РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. ХАСКОВО, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215600600709 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 12/07.10.2021г. постановена по НЧХД № 736/2021г. Районен Съд – Хасково
е признал подсъдимата А. А. М. от гр.Х. за виновна в това, че на 28.05.2021г. в землището
на гр.Х., причинила на С. М. А. с ЕГН ********** от същия град, болка и страдание без
разстройство на здравето, а именно драскотини по китката на дясната ръка, представляващи
лека телесна повреда - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за което при условията на чл.78 А
от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. С присъдата е уважен предявеният граждански иск и
подсъдимата е осъдена да заплати на тъжителката сумата от 500 лв. представляваща
обезщетение за причинените й в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата 562
лв. разноски по делото, а в полза на Държавата по сметка на съда, сумата от 50 лв. държавна
такса върху уваженият граждански иск .
Недоволен от присъдата останал защитникът на подсъдимата, който я обжалва в срок с
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се твърди,
че изводите на съда за виновността на подсъдимата били едностранчиви и непълни, а
събраните доказателства противоречиви, като за да постанови присъдата, съдът се основал
1
единствено върху показанията на заинтересовани свидетели, които не били очевидци. Сочи
се наличието на обективна невъзможност за причиняване на телесната повреда от
подсъдимата,поради ограда между нея и тъжителката. Излагат се и твърдения, че тъжбата не
отговаряла на изискванията на чл.81 от НПК, като в нея липсвало фактическо изложение
относно времето, мястото и механизма на деянието, с което се нарушило правото на защита
на подсъдимата. С жалбата се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимата да бъде оправдана.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимата редовно призована не се
явява. Явява се защитникът й, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
направеното искане, които доразвива в пледоарията си.
Частната тъжителка също не се явява. Вместо нея се явява повереникът й, който
представя молба депозирана от тъжителката пред РС – Хасково с вх. № 6112/20.08.2021 г. и
Решение от 26.11.2021г. по гр.д. № 1899/21 г. на РС – Хасково. В пледоарията си излага
съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваната присъда и
иска да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд като провери изцяло, правилността на обжалваната присъда, по
посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че жалбата е основателна,
но не изцяло по изложените в нея съображения, като присъдата следва да бъде отменена, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция без да се разглежда
по същество от настоящата, поради следното:
На 18.06.2021г. тъжителката чрез повереникът си, депозирала пред РС – Хасково частна
тъжба против подсъдимата, в която са изложени фактически твърдения, че последната на
28.05.2021г. около 12.30 часа в двора на домът й – сграда с идентификатор
*****.***.***.***, построена в имот с идентификатор *****.***.*** в местноста „И.“, в
присъствието на братът на тъжителката - А. А., й нанесла побой като я удряла с празна
пласмасова каса по тялото и ръцете от което изпитала болка в дясната ръка и така й
причинила леката телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, установена при прегледът й от
съдебния лекар, изразяваща се в драскотини по китката на дясната ръка, довели до болка и
страдание, за което е поискано предаването й на съд. С тъжбата е предявен и граждански
иск в размер на сумата от 500 лв. претендирана като обезщетение за причинените й от
деянието немуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
претендирани са и разноски. По тъжбата е образувано НЧХД № 736/2021г. по описа на РС –
Хасково и с определение на съдията докладчик, имащо характера на разпореждане по чл.252
ал.4 от НПК, подсъдимата е предаден на съд за престъплението по чл.130 ал.2 от НК, за
които е призната за виновна и осъдена с обжалваната присъда. При постановяване на
определението / разпореждането/, съдията докладчик не съобразил липсата на посочване в
тъжбата на населеното място на извършване на твърдяното деяние / посочени са само
местност и идентификатори на сграда и имот/, но е ноторно, че въпросната местност е в
землището на гр.Х. и правото на защита на подсъдимата не е било нарушено още повече, че
в проведеното на 16.09.2021г. съдебно заседание, повереникът на тъжителката в рамките на
2
6 месечния срок по чл.81 ал.3 от НПК, конкретизирал местонахождението на имота чрез
представеното удостоверение от Община Хасково, издадено след подаването на тъжбата. В
случая тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НПК като съдържа достатъчно
фактически твърдения за обстоятелствата на престъплението, за което подсъдимата е
предадена на съд и които са предмет на доказване. Ето защо изложените в тази насока
оплакванията във въззивната жалба са несъстоятелни и не това е основанието за отмяна на
присъъдата. Основното допуснатото нарушение, налагащо отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, е това по чл.348
ал.3 т.2 от НПК засягащо мотивите към присъдата, каквито на практика липсват. Това е така
защото в мотивите си които са изключително лаконични, съдът след като изложил приетата
за установена фактическа обстановка, декларативно приел, че подсъдимата осъществила от
обективна и субективна страна престъплението по чл.130 ал.2 от НК за което с диспозитива
на присъдата, е призната за виновна. В мотивите за субективната страна е прието, че
престъплението е извършено от подсъдимата при пряк умисъл като форма на вината, а за
обективната му страна е изходено единствено от изводите на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза. По нататък в мотивите съдът изложил съжденията си за начина на
възприемане и възпроизвеждане на обективната действителност от хората. Относно
доказателствената съвкупност от която са изведени правните изводи, то посочване на такава
в мотивите на практика липсва. Единствено е извършен анализ на показанията на св.Т. Р./
единствената незаинтересована/ и е прието, че тя присъствала не в момента на причиняване
на телесното увреждане, а по – късно което и в показанията си възпроизвела. Така е
подходено и досежно показанията на св.В. Н., живуща в същия имот сочен като място на
престъплението, на семейни начала с бащата на тъжителката, с който последната била във
влошени отношения по повод имота, което е прието и като повод за инцидента с
подсъдимата, която й е леля. В мотивите към присъдата липсва какъвто и да е анализ на
показанията на св.Н. С. – майка на тъжителката, която е косвен свидетел и в показанията си
възпроизвела заявеното от дъщеря й по повод инцидента. Липсва също анализ на
показанията на св.А. А. – брат на тъжителката, за който съдът явно приел, макар от мотивите
това да не става ясно, че е единствения очвидец на случилото се и основен свидетел.
Показанията му обаче, касаещи основния предмет на доказване не са обсъдени както
самостоятелно, така и в съвкупност с другите събрани доказателства, включително с
показанията на св.Н. която отрекла подсъдимата да е удряла тъжителката по описания в
тъжбата и от св.А. А. начин. Същевременно за тази свидетелка, в показанията си св.А. А.
сам заявил, че тя също присъствала на двора по време на инцидента. При това положение
след като показанията на двамата свидетели които са очевидци, са в противоречие по между
си относно главния факт на доказване, съдът е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл. 305
ал.2 от НПК да изложи в мотивите към присъдата съображения, кои от тях приема и кои
отхвърля и защо, което обаче не е сторено. На практика мотиви липсват и за гражданския
иск, за който единствено е отразено, че е уважен по справедливост с оглед характера на
трамватичните увреждания и срока за възстановяване, посочен от вещото лице. Именно въз
основа на анализа на доказателствата в мотивите на присъдата, съдът отговаря на въпросите
3
по чл.301 от НПК, което обаче в случая не е направено, като непълнотата на мотивите е
толкова съществена, че представлява фактически липса на мотиви, защото прави
невъзможна проверката и преценката от въззивната инстанция, на волята на първата по
смисъла на чл.14 от НПК обективирана в обжалваната присъда, с която подсъдимата е
призната за виновна и осъдена по повдигнатото частно обвинение, а граждански иск уважен.
Посоченото нарушение процесуално нарушение допуснато от първата инстанция е
съществено и отстранимо, но не може да се отстрани за пръв път от настоящата инстанция,
което и налага обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното
заседание.
Водим от горното и на осн. чл.334 т.1, вр. чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 12/07.10.2021г., постановена по НЧХД № 736 / 2021г., по
описа на Районен съд – Хасково.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Хасково, от фазата на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4