№ 663
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330207485 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-009932/11.10.2021 г.
на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Н. П.
Н. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП като
неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. В съдебно
заседание се развиват възраженията, които са свързани с липсата на пълно описание на
нарушението, на мястото на извършването му, а като причина за настъпване на
произшествието се сочи поведението на другия участник в ПТП. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. До съда е депозиранa писмена молба – становище от началника на
районното управление, който пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, навеждайки съображения за това.
При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския
хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 15.09.2021 г. около 11:08 часа в гр. Пловдив Н. П. Н. управлявал личния си
л.а. „Волво ХЦ 90“ с рег. № **** по бул. „Васил Априлов“ като в колата му били и
1
неговите ** – свидетелите Й. Я. С. и П. Н. С.. Движил се в посока от север на юг. На
кръстовището с бул. „Пещерско шосе“ и на зелен сигнал на светофарната уредба
жалбоподателят предприел маневра завой наляво в посока ул. „Пещера“, като се
придвижил до средата на кръстовището, но тъй като движението било много
натоварено не успял да премине и останал в него. По същото време в платното за
движение в обратната посока по бул. „Васил Априлов“ се движил л.а. „БМВ 330 ХД“ с
рег. № ***, управляван от Х. А. С.. Последният се движил в посока направо и
предприел преминаване на горепосоченото кръстовище на разрешителен за него сигнал
на светофарната уредба. В същия момент жалбоподателят Н. решил да освободи
кръстовището и предприел завършване на маневрата завой наляво, без да пропусне
насрещно движещия се, в посока направо, лек автомобил с рег. № ***, управляван от
С., при което настъпил удар между двата автомобила. Реализирано било ПТП с
материални щети.
След подаден сигнал на тел. 112 от С. мястото на инцидента било посетено от
полицейски служители, сред които А. П. Т. – *** към ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“. Последният изслушал обясненията на водачите на двата автомобила,
участвали в ПТП-то, и огледал щетите по колите, а за пътния инцидент бил съставен
Протокол за ПТП с № 1754552/15.09.2021 г. В него Т. отразил, че жалбоподателят Н. е
нарушил правилото за движение, регламентирано в чл. 37, ал.1 от ЗДвП, тъй като
извършил маневра завой наляво за навлизане в друг път, без да пропусне насрещно
движещия се, в посока направо л.а. „БМВ 330 ХД“ с рег. № ***. Описал движението
на участниците и материалните щети по автомобилите и съставил схема на ПТП.
Въз основа на констатираното бил съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл. № 969748/15.09.2021 г. Актът бил съставен
в присъствието на другия участник в произшествието като очевидец, един свидетел
при съставянето му и нарушителя. Последният го подписал, като посочил, че има
възражения. Подал и писмени такива в срока по чл. 44 от ЗАНН, но те били приети за
неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал.1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 1 от
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на А. П. Т. – *,
Х. А. С. – участник в ПТП, Й. Я. С. и П. Н. С. – ** на жалбоподателя, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
протокол за ПТП бл. № 1754552/15.09.2021 г., справка за нарушител/водач,
оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., оправомощителна заповед №
8121з-825/19.07.2019 г.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят Т. потвърждава авторството на акта и
поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел
нанесените щети по автомобилите, обясненията на Н. и другият участник в ПТП - С.,
както и позиционирането на превозните средства след контакта между тях, като
именно въз основа на горните обстоятелства е достигнал до извода, възприет е
протокола и акта.
В подкрепа на показанията на *я са и тези на свидетеля С., който сочи, че на
процесната дата той и ** са пътували с личния им автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. №
*** по бул. „Васил Априлов“ в посока „Гребната база“. Споделя още, че забелязал, че в
кръстовището с бул. „Пещерско шосе“ нямало спрели автомобили в посоката му на
движение, а само в най-лявата лента от платното за движение имало чакащи
2
автомобили за извършване на маневра ляв завой. Тъй като за посоката му на движение
светофарната уредба светела в разрешителен, зелен, сигнал, той предприел
преминаване през кръстовището. В същия момент внезапно изскочил джип „Волво ХЦ
90“ с рег. № **** и въпреки задействаната от С. спирачна система настъпил удар
между двата автомобила.
Възприетата фактическа обстановка не се разколебава и от показанията на
свидетеля П. Н. С. – баща на жалбоподателя. Напротив потвърждава се. Той също
споделя, че жалбоподателят се е намирал в самото кръстовище на бул. „Пещерско
шосе“ и бул. „Васил Априлов“ и е трябвало да завие наляво към ул. „Пещера“. Той
забелязал, че има спрели автомобили. При изнасянето от зоната на кръстовището и
извършване на маневрата настъпил удар с автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № ***. Не
обърнал внимание в какъв цвят свети светофарната уредба в момента на изтегляне от
кръстовището на жалбоподателя. Затова и съдът не намира, че е налице противоречие
относно сигнализацията на светофарната уредба спрямо движението на свидетеля С., а
показанията на последния в тази връзка са неразколебани.
Що се отнася до показанията на свидетелката Й. С., то настоящият състав не ги
възприе при формиране на убежденията си относно фактическата обстановка по
делото. Показанията й са в противоречие с показанията на *я, който е незаинтересован
от крайния изход на делото доказателствен източник, както и от тези на свидетелите П.
С. и С.. Те нямат нищо общо и с приетия по делото протокол за ПТП, и конкретно на
посочения в него механизъм на възникване на произшествието, който е невъзможно да
бъде постигнат по начина, по които С.а описва, че се е случило самото произшествие.
Съдът се довери на показанията й единствено в частта, в която тя посочва, че е
настъпило ПТП.
Иначе показанията на свидетелите Т., С. и С. съдът намира за обективни,
подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства, както и по между си, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация. Същите съответстват на съставения АУАН и на
изготвения протокол за ПТП, който е официален документ, издаден в кръга на
функциите на полицейските служители по определен ред и форма.
Освен това съдът отчете презумптивната сила на АУАН, регламентирана в
нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто
неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените,
т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които
са в противоположния смисъл на тези в акта. Именно такива се твърдят от
жалбоподателя, но същите останаха недоказани по делото.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение. Съставен е в присъствието на
свидетел очевидец и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и
му е връчен препис от него. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи
възраженията си в писмен вид в тридневен срок от връчването на акта, като той се е
3
възползвал от това.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представените заповеди, в предвидената от закона форма,
при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта
на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – неспазване на правилата при разминаване.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните
признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Както в АУАН, така
и в НП в достатъчна конкретност е описано разположението на двете МПС, което
позволява да се извърши преценка за съставомерността на деянието. Действително с
акта се полагат основите за възбуждане на административнонаказателно производство
срещу определено лице и към него в известна степен са приложими критерии, каквито
се изискват при съдържанието на обвинителния акт. Същевременно обаче
преследваните с акта цели и самата отговорност не е от такъв висок порядък, какъвто
се преследва в наказателния процес. Затова и не е необходимо всяко едно настъпило
обстоятелство да бъде подробно описано, а е достатъчно да се посочат релевантните
признаци от обективна страна на нарушението, които да се преценяват за всеки
конкретен случай. Освен това към административнонаказателната преписка е
приложен и протокол за ПТП, в който разположението на автомобилите е изобразено и
графично, като в него са посочени и конкретните материални щети по превозните
средства, които са станали ясни на жалбоподателя още в деня на произшествието, тъй
като самият Протокол за ПТП № 1754552/15.09.2021 г. е бил подписан от него.
Същевременно конкретните материални щети не са признак от обективната страна на
деянието, доколкото законът нито в санкционната му разпоредба, нито в нарушената
изисква такива. По тази причина аргументите изложени в съдебно заседание от
представителя на жалбоподателя не могат да бъдат приети за основателни.
Що се отнася до възражението, че мястото на ПТП било неясно, тъй като в акта
и постановлението било посочено, че то било настъпило на бул. „Васил Априлов“ -
кръстовището с бул. „Пещерско шосе“, а в протокола за ПТП била посочена и ул.
„Пещера“, настоящият състав възприема същото за неоснователно. Това е така, тъй
като в случая не се твърди, че произшествието е настъпило на конкретна улица, в който
случай непосочването й в акта и постановлението би било съществено процесуално
нарушение, а се касае за ПТП настъпило на конкретно кръстовище, т.е. вътре в самото
кръстовище, като описанието му е достатъчно ясно, така както е описано, за да се
разбере кое е то. Същевременно възражението не е толкова свързано с неяснота от
фактическа страна на постановлението, а с доказването на признаците на нарушението.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, която вменява задължение на водача на завиващо
наляво нерелсово ППС при навлизане в друг път да пропусне насрещно движещите се
4
ППС. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че на 15.09.2021 г. в гр. Пловдив на бул. „Васил
Априлов“ - кръстовището с бул. „Пещерско шосе“, при завой наляво в посока ул.
„Пещера“ Н. П. Н., като водач на л. а. „Волво ХЦ 90“ с рег. № ****, не е пропуснал
движещият се направо по бул. „Васил Априлов“ с предимство и преминаващ на зелен
сигнал на светофара лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № ***, с което е допуснал
ПТП с материални щети. Наличните по делото доказателства – и гласните –
показанията на свидетелите Т., С. и С., и писмените – АУАН, както и приложения по
делото протокол за ПТП и схема на ПТП, според съда са категорични за изграждане на
извод за извършването на посоченото в АУАН и НП нарушение. От събраните по
делото доказателства се прие, че жалбоподателят е предприел маневрата завой наляво,
като е отнел предимството на л.а. „БМВ 330 ХД“ с рег. № ***, поради което и се е
стигнало до удар между двете превозни средства. Съгласно законовата разпоредба на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че от страна на
санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят
или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени
доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това
административно нарушение, като за тази цел не спомогна и разпита на ангажирания от
жалбоподателя свидетел С.а, чийто показания бяха дискредитирани по посочените по-
горе съображения.
Съдът прие, че деянието е съставомерно и от субективна страна, като същото е
извършено виновно и при форма на вината непредпазливост. По делото не се
установяват обстоятелства, от които да се приеме, че жалбоподателят е искал или се е
съгласявал с настъпването на общественоопасния резултат. Същевременно обаче
безспорно е, че той е бил длъжен да предвиди настъпването на деянието, което му
задължение е следвало пряко от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, както и че е могъл
обективно да го предвиди.
Неоснователен е и доводът, че водачът на „БМВ 330 ХД“ с рег. № *** е виновен
за причиняване на ПТП. По делото е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е допуснал нарушение на правилата на ЗДвП, като е отнел
предимството на насрещно движещия се направо по същия път автомобил, като в
причинна връзка с това нарушение е възникнало ПТП. Дали и водачът на другия
автомобил, участвал в ПТП е допуснал нарушение на ЗДвП е въпрос неотносим към
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наличието на
противоправно и виновно поведение от страна на единия водач, не може да бъде
заличено от евентуалното наличие на противоправното поведение на другия водач,
доколкото административнонаказателната отговорност е лична и не зависи от
ангажирането или не на административнонаказателната отговорност на други лица.
Ето защо съдът приема, че от страна на санкционираното лице е осъществен съставът
на административното нарушение с правна квалификация чл. 37, ал.1 от ЗДвП.
По наказанието:
Законосъобразно наказващият орган е определил санкцията за
административното нарушение, като на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 200 лв. Същата е определена в закона във
фиксиран размер, поради което не подлежи на корекция.
Настоящият съдебен състав намира, че конкретният случай не попада в
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Процесното
нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена
5
опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. В конкретния
случай с оглед особеностите на конкретното деяние и данните за нанесени щети и по
двете МПС /което е видно от протокола за ПТП/ не може да се приеме, че деянието
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайното. Ето защо следва да
се сподели изводът на наказващия орган, че не са налице предпоставките за
квалифициране на извършеното нарушение като маловажен случай.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление, доколкото от въззиваемата страна не е
направено искане за присъждане на разноски и не са представени писмени
доказателства за осъществена юрисконсултска защита, съдът не следва да се произнася
по тях. Предвид потвърждаването на обжалваното НП, неоснователна се явява
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или
изменение на наказателното постановление, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9
вр. ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-009932/11.10.2021 г.
на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Н. П.
Н. с ЕГН ********** и адрес **** на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 4 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6