Р Е Ш Е Н И
Е № 260009
гр. Пловдив, 04.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17699 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против С.Я. И., ЕГН ********** с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от
746,42 лв.- главница, дължима по
договор за стоков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от 08.05.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 30.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 155,78 лв. – договорна лихва за
периода от 23.05.2018 г. до 08.05.2019 г. и сумата от 76,05 лв. – обезщетение
за забава за периода от 23.05.2018 г. до 30.05.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8978 по описа за 2019 г. на ПРС.
Ищецът сочи, че на 08.05.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като
кредитодател и ответника, като кредитополучател, е сключен Договор за стоков
кредит № *** при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се
задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 746,42
лв. за закупуването на следните стоки, продавани от „Технополис
България“ ЕАД, а именно: пералня ***,
както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 –
с еднократна застрахователна премия в размер на 47,42 лв. В т. 3 от Договора кредитополучателят се
съгласил предоставеният му от страна на кредитора кредит да бъде усвоен
еднократно чрез превод на сумата по банковата сметка на търговеца – „Технополис
България“ ЕАД. Кредитополучателят бил декларирал, че е получил стоките предмет
на Договора за кредит. За срока на Договора кредитът се олихвявал с фиксиран
лихвен процент, като лихвата се
начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала
месечно. Договорната лихва била в размер на
155,78 лв., а общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 902,20 лв. Кредитополучателят се съгласил да
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
„Банка ДСК“ ЕАД прилагала, като декларирал, че е запознат с действащата
тарифа. Сочи се, че кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита
чрез заплащане на 12 броя месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план към Договора, като 11 погасителни
вноски в размер на 76,61 лв.
и последна погасителна вноска в размер от 59,49 лв. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил до 08.05.2019
г. Съгласно Общите условия към Договора при забава в плащането на месечна
погасителна вноска от деня следващ падежната дата, определена в погасителния
план, частта от вноската представляваща главница се олихвявала с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на 10 процентни пункта. На
посоченото основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава за
периода от 23.05.2018 г. до 30.05.2019
г. Общата стойност на начислената лихва била в размер на 76,05 лв. който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Твърди се, че длъжникът не е извършвал
плащания по заема.
На 20.12.2018 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било подписано
Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г., по силата на което
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, произтичащо от Договор за стоков кредит е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с
всички привилегии и обезпечения. Сочи се, че длъжникът – ответник по делото бил
уведомен за извършената продажба на вземането с уведомително писмо от страна на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на пълномощник на цедента, изпратени
с известие за доставяне. Моли се алтернативно да се приеме като доказателство
уведомлението за извършена цесия, изходящо от „Агенция за събиране на вземания“
АД, в качеството му на пълномощник на цедента, което да бъде връчено на
длъжника ведно с исковата молба. Твърди се, че за „Агенция за събиране на
вземания“ АД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и
по образуваното частно гражданско дело
била издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя подаването на настоящата искова молба. Моли се настоящият
установителен иск за съществуване на вземането да бъде уважен. Претендират се и
направените разноски в заповедното и
настоящото производство.
Ответникът е подал отговор чрез особен представител в законоустановения срок
по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Твърди, че ищецът няма материалноправна легитимация, поради
което предявеният установителен иск е недопустим и моли да бъде отхвърлен.
Сочи, че ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията поради което
прехвърлянето на вземането нямало действие спрямо него. Твърди се, че липсват доказателства за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Оспорва наличието на сключен договор за кредит, кат твърди, че не са
посочени три имена, длъжност, доказателства за представителна власт на лицето,
което е подписало същия като кредитор. На следващо място оспорва като
неравноправни и на това основание нищожни клаузите за възнаградителна лихва.
Сочи, че тези клаузи не са индивидуално договорени. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Прието е като
доказателство искане за стоков кредит№ *** от 08.05.2018 г. в размер на 746,42
лв. за закупуване на посочените стока - пералня
на стойност 699 лв. и сключване
на застраховка със застрахователна премия в размер от 47,42 лв. Към искането е
подписана декларация, с която ответникът е заявила, че й е предоставена
необходимата преддоговорна информация, както и общите условия, прилагани към
договорите за стоков кредит.
На 08.05.2018 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД, като кредитодател и С.Я.
И., като кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит № ***, по силата на който кредиторът се е
задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 699 лв. за
закупуването на пералня ***, както и за
сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане“
ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 – с
еднократна застрахователна премия в размер на 47,72 лв.
Уговорен е срок за издължаване на кредита 12 месеца, считано от неговото
усвояване. В т. 3 от Договора
кредитополучателят се е съгласил предоставеният му от страна на кредитора кредит
да бъде усвоен еднократно чрез превод на сумата по банковата сметка на
търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансиране на застраховка по
т. 1 се усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите.
Уговорена е падежна дата за издължаване на месечните вноски – 23 – то число на
месеца. Посочена е сметката, по която
следва да се погасява задължението по
договора за кредит. В т. 6 от договора за кредит е предвидено, че кредитът се
олихвява с фиксиран лихвен процент в
размер на 40,32 % годишно или 0,112 % на
ден. Уговорен е годишен процент на разходите по кредита 48,78 %. В т. 11 е
предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага при извършвани услуги на
клиенти. Кредитополучателят е заявил, че е запознат с Тарифата, действаща към
деня на сключване на договора. Кредитополучателят е заявил, че е получил и
приема с подписване на договора и Общите условия, неразделна част от него. Към
договора е приложен подписан от страните по него погасителен план, в който са
посочени падежи, размер на вноските – лихва и главница, както и остатък от
главницата след погасяване на съответната вноска. Посочен е размер на кредита –
746,42 лв. и размер на лихвата – 155,78
лв.
Договорът, погасителният
план и общите условия са подписани от
двете страни по него. Съгласно раздел 6, чл. 12 от Общите условия към Договора
при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната
дата, определена в погасителния план, частта от вноската представляваща
главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в
размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 16 от общите условия кредиторът има
право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
От приетия като писмено
доказателство погасителен план се установява, че крайната падежна дата е
08.05.2019 г., от което следва, че към датата на депозиране на заявление от
30.05.2019 г. крайният падеж е настъпил.
Ответникът е подписала и
съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор
за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити, като е издаден в
качеството й на застрахован застрахователен сертификат, в който е описана
финансираната и застрахована стока. В сертификата изрично е отразено, че същият
удостоверява, че застрахователите „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама
Застраховане“ ЕАД срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват и
застраховат съгласно Груповия застрахователен договор за застраховане на кредитополучателя
по стоков кредит, подписан между ответника
и Банка ДСК ЕАД със застрахована стока – пералня. Описани са покритите и
изключени рискове и ползващите се лица. Към сертификата и съгласието са
приложени и общия условия за застраховане на кредитополучатели по стокови
кредити, които са подписани от ответника, като тя е заявила, че ги получава и е
съгласна с тях. Представени са и приети като писмени доказателства Общи условия
за застраховане на кредитополучатели по стокови кредити, подписани от
ответницата на 08.05.2018 г.
За установяване на
заплащането на стойността на стоките, предмет на договора за стоков кредит е
приета като доказателство фискален бон за заплащане на сумата от 699 лв. за
закупуване на пералня с клиент С. И..
В уведомително писмо от „Банка
ДСК“ ЕАД към „Технополис България“ ЕАД е отразено сключването на договор за
стоков кредит с предмет – гореописаната
стока, като в писмото се съдържа подписана от ответника декларация за
получаване на стоката, предмет на договора за стоков кредит.
На 11.04.2018 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД в качеството на цедент и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за покупко –
продажба на вземания, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземания по договори за стокови кредити, включващи всички дължими на цедента –
продавач суми по предоставените от него стокови кредити на физически лица, със
забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно
с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, посочени в Приемо – предавателния протокол по чл. 1.6 от
договора.
На 20.12.2018 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подписано Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г., по силата на което вземането на
„Банка ДСК“ ЕАД, произтичащо от Договор за стоков кредит №***/08.05.2018 г. е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с
всички привилегии и обезпечения, като същото е отразено в Приемо – предавателен
протокол към споразумението.
„Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е упълномощена от „Банка
ДСК“ ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземания по кредити,
които банката е цедирала с Допълнително споразумение от 20.12.2018 г., като
пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания. Уговорено е право на
преупълномощаване на служители на пълномощника.
На 11.01.2019 г. от
Банка ДСК ЕАД чрез ищцовото дружество е изпратено уведомително писмо за
извършеното прехвърляне на вземания по Договор за стоков кредит от 08.05.2018
г. до С. И. на адрес ***. В съобщението, с което е върнато писмото е отразено,
че лицето не е намерено.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на ответника
е отпуснат кредит в общ размер от 746,42 лв. по Договор за стоков кредит от 08.05.2018
г., който представлява сбор от следните компоненти – чиста стойност на кредита 699
лв. и 47,42 лв.- еднократна застрахователна премия, финансирана с кредита по
сключена Застраховка „Стандарт +“. Чистата стойност на кредита 699 лв. е
предоставена на ответника в пълен размер на датата на сключване на договора,
преведена е по сметка на търговеца „Технополис България“ ЕАД на 08.05.2018 г. На същата дата сумата от 47,42 лв. за
застраховка „Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия, сключена чрез
Банка ДСК ЕАД – София е преведена по сметка на застраховател ЗК Групама –
стокови кредити и застрахователят е издал сертификат. Вещото лице е установило,
че ответникът не е извършила плащане към
Банка ДСК ЕАД за погасяване на задължения по процесния договор за стоков
кредит. Кредитополучателят е изпаднал в
забава с неплащането на първата месечна анюитетна вноска с падеж 23.05.2018
г. Размерът на остатъчното задължение по
процесния договор към датата на входиране на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение, съгласно клаузите на договора е в размер на 746,42 лв.- главница
и възнаградителна лихва за периода от 23.05.2018
г. до 08.05.2019 г. в размер от 155,78 лв.
Установява се и размерът на обезщетението за забава за периода от
23.05.2018 г. до 30.05.2019 г. – 40,91 лв., който е значително по – малък от
претендирания размер от 76,05 лв.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се уважат
предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже
изправността на цедента –наличието на сключен договор за
кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за
изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи
вземанията си и по размер. Ищецът следва
да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в
това число че е предоставил сумата по кредита.
Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания.
Следва да се разгледа
направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за
прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен
заем. Съгласно Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.
о. и цитираното по – горе решение, изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД; Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. Съгласно Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***,
постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Неоснователно се явява и
възражението, че ответникът не е
уведомен за извършената цесия по надлежния начин. С исковата молба е
връчено уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера, и
същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради
което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя
е породила действие за длъжника,представляван от особен представител, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са постановените от ВКС
на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II
т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о./.Вземането
е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което
ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Съдът не споделя тезата,
че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради
това, че книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени на неговия особен представител, а не лично на
длъжника.
Назначаването на особен
представител на ответникът е вследствие на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на
известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на особения представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно
получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и
т.н..
И в двата случая,
представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с
изключения на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се
изисква изрично упълномощаване-чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК
за особения представител.
Съдът не споделя
разбирането, че връчването на
уведомлението за цесия на особения представител по делото, представлява
приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета
на делото,тъй като това би означавало
кредиторът да бъде поставен в
ситуация да не може да предяви правата
по договора за цесия по съдебен ред,
поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на
уведомлението за цесията.
В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а
целта е длъжникът да знае на кого да
плати.В тази връзка длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията
тогава, когато е платил на ненадлежен
кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се
установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземания по договора за
цесия.
Съдът следи служебно и
за наличието на основания за недействителност на договора за заем, а именно:
противоречие със закона.
Договорът за паричен
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата
съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема, че
договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен
процент по кредита и условията на
прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл.
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай
всички тези изисквания са спазени, като съдът счита, че не се установява
нарушение на законовите разпоредби, касаещи действителността на договора.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че предоставената в заем сума е усвоена
съответно чрез заплащане на получената от ответника стока – пералня и заплащане на застрахователна премия
по сметка на застрахователя.
С оглед на изложеното
съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства и изслушаното и
прието заключение се установява, че е налице валидно сключен договор за
заем, като към датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът дължи сумите, както
следва: сумата от 746,42 лв.-
главница, сумата от възнаградителна лихва за периода от 23.05.2018
г. до 08.05.2019 г. в размер от 155,78 лв.
и обезщетението за забава за
периода от 23.05.2018 г. до 30.05.2019 г.
в размер от 40,91 лв. Съдът счита за основателно и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
За разликата между
претендирания размер на обезщетението за забава от 76,05 лв. до установения
такъв от 40,91 лв. искът за установяване на дължимостта му следва да се
отхвърли, като недоказан по размер.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на разноски за заповедното и настоящото исково
производство съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното
производство са направени разноски за заплатена държавна такса -25 лв. и е
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. с оглед на изричното
искане в тази насока. От общият размер на разноските, съразмерно на уважената
част от исковите претенции следва да се присъди сумата от 72 лв. В
исковото производство ищецът претендира съдебно – деловодни разноски, като е
представил доказателства за направени такива, изразяващи се в заплатена
държавна такса от 125 лв., депозит за особен представител в размер на 300 лв. и
депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. От общият размер на
направените съдебно – деловодни разноски в полза на ищцовото дружество следва
да се присъди сумата от 648 лв.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Я.
И., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата от
746,42 лв.- главница, дължима по
договор за стоков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от 08.05.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 30.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 155,78 лв. – договорна лихва за
периода от 23.05.2018 г. до 08.05.2019 г. и сумата от 40,91 лв. – обезщетение
за забава за периода от 23.05.2018 г. до 30.05.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8978 по описа за 2019 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против С.Я. И., ЕГН **********,*** иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца разликата между претендираното в
размер от 76,05 лв. и установеното в
размер от 40,91 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.05.2018 г. до 30.05.2019
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 8978 по описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.Я. И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 72 лв.- разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 8978
по описа за 2019 г. на ПРС и сумата от 648 лв.- разноски по съразмерност по
гр.д. № 17699/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ