МОТИВИ към присъда от 25.02.20
г. по НОХД№94/20 г. на ВРС:
Подсъдимата с.Ц.С. *** е предадена
на съд по внесен от ВРП обвинителен акт за това, че за за времето от месец юли 2019 г. до м.декември 2019 г., включително, в гр.В.,
след като е била осъдена с Решение № 741/14.11.2017 г. по гр.д.№ 4303/2017 г.
по описа на ВРС, влязло в законна сила на 05.12.2017 г. и Решение №
360/25.04.2019 г. по гр.д.№ 470/2019 г. на РС – В., влязло в сила на 25.04.2019
г., да издържа свои низходящи – сина си Н.А.А., роден на *** г. и дъщеря си А.А.А.,
родена на *** г., съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно – шест месечни вноски, като една от тях
за месец юли 2019 г.
в размер на 98.50 лв. за всяко дете и пет от по 140 лв. за всяко дете или общо по 798.50 лв. за всяко дете, или общо за двете деца – 1597.00 лв.,като деянието е извършено повторно-престъпление по чл.183, ал.4 НК.
Съдебното производство протече при условията и реда на чл.371, т.2 НПК,
като с определение от 25.02.20 г. съдът одобри направеното от подсъдимата
самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата без да
събира непосредствено доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без
изменения, като предвид събраните доказателства пледира за постановяване
на осъдителна присъда, с която подсъдимата
да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение по чл.183, ал.4 НК и да й
се наложи наказание „по справедливост”. Подсъдимата
С. наред със самопризнанието, изразява
съжаление за случилото се. Служебнията й защитник се присъединява към позицията
на държавното обвинение за доказаност на престъплението, с искане за определяне
и налагане на наказание пробация и обществено порацинаие.
След цялостен и обстоен анализ на събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намери
за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят А.М.А. и подс. С. живели на семейни начала в
едно домакинство от 1999 год. до месец октомври 2013 год.
По време на съвместното им съжителство им се
родили две деца - А.А.А., родена на *** год. и Н.А.А., роден на *** год.
През 2012 год. подс.С. заминала да работи в И., като първоначално започнала
да изпраща пари за издръжка на децата. До средата на 2013 г.,
тя С. редовно
изпълнявала задълженията си като родител, но след този период преустановила
контактите си със св. А. и децата си.
Поради тази причина св.А. през 2014 г.
завел иск срещу подсъдимата за присъждане на издръжка за децата и пред Районен съд - гр.В.било
образувано Гр.Дело № 884/2014г. С протоколно определение от 10.07.2014 г., влязло в сила на 18.07.2014 г. било одобрено постигнато
споразумение, по силата на което родителските права върху децата били
предоставени на св.А., а на майката бил определен режим на лични отношения с тях и същата била осъдена да
заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 85.00 лева.
След влизане в сила на съдебното решение подсъдимата отново заминала за И., за да работи, като преустановила контакти с А. и не изпълнявала
задължението си за заплащане на издръжката на двете деца. Така за времето от
месец юли 2014 г.
до м. ноември 2016 г.,
тя не изпълнила задължението си за заплащане на 29 месечни вноски в размер на
170.00 за двете деца или общо не изплатила сумата от 4930.00 лева, за което
била осъдена с присъда № 25/27.03.2017г. на PC-В.по НОХД №
201/2017 г. и призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл. 183, ал.1
от НК. Присъдата е
влязла в сила на 12.04.2017 г., като наложеното с нея
наказание пробация е изтърпяно на 03.05.2018 г.
Междувременно с Решение № 741/14.11.2017 г. по гр. Дело № 4303 по описа
за 2017г. на ВРС влязло в законна сила на 05.12.2017 г., са били изменени утвърдените
със съдебната спогодба от 10.07.2014 г. по Гр. Дело № 884/2014г. на PC-В.месечни
издръжки, които подсъдимата е била осъдена да заплаща на А.М.А. в качеството му на баща и законен
представител на малолетните деца Н.А.А. и А.А.А. в размер на 85 лв. месечно,
като същите са били увеличени на по 115 лв. месечно за всяко от децата, считано
от 15.09.2017 г.
През пролетта на 2019 г.
така определената издръжка на двете деца отново била увеличена, като с Решение
№ 360/25.04.2019 г. по Гр. Дело № 470/2019г. на PC-В.била изменена издръжката,, присъдена с решение № 741 от
14.11.2017г. по Гр. Дело № 4303/2017г. по описа на ВРС, като подсъдимата била осъдена да
заплаща месечна издръжка на двете деца, чрез техния баща и законен представител вместо по 115 лв. по 140 лв. на
всяко едно от децата, считано от 06.02.2019 г., като решението е влязло в сила на 25.04.2019 г.
След като вече била осъдена за неплащане на
издръжка за периода от месец юли 2014 г. до м. ноември 2016 г.
от ВРС с присъда № 25/ 27.03.2017г. на PC-В.по НОХД № 201/2017г., подсъдимата С. продължила да
изплаща неритмично и със закъснение дължимата от нея вече увеличена на 2 пъти издръжка през
горепосочените в решенията на ВРС периоди за двете си малолетни деца.
Видно от изготвените по делото 2бр. Съдебно - Счетоводни
експертизи е, че подсъдимата за периода от м. юни 2019 г.
до м. ноември 2019 г. вкл. е изплатила
частично дължимата издръжка за месец юни 2019 г.,
като е дължала остатък в размер на 97 лв. за
двете деца, или по 48,50 лв. за всяко от тях, както и цели месечни вноски за
месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2019 г.
в размер на 140 лв. за всяко от децата или общо по 280 лв. за двете деца или общо сумата от 1497 лв. за двете деца.
Междувременно след изготвянето на СчЕ, подсъдимата е изплатила
допълнително сумата от 180 лв. за издръжка на двете си деца,, като при това положение след
приспадане на изплатените допълнително 180 лв., дължимите от нея неизплатени суми за издръжка
на двете й деца, вкл. вече и за месец декември 2019 г.
са следните :
За времето от м. юли 2019 г.,
за който един месец е дължала сумата от по 98, 50лв. за всяко едно от децата си до месец декември 2019 г.
вкл. - още 5 месеца, за които е дължала сумата от по 140.00 лв. за всяко дете или общо за
целия инкриминиран период / м. юли 2019 г.
- м. декември 2019 г. /, подс. С. е дължала повече от две
месечни вноски, а именно 6 вноски за
всяко дете на обща стойност по 798.50лв . за всяко дете или общо за двете деца сумата от 1597.00
лв.
Така изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа
на събраните и приобщени по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия, подкрепено пряко и от свидетелските
показания на А.А., посочените по-горе заверени копия от съдебни актове по гражданските
и наказателни дела, изпълнителен лист, актове за раждане на деца, платежни нареждания
за превеждане на издръжка, характеристика, свидетелство за съдимост на
подсъдимия и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са
еднопосочни, не се оспорват от страните, поради което и не се налага
по-посробното им обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа
на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съдът прие
от правна страна следното: по делото безспорно се установи, че в периода м.07.19
г. до м.12.2019 г. включително, като е имала задължение да издържа свои
низходящи-деца Н.и А., установено с влезли в сила съдебни актове, подсъдимата
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на общо 6 месечни вноски на
обща стойност за двете деца от 1597.00 лв. Установи се също така, че деянието е
извършено и след като подсъдимата вече е бил осъдена с влязла в сила присъда за
друго престъпление по чл.183, ал.1 НК, т.е. при условията на повторност. От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимата е
съзнавала обществената опасност на поведението си и на последиците от него и
въпреки това е бездействала, целейки пряко тези последици. При тези
съображения, съдът прие, че в случая са налице всички условия за квалификация
на извършеното от подсъдимата като престъпление по чл.183, ал.4, вр.ал.1 НК, за
което и я призна за виновна с присъдата си.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимата, извън осъждането, квалифициращо
настоящето като повторно,добрите характеристични данни по местоживеене, социалния
й статус- безработна, без данни за трудови и др. доходи, оказаното съдействие
за изясняване на случая и проявената самокритичност. Отчете се и по-ниската
степен на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед кратката продължителност
на инкриминирания период и започналото възстановяването на вредите. При така
отчетените данни и превес на смекчаващи вината обстоятелства, съгласно чл.54 НК, съдът наложи на подсъдимата по-лекото от двете предвидени алтернативно
наказания за престъплението по чл.183, ал.4 НК- “пробация”, в предвидения от
закона минимум като брой и вид на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2,
вр.ал.3 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, с
продължителност и срок от една година за всяка от мерките, съгласно чл.42а,
ал.3,т.1 НК. На подсъдимата се наложи и кумулативно предвиденото
наказание-обществено порицание, за което се постанови да се изпълни чрез
обявяване на присъдата в местен печатен орган,съгласно чл.52 НК. Този вид и
размер на наказанието, съдът счете за достатъчен и съответен на обществената
опасност на деянието и на дееца и за постигане целите на чл.36 НК.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: