РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 25ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8041 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищцата В.Д.И.
твърди, че на 22.11.2006 г. сключила с ответника договор за банков ипотечен
кредит № 521/ИН в размер на 31 780 евро, със срок за връщане на сумата до
15.11.2031г., съгласно погасителен план на 300 месечни анюитетни вноски в
размер от по 214,18 евро.Били подписани и Общи условия, раздел II. Условия за усвояване и обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по контракта-стандартизирани документи,
изготвени по образец на банката, без да са били предмет на обсъждане между
страните и без кредитополучателката да е имала възможност да влияе върху тях.
За погасяване на кредита на ищцата била открита нарочна разплащателна сметка,
посочена в документа.
Твърди,
че дължимата лихва по договора била уговорена като към променливия индекс
EURIBOR, тогава в размер на 3.724 % , се прибави надбавка от 2,756 %, за да се
получи крайна стойност на годишна лихва към този период от 6.48 % , с която да
се олихви отпуснатият кредит. Така ГЛП се явява пряко обвързан с промените в
стойностите на шестмесечния / тримесечния EURIBOR.
Съгласно
все още действащия между страните договор, годишният лихвен процент е определен
да е с плаваща лихва за съответния период на олихвяване и се формира като сбор
от променлив базисен лихвен процент /БЛП/ шестмесечния/тримесечния EURIBOR и
непроменлива надбавка в размер на 2,756 %. Така ГЛП се явява пряко обвързан
само с промените в стойностите на шестмесечния/тримесечния EURIBOR.
Ищцата
твърди, че ответникът едностранно, в нарушение със сключения между тях договор,
направил изменение в посока на увеличение на годишния лихвен процент, поради
което към датата на завеждане на делото е получил сумата от 7361,14 лева при
начална липса на основание.Счита, че кредиторът изкуствено компенсирал спада на
променливия индекс шестмесечния/тримесечния EURIBOR, като с решение по Протокол
№ 38/ 14.10.2008 г. на УС, считано от
28.11.2008 г. увеличил едностранно размера на ГЛП като премия-нов
компонент към метода за изчисление на ГЛП.По този начин се стигнало до
едностранно изменение на контракта, в противоречие с постигнатото между
страните съгласие при сключването му.За период от седем месеца премията
достигнала 3 %.Кредиторът следвало да уведоми клиентите за новите условия за
формиране на базовия лихвен процент и тези промени е следвало да намерят
приложение само след проведени с кредитополучателите преговори и постигнато
съгласие. По този начин се е стигнало до едностранна промяна на договора, която
ищцата счита, че е в противоречие с постигнатото между нея и банката съгласие
при сключване на договора и на действащите общи условия, валидни към същия
момент.Счита, че с тези действия се нарушава принципа на равнопоставеност на
страните.Това противоречие със закона не я обвързва като кредитополучател и е
налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП-т.11.1.1 от раздел ІІ,
предвиждаща възможност банката едностранно да изменя ГЛП по кредита само ако
пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с два
пункт, а липсва възможност за намаляване на лихвата при обратна промяна на
пазарните условия.Намира, че е налице значително неравновесие между правата на
кредитора и тези на кредитополучателя.Така формулирана, тази клауза е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и е съставена в нарушение на чл.147 от ЗЗП, поради което
следва да се тълкува в полза на потребителите.Сочи, че същата е нищожна и не
следва да поражда действие между страните по договора, както и да ги обвързва.
Според
чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите се прогласяват за нищожни
освен, ако са уговорени индивидуално.В случая разпоредбите от договора, определящи
лихвените проценти препращат към ОУ, който са стандартни, изготвени
предварително условия на банката, върху съдържанието на които потребителите
нямат възможност да влияят.Предвид наличието на значително неравновесие между
правата на банката и тези на кредитополучателя, съставените в нарушение на
чл.147 от ЗЗП клаузи от ОУ следва да се тълкуват в полза на потребителите.
Намира,
че размерът на годишния лихвен процент по процесния ипотечен кредит, следва да
бъде определян според първоначално уговореното между страните-като сбор от
базовия лихвен процент, съставляващ шест/тримесечния EURIBOR и договорената
надбавка, без въведения с решенията на УС на ответната банка трети
компонент-т.нар.”премия”.
Твърди,
че в резултат на извършеното едностранно изменение на контрактадо подаване на
исковата молба е заплатила на банката при първоначална липса на основание
процесната сума.Иска ответникът да бъде осъден да й върне 7361,14 лева, ведно
със законната лихва от завеждане на делото. Претендират се разноски за производството.
В срока
за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът ”УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД-София оспорва
иска.Счита, че не е налице неравновправна клауза по смисъла на ЗЗП, както и че
е налице погасяване на претенцията по давност.Иска се отхвърляне на иска и присъждане
на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Не се
спори, че на 22.11.2006 г. между страните бил подписан Договор за банков
ипотечен кредит № 521/ИН за сумата от 31 780 евро, платима в срок до
15.11.2031 г. на 300 анюитетни вноски от по 214,18 евро съгласно погасителен
план (л.11-л.16).В т.4 и т.4.1 от контракта е определен годишен лихвен процент
по кредита, формиран от сбора на БЛП от 3,274 %
и надбавка от 2,756 % или общо 6,48 % .В подписаните между страните общи
условия-раздел ІІ.Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по процесния договор, в т.11.1 , се пояснява промяната на
шестмесечния Euribor-същият се определя 2 работни дни преди началото на всяко
шестмесечие от календарната година и е равен на средния лихвен процент за евро
за срок от шест месеца, публикуван на страниците на Euribor 01 на Reuters в
11.00 ч. Брюкселско време и влиза в сила от първо число на шестмесечието.Посочено
е, че при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски, включващи главница и лихви
към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска, общият
лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в
размера по т.4.1.а и не се променя, освен когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най-малко с два пункта. Кредитополучателят е
дал съгласието си кредиторът да променя едностранно общия размер на ГЛП за
дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1.а, определен съгласно
предходната точка, съответно размер на анюитетната вноска, без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните при нарастване
на базовия лихвен процент с повече от два пункта от размера, определен от кредитора
в деня на сключване на договора или от размера му, формиран след промяна по
реда на настоящата точка.
С
Протокол № 38 от 14.10.2008 г. на УС на банката е прието, че цената на всеки
банков кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент,
формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс
Euribor и премия, определяна по размер от ГОД от 0 до 200 базови пункта според
стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя
фиксирана договорена надбавка, отчитаща оценката на финансовото състояние на
клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи
кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск.С
посоченото решение се въвежда нов компонент в лихвата, наречен „премия“.Съгласно т.2 за всеки ползван кредит
банката начислява, а кредитополучателят заплаща годишна лихва (цена на кредита)
като общ лихвен процент в размер, равен на действащия и прилаган от банката към
датата на начисляването базов лихвен процент, определен по т.1 (в случая
Euribor+премия) плюс надбавка, установена по размер в договора за кредит.
По
делото няма спор, че между страните не са постигани други съглашения освен
първоначално подписания договор.
Назначената
по делото икономическа експертиза се е произнесла, че от 01.01.2015г. до 30.11.2018г. (датата на
подаване на исковата молба) кредитополучателката е надвнесла сумата от 7361,14
лева.
При
тази фактическа обстановка, съдът формулира следните правни изводи:
Ищцата
се позовава на едностранно извършени промени от банката, които не са били
предмет на обсъждане по сключения помежду им контракт, водещи и до нарушения на
ЗЗП-нищожни клаузи, чрез които кредитодателят неоснователно се е обогатил за
нейна сметка при начална липса на основание.Тези твърдения дават основание
искът да се квалифицира именно по чл.55 от ЗЗД.
Ответникът счита, че е имал основание да извърши едностранно
промяната, позовавайки се на взетото решение от УС на банката от 14.10.2008
г.Съдът намира доводът за неоснователен.Приетите тогава изменения не могат да
касаят ищцата при липса на постигнато съгласие за предприемането им.В случая не
се твърди между съконтрахентите да има подписано допълнително споразумение в
посочения смисъл. Кредитополучателката се е съгласила банката да променя
едностранно базисния годишен лихвен процент, без за това да е необходимо
сключването на допълнително споразумение между страните при промяна на
пазарните условия, които по преценка на банката водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с 2 пункта над размера, определен от банката в деня
на сключването на договора.От приетата в производството експертиза не се установява
през процесния период ОЛП на БНБ да е
нараствал с повече от два пункта.При това положение банката не е била овластена
по силата на сключения с ищцата договор да увеличи лихвата по дълга.Ответникът
едностранно е добавила нов компонент ”премия”, за което кредитополучателката не
е давала съгласие.Налице е неравноправна клауза по договора по смисъла на
чл.146 ал.1 от ЗЗП, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
при което последният се явява увреден.Икономически по-силната страна е
овластена по свое виждане за променя
БГЛП при промяна на пазарните условия, които по преценка на банката водят до
необходимост от увеличаването му най-малко с 2 пункта над размера, възприет
между страните към момента на сключване на контракта.Липсва договорка за
случай, когато лихвения процент може да се намалява.Клаузата прехвърля тежестта
от промените на пазарните условия само върху кредитополучателя.Банката, която
вече е осигурила кредитния ресурс при определена за нея цена в деня на
усвояване на кредита, си осигурява чрез тази неравноправна клауза печалба във
всеки случай.Реалното увеличение на платената лихва за исковия период е
настъпило поради въвеждане на допълнителната компонента, което е било възможно
поради твърде широкото формулиране на текста на чл.4 от договора във вр. с ч.11.1.1.
По
делото няма спор, че текстът на контракта е бил изготвен предварително и
кредитополучателката не е имала възможност да влияе на съдържанието му.Няма
предвиден способ тя да се откаже от договора при това увеличение на
дълга.Цитираната клауза може да бъде подведена под приложното поле на чл.143
т.10, т.12 и т.13 от ЗЗП.Промяната е извършена на невалидно правно основание-
нищожно и поради това не може да обвързва кредитополучателката.С оглед
изложеното и предвид приетата икономическа експертиза, съдът приема, че ищцата
е надвнесла през процесния период общо 7361,14 лева.
Възражението
на ответника за погасяване на претенцията по давност се явява неоснователно.
Това е така, тъй като не се касае до извършване на периодични плащания по
смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД.Вземането на ищцата произтича от фактическия състав
на неоснователното обогатяване. Съгласно т.7 от ТР № 1/1979г. на Пленума на ВС,
вземане, произтичащо от фактическия състав на чл.55 от ЗЗД се погасява с
изтичането на петгодишна давност
по чл.110 ЗЗД.
При
тези предпоставки искът се явява основателен и доказан за цялата претендирана
сума от 7361,14 лева.Сумата се дължи със законната лихва от датата на завеждане
на делото.
На основание чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват
разноски по делото съразмерно с уважената. В настоящия случай искът на ищцата е
изцяло уважен поради което ответника й
дължи разноски в общ размер на 1495,00 лева, съгласно представения
списък с разноски по чл.80 от ГПК.
По
изложените съображения, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА
”УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Възраждане, пл.”Св.Неделя” № 7, със съдебен адрес:***, офис №
14, чрез адв.Н.С. ***, да заплати на В.Д.И., ЕГН:**********,***, чрез адв.М.Б. ***,
сумата от 7361,14 лева, получена при начална липса на основание
през периода от 01.01.2015г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 31.11.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1495,00 леваразноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ