МОТИВИ
към Присъда № 350 от 07.06.2018 г.
по НОХД № 530/2018 г. по описа на ПРС
С обвинителен акт на Районна прокуратура – Перник е
повдигнато обвинение на Х.И.И. с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен
и настоящ адрес:***Х. ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан, работещ като таксиметров шофьор във фирма “За
едно евро”, за това че на 05.06.2017 г., в гр. Перник, в съучастие като помагач
с неустановени по делото лица /действали като извършители/, с цел да набави за
себе си и за тях имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъплението
измама от неустановените по делото лица, като отишъл до дома на Е.К.К. /у
когото било възбудено и поддържано заблуждение от неустановените по делото
лица, че ще го убият ако не им даде пари, както и че се обажда полицейски
служител, който желае К. да съдейства на органите на МВР при провеждана
полицейска акция по задържането на престъпници, като за целта трябва да
предостави пари/ и взел оставените от него пари – 3700 лв., и с това причинил
на Е.К.К. имотна вреда в размер на 3700 лв. – престъпление по чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.4 от НК.
Пострадалият Е.К.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, е
поискал от съда да бъде конституиран като граждански ищец в производството по
НОХД № 530/2018 г. по описа на ПРС, което искане съдът е уважил. Той е предявил
срещу Х.И.И. граждански иск за осъждането на последния да му заплати сумата от
3700 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат
на деянието по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, който иск е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
Подсъдимият е направил искане за предварително
изслушване и разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК в хипотезата на
чл.371, т.1 от НПК. Същият изразява съгласие да не се провеждат разпити на
свидетелите и вещите лица, а при постановяването на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключеня от
досъдебното производство.
Служебният защитник – адв. А., поддържа подзащитния си в изразената от
него позиция.
Представителят на
прокуратурата не се противопоставя да се уважи искането на подсъдимия и делото
да се разгледа по поискания от него процесуален ред.
Предвид направеното от подсъдимия искане, съдът:
1. на основание чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК прие, че
действията по извършеното разследване на досъдебното производство са изцяло
съобразени с реда, предвиден в НПК, с оглед на което с определение одобри
изразеното от подсъдимия и служебния му защитник адв. А. изрично съгласие
досежно това да не се провеждат разпити
на свидетелите и вещите лица, а при постановяването на присъдата непосредствено
да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключеня от
досъдебното производство;
2. на основание чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК, при провеждане на съдебното следствие не извърши
разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от него
съгласие и на основание чл.283 от НПК прочете съответните протоколи и експертни
заключения.
В пледоарията по същество:
Представителят на прокуратурата счита обвинението за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна,
с оглед на което предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването
на вмененото му престъпление, за което да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. За отегчаващи отговорността
обстоятелства той намира високата степен на обществена опасност на деянието, обоснована
както от размера на предвидената от законодателя санкция, така и от зачестилите
в последно време престъпни посегателства от този вид, немалкия размер на
конкретно причинената вреда, а именно: 3700 лева, които пострадалият е събрал
за лечение, както и обстоятелството, че подсъдимият е осъждан, а от данните за
криминилистичната му регистрация е видно, че той е регистриран и като
извършител на друг вид престъпление, а именно по чл.194 ал.3 от НК, което също
е престъпление против собствеността.
Гражданският ищец
моли за уважаване на предявения от него граждански иск и счита, че същият е
основателен и доказан.
Служебният защитник
адв. А. пледира за оправдателна присъда, тъй като счита, че в действията на
подсъдимия няма умисъл за извършване на измамливи действия спрямо пострадалия и
на практика той самият бил измамен.
Подсъдимият Х.И. не
се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и 18 от НПК прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият Х.И.И. с
ЕГН ********** е роден на *** ***. Той е българин, с българско гражданство. Има
основно образование. Неженен. Неосъждан. Работи като шофьор на такси във фирма
“За едно евро”. Постоянният му и настоящ адрес ***Х. ***.
Подсъдимият И.
притежава моторно превозно средство – лек автомобил марка “Сузуки Алто” с рег.
0 СС 4461 ТТ, жълт на цвят, което ползвал като таксиметров автомобил.
През деня на
05.06.2017 г., подсъдимият Х.И. разговарял по телефона с неустановено лице,
което се представило като “физиотерапевта на майка му” и поискало от него
услуга и по-конкретно – И. да отиде с автомобила си до гр. Перник, ул. Рашо
Димитров, жилищен блок № 68, вход В, за да вземе някаква “пратка”. И. се
съгласил, тъй като щял да получи възнаграждение за това. Малко по-късно на
същата дата /05.06.2018 г./ той тръгнал с автомобила си към гр. Перник, отишъл
на указания му адрес – гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 68 и паркирал пред
вход В.
По същото време,
пострадалият – свидетелят Е.К.К., се намирал в жилището си, находящо се в гр.
Перник, ул. Рашо Димитров, бл.68, вх.В, ап.53, и в периода от 16:37 ч до 18:33
ч на 05.06.2017 г. получил няколко обаждания на стационарния си телефон с номер
076/698718 от неустановени по делото лица.
Първоначално, на
домашния телефон на пострадалия К. позвънили неустановени по делото лица от
мъжки и женски пол, които поискали от него да им даде пари в брой или други
ценности, които има в дома си, като отправили срещу него закани за живота и
здравето му с думите: “ще те изкормя, всичко давай каквото имаш”.
Впоследствие, в едно
от обажданията, неустановено по делото лице от мъжки пол се представило за
полицейски служител и обяснило на К., че в момента се провежда полицейска акция
по залавянето на престъпници, поради което се нуждаят от неговото съдействие.
Казал му, че трябва да изпълни указанията, които му дават престъпниците като събере
всички ценности, които има в дома си – пари в брой и злато, и ги остави отвън
пред входната врата на жилището си. Непознатият уверил пострадалия К., че
престъпниците ще бъдат заловени с парите, след което те ще му бъдат върнати, а
акцията по залавянето ще бъде заснета от различни медии /от “БТВ” и “Нова
телевизия”/. След този разговор св. К. получил още няколко входящи обаждания от
неустановени по делото лица от женски и мъжки пол, които настоявали да им даде
пари, отправяйки към него различни закани за живота и здравето му – “Бързо
слизай, давай парите, ще те ликвидираме”, “Давай ги или всичко ще ти вземем, ще
те изкормим, ще те ликвидираме”, “Ние сме обиколили блока, няма откъде да
излезеш. Спасение за тебе няма”. Отделно от тези обаждания К. получил и други,
от лица, представящи се за журналисти от различни телевизии, които настоявали
той да предаде парите на престъпниците, за да бъдат те заловени и наказани.
Като повярвал на
твърденията на неустановените по делото лица и в резултат на възбуденото и
поддържано у него заблуждение, К. взел решение да предаде общо 3700 лв. /три
хиляди и седемстотин лева/ негови собствени пари, които бил събрал за
предстоящо болнично лечение. В изпълнение на това той взел парите – общо 3700
лв., и ги поставил в платнена торба, след което оставил тази торба пред
входната врата на апартамента си, така както му било указано от телефона от
неустановено по делото лице, прибрал се в дома си и започнал да наблюдава през
шпионката на входната врата на жилището си кой ще дойде да вземе парите.
Междувременно,
подсъдимият Х.И.И., който вече бил дошъл пред блока на свидетеля К., получил
обаждане по телефона от неустановеното по делото лице, представило се за
“физиотерапевта на майка му” и му дало инструкции да влезе във вход В на блок №
68, намиращ се в гр. Перник, ул. Рашо Димитров, да отиде пред апартамент № 53 и
да вземе оттам оставената отпред платнена торба. Подсъдимият изпълнил
указанията на лицето и след като взел торбата, излязъл от блока, качил се в
колата си и потеглил към гр. Русе, където по пътя трябвало да остави парите на
място, указано му от неустановеното по делото лице. Впоследствие Х.И. направил
точно това, но част от парите задържал за себе си, тъй като такава била
уговорката с лицето.
Тази фактическа обстановка се доказва от показанията на
всички разпитани по досъдебното производство свидетели, от извършените
разпознавания, за които са съставени два протокола за разпознаване на лица от
15.06.2017 г. с разпознаващи лица Е.К.К. и Леон Ивов Райчев, справки от
мобилните оператори и т.н. Тя се потвърждава и от показанията на пострадалия К.,
който лично е възприел действията на подсъдимия при прибиране на торбата с
пари, поради което впоследствие при извършеното разпознаване по реда на НПК е
разпознал подсъдимия И. като лицето, което е дошло до входната врата на
жилището му и е взело оттам оставената от него платнена торба, съдържаща сумата
от 3700 лева.
Установената по делото фактическа
обстановка, а в частност и показанията на свидетеля Е.К., се потвърждават и от
показанията на св. Величков и св. Райчев, като последният също е разпознал
подсъдимия при извършеното по реда на НПК разпознаване.
При извършеното в дома на
подсъдимия претърсване е намерена и иззета парична сума от 300,00 лева, от
които 17 банкноти с номинал 10 лева и 26 банкноти с номинал 5 лева, за които Х.И.
е заявил, че са му дадени от непознато за него лице, за да ги достави в гр.
Русе. Последното изявление той е направил в собственоръчно писмено обяснение,
обективирано в Протокол за претърсване и изземване от 15.06.2017. Отделно, в
дадените в хода на досъдебното производство обяснения, а също така и в хода на
съдебното следствие, подсъдимият И. признава фактологията относно собственото
си участие в случая, но твърди, че самият той е бил измамен, тъй като е мислел
че прави услуга на физиотерапевта на майка си и не е съзнавал, че по този начин
се включва в престъпна схема. Същевременно обаче заявява, че вземайки
платнената торба отпред входната врата на пострадалия К., у него се е породило
съмнение относно съдържанието й. Тъй като мислел, че ще пренася части за
дограма, а торбата била твърде лека, той споделил това с неустановеното по
делото лице, което му давало инструкции, и последното започнало да го заплашва
и да му отправя закани насочени към него и членовете на семейството му.
Подсъдимият И. бил видял и разбрал, че в торбата има пари едва по време на
пътуването си към гр. Русе.
От правна страна:
Събраните гласни и писмени
доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят, допълват и
изясняват пълно и всестранно всички релевантни по делото обстоятелства. Въз
основа на цялостния им анализ, съдът
приема за доказани по несъмнен начин авторството на деянието, както и всички
останали признаци от състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4
от НК.
С оглед на всичко изложено по-горе
и на установеното от фактическа страна, съдът прие, че с деянието си
подсъдимият Х.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав на престъплението чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, тъй като на 05.06.2017 г., в гр. Перник, в съучастие като
помагач с неустановени по делото лица /действали като извършители/, с цел да
набави за себе си и за тях имотна облага, умишлено улеснил извършването на
престъплението измама от неустановените по делото лица, като отишъл до дома на Е.К.К.
/у когото било възбудено и поддържано заблуждение от неустановените по делото
лица, че ще го убият ако не им даде пари, както и че се обажда полицейски
служител, който желае К. да съдейства на органите на МВР при провеждана
полицейска акция по задържането на престъпници, като за целта трябва да предостави
пари/ и взел оставените от него пари – 3700 лв., и с това причинил на Е.К.К.
имотна вреда в размер на 3700 лв.
Установената
фактическа обстановка и обективирани действия на подсъдимия сочат, че е
действал с пряк умисъл и користна цел: да набави за себе си имотна облага, т.е.
подсъдимият е искал в неговото имущество да настъпят благоприятни изменения.
Той е действал като
помагач /по смисъла на чл.20, ал.4 от НК/, тъй като е с обещанието си да
съдейства за вземане на т.нар. пратка, а впоследствие и с отиването до дома на
пострадалия К., вземането на платнената торба, съдържаща паричната сума от 3700
лв. и пренасянето на същата до пътен знак в близост до гр. Русе, е подпомогнал действията на неустановените по
делото лица, действали като извършители. Въпреки твърденията си, че той самият
е бил измамен от човека, представящ се като физиотерапевт на майка му, не е за
пренебрегване факта, че в един момент /според собствените му обяснения/ е
разбрал, че се върши измама и въпреки това е продължил да съдейства за
довършване на деянието. Нито на този, нито на по-късен етап той е сигнализирал
органите на МВР и трябвало да бъдат извършени конкретни следствени действия, за
да признае той съпричастността си.
Подсъдимият И. е
действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че това, което прави е
противозаконно и е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и
настъпването на общественоопасните последици от него. Добросъвестното поведение
от негова страна е изисквало той да сигнализира органите на МВР за стореното
срещу К. и да съдейства за разкриване на извършителите, но вместо това е
транспортирал и пренесъл платнената торба, съдържаща оставените от К. пари като
е взел част от сумата в размер на 300,00 лв. за себе си. Той добре е съзнавал,
че получаването на пари по този начин е незаконно и с това е причинена имотна
вреда на въведено в заблуждение лице, но е подпомогнал извършителите като е
целял да облагодетелства и себе си и тях.
Причини за извършване
на деянието са ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане правото на
собственост и стремеж за противозаконно облагодетелстване.
Съдът прие като
смекчаващи отговорността обстоятелства дадените както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие подробни обяснения от страна
на подсъдимия, с които съдейства за разкриване на обективната истина,
изразеното критично отношение и разкаяние за стореното.
Отегчаващи вината
обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието, обоснована
както от размера на предвидената от законодателя санкция, така и от
обстоятелството на зачестяване на престъпни деяния от този вид, жертва на която
са предимно възрастни хора или хора в неравностойно социално положение, какъвто
е и пострадалият К., и с чиято съвест и готовност да спомогнат за разкриване на
престъпление се злоупотребява целенасочено. Като отегчаващо обстоятелство съдът
намира и немалкия размер на причинената вреда – парична сума в размер на 3700
лева, които пострадалият е събирал за лечение, както и данните за личността на
подсъдимия, а именно: обстоятелството, че
същият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78, ал.1 от НК, както и данните за
наличие на криминилистична регистрация.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.209, ал.1
от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
В конкретния случай, предвид всичко гореизложено, след като призна подсъдимия Х.И.И.
за виновен в извършването на горепосоченото престъпление и взе предвид всички
обстоятелства по чл.54 от НК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия, след
отчитане на описаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
следва да бъде определено на една година и девет месеца.
Като взе предвид, че наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер, настоящият съдебен състав прецени, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително ефективно изпълнение на наказанието, поради което и на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счита, че така наложеното на подсъдимия И.
наказание е справедливо, съответства на обществена опасност на деянието и дееца
и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По предявения граждански иск:
Пострадалият Е.К.К. е предявил срещу подсъдимия Х.И.И.
граждански иск за осъждането на последния да му заплати сумата от 3700 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на деянието
по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, който иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
С оглед обстоятелствата, на които се основава исковата
претенция и изложените факти, от които произтича претендираното материално
право, съдът счита, че предявеня иск следва да се квалифицира като такъв с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. По силата на тази правна норма всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За ангажиране на
деликтната отговорност е необходимо кумулативното наличие на четирите елемента
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно:
- противоправно деяние;
- вреда, причинена от това деяние;
- причинна връзка между посоченото деяние и вредата;
- вина на деликвента.
В конкретния случай, основавайки се на формираните
правни изводи, съдът намира този иск за доказан по основание, тъй като
вследствие деянието на подсъдимия, гражданският ищец К. е претърпял имуществени
вреди от непозволено увреждане, подлежащи на обезщетяване.
По отношение на размера, съдът намира, че искът следва
да бъде уважен до размера от 3400 лева. Това е така защото в хода на
досъдебното производство като веществени доказателства по делото са приложени
300,00 лева, които са намерени в дома на подсъдимия и които са предадени на
съхранение в Районен съд – Перник с Приемо-предавателен протокол от 01.02.2018
г.
По доказателствата:
Относно сумата от 300 лева, от които 17 банкноти с
номинал 10 лева и 26 банкноти с номинал 5 лева/ съдът постанови да бъдат
върнати на техния собственик – пострадалия К..
Като доказателство по делото е иззет един брой
компактдиск със справка от мобилен оператор “Виваком”, за който съдът
постанови, след влизане на присъдата в сила, да бъде унищожен по реда на чл.128
и чл.129 от Правилника за администрацията в съдилищата.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът осъди подсъдимия Х.И. – със снета самоличност, да заплати по
сметка на ОДМВР – Перник сумата от 95,22 лв. /деветдесет и пет лева и двадесет
и две ст./, представляваща направени в хода на досъдебното производство
разноски за експертиза.
Съдът не осъжда подсъдимия за разноски,
направени от страна на частния гражданския ищец, тъй като по делото липсват
доказателства за направени такива.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
СЪДИЯ: