Р Е Ш Е Н И Е
№ 2013
гр. Пловдив, 13. ноември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Пловдив, ХХI касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, и с участието на
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 1792 по описа за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП- Пловдив, подадена от процесуален представител по
пълномощие, против Решение № 1023/09.06.2023г. постановено по АНД № 1872/2023г.
на РС-Пловдив, XХII
н.състав, с което е отменено НП № 686605-F655106/17.01.2023г. на Заместник
директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на М.В.И., ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16, ал.1, т.4 от Закона
за счетоводството /ЗСч/ във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, на основание
чл. 74, ал. 1 пр. 1 от ЗСч. Изтъкват се доводи в насока, че обжалваното решение
е неправилно, като искането е да се постанови решение, с което да се отмени
актът на РС-Пловдив и да се потвърди издаденото НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касация- М.В.И., редовно призован, не се явява. С писмен отговор намира жалбата
за неоснователна и моли да се остави в сила решението на ПРС.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище, че касационната жалба е основателна.
При извършената от
касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с
материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим.
Производството пред
районен съд е образувано на 23.03.2023 г.,
след влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Във връзка със законодателната неяснота
в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г.
Обжалваното тук решение е постановено след това на 09.06.2023г.
Съгласно чл. 61,
ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния
съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл.
55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са
отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т.
е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
В Разпореждането на
РС от 24.03.2023г. за насрочване на въззивното дело не е посочен изрично ответник.
За участие в производството е призована ТД на НАП- Пловдив. Такава е и
страната, записана в протокола от проведеното открито съдебно заседание на
24.04.2023г. Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното НП, е
заместник директор на ТД на НАП-Пловдив. Именно административнонаказващият
орган е следвало и да бъде конституиран в производството като ответник и
надлежно призоваван.
В този смисъл е и
задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г., в което
се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 ЗАНН,
издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно
този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения
акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата,
която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите
на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът
представлява електронно изявление.
Като не е
конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно
производството и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че
ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а именно правните
последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.
Касае се за
съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно -
чл. 218, ал. 2 АПК.
По аргумент от
Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите
от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело №
5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в
производствата по чл. 63в ЗАНН.
Ето защо
установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя
извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото
следва да се конституира административнонакзващият орган като ответник.
По исканията за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС при
новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1023/09.06.2023г. постановено по
АНД № 1872/2023г. на РС-Пловдив, XХII н.състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: