Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9
гр.
Пловдив, 28.01. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Ясенка
Шигарминова
разгледа нохд /В/ №
605 по описа за 2019 г.,
докладвано от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано
по искане на осъдения М.М.С. за възобновяване на наказателното производство по нохд
№ 1546/19г. на Окръжен съд Стара Загора.
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С
Протоколно определение от 10.06.2019г. по нохд № 1546/19г. състав на
Старозагорския районен съд одобрил споразумение, с което подсъдимият М.М.С. бил
признат за виновен и осъден за престъпления по чл.325, ал.2 и чл. 131, ал.2,
пр.4, т.4, вр. чл.130, ал.2 НК на седем месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което наказание било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три
години.
Съдът се разпоредил с разноските.
Определението влязло в законна сила от датата на
одобряването му.
Срещу влязлото
в сила определение е постъпила касационна жалба от осъдения М.М.С..
В жалбата се изразява недоволство от
отношението на органите на досъдебното производство спрямо осъдения, като се
акцентира върху невъзможност да разбере постигнатото и подписано от него
споразумение поради влошеното му психично състояние. Независимо, че не са
посочени конкретни касационни основания и доводи в тяхна подкрепа, така
изложеното от осъдения дори и без точна юридическа формулировка насочва към неправилно приложение на материалния
закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при формиране
на вътрешното убеждение на решаващите инстанции, попадащо в обхвата на
разпоредбите на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Претендира се отмяна на
определението, „анулиране“ на споразумението
и връщане на делото на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание защитата поддържа жалбата на
осъдения по изложените в нея съображения, като обосновава наличие на
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НП.
Осъденият не се явява и не изразява становище.
Представителят на Апелативна прокуратура предлага
касационната жалба да се остави без уважение. Счита, че законосъобразно съдът е
одобрил споразумението, като правилно е преценил, че същото не противоречи на
закона и морала.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт,
който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК се обосновава с невъзможност да
бъде разбран смисъла на постигнатото споразумение, поради психически проблеми и
с отказа на разследващите органи да назначат съдебно – психиатрична експертиза
на осъдения.
Така посочените съществени процесуални нарушения, обхванати
от разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК са налични.
Основателно е оплакването на касатора, че органите
на досъдебното производство и съда не са положили усилия да установят
психическия му статус, въпреки наличните по делото доказателства, пораждащи
основателни съмнения за вменяемостта му.
В процедурата, регламентирана
в глава двадесет и девета от НПК, съществено изискване към сезирания съд е да
провери дали споразумението не противоречи на закона и морала.
Формалните основания -
споразумението да е в писмена форма, да е постигнато между прокурора и защитата
съгласие по въпросите, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК, както и да има изричен
отказ на обвиняемия от съдебното разглеждане на делото, са необходима
предпоставка за положителното произнасяне на съда. Наличието им обаче е
недостатъчно, за да се одобри внесеното в съда споразумение.
В посочената
процедура компетентността на съда не се свежда само до администриране волята на
страните. При разглеждане на делото по този процесуален ред съдебният орган
запазва ръководната си роля в процеса чрез упражняване на контрол върху начина,
по който са решени въпросите, по които страните са постигнали съгласие, обхващащ
от една страна съществото на спора /деянието, авторството, вината и приложимият
материален закон/ и от друга страна, начинът, по който са решени въпросите на
споразумението. Съдът
е длъжен
да формира вътрешното си убеждение при одобряването му на базата на събрания
доказателствен материал по такъв начин, че да защити правата на обвиняемия,
както и да разкрие обективната истина и да отговори на очаквания обществен
интерес за справедливост.
Това може да бъде сторено само когато разследването
е обективно, всестранно и пълно /по арг. на чл.14 НПК/.
По конкретното дело съдът е
приел, че представеното споразумение не противоречи на закона и морала и на
основание чл. 382, ал. 7 НПК го одобрил. Този извод е формален и сочи на
неизпълнение на възложеното му от закона задължение да се запознае с
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, да провери
достигната ли е обективната истина по делото и правилно ли е приложен
материалният закон.
Разискваните в искането за възобновяване
доказателствени източници, а и не само те, сочат, че редица обстоятелства от кръга,
очертан от чл. 102 НПК са останали неизяснени, а други са пренебрегнати и това
не позволява да се направят верни изводи по приложимия материален закон, в частност дали осъдения М. е наказателно
отговорно лице и може ли спрямо него да се реализира следващата се за деянията
му наказателна отговорност.
На л.10 от ДП е приложена психиатрична консултация
на осъдения, изготвена от д-р Н. – амбулаторен психиатър към Ц.за п.з. ЕООД гр.
С. З., от която става ясно, че осъденият М. страда от ОБС: неустановено
личностово разстройство, коморбидно с алкохолна зависимост. От протокола за
разпит на осъдения М. в качеството му на обвиняем от 30.05.2019г. се
установява, че същият има психични проблеми и настоява да бъде лекуван. Прояви
на психична проблематика са били на лице и по време на осъществяване на
инкриминираните деяния, които прояви са дали основание на полицейските
служители да отведат осъдения в ЦПЗ С. З.
Задълбоченото осмисляне на тези обстоятелства неминуемо
би породило основателно съмнение за възможността осъденият М. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което от
своя страна поражда задължението за органите на досъдебното производство да се
изследва тази възможност чрез назначаването на съдебно – психиатрична експертиза
/чл.144, ал.2, т.3 НПК/. Назначаването
на такава експертиза, което е било задължително в хода на досъдебното
производство би могло да доведе до друг извод за приложимия материален закон и като не е сторил това,
прокурорът е нарушил закона и е поставил процесуална преграда за одобряване на споразумението от съда.
Обобщено казано, първостепенния съд не е
разполагал с процесуална възможност да одобри представеното споразумение, но
въпреки това, в нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК е постановил атакуваното
определение. Налице е предвиденото в чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК основание за възобновяване на производството поради
съществени процесуални нарушения при провеждането му и отмяна на определението,
с което е било одобрено споразумението.
Посочените по-горе
констатации неминуемо налагат нова преценка от страна на обвинителната власт на
обстоятелствата по чл. 242, ал. 1 от НПК, съгласно правомощията й по чл. 46 от НПК, което обосновава необходимостта за връщане на делото, но не на съда постановил
определението, а на Районна прокуратура Стара Загора, от стадия "действия
на прокурора след завършване на разследването".
По изложените съображения и
на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2
от НПК, Апелативния
съд
Р
Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 1546/19г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
ОТМЕНЯВА Протоколно
определение от 10.06.2019г. по нохд № 1546/19г. за одобряване на споразумение,
с което подсъдимият М.М.С. бил признат за виновен и осъден за престъпления по
чл.325, ал.2 и чл. 131, ал.2, пр.4, т.4, вр. чл.130, ал.2 НК на седем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което наказание било отложено на основание
чл.66, ал.1 НК за срок от три години и съдът се е разпоредил с разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районна прокуратура Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.