МОТИВИ към Присъда№5
по НЧХД№142/2018 по описа на Районен съд-Б..
По отношение на подсъдимата Н.Н.Н.,
*** в, ,ЕГН**********
*** е подадена тъжба от А.С.Р. ЕГН********** *** за това,че:
На
13.06.2016год.в гр.Б. е пречинила лека телесна
повреда,изразяваща се в болки и страдания,без разстройство на здравето на А.С.Р.
ЕГН********** ***-престъпление по чл.130 ал.2 от НК
На
13.06.2016год. на публично място,в присъствието на А.С.Р. е казала неща
унизителни за честта и достойнството й-престъпление по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146 ал.1 от НК.
С тъжбата
са предявени и два граждански иска от А.Р. срещу Н.Н..
Първият граждански иск е за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК,в размер
на 2000лева,ведно със законната лихва,считано от 13.06.2016год.до окончателното
изплащане на сумата.
Вторият граждански иск е за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1т.1във вр.146 ал.1 от НК,в размер на 1500лева,ведно със законната
лихва,считано от 13.06.2016год.до окончателното изплащане на сумата.
Гражданските
искове са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство,като Р.
е консаттиурирана като граждански ищец,а Н. е
конституирана като граждански ответник.
Първоначално по делото е образувано НЧХД№315/2016по описа на
Районен съд-Б..
По това дело е постановена Присъда№2 от 08.02.2018год.Тази
присъда е обжалвана от тъжителката А.Р. ***.
Там е образувано ВНЧХД№153/2018по описа на Окръжен съд-Добрич.С
Решение№36 от 01.06.2018год.Окръжен съд-Добрич отменя изцяло първоинстанционната присъда и връща делото за ново
разглеждане от нов състав в Районен съд-Б..
В съдебно
заседание,тъжителката А.С.Р. не се явява.Представлява се от процесуален
представител-адвокат К.И. ***.
От името на своята подзащитна,адвокат
И. поддържа изцяло жалбата,като моли съда да признае за виновна подсъдимата Н.Н.Н. и по двете обвинения,като наложи справедливи
наказания.Процесалният представител моли съда да
уважи и двата предявени граждански иска,като присъди в полза на Р. обезщетение
за причинени неимуществени вреди,както от престъплението по чл.130 ал.2 от НК,така и за престъплението по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146
ал.1 от НК.
В хода на наказателното производство,процесуалният
представител сочи гласни доказателства,прави доказателствени
искания.
В съдебно
заседание,подсъдимата Н.Н.Н. не се явява.Представлява
се от процесуален представител-адвокат С.К.С. ***.
Показанията
,дадени от подсъдимата Н. по НЧХД№315/2016по описа на БРС,са процетени в съдебно заседание,на основание чл.279 ал.1т.2
от НПК.
От името на
своята подзащитна,адвокат С. К.С.,пледира тя да бъде
оправдана по предявените й обвинения,а така също се отхъвърлят
изцяло предявените срещу Н. граждански искове.
Процесуалният представител също така пледира,че е налице
неизбежна отбрана и алтернативно
пледира,че е налице реторсия по отношение на
действията на неговата подзащитна и тъжбоподателката.
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза със вещо лище
доктор В. Д.,чийто заключение съдъ приема,като част
от събрания доказателствен материал.
Съдът след
преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката
А. Сина Р. имала приятелска връзка със свидетеля Е.Г.У.,която приключила преди изевстно време,след което свидетелят създал подобна връзка
със подсъдимата Н..
В този периодот време свидетелят У.
не поддържал връзка с тъжителката Р.,но няколко дни преди
13.06.2016год.свидетелят У. и тъбжоподателката Р. се
срещнали в магазин „АДИ”,в гр.Б.,където р. работела.Провели разговор,като У.
съобщил на Р.,че връзката му с подсъдимата Н. е сериозна,а тъжбоподателката
му казала,че е сгодена.
На
13.06.2016год.,тъжителката получила СМС със покана да излезе пред дома си.
Тъжителката А.С.Р. излязла пред портата на къщата,находяща се в гр.Б. ул.*****.Там,Р. видяла подсъдимата Н.Н. и свидетелката Н.Е.Н..
Тъжбоподателката и подсъдимата
започнали взаимно да се обиждат използавйки думи като
„курва” и „мърша”.
В един момент,подсъдимата Н. посегнала и ударила със юмрук в
лицето тъжителката Р..
С цел да се предпази,А.Р. направивла
опит да хване ръцете на подсъдимата и паднала на земята.При това,подсъдимата
легнала върху тъжителката и започнала размяна на удари с ръце,драскане и
скубане.
За да се освободи от подсъдимата,тъжителката Р.,която била
под тялото на подсъдимата,я захапала с уста по вътрешната част на дясното
бедро.Подсъдимата изпитала силна болка и в този момент двете били разтървани от
минаващия покрай тях свидетел А.Ж..
Съдът следва
да посочи,че като цяло между показанията
на разпитаните свидетели,следва да се откроят две групи,като по същество в
показанията им не съществуват съществени противоречия.
Така
показанията на св.Н.Н.. и Е.У. се установява мотивът въз основа на
който,подсъдимата е отишла пред дома на тъжителката,а именно това е изпитваната
ревност зъ връзката между тъжителката и свидетеля У..
Поради което е
и поискала среща с нея,за което е отишла
пред дома й .
Останалите
свидетели, допуснати по искане на тъжителя
макар и с известни колебания в спомените относно случилото се заявяват
че между подсъдимата и тъжителката е имало сбиване,изразяващо се в дърпане и
скубане на коси,събаряне на земята,нанасяне на удари с юмруци вкл. и ухапвания
,както и са чували викове,крясъци,без да могат да посочат категорично
изразите,като все пак св.Ж.. заявява,че е чул двете да се обиждат.Основно
показанията на св.Г.А.,която е видяла пристигането на подсъдимата и св.Н.Н. пред дома на тъжителката с автомобил,както и това че
имено подсъдимата е нанесла първият удар следва да се кредитират от съда
изцяло,т.к. според съда за последната няма никаква индиция
,че има заинтересованост за казваното,освен че с тъжителката са съседи ,живеят
една от друга през три къщи,не съществуват данни за особена съседка
близост,докато показанията на св.Н., а и твърдяното от подсъдимата,че побоя
е започнал с нанасяне на шамар спрямо
подсъдимата от страна на тъжителката не почива на някаква правно логика,предвид
това,че именно подсъдимата е търсила среща и разговор с тъжителката и
най-малкото обяснения за това защо търси приятелят й и му изпраща СМС,дават
основание на съда да приеме безспорно,че именно подсъдимата е започнала с
нанасянето на ударите,впоследствие прерастнали в бой
при който удари е започнала да нанася и тъжителката,имало е събаряне на
земята,захапване ,драскане с нокти,търкаляне.В този смисъл показанията на св.А.
са обективни и лишени от заинтересованост.
Що се отнася
до казаното от св.Ж..,то тук съдът следва да посочи,че същият се появява в един
по късен момент на мястото на инцидента,макар и в по-ранен етап да е минал
покрай подсъдимата и нейната приятелка,когато са пристигали пред дома на Р..
Същият
непосредствено е възприел както ударите които подсъдимата е нанасяла на тъжителката
така и тези който последната е нанасяла на подсъдимата.Същият е възприел и
отправянето на обидни думи както от страна на подсъдимата към тъжителката така
и обратно.Факт, който се отрича обаче както от тъжителката и подсъдимата ,така
и от св.Н..,която е била на място на инцидента от самото му начало,въпреки
всичко обаче всяка една от тях твърди за другата ,че и е отправяла обидни думи.
Съдът следва
да посочи,че приема,за безспорно,че макар и да отричат,вкл. и от св.Н.Н.,отправяне на обидни думи е имало ,т.к. първо че са били
чути от св.Ж. и второ в такава ситуация, при очевидно агресивно поведение и на
двете участнички в спора,отправянето на обиди е не само обичайно и на и
естествено,т.к.телесното съприкосновение при побой е почти винаги е свързано и
със словесното изразяване ,още повече и повода който е бил.
Съдът напълно
споделя казаното от св.А., Ж. и Н.,че тъжителката и подсъдимата са си нанасяли
удари,паднали са на земята,където са продължили да си нанасят удари,да се
хапят,драскат ,т.к.получените и от двете наранявания ,подробно описани в СМЕ са
получени от одраскване с нокти,при падане и движение на тялото по грапава
повърхност на пътя.
По делото е установено,че подсъдимата е била
облечена с панталон и риза,докато тъжителката е била с потник и къси панталони
,като именно според съда и облеклото и е допринесло за наличието на множество
драскотини по лява скула и буза по лява мишница и вътрешна повърхност на дясна предмишница,ожулване на лакет
,независимо ,че в експертизата вещото лице е посочило че могат да бъдат
причинени от нокти в с.з.последният заяви,също така че е възможно да се получат
и при съприкосновение със грапава повърхност и земята.
Такива
увреждания по подсъдимата обаче не са установени,като тук следва да се посочи
,че последната не е посетила веднага медицински специалист,а много по-късно
когато такива травми очевидно биха били вече отминали.
Следва да се
има предвид ,че следите от травмите спрямо тъжителката отминават за период от
около две седмици и ако приемем,че такива е имала и подсъдимата,то за същият
този период от време са отминали и при нея .
В този ред на мисли,е напълно правдоподобно
казаното от подсъдимата,че при това борене и с цел да го предотврати и легнала
или седнала на гръдния кош та тъжителката и е притиснала ръцете и за да я спре
,като от болката пък която тъжителката е изпитала от това е породило поведението и да ухапе
подсъдимата по бедрото,като напълно съответстват и получените от нея увреждания-установени два
участъка,с по-изразена пигментация по
кожата намиращи се в долната трета на ляво бедро по вътрешната повърхност,която
според вещото лице напълно съответстват на рана от ухапване.
Съдът не
приема за достоверно казаното от подсъдимата,че всъщност е участвала в побоя за
да се защити,защото както бе посочено по-горе именно тя е започнала същият,като
счита,че това е една нейна защитна позиция.
Следва да се
посочи,също така,че приема,за безспорно, че именно на 13.06.2016г. тези
наранявания се били получени от Н., а именно е била ухапана,т.к. установеното
от д-р Димитров на 07.10.2016г.,описано в съдебно медицинския преглед ,напълно
съответства и с казаното от св.Н. и У. ,видели нараняването на бедрото на
следващият ден.Безспорно съда приема ,че именно на 13.06. подсъдимата е
получила това увреждане,т.к.както самата тя в обясненията си твърди,че е имала
увреждания в следствие на побой между нея и тъжителката не е имала желание да
търси отговорност от последната за това.
Вещото лице в
с.з. заявява,че е напълно възможно при положението което е имала спрямо
пострадалата-седнала на гръдния й кош,положението на вътрешната повърхност на
бедрото е било в близост до устата на тъжителката и е било възможно да бъде захапана при това
положение на тялото,но т.к. е била облечена с панталон,то е омекотило
въздействието, не се е получило рана или ожулване а само кръвонасядане
от стискане в тази област.
Да,би могло да
се обсъжда въпроса,че св.Н. и У. имат заинтересованост от казаното,че са видели
ухапването по бедрото на Н. ,както и че същата не е споделила това с никой
друг,нито е сигнализирала органите на полицията за това,както и да бъде
породено съмнение ,че това ухапване е станало по време ,място и начин ,указан
от нея, но вещото лице посочи,че е напълно възможно това ухапване да е от
инцидента ,а и положението в което са били двете момичета, е било възприето от
останалите свидетели,вкл. и от св.А.,поради което съдът прави извод,че това
увреждане е получено на 13.06.2016г.
Поради
изложеното по-горе съдът приема ,че казаното от тъжителката че не е нанасяла
удари или ухапвала подсъдимата, очевидно не отговаря на действително случилото
се.
Независимо от
наличието на противоречия между показанията на свидетелите,които не приема като
съществени,казаното от тъжителката и подсъдимата,макар и като тяхно средство на
защита, то съдът прави обоснован извод,че както тъжителката е получила телесни
увреждания изразяващи се като краен резултат в чувство на болка и страдание без
разстройство на здравето,така и подсъдимата е получила увреждания,обусловили
болка,без разстройство на здравето.
От разбора на
доказателствата, следва да се направи извод, че както тъжителката, така и
подсъдимата са получили и взаимно са си причинили травми, изразяващи се в болки
и страдание при посоченото съприкосновение между тях.
Желаейки да се
снабди с документ за травмата, Р. е била прегледана от лекар още вечерта, а в
последствие и от съдебен лекар, който издал медицинско консултация № 155/2016
,издадена на 15.06.2016.
Допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, дава заключение, че на Р. са причинени две кръвонасядания по
челото,пет драскотини общо по лява скула и буза и две под лява ушна
мида,множество драскотини по предна повърхност на лява мишница и вътрешна
повърхност на дясната предмишница,ожулване на ляв лакет и по гърба на
китките на двете ръце. Травмите са й причинили чувство на болка и страдание, без разстройство на здравето за
срок от около две седмици.
Това дава
основание на съда да приеме, че се касае до причинена лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща
се само в причиняване на болка и страдание съгласно чл.130 ал.2 от НК.
Лека телесна
повреда без разстройство на здравето по чл. 130, ал. 2 НК има, когато
увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в
кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни
части на тялото. Именно увреди от такъв характер е получила тъжителката.
По отношение
на подсъдимата също се доказа да е претърпяла болки.В тази насока са
обясненията на подсъдимата, подкрепени от свидетелските показания на Н. и У.,
които съдът кредитира по изложените по-горе съображения.
Свидетелите са
възприели нараняването,чули са изрази на изпитана болка от ухапването, поради
което в съдебно-медицинската експертиза,се
установява, че подсъдимата при полученото кръвонасядане,причинено
от ухапване е обусловило чувство на болка ,без разстройство на здравето, което
ухапване би могло да се вижда непосредствено след причиняването му и се
възстановява в рамките на две седмици,но е възможно също така понякога да
останат пигментации по кожата от продуктите на разпадане на кръвта,които да са
видими в продължителен период от време.
Полученото от
подсъдимата кръвонасяданеупричинено от ухапване
обуславя чувство за болка без разстройство на здравето,т.е. лека телессна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Взаимно
причинените телесни повреди са леки, без разстройство на здравето, по смисъла
на чл.130,ал.2 от НК.
Именно затова,
въпреки че и състоянието на подсъдимата и причинените й увреди не са
документирани веднага след инцидента, не може да се приеме, че липсват
доказателства за причинените й травми. Доколкото от анализа на доказателствата
се установи, че тъжителката също е била с видими увреждания, причинени от
подсъдимата, т.е. причинена и е болка и страдание без разстройство на здравето,
следва да се приеме, че участващите в инцидента са си причинили еднакви по вид
телесни увреди, което следва да обуслови обсъждането на института на „реторсията” съгласно чл.130 ал.3 от НК.
Обясненията на
подсъдимата са важно доказателствено средство в
процеса, но и възможност, с която се упражнява правото на защита, поради което
представените от подсъдимата факти
следва да са подкрепени с доказателства за твърдяните
обстоятелства във връзка с нанесените й телесни увреди.
Както бе
посочено и по-горе, не само подсъдимата ,но и свидетелите Н. и У. безпротиворечиво посочват причинените и външно обективирани увреждания по тялото на подсъдимата,възприети
в следващите инцидента дни. Вместо да направи опит да избяга при твърдяното
посегателство от страна на подсъдимата, тъжителката Р. също е влязла във
физическо съприкосновение с нея, отговаряйки на нейното поведение, при което и
двете лица са си причинили увреди,които са с един и същ характер.
Ето защо съдът
приема, че следва да бъде приложена „реторсия”, тъй
като страните в конфликта са изравнили позициите си, а засегнатият обект на
практика е взел дейно участие, причинявайки еднаква по вид телесна повреда.
Двете страни
са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, довело до
изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателноотговорно лице, се налага съответно наказание.
Взаимната провокация на черти от характера, които са довели до
емоционално-волевата лабилност на участващите в конфликта, са причина за
инцидента и съдът намира, че справедливият подход е именно прилагане института
на „реторсията”.Защото ако от срещата бе останал само
единият разговор,то нанесените и установени телесни увреждания,не биха били
предмет на разглеждане и анализиране.
По изложените
съображения, съдът,със присъдата си освободи подсъдимата и тъжителката от
наказание.
„Реторсия” по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само
когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди, което
бе констатирано и подробно обсъдено по-горе. Институтът на „реторсията”
съдържа в себе си редица отклонения от материално-правен и процесуален характер
от принципни положения в правото. Едно от тях касае наказателната репресия.
Извършването на престъпление обосновава наказателна отговорност за дееца, чието
основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на съответно наказание.
При „реторсията” законодателят е съобразил по-ниската степен на
обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните вреди
чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и двете
страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. С оглед на
това е предоставил възможността на съда да освободи от налагане на наказание и
двете страни.
Без значение е коя от тези страни първа е
осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа сезира съда/
в този смисъл Решение № 255/17.06.92г. по н.д. № 144/92г.,първо н.о. и други/.
Относно
твърдението на процесуалнят представител на
подсъдимата,че е налице неизбежнаотбрана,съдът ъсобрази следното:
Наличието на енизбежна
отбрана,изисква пряко и непосредствено нападение включително и по отношение на
личността, като нападението е непосредствено не само когато е започнало
увреждането, но и когато е създадена реална опасност от такова увреждане.
Неизбежната
отбрана е недопустима при липсващо, предполагаемо, бъдещо или завършило вече
нападение.От доказателствата по делото,не се установява,че действията на
подсъдимата са единствено отговор на непосредствено и противоправно
нападение, наложило активни действия по отблъскване на тъжителката.Според съда
е налице завършило вече нападение от нейна страна, ето защо не може да се
приеме, че описаните действия могат да бъдат разглеждани в контекста на чл.12
от НК.
За да прецени
наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 НК, съдът
е задължен да провери не само съставомерността на
описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т.е. с
ответното поведение на самия тъжител, независимо от факта, че не е подадена
насрещна тъжба. В това се състои всъщност и едно от процесуалните изключения
при реторсията.
В случая и в
съответствие с решение №255/1992г. на I-во Н.О. когато съдът установи,че е
налице основание за прилагане на института на реторсия,в
случая по чл.130,ал.3 от НК и реши да го
приложи е длъжен след като признае подсъдимия за виновен ,да освободи и него и
пострадалия от наказание.
При реторсията разноски не следва да бъдат присъждани-те
остават за сметка на страните така, както са направени /в този см.
пост.практика на ВС-р.53-57-ОСНК,р.96-72-1н.о./.
Независимо, че
тъжителят и подсъдимият следва да бъдат освободени от налагане на наказание,
съдът следва да се произнесе относно причинените неимуществени вреди на
тъжителката, които са резултат от поведението на подсъдимата.
Освобождаването
от наказание не освобождава деликвента от гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД.В случая след
като съдът призна подсъдимата за виновна
да е извършила престъплението което е фактически основанието на иска
,логически неиздържан,необоснован и незаконосъобразен би бил изводът ,че
претенцията на тъжителката Р. е неоснователна ,тъкмо напротив.
По отношение
на предявения граждански иск за причинената телесна увреда,
съдът в настоящия си състав намира за частично основателен.
С разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, съобразно която предявеният иск за неимуществени вреди се
уважава от съда по справедливост, настоящата инстанция счете, че с оглед
характера на претърпените болки и страдание, гражданския иск е частично
основателен предвид причинената телесна повреда, както и настъпилите
неблагоприятни последици и липсата на усложнения за здравето, справедливият размер
на иска е 500лв.В този размер,съдът с присъдата си уважана
този граждански иск за заплащане на обезщетение за приминени
неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК.
Касае за
причинена лека телесна повреда без причинено разстройство на здравето.Последната
не е довела до качествено нарушаване нормалния ритъм на живот на пострадалата,
не е установено наложило се лечение, не са настъпили необратими неблагоприятни
изменения в здравето й, не са засегнати жизненоважни органи и системи в организма
на гр.ищец, което мотивира съда да приеме, че сумата от 500лв. е справедливото
обезщетение за телесната увреда, като се има предвид
и факта, изложен по-горе относно ответното поведение на самия тъжител.
Този размер на
иска според съда се явява справедлив и поради това,че за известен период от
време тъжителката е изпитвала неудобство от видимите наранявания.
По делото не бяха представени болничен лист
или доказателства за проведено лечение,от което съдът да направи извод,че за
лечение на травмите е отсъствала от работа.Да,спряла е да се вижда и излиза с
приятели,но това според съда е следствие
по-скоро от събитието отколкото от уврежданията.
Липсват
доказателства ,относно това,в следствие на уврежданията да е претърпяла вреди
от имуществен характер.
В останалата
си част,гражданския иск за разликата от 500лв.до 2000лв.,съдът ,с присъдата си
отхвърля ,като неоснователен и недоказан.
Относно
обидата: Доколкото се установи, че и тъжителката Р. не се е въздържала от
обидни реплики по отношение на подсъдимата, и доколкото от анализа на
доказателствата се установи, че подсъдимата и тъжителката взаимно са си
разменили обиди в очертания близък времеви диапазон, следва да се приеме, че по
отношение на двамата участващи в инцидента също следва да се приложи института
на Реторсията, който е допустим и по отношение на
нанесените публично обиди- чл.148 ал.3, вр.чл.146
ал.2 от НК. Свидетелите Н. и Ж. са категорични че и двете страни и тъжителката
и подсъдимата са използвали изразите ”мърша,курва”,отправени една към друга при
и по повод срещата им .
Обект на
престъплението в конкретното наказателно производство са обществени отношение
,гарантиращи спазването на неприкосновеността на личността,запазването и не
накърняването на личното достойноство и чест на
гражданите.Изразите „мърша,курва” безспорно са изрази,които са унизителни за
честта и достойнството на засегнатия ,съгласно господстващия морал.
Изпълнителното
деяние на обидата се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Достатъчно
е тези обидни изрази да бъдат обективирани по такъв
начин,че да достигнат до обидения и това обстоятелство да е осъзнавано и целяно от дееца. Безспорен по делото е факта,че и този
който е възприел обидните думи е отправил такива спрямо първия.
Този извод
следва да бъде направен, защото обидената също е употребила обиден израз в хода
на възникналия конфликт, поради което и за двете престъпления съдът освободи
подсъдимата и тъжителката от наказание.
Следва да се
приеме, че подсъдимата и тъжителката са си разменили думи, унизителни за
достойнството на двете и по този начин са изразили отрицателна оценка една към
друга, като са използвани изрази, обидни от гледна точка на господстващия
морал.Същите са били отправени ,отвън на улицата където тъжителката живее,били
са възприети от свидетелите,където е било възможно в този момент да се намират
и други хора,така че съдът приема,че квалифициращият признак, че обидите са
били нанесени публично е осъществен и от двете.
Институтът
на „реторсията” съдържа в себе си редица отклонения
от материално-правен и процесуален характер от принципни положения в правото.
Едно от тях касае наказателната репресия. Извършването на престъпление
обосновава наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се
изразява в налагане и изтърпяване на съответно наказание. При реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на
обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните вреди
чрез причиненото взаимно увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни
са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. С оглед на това е
предоставил възможността на съда да освободи от налагане на наказание и двете
страни.
Следователно,
за да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на чл.148
ал.3,вр.чл.146 ал.2 от НК, съдът е задължен да
провери не само съставомерността на описаното в
тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т.е. с ответното
поведение на самия тъжител, независимо от факта, че срещу последния не е
подадена насрещна тъжба. В това се състои всъщност и едно от процесуалните
изключения при реторсията.
Независимо, че тъжителката и подсъдимата следва да бъдат освободени от налагане
на наказание, съдът следва да се произнесе относно причинените неимуществени
вреди на тъжителя, които са резултат от поведението на подсъдимата и за които
има предявена претенция.тук важи и казаното по-горе досежно
произнасянето по гражданският иск.
С разпоредбата
на ЗЗД, съобразно която предявеният иск за неимуществени вреди се уважава от
съда по справедливост,съгл.чл.52 от ЗЗД, настоящата инстанция счете, че с оглед
характера на употребените обидни изрази, както и липсата на сериозни
неблагоприятни последици за личността на пострадалата, справедливият размер на
иска е 300лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 1500лв.
искът бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Нанесената
обида не е довела до качествено нарушаване нормалния ритъм на живот на
тъжителя, не е установена съществена промяна в отношенията му в различните
сфери на обществения живот след този инцидент, което мотивира съда да приеме,
че сумата от 300лв. е справедливото обезщетение, като се има предвид и факта,
изложен по-горе относно ответното поведение на самия тъжител.
В останалата
си част,гражданския иск за разликата от 300лв.до 1500лв.,съдът ,с присъдата си
отхвърля ,като неоснователен и недоказан.
С присъдата си
съдът осъжда подсъдимата Н.Н.Н. да заплати държавна
такса върху размера на уваженият граждански иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК,а именно
50 лева в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд-Б..
С присъдата си
съдът осъжда подсъдимата да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт,по сметка на Районен съд-Б.,в размер на 5 лева,в случай на
издаване на изпълнителен лист.
С присъдата си
съдът осъжда подсъдимата Н.Н.Н. да заплати държавна
такса върху размера на уваженият граждански иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146 ал.1 от НК,а именно 50 лева в полза на бюджета на
съдебната власт,по сметка на Районен съд-Б..
С присъдата си
съдът осъжда подсъдимата да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт,по сметка на Районен съд-Б.,в размер на 5 лева,в случай на
издаване на изпълнителен лист.
С присъдата
си,съдът признава подсъдимата Н.Н.Н. за виновна в
това,че на 13.06.2016г. в гр.Б., на ул. „Севастопол”, до дом №15 е причинила
лека телесна повреда, състояща се в две кръвонасядания
по челото, пет драскотини общо по лява скула и буза, и под лява ушна мида,
множество драскотини по предна повърхност на лява мишница и вътрешна повърхност
на дясната предмишница, ожулване по ляв лакът и по
гърба на китките на двете ръце, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето на А.С.Р., съставляващо престъпление по чл.130
ал.2 от НК, като на същата дата и място А.С.Р. е отвърнала веднага спрямо Н.Н.Н. с лека телесна повреда, състояща се в кръвонасядане причинено от ухапване изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, за което и на
основание чл.130 ал.3 от НК, ОСВОБОЖДАВА , както подсъдимата така и тъжителката
от наказание.
С присъдата
си,съдът признава подсъдимата Н.Н.Н. за това,че13.06.2016г.
в гр.Б. публично е нанесла обида на А.С.Р. използвайки думите „мърша” и „курва”,
изразяваща се в унизяване на честта и достойнството, съставляващо престъпление
по чл.148 ал.1 т.1, във вр.с чл.146 ал.1 от НК, като
на същата дата и място А.С.Р. е отвърнала веднага с обида нанесена публично
използвайки думите „мърша” и „курва”, изразяваща се в унижаване на честта и
достойнството на Н.Н.Н., ПОРАДИ КОЕТО и на осн.чл.148
ал.3, във вр. с чл.146 ал.2 от НК, ОСВОБОЖДАВА както
подсъдимата така и тъжителката от наказание.
С присъдта ,си съдът,ОСЪЖДА подсъдимата Н.Н.Н.
със снета по-горе самоличност да заплати на
А.С.Р.,сумата в размер на 500 лева, представляваща уваженият размер на
граждански иск досежно причинената телесна повреда,
ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, над размера от
500лв.до 2000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
подсъдимата Н.Н.Н., със снета по-горе самоличност да
заплати на А.С.Р.,сумата в размер на 300
лева, представляваща уваженият размер на граждански иск досежно
нанесената обида, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1т.1 от НК, над размера от
300лв.до 1500 лева, като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Н.Н.Н., със
снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт,по
сметка на Районен съд-Б. сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна
такса върху уважения размер на гр.иск от 300 лв.,както и държавна такса в
размер на 5лв.в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., със снета
по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка
на Районен съд-Б. сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса
върху уважения размер на гр.иск от 500 лв. както и
държавна такса в размер на 5лв.в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
НАПРАВЕНИТЕ
ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ, ОСТАВАТ за сметка на страните, така както са направени.
Така
постановена присъдата,според съда ще постигне целите на наказанието,визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим от
гореизложеното,съдът постанови присъдата си
ПРЕДСЕДАТЕЛ :