Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260074 18.01.2022 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІ граждански
състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3097 по описа на съда за 2019
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Б.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 06.02.2016 г., между страните бил сключен неформален договор за
заем, по силата на който на ответника била предадена в брой сумата от 4000
лева, с падеж: 31.12.2016 г. Между страните бил сключен и втори договор за заем
от 01.05.2016 г., по силата на който ищецът предал на ответника в брой сумата
от 4000 лева, с уговорен падеж: 31.12.2016 г.
Моли за осъждане на
ответника да заплати сумата от 4000 лева, дължима по договор за заем от
06.02.2016 г., с падеж: 31.12.2016 г., както и сумата от 4000 лева, дължима по
договор за заем от 01.05.2016 г., с падеж: 31.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2019 г.
до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, не е подал отговор на исковата молба, след извършеното от ищеца
уточнение на исковата молба с молба с вх. № 285446 от
10.08.2021 г. С молба от 15.12.2021 г., с която излага, че направеното от ищеца
изменение и уточнение на исковата молба се основава на същите, изложени по
делото факти, в който смисъл поддържа заявените в отговор на исковата молба с
вх. № 22261 от 03.04.2019 г., аргументи. Твърди се, че искът е допустим, но
неоснователен. Оспорват се фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба.
Твърди, че не е налице валидно заемно правоотношение. Такова не съществува, а
предявеният иск е с цел защита на ищеца срещу изискуемо вземане на ответника,
което той претендира в друго съдебно производство. Твърди се, че ответникът
никога не е вземал суми на заем от ***. Никога не е споделял с него да има
финансови проблеми в началото на 2016 г. Твърди се, че 2015 г., 2016 г. и последващите години са финансово
добри за ответника. На ответника не било известно, брат му да е разполагал по принцип
с подобни суми, тъй като същият неведнъж се е оплаквал пред него, че няма
спестявания и живеел от заплата до заплата. Твърди се ответникът през годините
многократно да е услужвал безкористно на *** с различни суми, които не са му
върнати и до днес. През 2015 г. страните решили да продадат съсобствени
недвижими имоти, находящи се в землището на село Х., област Р.. Имали купувач,
с който договорили цена от 16 000 лева, като ответникът предоставил на ***
изрично, нотариално заверено пълномощно да го представлява пред ***, тъй като
бил в И. за 2 седмици. Плащането на цената следвало да бъде извършено в деня на
сделката. Помежду им имало уговорка, че когато ответникът се върне в Б. ищецът
ще му предаде сумата, която представлявала половината от продажната цена.
Сделката била изповядана и имотите били продадени от Д.Г. за сумата от 9 800
лв., а не за договорената – 16 хиляди лева. След завръщането му от И., ищецът
съобщил на ответника, че е получил едва сумата 9800 лв. платена в брой, но имал
финансови проблеми и не можел да му даде неговата част от продажната цена. С
течение на времето отношенията им се влошили. Междувременно бракът на ответника
бил прекратен, а ищецът, както и *** на ответника взели страната на бившата му ***.
Двете страни са отчуждени напълно и помежду им има множество висящи дела. До
днес полагаемата му се ½ от продажната цена от наследствените земеделски
земи не е заплатена на ответника и тъй като същият е заявил на ищеца, че има
намерение да потърси дължимата сума по съдебен ред счита, че това е причината
за образуване на настоящото дело. Твърди, да е предявил иск с правно основание
чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва наличието на Договор за заем в настоящия случай.
Отрича да е взимал суми на заем от ***. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
По
делото са приети следните писмени доказателства: Пълномощно, с нотариална
заверка на подписите с рег. *** г., извършена от ***; нотариален акт № ***;
Справка с изх. № *** за образувани изпълнителни дела, от която се установява,
че в Регистъра на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, по
партидата на Д.Г., в качеството му на длъжник, има регистрирано едно висящо изпълнително дело към дата ***, а
именно: *** по описа на ***, с характер на ИД – частно вземане, парично
вземане, друго; Справка
с изх. № ***за образувани изпълнителни дела, от която се установява, че в
Регистъра на длъжниците към ***, по партидата на Б.Г., в качеството му на
длъжник към 14.10.2020 г. – няма
регистрирани висящи изпълнителни дела; Справка за актуално състояние на действащи
трудови договори за периода 01.01.2015 г. – 16.10.2020 г., относно Д.Г., от
която се установява, че същият работи по трудов договор с дата на сключване –
20.05.2003 г., с дата на последно допълнително споразумение от 01.04.2017 г., в
„Илва-ХГ“ ООД – ***, с основна заплата от 160 лева. От справка – данни за
осигуряване по ЕГН за периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2020 г., издадена от ТД
на НАП – Пловдив, се установява, че ищецът е реализирал средно месечен облагаем
доход в размер на 538,52 лв.; От справка, издадена от ТД на НАП – Пловдив, се
установява, че Д.Г., притежава ½ ид. ч. от недвижим имот, с адрес: ***
както и МПС, марка ***, модел ***, с рег. № ***. От приложените по делото
справки, изходящи от ТД на НАП, касаещи ответника Б.Г., се установява, че: в
периода 03.12.2014 г. до 01.08.2015 г., същият е работил по трудов договор във
фирма „Хубава жена-777“ ЕООД – гр. Пловдив, с основна заплата от 460 лв., а в
периода от 04.10.2017 г. до 12.02.2018 г., същият е работил по трудов договор
във фирма „Айсберг – Интернешънъл“ ЕООД – гр. С., с основна заплата от 460 лв. От справка – данни за осигуряване по
ЕГН за периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2020 г., издадена от ТД на НАП – ***,
се установява, че ответникът е реализирал средно месечен облагаем доход в
размер на 365,90 лв. От справка за изплатени доходи по ЕГН, върху данните,
подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2015 – 2018 г., се
установява, че на ответника Б.Г. са изплатени 83,32 лв. от Норд фероиндъстри, с
наименование на вида на дохода – доходи от продажба или замяна на движимо
имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране,
транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със
Закона за управление на отпадъците по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ и сумата от 27,72
лв. от Юнион метал, с наименование на вида на дохода – доходи от продажба или
замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват
събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в
съответствие със Закона за управление на отпадъците по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ. От справка, издадена от ТД на НАП – ***,
се установява, че Б.Г., притежава ½ ид. ч. от недвижим имот, с адрес: ***,
както и МПС: марка ***, модел ***, с рег. № ***; марка ***, модел ***, с рег. №
***; марка ***, модел ***, с рег. № ***.
Към
писмо с изх. № ***, са приложени два броя справки от информационната система на
Централния кредитен регистър за наличие на данни за предоставени кредити на
страните по делото, от които се установява:
За
ищеца Д.Г., че същият в периода 31.12.2015 г. – 31.12.2016 г., е имал два
кредитни договора – с „Банка ДСК“ АД за сумата от 15000 лв. – потребителски
кредит, с дата на разрешаване – 12.06.2008 г. и „Ти би ай банк“ ЕАД за сумата
от 1904 лв. – потребителски кредит, с дата на разрешаване – 07.04.2016 г., като
видно от месечната информация по кредитите за посочения период, в графа
„Остатък просрочена главница“ към дата 29.02.2016
г. по потребителският кредит, сключен с „Банка ДСК“ АД има просрочена главница в размер на 134
лв., към 31.03.2016 г. – 181 лв.,
към 31.05.2016 г. – 186 лв., към
30.06.2016 г. – 188 лв.; към 31.07.2016 г. – 6 лв., към 31.08.2016 г. – 193
лв., към 30.09.2016 г. – 195 лв., като за същия период е налице просрочие и по главницата по
потребителския кредит сключен с „Ти би ай банк“ ЕАД, в размер на 84 лв., към
31.10.2016 г. – 192 лв., към 30.11.2016 г. – по договор с „Банка ДСК“ АД –
просрочие по главница в размер на 200 лв., по договора с „Ти би ай банк“ ЕАД –
просрочие по главница в размер на 88 лв., към 31.12.2016 г. – по договора с
„Банка ДСК“ АД – просрочие по главница в размер на 202 лв.
За
ответника Б.Г., че същият в периода 31.12.2015 г. – 31.12.2016 г., е имал четири
кредитни договора – с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД за сумата от 2662,50
лв. – паричен заем, с дата на разрешаване – 05.10.2015 г.; с „Ти би ай банк“
ЕАД за сумата от 569 лв. – потребителски кредит, с дата на разрешаване –
12.05.2016 г.; с „Ти би ай банк“ ЕАД за сумата от 569 лв. – потребителски
кредит, с дата на разрешаване – 20.05.2016 г. и с „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД за сумата от 5000 лв. – потребителски кредит, с дата на разрешаване –
26.05.2016 г. Видно
от месечната информация по кредитите за посочения период, в графа „Остатък
просрочена главница“ към дата 30.04.2016
г. по договора за кредит, сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД за
сумата от 2662,50 лв. – паричен заем, има просрочена
главница в размер на 221,23 лв.; към дата 31.07.2016
г. по договор за кредит, сключен с „Ти би ай банк“ ЕАД, за сумата от 569
лв., има просрочена главница за сумата от 48 лв.; към дата 30.09.2016 г. и по двата договора за кредит, сключени с „Ти би ай
банк“ ЕАД, има просрочени главници, съответно от 50 лв. и 49 лв., по същите
договори към дата 31.10.2016 г., са
отразени просрочени главници от 52 и 50 лв., към дата 30.11.2016 г. – съответно
53 лв. и 52 лв., а към дата 31.12.2016
г. – по двата договора за кредит,
сключени с „Ти би ай банк“ ЕАД, има просрочени главници, съответно от 107 лв. и
104 лв., а по договора сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД за сумата от
5000 лв., е отразена просрочена главница от 189,55 лв.
По
делото са приети като писмени доказателства и разпечатки от Търговски регистър
и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, както и счетоводен баланс и
годишен финансов отчет за следните фирми – „Юнион Метал“ ЕООД, „Норд
фероиндъстри“ ЕООД и „Айсберг - интернешънъл“ ЕООД и двете дружества със
седалище и адрес на управление в гр. С..
Приложени
са: писмо от 15.12.2020 г. от Районна прокуратура – П., в което е посочено, че
на 23.07.2020 г. в РП – П. е постъпила жалба от Д.Г. срещу Р. Г., като е
образувана пр. пр. № ***, по която е образувано досъдебно производство, с оглед
данни за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК; препис от Решение № 329
от 28.01.2020 г., постановено по гр. д. № 4182/2019 г. по описа на ПдРС, ІІІ
гр. с.; Разписка с вх. № 5985/2021 г. за подадена и приета молба/жалба в
Информационния център на *** на 28.05.2021 г.; препис от Решение № 260344 от
06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1337/2020 г. по описа на ПОС, VІІ
състав.
По
делото, е приложено и гр. д. № 4182/2019 г. по описа на ПдРС, ІІІ гр. с., ведно
с приложено по него в. гр. д. № 1337/2020 г. по описа на ПОС, VІІ с., от които
е видно, че с Решение № 329 от 28.01.2020 г., Д.Г. е осъден да заплати на Б.Г.
сумата от 4900 лв. – представляваща ½ част от получената цена за
продажбата на недвижими имоти, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, съответстваща на квотата от
съсобствеността на ищеца, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда и обезщетение за забава, както и разноски. С решение №
260344 от 06.11.2020 г., Окръжен съд – Пловдив е потвърдил постановеното
първоинстанционно решение, като е отменил същото в частта, с която е отхвърлен
предявения от Б.Г. иск за заплащане на обезщетение за забава, както и в частта,
с която същият е осъден да заплати разноски на Д.Г., като вместо това, е
постановено, Д.Г. да заплати на Б.Г. допълнително сума, представляваща
обезщетение за забава, както и разноски. Отбелязано е, че решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, т.е. същото е влязло в законна сила на
06.11.2020 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите – Е.Б.С. /*** на ищеца и ***
на ответника/ и Р. С. Г. /*** на ответника/.
От показанията на свидетелката С. се установява, че същата е ***
на ответника и *** на ищеца. В началото на 2016 г. *** имал финансови
затруднения и помолил *** – негов *** да му услужи с пари. На него понякога му
се налагало да иска пари от хората и в случая *** като най-близък негов човек
сметнал, че този път ще иска от него. Искал 8 хил. лв., но *** нямал в момента
толкова пари и се разбрали на 2 пъти да му даде по 4 хил. лв. Така през
февруари 2016 г. ***, й се обадил и я
помолил да отиде в апартамента, който им е наследствен от *** и *** и да бъде
свидетел на това, че му брои сумата от 4 хиляди лева на нейния ***. Парите се
предали от *** на ***. Било уговорено втората сума от 4 хиляди лева да бъде
предадена в началото на май 2016 г. Отново ***, й се обадил, отново отишли на
същото място, в наследствения апартамент и *** предал на *** сумата от 4 хиляди
лева. Уговорката била до края на годината *** да му върне парите. На
предаването на парите били само тримата, а Р. – приятелката на *** не е
присъствала на предаването на парите.
*** напуснал *** през август 2015 г. и заживял в жилището, наследствено
от *** и ***, където живеели *** и неговата *** и там останал до юли 2016 г.
След което заминал с приятелката си за морето и от там нататък няма информация.
Постоянният му адрес и до ден днешен е там, където живее и тя. Там, където
живее ***. Налагало се е във времето да иска пари на заем от хората. Имало и
теглени кредити и през годините когато бил с *** и след това. Дори й писал по
„Еконт“ писмо на 11.04.2016 г., че е в изключително затруднено положение и искал
да му плаща по 350 лв. на месец като издръжка. Тя го търсила няколко пъти,
искала е да се срещат, но той си сменил телефонния номер и изгубила контакт с
него. Никога не е искал да види детето й – внучето си. Тази сума, която ***
предал на ***, не представлява продажна цена от общи имоти. Това е сума,
предадена на заем от *** на ***.
*** не е държал в себе си някакви пари от продажба на общ имот. През
годините е живяла с *** и знае. Преди този случай имало сделка с продажба на
общ имот, но двамата братя си разделили парите, след което по-късно вече ***
имал финансови затруднения и потърсил заем от ***. Няколко месеца по-рано си
разделили парите от продажбата на имот, но *** имал дългове, които трябвало да
погаси. Няма нищо против ***. Няма лошо отношение към него. Човекът, който го
търси на празниците е тя, но той спрял да си вдига телефона първо, после си
сменил номера. Не е спирала да го търси. На 20.10.2015 г. ***, й прехвърлили
етажа, на който тя живеела. *** не е спирал да има финансови затруднения, имал
и кредити, които и *** е плащала.
***, я повикал за свидетел на предаването на парите. Присъствала е и на други
предавания на пари и *** и дядо й когато били живи.
На *** г., 6 месеца след смъртта на *** били заедно с *** на гробищата.
Той я взел с колата му, отишли, запалили свещи и се върнали. Виждала *** в
апартамента на *** и след нейната смърт.
Свидетелката
Г. – *** на ответника –
твърди, че със *** си е женена от 2015 г. На *** г. сключили църковен брак,
след месеци сключили и граждански брак. Категорично *** не е имал финансови
затруднения. Заедно са от пролетта на 2015 г. и не е имал никакви финансови
затруднения. Тя също не е имала финансови затруднения. Познава брата на *** си.
Той е, лице, което е осъждано два пъти – веднъж по нак. дело за неплащане на издръжка
на единствения си син, който не е погледнал и до днес и другото е по гр. дело –
съден от *** за наем на жилище, съсобствено с ***. Знае, че отношенията им са
влошени. Чувала е много разговори между тях двамата и лично към края на 2015 г.
в съсобственото им жилище, когато Д. непрекъснато се оплаквал, че живее от
заплата, че има финансови проблеми, искал дребни заеми от ***. Счита, че това
негово, така наречено искане и невярно твърдение, че някога са предавани такива
суми е в резултат на друго дело, което *** завел, защото той му дължи пари за
продажба на техни наследствени земи, а ***та на *** – Е.С., която от 2017 г. е
постоянен, дежурен свидетел, който дава неверни показания срещу ***. *** с нея
не е имал никакви отношения. *** не е имал никакви отношения с нея някъде от
ноември 2015 г., когато той й прехвърлил жилище на пазарна стойност около 100
хил. евро и конфликта между тях се получи да нямат връзка, че тя била информирана
от ***, че има такава сделка за наследствени земи и тя се обадила на *** да
иска тази сума. *** категорично й отказал и от там нататък вижданията им са
само в съдебна зала. Никакви телефонни обаждания, нищо. Имат ***, която е нейна
родна и негова доведена, той й е пастрок, но са в прекрасни отношения и живеят
заедно. Е.С. е единствената му *** родена от първия брак. В периода от януари
2016 г. до края на май 2016 г. *** работил в С. и това жилище, което им е
наследствено с брат му те живеят в него, като интензивно го обитават от края на
2015 г. макар че имало паузи – *** бил и в И. през това време. Тя живяла с ***
си под наем и идеята й била да живеят заедно, но служебните му ангажименти били
в С.. Счита, за абсолютно невярно твърдението, че февруари и май месец *** е
идвал в П. без нейно знание, за да получава някакви суми. През този период без нейно
знание той не е идвал в П. Той имал едно идване през март месец и едно през
април месец. През този период той живял в С. и жилището от януари до края на
май го е посещавал 2 пъти – веднъж през март и един път през април месец. Тя с
детето през този период живяла в П. на квартира.
Участвала е и в други техни дела – за делба и за предаване на суми от
продажба на недвижим имот. През 2016 г. *** работил по частни поръчки в
областта на строителството в С..
Разбрала, че Д.Г. е пуснал жалба за лъжесвидетелство срещу нея.
В периода началото на 2016 г. – юни, юли 2016 г. тя живяла в П. с *** си
на друг адрес, на квартира – на ул. „***“. Детето й учило в „***“.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За успешното провеждане на
предявения иск, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за заем между страните, съответно от 06.02.2016 г. и
от 01.05.2016 г., по които договори е изпълнил задължението си да предаде заемните
суми на ответника, както и наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на заемите, като установи вземанията си и по размер.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу
насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен
от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на
страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна
уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав
на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, писменото
обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя
е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за
сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на
страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди, че
ответникът не му е върнал съответните суми.
За доказване на твърденията си, за
сключени между страните договори за заем, съответно от 06.02.2016 г. и
01.05.2016 г., ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства, чрез разпита
на свидетелката Е.С. /*** на ищеца и *** на ответника/, която твърди, че е
присъствала при предаване на паричните суми от по 4000 лв. – през февруари 2016
г. и в началото на м. май 2016 г., които суми *** дал на *** в заем, с
уговорката до края на годината *** да върне сумите. Съблюдавайки нормата на чл.
172 ГПК съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелката С.,
доколкото същите освен неубедителни, са и вътрешно противоречиви, а и не кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства. Освен това, по делото безспорно
се установи, включително и от приложените гр. д. № 4182/2019 г. по описа на
ПдРС, ІІІ гр. с. и в. гр. д. № 1337/2020 г. по описа на ПОС, VІІ състав, че
същата е във влошени отношения със своя баща, т.е. може да се презюмира, че
същата е заинтересована от изхода на делото. Следва да се посочи, че от показанията
на свидетелката не става ясно и кога точно през месец февруари и м. май е
присъствала на срещите между *** и ***, инициирани във връзка с договорите за
заем. Освен това, свидетелката веднъж твърди, че е виждала *** през месец
февруари и май 2016 г. /без да сочи конкретни дати/ по повод предаване на
заемните суми от *** на ***, впоследствие твърди, че след месец октомври 2015
г., е виждала *** само на *** г. – 6 месеца след като *** починала, като
твърдението, че е виждала *** в апартамента на *** и след нейната смърт, е общо,
не е конкретизирано и не допринася за изясняване на фактическата обстановка по
делото. Налице е и още едно противоречие в показанията на свидетелката със
събраните по делото писмени доказателства – същата твърди, че в началото на
2016 г. *** имал финансови затруднения, във връзка с което потърсил заем от ***
в размер на 8000 лв., който му бил предоставен на два пъти – през м. февруари
2016 г. – 4000 лв. и в началото на м. май 2016 г. – 4000 лв. От събраните по
делото писмени доказателства и по-конкретно от приложените справки от
информационната система на Централния кредитен регистър за наличие на данни за
предоставени кредити, може да се направи извода, че не ответника, а ищецът е имал
финансови затруднения в началото на 2016 г., като по предоставените му
потребителски кредити към дата 29.02.2016 г., 31.03.2016 г., 31.05.2016 г., а и
след това – м. юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2016 г., се
констатира, да са налице просрочени главници и по двата предоставени му
потребителски кредита, съответно от „Банка ДСК“ АД и „Ти би ай банк“ ЕАД.
Изложеното поражда съмнение и разколебава твърденията на ищеца и показанията на
свидетелката С., като видно от приложената по делото справка от информационната
система на Централния кредитен регистър за наличие на данни за предоставени
кредити, в процесния период ответникът е обслужвал редовно отпуснатите му
потребителски кредити, като има само една просрочена главница по един от общо
четирите отпуснати му потребителски кредита, на дата 30.04.2016 г. Показанията
на свидетелката С. са и житейски неубедителни – *** да притежава у дома, в
брой, сериозна по размер сума за условията на страната, с необяснен произход и
несъответстващ на собствения му стандарт на живот /тук следва да се посочи, че
за периода 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г. минималната работна заплата в
страната, определена с ПМС № *** г. е в размер на сумата от 360 лв.; за периода
01.07.2015 г. – 31.12.2015 г. – 380 лв., съгласно ПМС № *** г.; за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – 420 лв., съгласно ПМС № *** г., като в същото
време средно месечният облагаем доход на ищеца за периода м. януари 2016 г. –
м. май 2016 г. е в размер на 294,98 лв./, като житейски нелогично е, и ищецът –
въпреки че е във влошени отношения с ***, да му предостави два заема от по 4000
лева, без писмен договор или най-малкото
разписка за предадените в заем суми.
В същото време, от показанията на
свидетелката Р. Г., *** на ответника, чийто показания, също следва да бъдат
ценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че отношенията между страните по
делото, както и на *** с *** му, са силно влошени. Лично чула към края на 2015
г., че ищецът има финансови проблеми, което обстоятелство кореспондира и със
събраните по делото писмени доказателства. *** не поддържал връзка с *** си,
като последното им виждане било през ноември 2015 г. От края на м. януари 2016
г. до края на м. май 2016 г., *** работил в С.. Съдът кредитира показанията на
свидетелката Г., доколкото същите се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства – относно финансовото положение на ищеца и влошените отношения
между страните и между *** и *** му, както и по отношение на това, че
ответникът и *** му се видели през м. ноември 2015 г., което обстоятелство се
потвърждава и от св. С..
Не
се възприема тезата на ищеца за недостоверност на показанията на свидетелката Г.,
във връзка с което по делото са събрани доказателства за образувана пр. пр. № ***
г. Съдът намира, че доколкото неясен остава въпросът във връзка с какви точно
обстоятелства е образувано досъдебното производство, както и приключила ли е
прокурорската преписка, с какъв акт, то и не може да се заключи, че показанията
на свидетелката Г. в настоящото производство страдат от вменените й пороци. В
същото време, както се посочи и по-горе изнесените от същата данни,
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Ето защо, тази теза
на ищеца, съдът възприема само и единствено като защитна позиция, но не и като достатъчно
убедителна за да повлияе и разколебае показанията на свидетелката.
В
производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена
тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена,
така и обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Когато
той не е установил реално предаване на сумата, фактическият състав на сделката
не е осъществен.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, не може да се направи
категоричен извод, че между страните са възникнали валидни договорни
правоотношения по договор за заем от 06.02.2016 г. и от 01.05.2016 г., по които
ищецът е предоставил на ответника сумата от общо 8000 лв. /по 4000 лв. на всяка
процесна дата/, по посочения от него начин и при заявения падеж за връщането й,
а именно 31.12.2016 г.
Следва да се посочи, че както е
отразено в Решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., ІV ГО на
ВКС, Решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., ІV ГО на ВКС,
Решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г., ІІІ ГО на ВКС, както и
Решение № 135 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 4288/2017 г., ІІІ ГО на ВКС, пълното доказване е онова, което води
до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора
факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно
доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при
което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и
обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки,
така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено
установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените
доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се
включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства,
непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство,
като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени,
писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като
по-значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват поотделно, но
и в съвкупност по правилата на чл. 188 от ГПК от 1951 г. /отм./; и съответно – чл.
235 и чл. 12 от ГПК от 2007 г. Пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено
установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да
се установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване
на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя
правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които
доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване
трябва винаги да е пълно, т. е. да създава сигурно убеждение у съда в
истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява
с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват
релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти - или такива факти от живота, от
доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в
хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез
косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система
от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В
настоящия случай, ищецът не успя да проведе пълно главно доказване, като
насрещното доказване на ответника, породи у настоящия съдебен състав обоснована
вероятност съществуването на твърдените от ищеца обстоятелства и факти във
връзка с претенцията му да не са се осъществили.
От
изложеното следва, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на предявения
от него иск, поради което същият се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Предвид акцесорния си характер,
неоснователно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски. Ответникът е направил искане и е представил списък по чл. 80 ГПК, като претендира сумата от 830 лева – адвокатски хонорар и 400 лева – адвокатски хонорар – допълнително възнаграждение за четири о.с.з. след второто.
Без уважение ще се остави искането
на ответника за присъждане на разноски за сумата над 300 лева – платено адвокатско възнаграждение до сумата от 830
лева, както и за сумата от 400 лева – допълнително възнаграждение за четири
о.с.з. след второто.
Съгласно ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Видно от представения Договор за правна защита и съдействие /л. 17/, страните
уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, както и допълнително
възнаграждение: по 100 лева за всяко заседание след второто, платимо в брой, в
следните срокове: 300 лева днес /29.03.2019 г. – датата на подписване на ДПЗС/,
530 лева до даване ход на делото в първото о.с.з. и допълнително по 100 лв. –
до деня на заседанието, за което са дължими. В ДПЗС, т. ІV е посочено, че е внесена сумата от 300 лева, която сума, съдът
приема, че е заплатена в брой в деня на подписване на ДПЗС и до която сума,
следва да бъде уважено искането за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
По делото не са представени
доказателства за извършено плащане на сумата от 530 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и за сумата от 400 лева – допълнително възнаграждение. Ето
защо и доколкото по делото не са представени доказателства за реално изплатено
адвокатско възнаграждение в посочените размери над сумата от 300 лв., то и на страната не следва да се присъждат
такива.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против
Б.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4000 лева /четири
хиляди лева/, дължима по договор за заем от 06.02.2016 г., с падеж: 31.12.2016
г., както и сумата от 4000 лева
/четири хиляди лева/, дължима по договор за заем от 01.05.2016 г., с падеж:
31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба – 22.02.2019 г. до окончателното им изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Б.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 300 лева /триста лева/ – разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ