№ 189
гр. С.З., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Н.ай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Н.ай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело
№ 20215500501568 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на Г. Й. Д. от гр.С.З.
против решение № 260570 от 23.06.2021 г., постановено по гр.дело №
369/2021г. по описа на Старозагорски районен съд.
Въззивницата е останала недоволна от решението на
първоинстанционния съд в частта, с която е определен режима на лични
контакти между детето и бащата. Счита, че то е незаконосъобразно и излага
подробни съображения в тази насока. Претендира режима на лични контакти
между бащата и детето да бъде всяка първа и трета събота от 9 часа до 13
часа в присъствието на майката до 3 годишна възраст.
Претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част, като бъде уважена предявената от тях претенция, както и присъждане на
направените по делото разноски.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Р. ИВ. В. от гр.П.,
чрез пълномощника си адв.М.Н. от АК – С.З., взема становище, че
депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а постановеното решение, следва да бъде потвърдено.
Излагат се съображения в тази насока.
По отношение на твърдението му, че работи в събота, въззиваемият
моли да му се даде възможност да представи доказателства в съдебно
заседание, а именно нарочен документ издаван всяка седмица за това.
1
Въззивникът Г. Й. Д., редовно и своевременно призована, явява се
лично, заедно с нея се явява и адв. К.А., надлежно упълномощена по делото,
като по съществото на делото излагат доводите си за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение в обжалваната му част относно
режима на свиждане на детето с бащата. Молят обжалваното решение в
обжалваните от тях части да бъде отменено в тези му части и съответно да се
уважи изцяло подадената от тях въззивна жалба. Претендират и за
присъждането на направените от тях разноски. Подробните съображения за
това са изложени, от адв. А. в откритото съдебно заседание по същото от
датата 27.10.2021 год.
Въззиваемият Р. ИВ. В., редовно и своевременно призован, не се явява
лично, и не изпраща пълномощник по делото. Подробните съображения на
въззиваемия са изложени в депозирания от него по делото писмен отговор.
Дирекция Социално подпомагане- гр.С.З. редовно и своевременно
призовани не изпращат представител.
Съдът след като се запозна с всички събрани по делото доказателства,
преценени всяко поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, изложени във
въззивната жалба и депозирания писмен отговор на същата намери за
установено следното:
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявения от
въззивника Г. Й. Д. от гр.С.З. срещу въззиваемия Р. ИВ. В. от гр.К., обл.П. иск
по чл.127, ал.2 от ГПК. В исковата молба се твърди, че страните са живеели
на семейни начала. От съжителството им се родило детето Н.Р. В.а, родена на
датата 21.09.2020г. Още преди да се родило детето, страните се разделили,
като само ищцата полагала грижи за детето. Ответникът предоставял средства
за издръжката му, но в недостатъчен размер. Ищцата счита, че е необходимо
да се уредят въпросите относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето, режимът за лични контакти и издръжката му.
Излагайки тези обстоятелства ищцата моли съда да постанови
упражняването на родителските права над роденото от съжителството дете
Н.Р. В.а да бъде предоставено на майката, да бъде определен адрес за
местоживеене на детето - адресът на майката, и съдът да определи режим на
лични контакти на бащата с детето, както следва: до навършване на
тригодишна възраст на детето - всяка първа и трета събота от месеца от
10,00ч. до 12,00ч. в присъствие на майката, след навършване на тригодишна
възраст на детето - всяка първа и трета събота от месеца от 09,00ч, до 14,00ч.,
след навършване на седемгодишна възраст на детето - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с
преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като детето се взема и връща до дама на майката.
Моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 220,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда до
2
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката.
Ответникът в срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява
становище, че предявените искове са допустими. Не оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства, че страните са живели на семейни начала и
имат едно дете. Не оспорва обстоятелството, че страните са разделени. Не
възразява упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката. Счита, че е в интерес на детето да бъде определен по-широк режим
за лични контакти, както следва: до навършване на едногодишна възраст на
детето - всяка първа и трета неделя от месеца от 12,00ч. до 16,00ч., след
навършване на едногодишна възраст на детето - всяка първа неделя от месеца
от 10,00ч. до 16,00ч. и всяка трета седмица от месеца от 16,00ч. в събота до
18,00ч. в неделя с преспиване, след навършване на тригодишна възраст на
детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч.
в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, както и всяка нечетна година - за
новогодишните празници, а всяка четна година - за коледните празници.
Счита, че претендиралия размер на месечната издръжка е прекомерен, като
изразява готовност да заплаща такава в размер на 120,00лв.
Претендира направените по делото разноски.
Анализирайки всички представени по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита, че в конкретният случай се установява следната
фактическа обстановка:
В конкретния случай безспорно се установява и пред двете съдебни
инстанции, и не е спорно между страните, че видно от представеното и
прието като доказателство по делото копие на: Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акта за раждане с №1920/23.09.2020г. на гр.С.З.,
страните са родители на детето Н.Р. В.а, родена на 21.09.2020г.
На основание чл.59, ал.6 във връзка с чл.127, ал.2 СК съдът изслуша
страните в съдебно заседание.
Ищцата Г. Й. Д. излага обстоятелства относно периода след раждането
на детето, а именно, че страните са били вече разделени още преди раждането
му. От самото раждане на детето само майката е полагала грижи за детето,
като бащата го е виждал само два пъти. Първия път е бил няколко дни след
раждането, когато ответникът е дошъл в гр.С.З., за да припознае детето, а
втория път е бил около Великден, когато е дошъл да го види за около час и
половина. През останалото време бащата се обаждал и му пускали детето на
видеоразговор да го види. Изрично ищцата уведомила ответника, че може да
вижда детето когато пожелае, стига времето да позволява - да не е студено, да
не вали, но той не пожелал извън тези два пъти. Дори родителите му не били
виждали детето, защото не искали. Ответникът сам определил издръжката,
която да превежда на ищцата за детето и превеждал всеки месец по 130,00лв.
Ищцата счита, че тези средства са недостатъчни, тъй като тя отделя по около
3
400,00лв. за нуждите на детето. Помощ й оказвали родителите й, при които
живее с детето.
Ответникът Р. ИВ. В. излага обстоятелства, че ищцата не му е
разрешила да присъства на раждането, макар да е искал, както и, че са му
съобщили за раждането на детето два дни по-късно. Ищцата и майка й
правили всичко възможно да го изключат от живота на детето. Той дошъл
след раждането в гр.С.З. и подал заявление за припознаване на детето, като
тогава ищцата му позволила да го види само за пет минути и не му позволила
да го прегърне. След това му показвали детето само на камера и то, само
когато той поискал. Ищцата не се сещала сама да му се обади, за да му
покаже детето. Ищцата не разрешавала ответникът да вижда детето, като
изтъквала различни причини - че било студено. Преди Великден ответникът
дошъл и видял детето за около час и половина, но отново не му разрешили да
го прегърне. Имал намерение да идва редовно и да вижда детето след като
съдът определи режим. За издръжката на детето счита, че са достатъчни
300,00лв., от които той да заплаща 150,00лв. и останалите да се поемат от
майката.
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът
първоинстанционният съд е допуснал и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката С.Р.Д., се установява, че същата е
приятелка на ищцата. Детето Н. било на 7-8 месеца. Ищцата била много
всеотдайна майка, още преди раждането му всичко било подготвено за
месеци напред. Свидетелката е виждала ответника само веднъж, когато още
страните не били окончателно разделени и се опитвали да живеят заедно.
Тогава ищцата била много наранена от негова изневяра и макар да била
склонна на компромиси, Ответникът предпочел да живее с майка си.
Свидетелката не била виждала ответникът да контактува с детето. Знаела, че
около Великден е идвал и е виждал детето, а през останалото време го е
виждал само на камера. Ищцата много се притеснявала от контактите на
детето с бащата, тъй като детето не познавало баща си и бащата нямал
никаква представа от неговия режим и навици. Свидетелката знаела, че
ответникът превежда някакви пари за издръжка на детето.
От показанията на свидетелката Н.Р.Й. - майка на ищцата, се
установява, че ищцата е много грижовна майка, не оставяла детето на
грижите на друг човек за повече от половин час. Детето било много
привързано към майка си. Ищцата живеела с родителите си в едно жилище и
те й помагали в грижите, но тя и сама се справяла. Детето не познавало баща
си. Той дошъл да го види около Великден, а преди това я е виждал само на
камера. Ищцата и родителите й не са възпрепятствали контактите на детето с
бащата, но той не проявявал желание. Ищцата държала само да е подходящо
времето за разходки, а иначе не отказвала контакти. Ищцата се притеснявала
от режима за лични контакти на детето с бащата, защото той не можел да го
обгрижва. Считали, че в събота е по-подходящия ден за лични контакти,
4
защото в неделя ищцата искала да отиде с родителите си извън града, а и
впоследствие когато детето ходи на детска градина, в неделя ще трябва да се
подготвят за градина. Освен това ответникът злоупотребявал с алкохол и
дори имало инцидент в гр.П., когато той шофирал в нетрезво състояние и
предизвикал ПТП. Оттогава свидетелството му за правоуправление било
отнето и свидетелката не знаела той как ще идва до гр.С.З., за да вижда
детето. А и не била спокойна, след като отново му върнат свидетелството за
правоуправление, как ще вози детето в автомобил. Свидетелката счита, че
бащата не може да се справи с обгрижването на детето, тъй като и тя самата
не се наемала изцяло да го гледа. Свидетелката показвала на ответника детето
на камера, тъй като ищцата не желаела да общува с него.
От показанията на свидетелката А.Р. В.а - майка на ответника, се
установява, че контактите на бащата с детето са възпрепятствани по всякакъв
начин от майката и бабата на детето. Макар бащата да е искал да присъства на
раждането на детето, ищцата отказала. Съобщили му за раждането три дни
по-късно. Ответникът припознал детето, но нямал никакъв достъп до него.
Заради пандемията му бил отказван личен контакт, а само му показвали
детето по „Месинджър“. До този момент не му били позволили да прегърне
детето. Ответникът идвал в гр.С.З. около Великден, за да види детето, но
виждането било за кратко. Свидетелката посочва, че и тя и съпругът й също
не били виждали детето. Те също имали желание да го виждат и да полагат
грижи за него, но не им позволявали. Имали условия в дома си да се грижат
за детето в режима за лични контакти. Ищцата и майка й използвали различни
поводи, за да отказват контактите на детето с бащата. Към момента
ответникът бил лишен от правоуправление заради управление на МПС в
нетрезво състояние, но той бил допуснал грешка и щял да си понесе
последствията. Въпреки това имало начини да идва и да вижда детето.
Съдът, след преценка по реда на чл.172 ГПК по отношение на
показанията на свидетелите Н.Р.Й. и А.Р. В.а, намира, че по същество
показанията на свидетелите не си противоречат. Всеки от свидетелите
пресъздава своята гледна точка, която е формирана съобразно връзката на
свидетеля с единия или другия родител и фактите, които всяка от страните са
споделяли със свидетелите. Поради тази причина съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите.
Претенцията на ищцата и жалбподателка е за промяна мерките относно
родителските права, определени по първоинстанциоонното гр.д. с № 369/2021
г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта за личните отношения на
бащата с детето Н.. Иска се намаляването на времето за личните контакти,
обосновано изключително с ниската възраст на детето. Към настоящия
момент това време е определено в рамките на установения в съдебната
практика стандартен режим - две недели от месеца без преспиване при
бащата и 20 /двадесет/ тридесет дни през лятото. Дори до навършването на 1-
годишната възраст на детето режимът на свиждане е определен за няколко
часа и то в присъствието на майката и въззица Д..
5
Свидетелските показания по делото са в известна спепен
противоречиви по въпроса за актуалното състояние на отношенията между
бащата и детето Н.. Свидетелите М. и К. излагат най-общо фактите, сочещи
на емоционална близост между бащата и детето, докато свидетелите Д. и К.
сочат, че в последно време детето не се чувства добре при бащата и не желае
да се вижда с него. Самото дете заявява пред съда, че не чувства баща си
близък и не желае да се вижда за по-дълго време с него. В социалния доклад
на ДСП - С.З. е отразено, че Н. има изградена силна емоционална връзка с
майката, а връзката между бащата и детето е нарушена.
Първоинстанционният съд е приел, че изложеното налага извода, че
след определяне на мерките относно упражняване на родителските права по
отношение на детето Н. не е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, при които са били определени тези мерки, което да налага
изменянето им в претендираната от ищеца насока. Въззивницата иска във
въззивната жалба съвсем да бъдат стеснени контактите на бащата с
детето Н., което според нея би било оправдано с оглед интересите на
детето.
От социалния доклад, приет като доказателство от първостепенният съд,
като и въззивният съд намира, че същият социалният доклад е професионално
изготвен, прецизен, ясен и дава точната представа за развитието на
отношенията между баща-дете и майка-дете, съдът счита, че както при при
предоставяне упражняването на родителските права, така и при определянето
на точния и подходящ режим на свиждане с бащата, следва да се съобрази
единствено и най-вече с интересите на детето. От разпитаните по делото
свидетели, от изслушването на страните и от социалния доклад на Д ”СП”
С.З. безспорно се установи, че за периода от раждането си детето живее
трайно при майката, която към настоящия момент изцяло полага и грижите за
отглеждането и възпитанието му. Бащата безспорно изразява съгласието си
ищцата да упражнява родителските права и за в бъдеще, като счита, че това е
в интерес на детето. Съдът също така намира, че е в интерес на детето да
предостави упражняването на родителските права на майката Г. Й. Д., но и в
интерес на детето също е, то да получава грижите и на двамата си родители. В
този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права е изключително
важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес
на родителя, при който не остава да живее детето, но преди всичко е в
интерес на самото дете. Съдът следва да определи такъв режим на личните
отношения, който от една страна да удовлетворява както правото на родителя,
при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него,
и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани,
доколкото е възможно, всички негативни последици от раздялата на
родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и
да приближава създадената след раздялата обстановка, до нормалната, поради
което по принцип следва да се създава все по-широка възможност за лични
6
контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на
детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата
на единия от тях. Този широк контакт може да бъде ограничен само и
единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално
психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.
За да вземе решение какъв режим на личните контакти да определи
между детето и бащата, съдът съобразява както становищата на страните,
показанията на разпитаните свидетели, така и становището на Д“СП“-С.З..
Съдът намира, че страховете на ищцата, изложени и посочени във
въззивната й жалба, от контактите на детето с неговия баща са напълно
неоснователни. Действително до момента бащата не е участвал в грижите за
детето и не би се справил без нейна помощ и напътствия, ако трябва да се
грижи за детето сам, но за да свикне да го прави, то трябва да му бъде
позволено и да започне да прекарва все повече време с детето си, за да може и
детето да свикне със своя баща. Доводът на жалбподателката, че е по- удобно
контактите на бащата с детето да бъдат в събота, за да могат тя и родителите
й да прекарват време в неделя извън града, съдът също намира за
неоснователни. Детето живее с баба си и дядо си по майчина линия и те
прекарват време с него всеки ден, така че за тях събота или неделя не следва
да е от значение. Определящ е интересът на детето и предвид изложеното, че
ответникът работи в събота, то най-подходящ ден за лични контакти с детето
остава неделя.
Действително в началото се налага контактите на детето с бащата да
стават в присъствието на майката, като тя следва да запознае бащата с
навиците на детето, в начина за хранене и пришиване, за да може и той да
започне да го прави сам. Но няма причина режимът за лични контакти да бъде
толкова ограничен за такъв дълъг период от време. Със сигурност и на три и
на седем годишна възраст на детето на майката пак ще й бъде трудно да
оставя детето само под грижите на баща му. В интерес на детето е обаче, то да
има пълноценен контакт както с баща си, така и с неговите роднини, които се
явяват и баба и дядо на това дете по бащина линия и са от кръга на най-
близките роднини на това дете Н..
Въззивният съд намира, че след завеждането на ИМ режимът на
свиждане с детето е бил на пректика преустановен, поради така стеклите се
обективни и независещи от станите обстоятелства. За да участва бащата
активно в живота на дъщеря си, който се е чувства добре с нея, за да й помага
в процеса на съзряването като човешки индивид, евентуално да бъдат заедно
и на някои от празниците, както на лични, така и национални, с оглед
променените обстоятелства, в интерес на детето е да бъде запазин и съответно
да не бъде променян този не чак толкова разширен режима на личните
отношения на бащата с неговата дъщеря.
Доводите на въззиваемата, че бащата не осъществява срещи на лични
отношения с детето в дома й я мотивира да настройва детето срещу баща му и
7
така да възпрепятства личните им контакти след завеждане на ИМ. Под
предтекс, че го е „канила на кафе“ и на рожденния ден на детето, тя е
подразнена от отказа на бащата.
Съдът счита, че от самото процесуално поведение на
жалбоподателката, като от самите й действия става ясно, - нежеланието й да
дава детето, да се опознае и сближи с неговия баща, като се изтъкват пречки
от всякякво естество, които всъщност и на практика са преодолими, което се
явява едно последователно очевидно и явно поведение на самата въззивница.
В тази насока съдът не възприема оплакванията на жалбподаталката
във въззивната й жалба, че адаптивният период бил твърде кратък, защото
въззиваемият не бил осъществявал регулярни срещи с детето. В този смисъл
съдът не счита, че е необходим по -дълъг адаптивен период, защото
въззиваемият също е родител на детето, както и майката също разбира се, и
не е страничен човек, към когото детето следва да се адаптира. Родителството
е достатъчно основание за близост и постоянна нужда за общуване, както от
страна на детето така и от страна на въззиваемия – негов баща.
Също така настоящата инстанция намира, че не са налице и няма
доказателства, че на него като баща му е нужно време да „свиква” да
изпълнява /както се твърди в жалбата/ необходимите грижи за детето, като
той може да ги изпълнява и сега, а и неговата майка, както и баща му – баба и
дядо на детето по бащита линия да ми помагат и също искат да имат връзка с
внучката си.
Съдът като е отчел именно в известна степен манипулирането на детето
от майката, посочено и в социалния доклад, не е обсъдил извода в доклада, че
от голямо значение за доброто емоционално състояние и развитие на детето е
то да може да живее хармоничнно с двамата родители и да не бъде
разкъсвано от принудеността за единствена принадлежност, включване или
изключване. Високата емоционална експресия и конфликтите, както и
негативизма спрямо единият родител, които биха могли в бъдеще да
рефлектират върху поддържането на едно повишено безпокойство и тревога
при детето. Това не винаги е в резултат на целенасочено и осъзнато поведение
на родителя.
Детето би могло да отговаря на очакванията на майка си, такива, каквито то
си мисли, че тя има, усещайки и виждайки антагонизма във
взаимоотношенията между родителите. Това се явява застраховка за детето от
загуба на майката.
В социалния докад се препоръчва необходимост от психологическа
работа и с двамата родители с цел фокусирането им върху настоящето и
бъдещо приоритизиране на нуждите на детето им, които са спокойна,
приемаща среда, изграждане на надеждна привързаност и с двамата родители
и адекватна идентичност.
Съдът счита, че при определяне на режима на свиждането на бащата с
8
детето, следва да се ръководи най-вече и преди всичко от интересите на
самото дете и отчитайки при кой от двамата родители това детето би
получило адекватните и подходящи грижи за своето възпитание и
отглеждане, включително и касателно определянето режима на свиждането на
детето с неговия роден баща.
Тежестта на доказването на всички гореизложени обстоятелства и
факти тежи на всяка една от страните, т. е. всяка една от страните следва да
доказва родителския си капацитет и възможностите си, както и по отношение
на вида и точния и конкретен режим на свиждането и личните отношение с
малолетното дете.
В тази насока, въззивният съд намира видно от представените по делото
доказателства, че първоинстанционния съд е обсъдил обективно, всестранно и
пълно, всички релевантни факти и обстоятелства по делото и е стигнал до
неправилния извод, че режима на личните контакти права по отношение на
бащата и въззиваем В. с неговото дете Н.Р. В.А следва да не се променя и да
остане същият.
Не отговаря на действителността изнесеното във въззивната жалба
жалба обстоятелства, че бащата не се грижи за детето. В същият е упоменато
и записано, че бащата не полагал нужните и достатъчните грижи за детото.
Напротив от представените по делото, както писмени така и гласни
доказателства се установява точно обратното. В писмената защита пред
първостепенния съд въззивника и пълномощника му са посочили ясно и
точно какви са положителните морални и възпитателски качества на бащата.
В тази насока и с оглед на тези неоснователни твърдения въззивната
инстанция е длъжна да отбележи и да допълни относно качествата на бащата
и въззивника и следното, а именно:
Задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (вж. -
T.V от ППВС №1/1974 г., решение №131/14.06.2016 г. по гр.д.№4490/2015 г.,
ІІІ г.о.; т.1 от ТР с №1/2013 г. на ОСГТК; решение под № 19/15.02.2019 г. по
гр. д. № 2578/2018 г, IV г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№
6851/2014 г., IV г.о., решение №59/04.05.2018 г. по гр.д№ 2396/2017 г., IV г.о.
и др.) приема, че мерките на лични отношения на детето с родителя, който не
упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създава
нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай
следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с
родителя.
Детето следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за
да се формира като пълноценна личност. Свиждането и вземането на детето
са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и
формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-
разнообразни, а когато се налага, режимът може да съпътстван и с определяне
на подходящи защитни мерки по чл.59, ал.8 СК.
9
Личните отношения не следва да се осъществяват в присъствието на
майката, когато липсва заплаха за детето, а присъствието на майката би
обезсмислило личния характер на отношенията между бащата и детето и
ограничаването на контактите, съчетано с установена явна неприязън на
майката и нейните близки към бащата, която е и предпоставката за по-тежки
психически последици и за проява на синдрома на родителското
отчуждаване.
Въззивната инстанция следва да отбележи, че съществува една особена
група от лични отношения и обстоятелства, за които ссъдът следва да следи и
служебно и които са свързани именно с оглед охраняването на права и
задълженията, както и интересите на детето и на родителя по когото не са
предоставени упражняването на родителските права. В ППВС с №
1/12.11.1974 г., което все още не е загубило силата си, са изброени примерно
обстоятелствата, чиято промяна може да обоснове изменение на вече
определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са
разделени в две групи, като в първата група се включват промените, засягащи
положението на детето или мерките и тяхната ефективност; а втората група
включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на
родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки.
Пречки от страна на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на
личните отношения с другия родител е от втората група обстоятелства.
Поведението на родителя, на който е предоставено упражняването на
родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родител не е в
интерес на детето. За този интерес се следи служебно (вж. ТР под №1/2013 г.
на ОСГПО. поради което в спора за режима на лични отношения съдът не е
обвързан от желанията на детето или от предложенията на родителите, още
повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация и недоверието
между тях е довела до затруднена, непълнопенна или прекъсната връзка на
детето с родителя, неупражняващ родителските права, в т. ч. до синдрома на
родителско отчуждение. Поведението на всеки от родителите и останалите
причини, довели до формиране у детето на емоционални състояния,
представи и желания, индикиращи отчуждение имат важно, но не решаващо
значение дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата е
основание за промяна на мерките за упражняване на родителските права и на
лични контакти. В този смисъл, съдът е длъжен при формиране на
преценката си да вземе предвид всички релевантни факти, да отчете
спецификите на случая, като при данни за създавани пречки от единия
родител и установено отчуждение на детето спрямо другия родител,
определените мерки следва да са насочени към преодоляването на тази
ситуация и постигането на нормална обстановка за общуване между
детето и родителя, който не упражнява родителските права.
Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на
родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в
никакъв случай интерес на детето.
10
Водещ е интересът на детето да запази и развие отношенията си с
другия родител, който не носи родителските права и задължения.
По спорните релевантни факти въззивната инстанция приема, че
първостепенният съд правилно е преценил, че към настоящия момент
въззивемия Р. ИВ. В. е способен да отглежда и възпитава детето си Н.Р. В.А и
би могъл, както и към настоящия момент, така и за в бъдеще да му осигури
едни по-добри условия за живот на ДЪЩЕРЯ СИ по времето на
осъществяването на режима на свиждането с нея, за нейното правилно и
позитивно отглеждане, развитие и възпитание, и при обстоятелството че и
към настоящият момент този режим е твърде стеснен.
Въззивната инстанция намира, че всички тези обстоятелства са били
подробно и обосновано обсъдени от първоинстанционният съд, но същият е
стигнал до законосъобразният извод, че първоначалният режим
действително следва да бъде адаптиван, но постепенно с нарастването на
възрасттта на детето Н. същият следва да се променя и поради това на
практика следва режимът на личните отношения на детето с бащата да бъде в
известна степен разширен с оглед на напредването възраст на детето, ,
което се явява изцяло и в негов интерес.
При така изложената фактическа обстановка пред двете съдебни
инстанции, становищата на бащата и съответно на майката и техните
възможности по отглеждането и възпитанието на детето, ето защо въззивният
съд намира, че по делото не са установени нови или ново настъпили
обстоятелства, които да налагат изменението и стесняването на вече
определения от първостепенният съд и съществуващия режима на лични
отношения на това дете, с неговия баща и въззиваем Р. ИВ. В..
Настоящия въззивен съд счита в заключение, че предвид
гореизложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение
следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно, ведно с
всички законни последици от това.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК, въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника направените от последния разноски по
делото пред настоящата съдебна инстанция, но тъй като съдът намира, че
разноските пред въззивната инстанция, не са поискани от въззиваемия В. и
поради това че не са налице доказателствата за направени пред въззивния съд
разноски от този въззиваем, то и такива разноски не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК настоящото въззивно съдебно
решение подлежи на касационно обжалване, тъй като разглежда искове по
чл.127 от СК и от брака има ненавършило пълнолетие лице.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во
от ГПК Старозагорски окръжен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260570 от 23.06.2021 г., постановено по
гр.дело № 369/2021г. по описа на Старозагорски районен съд, в обжалваната
му част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12