
на общо 5 000 лева.
Отделно от това, въпросът за
произходът на тези средства не касае ревизията на Д.Б., а има отношение по
въпроса за данъчното облагане на неговата майка. Релевантният в това
производство факт е предаването на сумите на казаното правно основание, което в
случая съдът приема за доказано от представените писмени доказателства, вкл.
чиято автентичност не е оспорена от приходната администрация, било то в хода на
ревизията, било то в хода на съдебното оспорване.
Действително дарителят и
надареният са син и баща, но това дава отговор на въпроса и защо е обосновано
да се приеме – от чисто житейска гледна точка, че сума в не малък размер е предоставена
под формата на дарение.
Данъчните органи са приели, че липсват доказателства
лицето И.А.. да е предоставил в заем сумата от 23 000.00 лв. на жалбоподателката Х.Б..а и съпругът й – Д.Б., като този си
извод са мотивирали с факта, че лицето, сочено като кадрови военоннослужащ не е разполагало със средства в такъв
размер, за да предостави сумата в заем.
Тези изводи според настоящата инстанция на съда се
оборват от представените в хода на ревизионното производство писмени
доказателства.
Така в хода на извършената насрещна проверка на това
физическо лице същото потвърждава факта на предоставената сума (л.559 и следв., т.2), за което представя: декларация, заверен препис от предварителен договор на
основание чл.19 от ЗЗД от 07.07.2009 г., сключен
между него, от една страна, като купувач, и жалбоподателката
– Х.Б..а и съпругът й – Д.Б., като продавачи, както и посочва, че договорът не е обявен за
окончателен, а сумата все още не е върната. Относно произходът на тези средства
твърди, че са спестени такива от трудовите му доходи от работа в България,
като кадрови военнослужащ, който е изпълнявал и мисии
зад граница, като за конкретната сума сочи, че произхожда от мисия в Афганистан
през 2007 г. и получената за тази мисия сума е в размер около 30 000 лв. В
тази връзка представя служебни бележки за доходите си за 2007, 2008 и 2009 г.,
удостоверение, че през 2007 г. А. е участвал в мисия в Афганистан.
В този смисъл и обосновано е да се приеме, че към 2009
г. лицето е можело да разполага със спестени средства от порядъка на 23 000
лева, които да предостави по казания предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот. Изводите на органите по приходите, че не е доказан произходът
на средствата, всъщност единствено
мотивирали ги да отрекат съществуването на това правоотношение, не се споделят
от състава на съда.
Още повече, че в случая като свидетел по делото бе
разпитан и самият И.А.., който посочва какви са причините да не бъде сключен
този предварителен договор, както и посочва, че тази сума все още не е върната
.
Тези показания се кредитират от състава на съда като
логични, последователни и съответни на събрания доказателствен
материал, като дадени и от трето – незаинтересовано от изхода на правния спор
лице.
Или казано по друг начин, от така коментираните
писмени доказателства /неоспорени от страните в процеса/ и дадените свидетелски
показания може да се направи обоснован извод, че действително на 07.07.2009 г. е сключен предварителен договор на основание
чл.19 от ЗЗД, в качеството му на купувач и Х. и Д. Б.и, в качеството им на продавачи
на недвижим имот в гр. Казанлък, за сумата от 35 000.00 лв., 23 000.00
от която сума, реално е и получена от последните на сочената дата, за което е
съставена и разписка.
Мотивът на данъчните органи да не признаят наличието
на коментирания договор за покупко-продажба е аргументиран с факта, че липсват
налични спестени средства в посочения размер, остава необоснован според този
състав на съда.
Или, и ½ от тази сума следва да участва при
определяне на разполагаемия доход на Х.Б..а за покриване на направените
разходи през 2009 г..
Т.е. съдът намира, че се доказа произходът на процесните средства – че са получени като такива от Х. и Д.
Б.и, в качеството им на продавачи на недвижим имот, предоставени от И.А.., в
качеството му на купувач на процесния имот, и в този смисъл реалната им
наличност за покриване разходите му през 2009 г., поради което и на практика
се опровергават фактическите констатации в РА в тази насока. Каза се, не се
оспорва от А., че договорът не е обявен за окончателен, а и сумата не е върната
все още.
Или иначе казано, що се отнася до
произхода на процесните средства у Х.Б..а, то същият
е установен безспорно – получени са като дарение и „заем“ от посочените по-горе
две лица. Що се отнася до произхода на средствата у Д.Б. и И.А.., ако има
съмнения от страна на приходната администрация, то има ред, за неговото
установяване.
В случая съдът намира, че двете лица са представили
още в хода на ревизионното производство, при това в първата ревизия,
необходимите документи за техните доходи – служебни бележки, удостоверения и
уверения, че са кадрови войници, че първият е работил зад граница в рамките на
бригадата в Карлово, а вторият е участвали в мисии зад граница; имат документи,
удостоверяващи това участие в мисиите. Според приходната администрация,
представените документи за доходи, не са достатъчно основание да се приеме, че Б.
и А. са разполагали със средства в такива размери, че да предоставят сумите на Х.Б..а
и семейството й, което обстоятелство произтича от факта, че няма конкретно
посочени суми за получените доходи от мисиите. Освен това, сумата, предоставена
като дарение на Д.Б. от Д.Б. не е изключително голяма, а в размер на
5 000.00 лв. Отделно от това, ноторно известно
е, че информацията за доходите на кадровите военнослужещи от мисии зад граница не
се предоставя свободно от страна на министерство на отбраната (информацията за
доходите на военнослужещите в мисии, обикновено се предоставя на съда като „секретна
информация“ или „за служебно ползване“).
В този
смисъл са и дадените от двете лица обяснения и свидетелски показания, които
съдът кредитира като коректни и кореспондиращи със събраните по делото
доказателства, и от които става ясно, че Д.Б. е работил зад граница, а И.А.., е
участвал в мисии зад граница, като от мисията си в Афганистан през 2007 г. е
получил доход в размер около 30 000.00 лв.
На следващо място, не се оспорва от страна на органите
по приходите, че действително е закупен апартамент в гр. Казанлък, за покупката
на който А. е предостави 23 000.00 лв. на сем. Б.и. Не се оспорва и
фактът, че тази сума не е върната от наследниците на Х.Б..а – Д.Б. и Д.Б. на И.А..,
както твърди и А. в показанията си пред съда.
На следващо място, съдът намира, че при
изготвяне на паричните потоци на двамата съпрузи, вещото лице правилно е
съобразило и факта, че от тяхна страна са заплащани консумативи за ел.енергия,
вода данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и е извършило необходимите
изчисления, съобразявайки липсата на документи за други за живот, и е преизчислило паричните потоци съобразно тези данни.
На база действително описаните разходи
счетоводната експертиза е премахнала от потребителския паричен разход по данни
на НСИ сумите за: жилища, вода, ел. енергия, гориво за битови нужди и данъци и
е установила за 2009 г. разходи за живот на Х.Б..а в размер на 4 280.69
лв., а за Д.Б. – 3 702.97 лв.
При така изложените аргументи, следва да бъде
извършено преизчисление на паричните потоци на
двамата съпрузи, съобразно заключението на вещото лице С., като в началното
салдо на парични средства на Д.Б. за 2008 г. бъде включена сума в размер на 5 000
лв., а за двамата съпрузи – по 11 500.00 лв. за 2009 г. Така за 2009 г.
недостигът от парични средства възлиза в размер на 2 065.50 лв.
Предвид и резултатите на вещото лице от
извършения анализ на доходите на Х.Б..а от трудова дейност, същото е установило
доход от трудова дейност по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 065.50
лв., при което е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 206.55
лв.
Предвид изложеното съдът намира, че РА
следва да бъде отменен в частта за допълнително установени задължения за данък
по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2008 г.- 469 лв. и лихва – 268.79лв.; за 2009 г. в
размер - 1 381.50 лв., и лихви – 720.32 лв.; за 2010 г. – 380.88 лв. и лихва –
141.54 лв.; за 2012 г. – 674.30 лв. и лихва – 143.86 лв., и изменен в частта за
допълнително установени задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2009 г.
като бъде намален от 992.78 лв. на 206.55 лв., ведно с прилежащите лихви.
Що се отнася до допълнително
установените задължения за вноски за ЗОВ за годишно изравняване за ДОО и ЗО за
2008 и 2009 г., съдът намира, че РА следва да бъде отменен, тъй като е на лице
абсолютно самостоятелно основание за отмяна на РА.
Размерът на задълженията за ДОО и ЗО за
2008 г. и 2009 г. са определени на основание чл.124а от ДОПК – върху установени
по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК укрити доходи.
Разпоредбата на чл.124а от ДОПК, в сила от 15.02. 2011
г., е материалноправна, и доколкото не й е придадено
обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на ЗОВ
по реда на чл.122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила. В този
смисъл и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълк.
д. № 3/2015 г. на Върховен административен съд.
Що се отнася до определените задължения
за ЗОВ за 2011 и 2012 г., безспорно е установено, че допълнително определеният
доход от дейността като ЕТ е под минималния годишен размер на осигурителния
доход по ЗБДОО за 2011 и 2012 г., поради което, следва да бъдат отменени всички
вноски за ЗОВ за годишно изравняване, ведно с прилежащите лихви.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на всяка една страна, съобразно
уважената и отхвърлената част от жалбата.
В представената по делото справка за извършени
разноски, процесуалният представител на жалбоподателя е посочил разноски по
двете административни дела пред Административен съд – Пловдив и за делото пред
ВАС, като е посочил, че ВАС, в Решение № 14732/04.12.2017 г. „…присъжда сумата
от 2 800 лв., като остатъкът от 1 474 лв. е оставил да се произнесе
съда в производството по чл.226 от АПК“. Съдът намира това възражение за
неоснователно, видно от диспозитива на посоченото решение, в което е указано:
„Осъжда Д „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Д.Д.Б. и Д.Д.Б. съдебни разноски в размер на 2 800 лв. за двете инстанции“. Или иначе казано, ВАС се е произнесъл
изцяло за разноските по адм. д. 3188/2015 г. по описа
на Административен съд – Пловдив и по адм. д.
№10784/2016 г. по описа на ВАС, като е посочил, че те са в размер на 2 800
лв. Решението е окончателно.
Предвид
изложеното съдът намира, че на жалбоподателите се дължат разноски само и
единствено в рамките на това производство, съобразно уважената част от жалбата.
В този смисъл съдът констатира, че за Д.Б. и Д.Б., същите се констатираха в
размер на 971.20 (деветстотин седемдесет и един и 0.20) лв., а за ответника –
300.00 (триста лева) лв.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, Първо отделение,I състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16002415000754-091-001/26.08.2015 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 884 от 13.11.2015 г. на
директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения за данък по чл.48
ал.2 от ЗДДФЛ за 2008 г.- в размер на 469 лв. и лихва –
268.79лв.; за 2009 г. в размер - 388.72 лв., ведно с прилежащите лихви; за 2010 г. – 380.88 лв. и
лихва – 141.54 лв.; за 2012 г. – 674.30 лв. и лихва – 143.86 лв.; вноски
за ДОО за 2008 г. в размер на 321.77 лв. и лихви – 331.57 лв.; за 2009 г.-
2 483.62 лв. и лихви –
2 026.59лв. и за 2012 г. – 181.28 лв. и лихва
42.79 лв.; вноски за здравно
осигуряване за 2008 г. в размер на 87.76 лв. и лихви – 57.79лв., за 2009
г.- 1 103.83лв. и лихви – 602.04 лв. и за 2012 г. – 81.48 лв. и
лихва – 19.23 лв.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002415000754-091-001/26.08.2015 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение
№ 884 от 13.11.2015 г. на директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която
са установени задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2009 г. като НАМАЛЯВА от
992.78 лв. на 206.55 лв. и лихви от 517.64 лв. на 107.70 лв.
ОСЪЖДА дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП да заплати на Д.Д.Б. и Д.Д.Б.,
сумата от 971.20 лв., представляваща разноски по делото, съобразно уважената част
от жалбата.
ОСЪЖДА Д.Д.Б.
и Д.Д.Б., да заплатят на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП, сумата от 300.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: