№ 6877
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100503516 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 160/05.01.2023 г. по гр.д. № 63852/2021 г. на СРС, 32 състав,
съдът е признал за установено по предявения от Р. Н. Н. и С. И. Н. срещу „Софийски
имоти” ЕАД евентуален положителен установителен иск, че Р. Н. Н. и С. И. Н. са
собственици на следния недвижим имот:
Поземлен имот с пл. № 1528 от кв. 8 по плана на гр. София, м. Люлин – център,
с площ на имота по нотариален акт от 374 кв. м., при граници: УПИ XXVI-303, имот с
пл. № 1524 и имот с пл. № 1527, който имот представлява ПИ с идентификатор
68134.4360.543 по КККР на гр. София, одобрен със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г.,
последно изменение от 31.01.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от
373 кв. м., при съседи: имот с идентификатор 68134.4360.132, 68134.4360.607,
68134.4360.38, 68134.4360.8, 68134.4360.129, на основание придобивна давност чрез
упражняване на непрекъснато добросъвестно владение в периода 2010 г. – 2015 г. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил „Софийски имоти”
ЕАД да заплати на Р. Н. Н. и С. И. Н. сумата от 3204,13 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
С горецитираното решение СРС е отхвърлил главния положителен
установителен иск, предявен от Р. Н. Н. и С. И. Н. срещу „Софийски имоти” ЕАД за
признаване за установено, че Р. Н. Н. и С. И. Н. са собственици на гореописания
недвижим имот въз основа на правна сделка – договор за замяна, сключен с „В. Б. 2”
ООД, ЕИК ****, обективиран в Нотариален акт № 175, том IV, рег. № 17642, дело №
690/2008 г. на нотариус В.Г., вписана под рег. № 340 на НК, с район на действие –
района на СРС.
1
Срещу частта от решението, с която е отхвърлен главният положителен
установителен иск за собственост, е постъпила въззивна жалба от ищците Р. Н. Н. и С.
И. Н.. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че въззивниците са обвързани
от силата на пресъдено нещо, формирана по гр.д. № 5685/2010 г. на СРС, в което е
било установено, че „В.Б.*” ООД не е собственик на процесния имот. Твърди се, че
въззивниците са придобили процесния имот чрез договор за замяна две години, преди
да бъде образувано гр.д. № 5685/2010 г. на СРС. Във връзка с това се поддържа, че
решението по гр.д. № 5685/2010 г. на СРС е непротивопоставимо на въззивниците.
Сочи се, че и до днес решението по гр.д. № 5685/2010 г. на СРС не е вписано в СВп.
Твърди се, че по делото не е установена идентичност между процесния имот и
отчуждения от С.К.К. през 1986 г. Излагат се подробни съображения, че С.К.К. не е
могъл да придобие имот въз основа на давностно владение, поради което и
отчуждаването е извършено спрямо лице, което не е притежавало право на
собственост. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалвана част, в която е отхвърлен предявеният от Р. Н. Н. и С. И. Н. главен
установителен иск за собственост. Претендират се разноски по делото.
В законоустановия срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по иска –
„Софийски имоти” ЕАД. В отговора се поддържа, че жалбата е недопустима. Твърди
се, че доколкото ищците са получили защита по евентуалния иск за собственост, те
нямат правен интерес от обжалване на отхвърлителната част на първоинстанционното
решение. При условията на евентуалност се поддържа, че жалбата на ищците е
неоснователна. Излагат се подробни съображения, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че спрямо „Софийски имоти” ЕАД не се
установява ищците да са станали собственици на процесния имот въз основа на
договор за замяна, сключен с „В.Б.*” ООД, доколкото „В.Б.*” ООД е придобило от
наследниците на О.Д.П. имот, различен от притежавания от наследодателя преди
колективизацията. Предвид изложеното се моли да се остави без разглеждане жалбата
на ищците, а при условията на евентуалност – да се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната от ищците част.
Срещу частта от решението, с която е уважен евентуалният положителен
установителен иск за собственост, е постъпила въззивна жалба от ответника
„Софийски имоти” ЕАД. В жалбата са релевирани оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че ищците не са доказали
по безспорен начин, че в периода 2010 г. – 2015 г. са осъществявали фактическата
власт върху процесния имот без противопоставяне от страна на „Софийски имоти”
ЕАД. Поддържа се, че по делото не е доказано, че процесният имот е бил ограден
откъм трамвайните линии, а напротив от показанията на свид. П. се установява, че
достъпът до имота никога не е бил препятстван. Поддържа се, че от представените
снимки и комбинирани скици е видно, че имотът не е имал ограда, като такава е била
поставена от ищците с оглед настоящия процес. Твърди се, че и извършеното плащане
на данъците от ищеца Р. Н. Н. също показва, че действието е извършено за целите на
делото. Твърди се, че ищците са упражнявали владението по скрит начин, което не е
позволило на всяко заинтересовано лице да разбере, че ищците държат имота като
свой. Във връзка с това се поддържа, че по делото не е установен субективният
елемент на владението. От друга страна, „Софийски имоти” ЕАД регулярно е
разчиствало имота, извършвало е проверки, заплащало е данъците за имота. Предвид
изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част, с
която е уважен предявеният от Р. Н. Н. и С. И. Н. евентуален установителен иск за
собственост. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата на „Софийски имоти”
2
ЕАД от ищците – Р. Н. Н. и С. И. Н.. В отговора се заявява, че жалбата на „Софийски
имоти” ЕАД е неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е
правилно в обжалваната част. Твърди се, че от нотариалния акт по делото е видно, че
ищците са установили владението си върху имота в деня на сключване на договора за
замяна – 17.09.2008 г. Поддържа се, че от делата, водени с „В.Б.*” ООД се установява,
че по време на тези производства е установено, че нито „Софийски имоти” ЕАД, нито
„В.Б.*” ООД владее процесния имот. Твърди се, че от изслушаните свидетели се
установява, че ищците са владели имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерението да го своят. Твърди се, че „Софийски имоти” ЕАД са
знаели за правата на ищците и с оглед по-рано воденото между страните
административно производство по повод изменение на ПУП. Предвид изложеното се
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частта, в която е уважен
предявеният евентуален иск за собственост.
Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество. В тази връзка
следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на „Софийски имоти” ЕАД за
липса на правен интерес у ищците Р. Н. Н. и С. И. Н. да обжалват отхвърлителната
част на първоинстанционното решение. В случая е отхвърлен главният иск на ищците
за установяване на право на собственост въз основа на договор за замяна. Тоест
ищците несъмнено имат интерес да установят, че този договор е породил вещноправни
последици в деня на сключването му и следователно с нотариалния акт от тази сделка
ищците могат да се легитимират пред всяко трето лице като собственици.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по
делото, установи от фактическа страна следното:
По делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак, съгласно
което на 26.10.1996 г. е сключен граждански брак между Р. Н. Н. и С. И. Н..
По делото е представен Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 175,
том IV, рег. № 17624, дело № 690/2008 г. на нотариус В.Г., вписан в Свп – гр. София с
вх.рег. № 67810, акт № 14, том CLIXIII, дело № 46738. От същия е видно, че по време
на брака си със С. И. Н. ищецът Р. Н. Н. е прехвърлил на 17.09.2008 г. на „В.Б.*” ООД
имот с планоснимачен № 1523 от кв. 8 по плана на гр. София, местност „Люлин –
център”, в замяна на което „В.Б.*” ООД е прехвърлило на Р. Н. Н. процесния поземлен
имот с планоснимачен № 1528 от кв. 8 по плана на гр. София, местност „Люлин –
център”.
В т. 5 от нотариалния акт е удостоверено, че владението върху заменяните
имоти се счита предадено на заменителите в деня на подписване на договора за
замяна.
Представена е приходна квитанция № **********/19.10.2021 г., от която е
видно, че на 19.10.2021 г. ищецът Р. Н. Н. е заплатил местните данъци и такси,
дължими за периода 2011 г. – 2021 г. за имот с планоснимачен № 1528, находящ се в
гр. София, район „Люлин”.
3
Представен е Протокол № 29/28.09.2001 г. на Столичния общински съвет, от т.
4.1 от който е видно, че капиталът на „Софийски имоти” ЕАД се увеличава с
непарична вноска, включваща имотите, описани в Приложение № 2 към протокола.
Под позиция № 21 на Приложение № 2 е посочен терен, съставляващ парцел IV-СГО в
кв. 8, местност „Люлин – център”. По делото са представени устройствен акт на
„Софийски имоти” ЕАД, отразяващ извършеното изменение в капитала на
дружеството, както и Решение № 42/10.12.2001 г. на СГС по фирмено дело №
16757/1995 г., удостоверяващо вписването на измененията в капитала на „Софийски
имоти” ЕАД.
Представен е Акт № 2648 за частна общинска собственост, съставен на
28.12.1996 г. за празно незастроено място. Видно от акта бивш собственик на имота е
С.К.К.. В акта е вписано, че имотът се намира в гр. София, „Люлин”, главен център,
пл. № 300.
Представен е и Акт № 5629 за частна общинска собственост, съставен на
04.04.2002 г. за общинската част от парцел IV. В акта е отразено, че бивш собственик
на имот с пл. № 300 е С.К.К.. Отразено е и че имотът се намира в гр. София, ж.к.
„Люлин – център”, кв. 8.
Представено е Решение № 248/20.05.2021 г. на Столичен общински съвет и
приетия с него актуален устав на „Софийски имоти” ЕАД. От устройствения акт е
видно, че сред апортираните в дружеството имоти, под позиция № 234, е терен,
съставляващ парцел IV-СГО, кв. 8, местност „Люлин – център”.
Представени са документи, от които е видно, че през 1986 г. на С.К.К. са
изплатени в брой 5700 лева за имот с пл. № 300, находящ се в местност „Люлин”,
отчужден с цел изграждане на трамвайна линия съгласно представената по делото
Заповед № РД-40-1982 от 28.08.1986 г.
Представен е Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 196, том XII, дело № 2133/1971 г. От същия е видно, че К. К.Л. е признат за
собственик въз основа на давностно владение върху две ниви-градини. Първата от тях
е с площ от 1000 кв. м., находяща се в землището на Обеля-София, кв. „Средно
предградие”, бивша местност „Голяма Геравица”, при съседи: Н.С.П., С.В., Д.Д.К. и
А.С..
Представен е протокол от 02.10.1975 г. от проведено о.с.з. по гр.д. № 1521/1975
г. на СРС, съгласно който протокол съдът е одобрил постигната спогодба между
ищците К. К.Л. и П.Я.Л., от една страна, и ответника С.К.К., от друга. По силата на
спогодбата С.К.К. е получил в изключителна собственост имот, представляващ дворно
място с планоснимачен № 8 в кв. 38 по плана на ж.к. „Модерно предприятие”, цялото с
площ от 1000 метра, при съседи: Никола /презиме и фамилия – не се четат/, Д.Д.К. и
А.С..
Представен е Акт № 4111 за държавна собственост. Същият е съставен на
18.10.1988 г. за празно незастроено място от 1000 кв. м., отчуждено от С.К.К. за
изграждане на трамвайна линия.
Представено е удостоверение № 4011/2005, от което е видно, че на О.Д.П. могат
да се възстановят 665 кв. м. от имот № 3800033. За останалите 373 кв. м.
собствениците следва да бъдат обезщетени. По-късно по делото е постъпила цялата
административна преписка, касаеща реституирането на имот на наследниците на
О.Д.П..
Представено е Решение № 041 от 02.05.2007 г. на ОСЗ Нови Искър, по силата на
което на наследниците на О.Д.П. е признато правото на собственост върху нива от
1,038 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на с. Обеля,
4
местност „Лозище”, имот № 3800033, при граници: имоти № 3800030, 3800032,
3800034 и 4100006. С посоченото решение на ОСЗ на наследниците на О.Д.П. е
възстановено правото на собственост върху нива от 0,665 дка, четвърта категория,
находяща се в строителните граници на с. Обеля, местност „Лозище”, част от имот №
3800033, при граници: имоти № 3800030, 3800032, 3800034 и 4100006. С решението е
постановено, че се отказва да се възстанови нива от 0,373 дка, четвърта категория,
находяща се в строителните граници на с. Обеля, местност „Лозище”, част от имот №
3800033, тъй като е застроена.
Представен е Нотариален акт за собственост на основание възстановяване по
ЗСПЗЗ № 35, том II, рег. № 5138, дело № 208/2008 г. на нотариус В.Г., вписан в СВп –
гр. София с вх.рег. № 19265, акт № 187, том XLV, дело № 12278/2008 г. От същия е
видно, че Л.Н.Д., О.П.Д. и Л.П.Д. като наследници на О.Д.П. са признати от нотариуса
на 26.03.2008 г. за собственици на поземлен имот с пл. № 1522, находящ се в гр.
София, местност „Люлин – център”, кв. 8 по регулационния план на местността.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том
II, рег. № 5792, дело № 245/2008 г. на нотариус В.Г., вписан в СВп с вх.рег. № 21693,
акт № 170, том LI, дело № 14286. От същия е видно, че на 03.04.2008 г. Л.Н.Д., О.П.Д.
и Л.П.Д. са продали на „В.Б.*” ООД поземлен имот с пл. № 1522 в кв. 8 по
регулационния план на гр. София, местност „Люлин – център”.
Представено е Решение № 2924/14.06.2011 г. по адм.д. № 5783/2010 г. на АССГ,
с което е отменена Заповед № РД-09-50/11.03.2004 г. на главния архитект на София, с
която е одобрено ИПРЗ на УПИ IV-СГО, кв. 8 по плана на местност „Люлин –
център”. Решението е потвърдено с Решение № 820/17.01.2012 г. по адм.д. №
9798/2011 г. на ВАС.
Представено е Решение от 04.11.2014 г. по в.гр.д. № 13931/2013 г. на СГС, II Б
състав, с което е признато за установено по отношение на „В.Б.*” ООД, че „Софийски
имоти” ЕАД е собственик на реална (общинската) част от УПИ IV-СГО, кв. 8, с площ
от 528 кв. м., местност „Люлин – център”, върху който съгласно действащия
кадастрален палн са разположени имот пл. № 1527 и имот с пл. № 1528. Със същото
решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлено искането
на „Софийски имоти” ЕАД за предаване от „В.Б.*” ООД на владението върху имота.
Решението на СГС е влязло в сила на 01.06.2015 г., след като ВКС е отказал да допусне
касационно обжалване.
Представена е Декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ от 31.02.2002 г., подадена от
„Софийски имоти” ЕАД за поземлен имот, находящ се в гр. София, местност „Люлин
– център”, кв. 8, парцел IV, придобит чрез апорт.
Представена е Декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ от 28.06.2010 г., подадена от
„Софийски имоти” ЕАД за поземлен имот, находящ се в гр. София, местност „Люлин
– център”, кв. 8, УПИIV-СГО, придобит чрез апорт.
Представено е писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи”, от
което е видно, че за декларирания от „Софийски имоти” ЕАД имот няма незаплатени
задължения към 17.02.2022 г.
В хода на първоинстанционното производство е разпитана свид. Н.М., съседка
на процесния имот. Същата твърди, че процесният имот е около 300-400 кв. м. и от
около две години (бел. – към датата на разпита) е ограден с метални решетки, като
преди това е имало по-лека ограда, от мрежа. Свидетелката не си спомня кой е слагал
мрежата, но знае, че сегашната ограда е направена от ищеца Р. Н.. Свидетелката
твърди, че познава ищците Р. и С. Н.и от 2010 г., когато заедно са изградили ограда
между процесния имот и имота на свидетелката (имот № 607). Твърди, че в процесния
5
имот ищецът Р. Н. си паркира колите. Твърди, че двамата ищци се грижат за
процесния имот, направили са си алея, а ищцата С. Н. сади цветя в него. Твърди, че от
2010 г. не е виждала други хора в имота. В хода на разпита си свидетелката на
предоставена от съда скица е посочила, че имотът на ищците е под № 543.
Свидетелката сочи, че до двора е къщата на ищците Н.и, които влизат в къщата през
двора. Свидетелката сочи също, че ищците имат три кучета, които се разхождат
свободно до къщата им. Свидетелката твърди, че има ежедневни наблюдения върху
процесния имот от 2010 г. насам, както и че сега е разбрала, че има спор за процесния
имот, доколкото винаги е смятала, че имотът е собственост на Р. Н..
В хода на първоинстанционното производство е разпитан свид. Б.М., съпруг на
свид. Н.М. и съсед на процесния имот. Твърди, че процесният имот е под № 543 на
предоставената от съда скица. Твърди, че познава Р. Н. със сигурност от 2010 г., когато
свидетелят се е нанесъл да живее там. Преди това е познавал бащата на Р. Н.. Сочи, че
оградата между процесния имот и имота, на който е собственик, е правена 2010 г. –
2011 г. съвместно с ищеца Р. Н.. Твърди, че ищците стопанисват процесния имот, като
го косят, паркират си колите, съхраняват въглища и пелети. Спомня си, че преди е
имало „мижава ограда”, но от около две години имотът има „стабилна ограда”.
Твърди, че наблюденията върху имота са ежедневни през лятото, а през зимата –
ежеседмични. Твърди, че в процесния имот е виждал да се паркират коли на гости на
ищците Н.и, като обикновено там са паркирани 3-4 коли на самите ищци. Свидетелят
твърди, че се изненадал, когато разбрал за процесния спор, защото мислел, че от 2010
г. имотът се владее от Р. Н.. Спомня си, че със старата ограда е било оградено цялото
дворно място, но не с едно и също ниво. Твърди, че отпред също е било оградено, но
не си спомня как са влизали колите, не си спомня и първата ограда.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан свид. Л. П., служител
на „Софийски имоти” ЕАД. Същият е посочил на предоставената от съда скица, че
процесният имот е под № 543. Твърди, че имотът е собственост на дружеството, в
което работи, но не знае откога. Твърди, че ежегодно се правят проверки и огледи на
всички имоти на дружеството. Твърди, че имотът не е имал ограда, когато е правил
проверки. Последно е участвал в проверка на място през 2019 г. Не помни през 2013 г.
да е правена проверка, но мисли, че е имало и че трябва да е съставен протокол за
това. Признава, че понякога, когато е бил в имота, е имало паркирани коли там. Не си
спомня кога за първи път е бил на проверка в имота, твърди, че е било между 2013 г. –
2019 г. Твърди, че за да е имало коли, имотът не е бил запустял, но не би казал, че
имотът е изглеждал поддържан. Спомня си, че при огледите е влизал в имота
централно, като не помни да е минавал през бариера.
По делото е постъпило писмо от Столична община, дирекция „Общински
приходи”, от което се установява, че ищецът Р. Н. Н. е декларирал процесния имот за
първи път на 19.10.2021 г. В декларацията като съсобственик е посочена ищцата С. И.
Н.. На датата 19.10.2021 г. ищецът Р. Н. Н. е заплатил дължимите се данъци за периода
2011 г. – 2021 г. за имота. Видно от писмото ищцата С. И. Н. не е плащала дължимия
данък за периода 2011 г. – 2021 г.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебнотехническа
експертиза. От последната се установява, че имотът, за който наследниците на О.П.Д.
са признати за собственици с Нотариален акт за собственост на основание
възстановяване по ЗСПЗЗ № 35, том II, рег. № 5138, дело № 208/2008 г. на нотариус
В.Г. е частично идентичен с включения в капитала на „Софийски имоти” ЕАД имот.
Посочва се, че имот с пл. № 3800033 е идентичен с имота, включен в капитала на
„Софийски имоти” ЕАД. Посочва се и че имот с пл. № 1528 от кв. 8 по плана на
местност „Люлин – център” е частично идентичен с имот с идентификатор
6
68134.4360.543 и нивата, възстановена на наследниците на О.Д.П.. Вещото лице е
отговорило, че собствеността на наследодателя О.Д.П. се доказва чрез т. 12 от
приложения по делото опис-декларация.
С допълнителна съдебнотехническа експертиза е уточнено, че възстановеният
на наследниците на О.Д.П. и включеният в капитала на „Софийски имоти” ЕАД имот
се застъпват за площта от 374 кв. м. Видно от приложена по делото скица № 15-
575527-31.05.2021 г. площта на процесния поземлен имот с идентификатор
68134.4360.543 е 373 кв. м., а номерът му по стар план е 1528, квартал 8.
В хода на въззивното производство е разпитан свид. В.В., управител на „В.Б.*”
ООД. Същият твърди, че му е известен процесният имот от 2008 г. Спомня си, че през
същата година са извършили замяна с ищеца Р. Н., който е оградил придобитата част с
телена ограда. Твърди, че в притежаваното от дружеството съседно място е имало
бариера, през която ищецът Р. Н. е преминавал. Спомня си, че ищецът ползва
процесния имот от 2008 г., като го поддържа в приличен вид, коси го, държи там
кучетата си. Спомня си, че преди пет-шест години е направена по-масивната ограда на
имота. От 2019 г. има по-чести наблюдения върху имота, тъй като дружеството е
започнало наблизо строеж. Преди това, между 2008 г. – 2019 г. е виждал имота по-
рядко, около един път в месеца, но през 2013 г. свидетелят си оставил в имота за
съхранение колата за около шест месеца. Твърди, че е виждал ищеца Р. Н. в процесния
имот да коси, да се занимава с кучета, да си държи колите, което прави и до ден
днешен (бел. – към датата на разпита). Твърди, че в процесния имот е могло да се мине
само през бариерата в имота на дружеството, като достъп дружеството е предоставило
само на ищеца Р. Н. още през 2008 г., когато му дали ключ за бариерата. Според
свидетеля не е могло да се мине в имота от друго място. Пред съда свидетелят е
обяснил, че преди имот № 8 и имот № 543 са били един парцел, но дружеството ги е
разделило. При замяната ищецът Р. Н. е дал на дружеството имот № 129, а е получил
имот № 543. Вратата на ищеца Р. Н. се намира между имот № 8 и имот № 543, като
бариерата на дружеството се намира между имот № 8 и имот № 60. Твърди, че имот №
8 е ограден и откъм трамвайната линия. Свидетелят твърди, че процесният имот е бил
ограден откъм имот № 8, имот № 607 и трамвайната линия, но не си спомня дали е
имало ограда към имот № 132, в който е къщата на ищеца Р. Н..
В хода на въззивното производство е разпитан свид. А.Д., управител на
дружеството „В.Б.*” ООД. Твърди, че след замяната дружеството е поставило бариера,
а ищецът Р. Н. си е поставил телена ограда на процесния имот. Оградата е била от
всички страни на имота. В процесния имот ищецът Р. Н. е извеждал кучетата си, като
свид. Д. твърди, че живее в сграда с директен изглед към процесния имот. Свидетелят
си спомня, че преди пет-шест години ищецът е заменил старата ограда с нова с
фундамент. Твърди, че процесният имот винаги е бил ограден. Спомня си, че
дружеството е позволило на ищеца да преминава през имота на дружеството, защото
към процесния имот няма достъп от друго място. Твърди, че между имота на
дружеството и процесния имот е имало подвижна врата, за да премине кола. Твърди и
че откъм страната на блока, в който живее, е предоставен достъп на ищеца с ключ.
Твърди, че има наблюдения върху процесния имот от 2008 г. Посочва, че бариерата на
дружеството е била поставена между имот № 60 и имот № 8. Твърди, че единственият
достъп до процесния имот е през имота на дружеството.
В хода на въззивното производство е разпитан и свид. А.П., служител в
„Софийски имоти” ЕАД от 2005 г. От 2009 г. до есента на 2018 г. е участвал в
периодични обходи на имотите на дружеството, във връзка с което е посещавал
процесния имот. Твърди, че когато е посещавал имота, същият никога не е бил ограден
откъм трамвайната линия. Съседните имоти са имали огради. До процесния имот се
7
стигало по черен път, като може би на имота преди процесния е имало бариера, между
имот № 8 и имот № 60, но тази бариера е била вдигната. Твърди, че не се е случвало
при огледите да не може да посети имота поради някакво препятствие. Не му е
направило впечатление имотът да се поддържа – в едната част е имало коли, а другата
част е била обрасла с треви. Годишно свидетелят е посещавал имота два пъти при
инвентаризация. Спомня си, че в процесния имот е имало паркирани коли, не всеки
път, но почти винаги е имало в частта от имота, която е като улица. Сочи, че през
трамвайната линия не могат да преминат коли. Сигурен е, че при огледите е бил в
процесния имот. Когато е посещавал имота, не е имало бариера на трамвайната линия.
Знае само за една бариера.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с главен положителен установителен иск за
установяване на правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот
въз основа на сключен през 2008 г. договор за замяна, както и с евентуален
установителен иск за установяване на правото на собственост на ищците върху
процесния недвижим имот въз основа на давностно владение. За уважаване на
положителен установителен иск за собственост ищецът следва да установи пълно и
главно придобивното основание, на което се позовава.
По главния иск за установяване на правото на собственост въз основа на
сключен договор за замяна:
На първо място следва да се посочи, че СРС неправилно е приел, че решението,
постановено по предходно воденото дело между „Софийски имоти” ЕАД и „В.Б.*”
ООД има обвързваща сила на пресъдено нещо спрямо страните по настоящия спор.
Действително в чл. 298, ал. 2 ГПК е предвидено, че освен страните по делото
пределите на формираната сила на пресъдено нещо се проявяват, както по отношение
на наследниците, така и по отношение на частните правоприемници на страните.
Трайно обаче в практиката на ВКС е разяснено, че формираната сила на пресъдено
нещо може да обвърже само частни правоприемници, които са придобили спорното
право в хода на процеса. Ако частният правоприемник е придобил правото още преди
образуване на делото срещу праводателя, то постановеното решение е
непротивопоставимо на правоприемника. Този извод следва от съвместното тълкуване
на чл. 298 и чл. 226 ГПК. В разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК е предвидено изрично,
че лицата, придобили права в хода на процеса, ще бъдат обвързани от постановеното
решение във всички случаи (т.е. независимо дали са встъпили в процеса или не).
Подобна уредба за частните правоприемници, придобили преди иницииране на
процеса срещу праводателя, няма, поради което тези лица няма как да бъдат
обвързани от решение по процес, в който не са участвали. В изложения смисъл са
изводите на върховните съдии, обективирани в Решение № 131/25.07.2019 г. по гр.д. №
3102/2018 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 60/14.07.2020 г. по гр.д. № 2565/2019 г. на I
Г.О. на ВКС, Решение № 50158/12.12.2022 г. по т.д. № 1133/2021 г. на I Т.О. на ВКС,
Решение № 60081/26.07.2021 г. по т.д. № 95/2020 г. на I Т.О. на ВКС.
По-нататък следва да се посочи, че ищците се легитимират с нотариален акт за
договор за замяна, а ответникът претендира, че е собственик на процесния недвижим
имот въз основа на апорт на имот, общинска частна собственост. И в двата случая се
касае за деривативни придобивни основания – т.е. страната е придобила правото на
собственост, ако нейният праводател е бил собственик, тъй като основен принцип на
правото е, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той
притежава.
8
В Решение № 60114/22.12.2021 г. по гр.д. № 197/2021 г. на II Г.О. на ВКС е
посочено, че „когато едната страна по иск за собственост се легитимира с
нотариален акт, визиращ вещни права, установени с констативен нотариален акт по
чл. 587 ГПК , а другата - с акт за държавна или общинска собственост, който се
ползва с материална доказателствена сила, в тежест на всяка от страните е да
докаже своето придобивно основание на право на собственост”. Конститутивният
нотариален акт, обективищ извършената сделка с недвижим имот, също има
легитимиращо действие – така „Българско гражданско процесуално право”, Десето
преработено и допълнено издание, Живко Сталев, Анелия Мингова, Валентина
Попова, Огнян Стамболиев, Ружа И., изд. „Сиела Норма” АД, гр. София, 2020 г., стр.
1386. Следователно всяка от страните следва да докаже придобивното си основание и
в случая, когато едната страна се легитимира с конститутитивен нотариален акт за
сделка върху недвижим имот, а другата – с апорт на частна общинска собственост.
Установява се в хода на процеса, че ищците и праводателят им „В.Б.*” ООД са
сключили възмездни сделки, за да придобият процесния имот. Спорно обаче е дали
тези сделки за породили изобщо вещноправните си последици. За да се установи
последното, то трябва да се установи, че наследниците на О.Д.П., от които е
придобило имота „В.Б.*” ООД, са били собственици. А това от своя страна предполага
да се установи, че наследодателят О.Д.П. е бил собственик на имота, който е бил
реституиран на наследниците му.
В техническата експертиза се поддържа от вещото лице, че собствеността на
О.Д.П. се доказвала от опис-декларация, в която в т. 12 е посочена нива от 5 дка. В
отговора на въззивната жалба на „Софийски имоти” ЕАД се сочи, че от
доказателствата обаче се установява, че притежаваният от О.Д.П. имот преди
колективизацията не е идентичен с възстановения на наследниците му.
В приобщената по делото административна преписка за реституционно
производство се съдържа заявление, с което наследниците на О.Д.П. са заявили
желание да се възстанови, наред с другото, собствеността върху: т. 10 – нива от 5000
кв.м. в местност „Лозище”, т. 11 – нива от 2570 кв.м. без посочена местност, т. 12 –
нива от 1400 кв. м. в местност „Лозище”.
От друга страна, с Решение № 041 от 02.05.2007 г. на ОСЗ Нови Искър се
признава правото на собственост на наследниците на О.Д.П. в съществуващи стари
реални граници върху нива от общо 1,038 дка, четвърта категория, местност
„Лозище”, която нива е заявена под пореден № 11 в заявлението за възстановяване и е
установена с опис-декларация 275. Със същото решение са възстановени в
съществуващи стари реални граници само 0,665 дка от нивата.
В мотивите на Тълкувателно решение от 07.11.2012 г. по тълк.д. № 9/2012 г. е
прието, че решенията за възстановяване на собствеността „представляват
индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно
производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е
налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не
участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за
собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за
възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си
това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково
производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Освен това – ако трето лице счита, че правото
му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ,
то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение
срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение. Тази
възможност бе утвърдена в практиката на ВКС при действието на ГПК от 1952 г.
9
/отм./., а сега произтича пряко от чл. 17, ал. 2 ГПК”.
В мотивите на Тълкувателно решение от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на
ОСГК на ВКС е разяснено кои са страните в реституционното производство. Посочено
е, че „Съгласно чл. 27, ал. 1 АПК страни в производството по издаване на
индивидуален административен акт са заявителят и привлечените и встъпили
заинтересовани лица. Общинската служба по земеделие не е страна в
административното производството, а орган, пред който то се развива”. Предвид
това се налага изводът, че съдът може на основание чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК да
извърши косвена проверка за това дали законосъобразно е възстановено правото на
собственост на наследниците на О.Д.П., след като насрещната страна „Софийски
имоти” ЕАД не е участвала в производството по реституция, а още с отговора на
исковата молба е възразила, че имотът не е реституиран законосъобразно /л. 36 от
делото на СРС/.
От т. 12 от опис-декларация № 275 от 1948 г. е видно, че наследодателят О.Д.П.
е притежавал нива от 5 декара, трета категория, находяща се в местност „Лозище”. Не
може да се приеме, че тази нива е идентична с възстановената на наследниците на
О.Д.П.. В Решение № 041 от 02.05.2007 г. на ОСЗ се сочи, че се възстановява имотът
под № 11 от заявление на наследниците на О.Д.П.. Нивата от 5000 кв. м. обаче е била
посочена под № 10 в заявлението за възстановяване, а не под № 11. От друга страна,
никоя от страните по делото не твърди, че всъщност нивата от 5000 кв. м. е именно
тази, която е била възстановена на наследниците на И.Д.П..
Следва да се посочи, че по делото има представен и втори лист на опис-
декларация, в началото на която е посочено името О.Д.П.. На този втори лист е
вписана още една нива в местност „Лозище” от 1.4 дка. Листът не носи обаче нито
дата, нито подпис на внасящия собственик в ТКЗС, нито подпис на председателя на
народния съвет. Освен това нивата от 1.4 дка в местност „Лозище” не е
индивидуализирана по никакъв начин – в декларацията няма посочена нито една
граница на имота. При липсата на каквито и да е индивидуализиращи белези по делото
не може да се приеме, че и тази нива от 1,4 дка е идентична с възстановената на
наследниците на О.Д.П.. В допълнение към това следва да се посочи, че нивата от 1,4
дка, описана от този втори лист на опис-декларация, съвпада със заявената за
възстановяване нива по позиция № 12 от заявлението.
При липса на други доказателства следва да се приеме, че не е установено в
хода на производството, че възстановеният на наследниците на О.Д.П. имот е
идентичен с някой от внесените в ТКЗС имоти от наследодателя. Следователно
решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността на наследниците на О.Д.П. е
незаконосъобразно и същото не следва да бъде ценено в настоящото производство.
При това положение се налага изводът, че се изключва легитимиращото действие на
констативния нотариален акт, издаден в полза на наследниците на О.Д.П. на
26.03.2008 г. Налага се изводът и че не е доказано наследниците на О.Д.П. да са
прехвърлили на праводателя „В.Б.*” ООД правото на собственост върху процесния
имот. Поради това не се доказва и че „В.Б.*” ООД на свой ред е прехвърлило на
ищците Р. Н. Н. и С. И. Н. правото на собственост чрез сключения договор за замяна.
Предвид изложеното главният иск за установяване на правото на собственост на
ищците е неоснователен. До същия извод е достигнал и СРС, макар и по различни
мотиви. Затова първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
отхвърлителната част.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че придобивното основание на
„Софийски имоти” ЕАД не подлежи на изследване от съда, доколкото правото на
собственост на ответника не е предмет на настоящия процес.
10
По евентуалния иск за установяване на правото на собственост въз основа на
давностно владение:
Доколкото главният установителен иск за собственост е неоснователен, то съдът
следва да разгледа евентуалния такъв.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Според чл. 79, ал. 1 ЗС
недвижимият имот може да се придобие с непрекъснато десетгодишно владение. Но
ако владелецът е добросъвестен, за придобиване на правото на собственост е
необходимо да се упражнява фактическата власт с намерение за своене в продължение
на пет години – чл. 79, ал. 2 ЗС.
В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС е посочено, че владението е добросъвестно,
когато лицето владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без
да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
била опорочена. Тоест по смисъла на закона добросъвестността трябва да се разбира
като незнание на определени правнорелевантни факти (че праводателят не е
собственик или че сделката не е сключена в изискваната от закона форма), които
факти, ако бяха известни на владелеца, същият не би бил третиран толкова
благоприятно от закона.
В Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС е
разтълкувано, че „правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС
могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни
сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни
актове с вещноправни последици”. В случая е налице валидно сключен в нотариална
форма договор за замяна, така че е налице първият елемент – правно основание, което
поначало е годно да прехвърли вещните права. Съществува обаче пречка за настъпване
на вещно-прехвърлителния резултат. Както вече се установи по-горе, тази пречка се
състои в това, че праводателят „В.Б.*” ООД не е бил собственик на имота към
17.09.2008 г., поради което не е могъл да прехвърли вещни права на ищците Р. Н. Н. и
С. И. Н..
Според чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС за добросъвестното владение е достатъчно
добросъвестността (незнанието) да е съществувала при възникване на правното
основание. Тоест според закона последващото научаване на порока (че е придобито от
несобственик или че не е спазена изискваната от закона форма) не елиминира
добросъвестното владение и не го превръща в обикновено (недобросъвестно)
владение.
В чл. 70, ал. 2 ЗС е установена оборима презумпция, според която
добросъвестността се предполага до доказване на противното. Поради това страната,
която твърди, че приобретателят е знаел, че придобива от несобственик или че не е
спазена изискваната от закона форма, следва да докаже това знание при условията на
пълно обратно доказване. В хода на процеса не се установява от страна на ответника
по иска „Софийски имоти” ЕАД, че ищците са знаели към датата на сключване на
договора за замяна, че „В.Б.*” ООД не притежава вещни права върху процесния
недвижим имот. Представените по делото решения от административни производства
от 2011 г., в които страните по настоящото дело са участвали, са абсолютно
ирелевантни за добросъвестността в деня на сключване на договора за замяна.
Дотук се установява, че са налице специфичните елементи на добросъвестното
владение. Съдът обаче следва да установи налице ли са и родовите елементи на
владението, а именно – установена ли е от ищците явна, непрекъсната, спокойна,
постоянна, несъмнена фактическа власт (обективният елемент на владението, т. нар.
11
corpus) и то с намерението вещта да се свои като своя (субективният елемент на
владението, т. нар. animus).
В чл. 69 ЗС е закрепена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като
своя, освен ако се докаже противното. Тоест до провеждане на пълно обратно
доказване от насрещната страна се счита, че владелецът осъществява фактическата
власт с намерението да свои вещта.
От представения по делото договор за замяна е видно, че от 17.09.2008 г.
ищците са установили фактическа власт върху процесния недвижим имот. Разпитаните
пред въззивния съд свидетели В. и Д. са заявили, че още в този момент ищецът Р. Н.
Н. е оградил процесния имот с телена, ажурна ограда. С това действие е
демонстрирано установяването на владението върху процесния имот от ищците.
Разпитаните в хода на първата инстанция свидетели – семейство М., също си
спомнят, че и когато са се запознали със сем. Н.и процесният имот е бил ограден с по-
лека ограда, а впоследствие, около 2020 г., е поставена по-стабилна такава. Свид. М.
изрично е подчертал, че предишната ограда е била около цялото място, но не е била с
еднакво ниво. Тоест тези показания съответстват на показанията на свид. В. и Д..
От показанията на свидетелите М. се установява, че свид. М. и ищецът Р. Н. Н.
заедно са поставили около 2010 г. - 2011 г. по-стабилна ограда между процесния имот
и имота на свид. М. (№ 607), като тази ограда е там и до днес. Това действие също
също следва да се тълкува в смисъл, че ищецът Р. Н. Н. е участвал в поставянето на
съвместната ограда именно защото от сем. М. е възприето, че ищецът е осъществявал
фактическата власт върху процесния имот.
Следва да се посочи, че при разпита си и свид. П. е посочил, че е виждал огради
от всички страни на имота, с изключение откъм трамвайната линия. Макар свидетелят
да твърди, че оградите са били на съседните имоти, това твърдение не може да се
кредитира. Управителите на „В.Б.*” ООД (собственик на имот № 8) сочат, че не
дружеството, а ищецът е поставил ограда откъм имот № 8. Собствениците на имот №
607 – сем. М., признават, че оградата от 2010 г. - 2011 г. е поставяна съвместно с
ищците. Тоест следва да се приеме, че ищецът Р. Н. е предприел действия да отдели
процесния имот от съседните му такива. Наличието или липсата на ограда по
границата на имота с трамвайната линия не е от значение, след като ясно е възприето
от третите лица, че фактическата власт върху имота се осъществява само от ищците.
Както семейство М., така и управителите на „В.Б.*” ООД сочат, че са виждали
единствено ищците и техни гости да паркират колите си в процесния имот. Твърдят, че
са виждали ищците да косят, да садят цветя, да пускат кучетата си там, да държат
пелети и въглища. Посочените свидетели твърдят, че не са виждали трети лица,
различни от ищците и детето им, да влизат в имота. Тези показания могат да се
кредитират като достоверни предвид трайното наблюдение, което свидетелите имат
върху имота. Свидетелите М. живеят в съседство, като свид. М. изрично е уточнил, че
през лятото наблюдава имота ежедневно, а през зимата по-рядко, но все пак твърди, че
и през зимата наблюдението му може да се определи като ежеседмично. Свид. Д. е
заявил, че има ежедневен поглед над имота, тъй като също е съсед и живее в блок с
изглед към процесния имот. Свид. В. сочи, че до 2019 г. наблюдението му над имота е
било ежемесечно, а след започване на строеж в имот на „В.Б.*” ООД има още по-
чести наблюдения.
От друга страна, и свид. П. и свид. П. твърдят, че са ходили до имота само по
време на извършване на годишни инвентаризационни проверки. Свид. П. е обяснил
пред съда, че такива проверки се правят само два пъти в годината. Последното е
крайно недостатъчно, за да може свидетелите на „Софийски имоти” ЕАД да имат
трайни и достоверни наблюдения за това ползва ли се непрекъснато процесният имот
12
от ищците или не. Поради това съдът приема, че показанията на свид. П. и П. не
опровергават заявеното от останалите четирима свидетели. Всъщност независимо от
откъслечния характер на посещенията си и двамата свидетели на „Софийски имоти”
ЕАД признават, че в процесния имот почти винаги е имало коли, което кореспондира с
показанията на другите свиделите, разпитани по делото.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че е доказано, че
установеното от ищците владението е спокойно (установено без насилие), явно и
несъмнено (третите лица са възприемали чрез действията на семейство Н.и, че те
стопанисват имота), непрекъснато и трайно.
Във връзка с горното трябва да се посочи, че предявеният ревандикационен иск
от „Софийски имоти” ЕАД срещу „В.Б.*” ООД може да се разглежда като признание
на обстоятелството, че към датата на завеждане на исковата молба през 2010 г. и в хода
на процеса дружеството „Софийски имоти” ЕАД не е осъществявало фактическата
власт върху имота. А отделно от това следва да се има предвид, че производство
срещу „В.Б.*“ ООД не е довело до прекъсване на владението на ищците сем. Н.и, тъй
като последните не са били страна по делото.
Необходимо е изрично да се подчертае, че установеното владение на ищците не
е било прекъснато и чрез административното производство, на което се позовава
„Софийски имоти” ЕАД. С постановеното от АССГ решение единствено се формира
сила на пресъдено нещо по отношение на това, че издаденият от главния архитект акт
е незаконосъобразен. „Софийски имоти” ЕАД обаче и в този момент не е предприело
никакви действия, за да установи по обвързващ ищците начин, че именно дружеството
е собственик на процесния имот.
Следва да се отбележи също така, че от свидетелските показания се установя, че
около 2020 г. от ищците е поставена масивна ограда на процесния имот. След като
„Софийски имоти” ЕАД извършва по два пъти в годината проверки на имота, то
дружеството несъмнено следва да е възприело чрез служителите си изграждането на
оградата. Въпреки това дружеството, както и след възприемане на съхраняваните
автомобили в процесния имот, не е предприело никакви действия срещу лицата,
осъществяващи тези действия.
Поради всичко изложено дотук въззивният съд приема, че ищците са
установили трайна фактическа власт, която не се установява да е била прекъсната от
„Софийски имоти” ЕАД. Поради това правилен е крайният извод на СРС, че
евентуалният иск за собственост следва да бъде уважен. Следователно
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която съдът е
уважил евентуалният положителен установителен иск за собственост.
Само за пълнота на изложението следва да се има предвид, че дали ищците са се
вписали като собственици на имота в кадастралния регистър и дали са го декларирали
по реда на чл. 17 ЗМДТ е ирелевантно, след като те трайно са извършвали фактически
действия, с които са манифестирали пред третите лица, че именно те ползват като свой
процесния имот. От друга страна, ответникът „Софийски имоти” ЕАД не доказва да е
извършвал каквито и да е действия, с които да е демонстрирал на третите лица, че той
упражнява владението върху процесния имот.
По разноските:
В Определение № 1623/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 4767/2022 г. на III Г.О. на ВКС
е посочено следното: „Според константната съдебна практика, намерила израз в
определение № 28 от 26.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4596/2019 г., IV г. о.;
Определение № 45 от 10.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2779/2020 г., IV г. о.,
Определение № 12 от 11.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1488/2020 г., I т. о.;
13
определение № 360 от 12.5.2014 г. по ч. т. д. № 1009/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.,
правилото на чл. 78 ГПК за съразмерно заплащане на разноските се прилага и в
случаите, когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната за
всяка от тях част от първоинстанционното решение. Ако последното бъде
потвърдено т.е. не бъдат уважени жалбите и на двете насрещни страни, искът
остава уважен в същата част, поради което ответникът дължи заплащане на
направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция съразмерно/пропорционално/ на уважената част от иска,
а ищецът – разноските на ответника за въззивното производство съразмерно с
отхвърлената с въззивното решение част от иск. Обжалваемият интерес за всяка
от страните се определя не само от претенцията, в защита на която е подадена
собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по въззивната жалба
на противната страна, по която страната се защитава“.
Доколкото и двете въззивни жалби са оставени без уважение, то всяка от
страните има право на разноски за настоящото производство.
Въззивниците-ищци Р. Н. Н. и С. И. Н. своевременно са представили списък по
чл. 80 ГПК, като са претендирали възстановяване на 3000 лева за заплатен адвокатски
хонорар, както и 70,07 лева за заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Въззивната жалба на Р. Н. Н. и С. И. Н. е неоснователна, поради което на
основание чл. 273 вр. чл. 78 ГПК не следва заплатената държавна такса да се възлага в
тежест на „Софийски имоти“ ЕАД.
По отношение на претендирания адвокатси хонорар следва да се посочи, че от
представения договор за правна помощ се установява, че сумата от 3000 лева е била
заплатена на адвоката в брой при сключването на договора. Тази част от договора има
характера на разписка, поради което съдът приема, че разноските са били реално
сторени и поначало подлежат на възстановяване.
Видно от договора обаче сумата от 3000 лева е заплатена с оглед подаване на
въззивна жалба, изготвяне на отговор на насрещна въззивна жалба и осъществяване на
процесуално представителство пред СГС. При липса на други доказани по делото
уговорки между страните следва да се приеме, че половината от уговореното
адвокатско възнаграждение е било за изготвянето на въззивната жалба и
представителството по главния иск за собственост, а другата половина от
възнаграждението е уговорена за изготвянето на отговор по жалбата на „Софийски
имоти“ ЕАД и представителството по евентуалния иск за собственост. При това
положение на въззивниците-ищци на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
се присъди сумата от 1500 лева за осъщественото процесуално представителство за
защита срещу жалбата на „Софийски имоти“ ЕАД. Другата половина от адвокатския
хонорар не се дължи, защото въззивната жалба на Р. и С. Н.и е неоснователна.
Съдът намира, че възражението на „Софийски имоти“ ЕАД за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по насрещната въззивна жалба е неоснователно. Размерът на
присъжданото възнаграждение е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото, с положените от адвоката усилия и с материалния интерес на делото.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на Р. и С. Н.и „Софийски
имоти“ ЕАД има право на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК. Това възнаграждение се определя от страна на съда. Предвид
правната и фактическа сложност на делото, положените от юрисконсулта усилия при
събиране на доказателствата, както и предвид материалния интерес на спора, то
дължимото се възнаграждение за процесуално представителство на „Софийски имоти“
ЕАД следва да бъде определено на 500 лева.
14
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160/05.01.2023 г. по гр.д. № 63852/2021 г. на СРС,
32 състав.
ОСЪЖДА „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Средец“, ул. ****, да заплати на основание чл. 273 вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК на Р. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
****, и С. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. ****, сумата от
1500,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. ****, и
С. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. ****, да заплатят на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ул. ****, сумата от
500,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15