№ 405
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001001117 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 15441/03.09.2021 г., подадена от „БГ Инвест
Пропъртис“ АД, гр. София, район „Средец“, ул. „Добруджа“ № 6, ет. 3, с ЕИК: ********* чрез
адвокат Т.Н. от САК срещу решение № 80/23.07.2021 г., постановено по търг. дело № 1733/2020 г.
по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от „БГ Инвест Пропъртис“ АД
срещу „Транстел“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26 000 лв., частично
от 50 861.10 лв. - възнаграждение за м.04.2019 г. по договор за консултантски услуги (без посочена
в него дата).
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано.
Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че в хода на производството пред
първоинстанционния съд били събрани доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че
договори за покупко-продажбата на 10 102 бр. мобилни апарати на стойност 3 201 927.18 лв. за
месец април 2019 г. са били сключени и че за това му се дължи възнаграждение в общ размер от 50
861.10 лв. съгласно подписания между страните по делото договор за консултантски услуги; както
и че решението на съда било основано на свидетелски показания и разпечатки от електронна
кореспонденция, които по никакъв начин не доказвали липсата осъществено съдействие от страна
на „БГ Инвест Пропъртис“ АД и изцяло в рамките на съдебното решение липсвало и обсъждане
на извършеното плащане на възнаграждение за месец април 2019 г.
По тези оплаквания жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение
1
и постанови ново, с което уважи така предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Транстел“ ЕООД чрез адвокат Г. К. от
САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния
съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят чрез адвокат Н. поддържа
въззивната си жалба по изложените в нея съображения като акцентира върху това, че
първоинстанционният съд не бил отчел направеното от ответното дружество по приложената по
делото фактура, което доказвало приемане изпълнението по процесния договор. Впоследствие, в
предоставения му от съда срок жалбоподателят е представил и писмена защита.
От своя страна, насрещната страна „Транстел“ ЕООД чрез адвокат К. поддържа отговора си
на въззивната жалба, излага съображения за нейната неоснователност и доводите на
жалбоподателя, поради което моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна
защита и съдействие.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „БГ Инвест
Пропъртис“ АД срещу „Транстел“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за консултантски услуги, по който поел
задължението да подпомага и оказва съдействие на ответника при преговори с „А1 България“ ЕАД
с оглед сключване на договори за продажба на мобилни телефони, а ответникът поел задължение
да плати възнаграждение в размер на 1 % от стойността на сключения договор и 1.50 лв. за всеки
телефон, предмет на договор за продажба. За м.04.2019 г. били сключени договори за продажба на
10 102 бр. мобилни телефони на стойност 3 201 927 лв., за които се дължало от ответника
възнаграждение в размер на 56 606.71 лв., а не както ответникът декларирал 5 745.60 лв., поради
което неизплатеното задължение възлизало в размер на 50 861.10 лв.
Поради това, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000
лв., частично от 50 861.10 лв. - възнаграждение по процесния договор за м.04.2019 г., като в
първото съдебно заседание ищецът е уточнил, че възнаграждението по процесния договор се
претендира за посочените в исковата молба 10 102 бр. мобилни телефони на стойност 3 201 927
лв., които ответникът закупил с негова помощ и съдействие от „А1 България“ ЕАД.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва иска с възражението, че през м.03.2019 г. били проведени преговори за оттегляне на
ответника от договора, защото ищецът не осъществявал посредничество за сключване на договори
с „А1 България“ ЕАД и било постигнато съгласие за прекратяване на договора в хипотезата на чл.
5, ал. 2 от него от началото на м.04.2019 г. Освен това ответникът връчил на ищеца уведомление
на 20.06.2019 г. за прекратяване на договора. Поддържа, че процесният договор бил договор за
търговско посредничество и за него следвало да се прилага нормата на чл. 50 ТЗ по отношение
2
дневника на търговския представител за вписаните сделки. Оспорва да е продал на „А1 България“
ЕАД 10 120 бр. апарати на стойност от общо 3 201 927 лв. Дължимата на ответника сума възлизала
на 5 754 лв., която била платена и се формирала от цени, договорени от ищеца, въпреки че
сделките били осъществени без посредничеството му. Според ответника ищецът не участвал в
сключването на договор за продажба на мобилни апарати през процесния период, защото
ответникът договарял директно с „А1 България“ ЕАД и не ползвал посреднически услуги.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа предявения иск с довода, че през действие на договора изпълнявал задълженията
си, с което допринесъл за доставките на телефони, което се подкрепяло от факта, че ответникът
предоставил отчет за изпълнение на договора за м.04.2019 г., за който месец било платено по
фактура.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа възраженията и оспорванията на иска с довода, че ищецът не изпълнявал
задълженията си по договора. Единственото „подпомагане и посредничество“ било извършено към
момента на сключване на договора при уговаряне на цените по сделките между ответника и „А1
България“ ЕАД, след което ищецът преустановил изпълнение на задълженията си, поради което
били започнати преговори за прекратяване на договора. Оспорва да е предоставил на ищеца отчет
за м.04.2019 г.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ е процесуално допустим и
правилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното
решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на
основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната
жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата въззивна
инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно
споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при
условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от
фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните съображения
на първоинстанционния съд, налагащи извод за неоснователност на исковата претенция, които
съображения са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав приема и
следното:
Предвид представения от ищеца договор, наименуван „договор за консултантски услуги“,
наличието на който ответникът не оспорва, следва да се приеме, че между страните по делото е
било налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил срещу
съответно възнаграждение (уговорено относно цена и начин на плащане в чл. 4 от договора) да
подпомага и оказва съдействие на ответника при организиране на преговори с „Мобилтел“ ЕАД
(понастоящем „А1 България“ ЕАД) и да участва в преговорите и маркетиране на ответника с оглед
сключване на договор за продажба с мобилния оператор на мобилни телефони с марка „Samsung“,
като ищецът се е задължил да организира преговорите за цени и количества и да осъществи
дейностите, предмет на договора.
3
По делото е установено и това, че за процесния месец април 2019 г. между ответника и
„Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕАД) е сключен договор от 16.04.2019 г., по силата
на който мобилният оператор е поел задължение да продава на ответника устройства, посочени в
поръчка на ответника, който пък от своя страна е поел задължението да заплаща съответна цена,
както и е установено, че за този месец ответникът е закупил от „А1 България“ ЕАД 10 102 бр.
мобилни телефони марка „Samsung“ при цена от 3 201 927.18 лв., което е записал в търговските си
книги, издал е фактури и е ползвал данъчен кредит.
За да се ангажира обаче договорната отговорност на ответника така, както претендира
ищеца, последният следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, което му е
изрично указано с доклада по делото на първоинстанционния съд, и това, че е осъществил
дължимата от него престация по процесния договор за подпомагане и съдействие при
организиране на преговори между „Транстел“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД за продажба на
мобилни телефони марка „Samsung“, както и участието на ищеца в тези преговори. Именно това не
е сторил ищеца – същият не е представил доказателства, въз основа на които да се направи извод,
че той е изправна страна по процесния договор, т.е. че е изпълнил дължимата от него договорна
престация. Напротив, от страна на ответника е проведено успешно насрещно доказване, (което
може да бъде и непълно), доколкото от събраните по делото писмени доказателства – разпечатки
от електронна кореспонденция между представители на „Транстел“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД,
договор за продажба от 16.04.2019 г., заключението на вещото лице А.Б. и показанията на
свидетелите И. В. и Е. Е., които доказателства взаимно си кореспондират и допълват, се
установява, че преддоговорните отношения между тези две дружества – преговори и комуникации,
са осъществявани пряко между техни служители/представители без същевременно да има каквито
и да било данни за участие на трети лица, в частност на ищеца, в извършване на посредническа
дейност тези търговци договор сключат договор/договори за покупко-продажба на мобилни
телефони марка „Samsung“.
Действително, по делото е представена издадена от ищеца фактура № 26/24.04.20109 г. за
сумата от 5 745.60 лв. с ДДС, която не е оспорена от ответника, който и не оспорва, че той е
заплатил сумата на основание процесния договор, но от това доказателства само по себе си (във
фактурата е посочено единствено, че сумата се дължи по договор без каквато и да било друга
конкретизация), не може да се приеме, че ищецът е изпълнил договорното си задължение за
посредничество при сключване на договори за продажба на мобилни телефони марка „Samsung“
между „Транстел“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД и по отношение на броя и цени за м.04.2019 г.,
както претендира с исковата си претенция. Обстоятелството, че ответникът е извършил това
плащане единствено може да наложи извод, че същият е приел, че за сключването с „А1 България“
ЕАД на покупко-продажба за 800 бр. мобилни телефони марка „Samsung“ ищецът е извършил
посредническа дейност съгласно процесния договор, но не може да се приеме и че такава дейност
е извършвана от ищеца и за останалите закупени апарати, при положение, че за това няма каквито
и да било доказателства и данни. Както обосновано е посочила и въззиваемата страна, плащането
по фактурата не може да бъде квалифицирано като частично такова от общо договорена единна
цена и оттам да се прави извод за дължимост на възнаграждение на ищеца за всички закупени от
ответника през м.04.2019 г. от „А1 България“ ЕАД мобилни апарати.
Следва и да се отбележи, че представената с исковата молба таблица няма качеството на
документ по чл. 180 ГПК, доколкото не носи подпис и няма никакви данни за нейното авторство и
поради това, този документ не може да служи за доказване на удостоверените в него факти, които
4
се оспорват от ответника. Следователно, недоказано е и твърдението на ищеца, че ответникът му е
предоставил месечен отчет за количествата доставени мобилни телефони договорени от ищеца
съобразно чл. 3, ал. 2 от процесния договор.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно
преценил счетоводната експертиза. Наличието на осъществени сделки, установени от
заключението, не означава, че тези сделки са осъществени чрез посредничеството на ищеца.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията по въззивната жалба на „БГ Инвест Пропъртис“ АД и поради съвпадение в изводите
на двете съдебни инстанции за неоснователност на предявения иск, на основание чл. 271, ал. 1
ГПК решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, поначало следва да бъдат присъдени направени от въззиваемата
страна „Транстел“ ЕООД разноски за настоящото въззивно производство, но в случая не са
представени доказателства, че такива действително са извършени. Съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 ГПК „Транстел“ ЕООД претендира разноски в размер на 1 970 лв. -
адвокатско възнаграждение. Видно обаче от договора за правна защита и съдействие, в него е
посочено, че така договореното възнаграждение е платимо по банков път, а до приключване на
съдебното дирене не са представени доказателства за плащането му - съответни банкови
документи съгласно задължителните разяснения по т. 1 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което адвокатското възнаграждение не следва
да се присъжда като разноски в полза на въззиваемата страна.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 80/23.07.2021 г., постановено по търг. дело № 1733/2020 г. по
описа на Софийски градски съд.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5