Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 07.04.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря КИРИЛКА ИЛИЕВА и в
присъствието на прокурора …..като разгледа т.д.№ 715 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК във
връзка с чл. 26, ал.2 от ЗЗД и евентуални по
чл. 59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/.
Ищецът „А.“ АД твърди, че е кредитор
на „К.т.б.“ АД с вземания по договор за банков влог в размер на
5 851 455,56 лв., ведно със законната лихва. Сочи, че с решение №
664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на VІ-4 е открито производство по
несъстоятелност на банката, като е обявена в несъстоятелност и е постановено
осребряване на имуществото, като решението е изменено в частта за началната
дата, която с решение на САС по т.д.№2216/2015г. е определена на 20.06.2014г.
Твърди, че вземанията му са били включени в списък на приетите от синдика
вземания от 17.08.2015г., под №741 в описаните размери, като няма възражения по
списъка, който е обявен в ТР на 14.05.2016г. Твърди, че е включен в частична
сметка за разпределение, обявена на 02.03.2017г., одобрена с описаното решение
на Фонда, с вземане в размер на 646 746,97 лв., но синдикът отказал
изпълнението й. Вместо това било отправено изявление за прихващане с
изх.№2780/16.09.2019г., с което било заявено такова за вземания по договор за
гаранционна сделка от 18.12.2013г., претендирани като дължима комисионна по
договора за издаване на банковата гаранция. Ищецът счита, че изявлението за
прихващане е нищожно и не е породило правни последици, респ. следва да бъде
обявено за относително недействително по описаните подробно доводи. Твърди
липса на материална легитимация на синдика да отправя такива изявления, че
същото не отговаря на изискванията на чл. 59 от ЗБН, позовава се на липса на
форма. Твърди, че липсва насрещност на вземанията, предмет на прихващането,
липсва активно вземане, тъй като вземане на банката не е възниквало и не
съществува, поради това, че договорът за гаранционната сделка е с изтекъл срок,
от датата на поставяне на банката под специален надзор тя не може да изпълнява
задълженията си по гаранционни сделки, прекратена е дейността й и следователно
е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договорите за
гаранционни сделки поради наложените ограничения, ето защо след 20.06.2014г.,
респ. след 06.11.2014г. липсва валидно правно основание, на което банката да
начислява комисионни за ангажимент и за издаване на гаранции. Предвид горното
претендира да се постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД,
да се приеме за установено по отношение на А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно
осъществяващи съвместно правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/ и по отношение
на „Корпоративни търговска банка“ АД/н/, ЕИК********, че изявление за
прихващане от „Корпоративни търговска банка“ АД/н/, представлявана заедно от А.Н.Д.
и К.Х.М. - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД с изх.
№2780/16.09.2019г. по регистъра на „КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземането
на „А.“ АД в размер на 661 300.64 лева, включено под №420 в Частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети
вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН, обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“
АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения на „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от
18.12.2003г. с реф. №36/032 в размер на 408 835.35 щатски долара с левова
равностойност в размер на 724 288.62 лева, е нищожно, поради противоречие със
закона и липса на предписаната от закона форма, и при условията на евентуалност
да се постанови решение, с което на
основание чл.59,ал.5,т.1 и т.2 от Закона за банковата несъстоятелност да се
обяви изявлението за прихващане от „Корпоративни търговска банка“ АД /н/,
представлявана заедно от А.Н.Д. и К.Х.М. - двамата заедно упражняващи
правомощията на синдик на КТБ АД /п/ с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на
„КТБ“ АД /н/с което се прихваща вземането на „А.“ АД в размер на 661 300.64
лева, включено под №420 в Частични сметка за разпределение на налични суми
между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН,
обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения
на „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/032 в
размер на 408 835.35 щатски долара с левова равностойност в размер на 724
288.62 лева за относително недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД /и/. Претендира и разноски. В допълнителната
искова молба от 31.07.2020г. сочи, че възраженията на ответника за нередовност
на исковата му молба са неоснователни, тъй като предявените при условията на евентуалност
искове са предявени в защита на един интерес по смисъла на чл.72, ал.1 от ГПК,
който е, че процесното изявление за прихващане с изх. №2780/16.09.2019г. не е
породило правни последици, поради което се дължи една държавна такса, която е и
внесена. Твърди, че договорът за гаранционна сделка 18.12.2003г., рег.
№36/032., е прекратен поради изтичане срока на банковата гаранция и на
контрагаранцията. Сочи, че между бенефициента като купувач и А. АД като
продавач е сключен Договор №ОРЗ/2/6/2002/50-В, като гаранцията обезпечава
изпълнението на договора. Сочи, че във връзка с окончателното приемане на
последната доставка размерът на банковата гаранция е намален на 786 600 щ.д.
съгласно чл.5 от Договора за гаранционна сделка. Уговореният в чл.6 от Договора
за гаранционна сделка срок на валидност на банковата гаранция е изтекъл на
30.07.2007г., а срокът на издадената от КТБ АД контрагаранция е изтекъл на
15.04.2007г. Страните са изпълнили задълженията си по договора за доставка, на
основание на което на 05.07.2005г. е подписан Окончателен сертификат за
приемане на доставките. С оглед
изтичането на срока на гаранцията и контрагаранцията начисляването на такси и
комисиони след този срок е без правно основание. Твърди, че уговорените в чл.8
от договора за гаранционна сделка условия за автоматично удължаване на
гаранцията и контрагаранцията не са настъпили, тъй като не налице кумулативно
двете предпоставки: задълженията на наредителя по Договор №ОРЗ/2/6/2002/50-В да
не са финализирани и да няма писмено уведомление от Бенефициента за
прекратяване на гаранцията. Независимо от горното твърди, че с налагане на
мярката „цялостно ограничаване на дейността по банковия лиценз“ на 20.06.2014г.
и с последващото отнемане лиценза на банката на 06.11.2014г. договорът за гаранционна
сделка и издадената въз основа на него контрагаранция са станали нищожни на
основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, поради настъпила последваща невъзможност на предмета. Наред с
горното твърди, че дори и да са съществували, твърдяните вземания на КТБ АД /н/
са погасени по давност, тъй като се касае за периодични плащания, по отношение
на които се прилага кратката тригодишна давност по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, поради отправя възражение за изтекла погасителна давност. Излага доводи и
в писмени бележки.
Ответникът „КТБ“ АД / в несъстоятелност/, чрез
синдиците си А.Н. Д. и К.Х.М., конституиран по молба уточнение и с определение
от 15.06.2020г., оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмен
отговор от 09.07.2020г. и допълнителен отговор от 02.09.2020г. Твърди
недопустимост на предявените искове по изложените доводи. Не оспорва, че „А.“
АД е бил кредитор с описаното вземане, включено под №420 в частичната сметка за
разпределение, по твърди, че това дружество към 10.09.2019г. има подробно
описаните задължения към „КТБ“ АД в общ размер на 815 175,90 щ.д. Твърди,
че е налице основание за прихващане и че процесното изявление изхождало не от
синдика, а било отправено от банката. Счита, че е налице активно вземане,
произтичащо от гаранционна сделка от 18.12.2003г., като същите са подробно
описани и в табличен вид. В допълнителния отговор от 02.09.2020г. преповтаря
възраженията си като заявява и оспорване на представения
Окончателен сертификат за приемане на доставките по Договор № ИРЗ
/2/6/2002/50-В. Твърди, че документът, който се сочи, че е от 2005 г. не е бил
представен до момента на КТБ АД, както и че доказателства за уведомяване на
банката не са представени и от ищеца. Твърди, че и двата Договора за гаранционна
сделка от 18.12.2003 г. са действителни, безсрочни и валидни до изричното
писмено освобождаване на КТБ АД от ангажимента по контрагаранцията, за което
обстоятелство не са представени доказателства от ищеца, тъй като на основание
чл. 8 от Договора за гаранционна сделка срокът се удължава автоматично до
момента, в който бъде дадено потвърждение от бенефициента, че
доставките/гаранциите по Договора са изпълнени, за което обстоятелство не са
представени доказателства от ищеца, и в „КТБ“ АД не е постъпвала информация за
финализиране на задълженията, респективно прекратяване на гаранцията от
бенефициента. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора за гаранционна сделка А. АД се
задължава да информира банката за вземанията си и за етапа на изпълнение, чрез
представяне на справка всеки месец от действието на договора, което задължение
не е изпълнено от страна на „А.“ АД. Относно твърдението на ищеца, че не е
налице валидно правно основание на начисляване на такси и комисиони по
процесиите договори за гаранционни сделки, поради поставянето на банката под
особен надзор и отнемането на банковия й лиценз, се позовава на Решение №
375/11.02.2019 г. по т. д. № 527/2018 г. на ВКС, II т, о. и приетото в него. По
отношение на възражението за давност сочи, че от датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, давностни срокове относно права
на банката спират да текат, но дории и при твърдяната погасителна давност
вземанията на КТБ АД по двата Договора за гаранционна сделка надхвърлят размера
на вземането на А. АД. В хода на делото поддържа оспорването чрез процесуалния
си представител – адв. В., като претендира и разноски по списък.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от данните по
публичния ТР, че с решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на VІ-4 на
СГС е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, като банката е обявена
в несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото. Решението е
изменено в частта за началната дата, с решение на САС по т.д.№2216/2015г., като
същата е определена на 20.06.2014г.
С исковата молба е представено изявление за прихващане
с изх.№2780/16.09.2019г. до ищеца „А.“ АД, изходящо съгласно посоченото от
синдиците А.Д. и К.М., с което е посочено, че към 10.09.2019г. дружеството има
задължения към „КТБ“ АД в описаните размери по договор за гаранционна сделка
реф.№36/032 от 18.12.2013г. в общ размер на 408 835,43 щ.д. или
724 288,62 лв., както и по договора за гаранционна сделка реф. №36/033 в
общ размер на 815 175,90 щ.д. с левова равностойност
1 444 157,47 лв., поради което от страна на „КТБ“ АД е извършено
прихващане с вземане в размер на 661 300,64 лв., с което е включен под
№420 в Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на
„КТБ“ АД с приети вземания по чл. 69, ал.1 от ЗБН. Приложени са извлечение от
списъците. Представено е на стр. 23 и следващите Решение № 41/24.04.2017г. на
УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за одобрение на сметката след
разглеждане на описаните възражения.
С представеното писмо от 30.05.2019г. и известие за
доставяне от Лео експрес ищецът е уведомил синдика Д., че от посочената банка
били уведомени, че разпределената сума по частичната сметка на дружеството му
липсвала и е претендирал плащането на вземането му в размер на 646 746,97
лв.
На стр. 56 и следващите е представен договора за
гаранционна сделка от 18.12.2003г., сключен от една страна от „КТБ“ АД и от
друга от ищеца „А.“ АД като клиент / наредител или кредитополучател, с който
банката поема задължение да е поела
задължение да издаде по нареждане на „А.“АД контрагаранция за сума в
размер 1 568 400 USD, която да
послужи пред банката – гарант UBS AG Zurich, която от своя страна да издаде гарнция
пред посочения бенефициент, обезпечаваща доброто изпълнение на договор №
DP3/2/6/2002/50-C за доставка на описаните боеприпаси на стойност
15 686 758 щ.д. Посочено е, че гаранцията е до 30.12.2003г. и е
безусловна, като плащане по нея ще се извърши при получаване на първо писмено
поискване от бенефициента, без обръщане към наредителя, като съгласно чл. 3
банковата гаранция влиза в сила до 30 дни от датата на издаването й, при
условие, че бенефициента открие неотменяем акредитив в полза на наредителя в
банката. Срокът на валидност съгласно чл. 4 е 90 календарни дни след датата на
окончателно приемане на последната доставка и приключване на всички договорни задължения
по доставките между страните, но не по-късно от 30.09.2005г., като
контрагаранцията е с валидност 15 дни след датата на изтичане на валидността на
банковата гаранция, т.е. 15.10.2005г. Съгласно т.5 след 15.10.2005г. или от
датата на получаване на съобщение от наредителя за окончателно приемане на
последната доставка, размерът на банковата гаранция се намалява автоматично до
5% от стойността на договора или до 784 200 щ.д. В чл.6 е посочено, че
срокът на валидност на банковата гаранция, респ. контрагаранцията, е две години
от датата на издаване на окончателен сертификат за приемане на всички доставки,
но не по-късно от 30.09.2007г., а за контрагаранцията – 15.10.2007г. В чл.8 е
уговорено, че в случай, че задълженията на наредителя по процесния договор не
са финализирани в рамките на горепосочените срокове и няма уведомление от
бенефициента за прекратяване на банковата гаранция, респ. контрагаранцията, то
тя се удължава прогресивно и автоматично до момента, в който бъде дадено
потвърждение от посочения бенефициент, че доставките са изпълнени. В чл. 9 са
регламентирани дължимите от наредителя на банката такси и комисионни, а именно
комисионна за издаването й 0,2%, комисионна за ангажимент в размер на 3,5% на
тримесечие, платима в края на всяко тримесечие, такси за текст и др. Със
сключения Анекс №1 от 06.01.2004г.,
представен от ответника на стр. 107 от делото, страните са уговорили, че банката -гарант UBS
AG Zurich се заменя с Abu Dhabi
Commercial bank, Abu Dhabi, UAE, която е и авизираща банка по издадената
гаранция, а контрагаранцията се издава до 07.01.2004г. На стр. 108 е представен
анекс № 2 от 25.10.2007г., с който страните са се договорили да намалят размера
на дължимата комисионна за ангажимент от 3,5% на 2,05%.
На стр.61 и следващите е
представен втория договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г., сключен от
една страна от „КТБ“ АД и от друга от ищеца „А.“ АД като клиент / наредител или
кредитополучател, с който банката поема задължение да е поела задължение да
издаде по нареждане на „А.“АД контрагаранция за сума в размер 1 558 800 USD, която да послужи пред
банката – гарант UBS AG Zurich, която от своя страна да издаде гарнция пред
посочения бенефициент, обезпечаваща доброто изпълнение на договор №
DP3/2/6/2002/50-А за доставка на описаните боеприпаси на стойност 15 588 000
щ.д. Посочено е, че гаранцията е до 30.12.2003г. и е безусловна, като плащане
по нея ще се извърши при получаване на първо писмено поискване от бенефициента,
без обръщане към наредителя, като съгласно чл. 3 банковата гаранция влиза в
сила до 30 дни от датата на издаването й, при условие, че бенефициента открие
неотменяем акредитив в полза на наредителя в банката. Срокът на валидност
съгласно чл. 4 е 90 календарни дни след датата на окончателно приемане на
последната доставка и приключване на всички договорни задължения по доставките
между страните, но не по-късно от 30.09.2004г., като контрагаранцията е с
валидност 15 дни след датата на изтичане на валидността на банковата гаранция,
т.е. 15.10.2004г. Съгласно т.5 след 15.10.2004г. или от датата на получаване на
съобщение от наредителя за окончателно приемане на последната доставка,
размерът на банковата гаранция се намалява автоматично до 5% от стойността на
договора или до 779 400 щ.д. В чл.6 е посочено, че срокът на валидност на
банковата гаранция, респ. контрагаранцията, е две години от датата на издаване
на окончателен сертификат за приемане на всички доставки, но не по-късно от
30.09.2006г., а за контрагаранцията – 15.10.2006г. В чл.8 е уговорено, че в
случай, че задълженията на наредителя по процесния договор не са финализирани в
рамките на горепосочените срокове и няма уведомление от бенефициента за
прекратяване на банковата гаранция, респ. контрагаранцията, то тя се удължава
прогресивно и автоматично до момента, в който бъде дадено потвърждение от
посочения бенефициент, че доставките са изпълнени. В чл. 9 са регламентирани
дължимите от наредителя на банката такси и комисионни, а именно комисионна за
издаването й 0,2%, комисионна за ангажимент в размер на 3,5% на тримесечие,
платима в края на всяко тримесечие, такси за текст и др. Със сключения Анекс №1
от 06.01.2004г., представен от ответника
на стр. 114 от делото, страните са
уговорили, че банката -гарант UBS AG Zurich се заменя с Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE,
която е и авизираща банка по издадената гаранция, а контрагаранцията се издава
до 07.01.2004г. На стр. 115 е представен анекс № 2 от 25.10.2007г., с който
страните са се договорили да намалят размера на дължимата комисионна за
ангажимент от 3,5% на 2,05%.
С допълнителната искова
молба на стр. 130-131 от делото ищецът е представил Окончателен сертификат за
приемане № 10 по договор DP3/2/6/2002/50-В от купувач – Генералния щаб на
въоръжените сили, Главна дирекция Снабдяване с продавач – ищеца А.“ АД с
посочени дати на доставка -20.12.2004г. и 28.03.2015г., който сертификат е от
дата 05.07.2005г. Същият е оспорен от ответника, като от ищеца в съдебно
заседание на 16.10.2020г. е представен Сертификат, но съдът е констатирал, че
същият не е идентичен с този към ДИМ, тъй като представения в оригинал е от
19.06.2005г. и на подписа на първия има и печат от „Ленд Форбс“, който на
копието не е наличен. Копие на документа, чийто оригинал е представен в съдебно
заседание е представен с допълнително становище и е на стр.225 от делото, като
е видно, че двата се различават.
На стр.142 от делото от
ответника са представени две извлечения относно гаранциите и суифт съобщения с
превод на български.
Със становище на ищеца на
стр. 164 и следващите са представени от него договор DP3/2/6/2002/50-В от
купувач – Генералния щаб на въоръжените сили, Главна дирекция Снабдяване с
продавач – ищеца А.“ АД, две търговски фактури. Съдът констатира, че договорът
е различен от двата описани в двата договора за банкова гаранция, а именно там
са изрично посочени договор № DP3/2/6/2002/50-C за доставка на описаните
боеприпаси на стойност 15 686 758 щ.д. договор № DP3/2/6/2002/50-А за
доставка на описаните боеприпаси на стойност 15 588 000 щ.д., а
представеният е договор DP3/2/6/2002/50-В и е на обща стойност
15 732 000 щ.д. Очевидно е, че се касае за трети договор, а в
процесните сертификати и този към ДИМ, и представения допълнително в оригинал
договорът, по който са издадени е същия, а именно DP3/2/6/2002/50-В, а не един от двата, описани в договорите за
гаранционна сделка.
На стр. 244 са представени
и приети като доказателства две писма в превод, първото с вх.№2198/14.05.2015г.
на „КТБ“ АД, изходящо от посочените лица от Търговската банка на Абу Даби, като
първото е относно гаранция по референтен №36/032, в което се сочи отговор на цитирания имейл от 06.03.2015г.,
че гореупоменатата гаранция се подновява автоматично след първоначалния си
краен срок и се дължат периодични комисионни на всяко тримесечие, докато не
бъде върната началната гаранция, за да се прекрати. С писмото се сочи, че за
периода до 06.07.2015г. следва да бъде заплатена комисионна в размер на
2 732,01 щ.д., поради което е искан превнод на тази сума и сумата от
7116,03 щ.д. за предходната комисионна. С второто писмо с
вх.№2196/14.05.2015г., същото е аналогично на гореописаното, но касае гаранция
реф.№36/033 и се претендира комисионна до 06.07.2015г. в размер на
4 729,54 щ.д. и предходни комисионни в размер на 14 188,62 щ.д.
По делото е изслушано заключение на вещото лице П.Д.,
което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно.
От същото се установява, че освен с материалите по делото, експертът се е
запознал и със следните описани документи, а именно: от „КТБ“ АД: параметрична
справка от партида „Акредитиви и покрити инкаса във валута“ на „А.“АД с движение по паричното покритие при Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE;
параметрична справка от сметка за разноски на „А.“АД за начислени
такси и преведени такси към Abu Dhabi
Commercial bank, Abu Dhabi, UAE за периода от 01.01.2014г. до
28.10.2020г.; параметрична справка от разплащателна сметка с вътр.номер *********от която са платени такси по банкови гаранции до
края на 2013г., както и банкови бордера за последните четири броя плащания. Във
връзка с допълнителната задача бяха представени
извлечение от сметка „9442 840
009188 3 003 0 – Чуждестранни дебитори по гаранции и акредитиви“, три броя
банкови бордера за усвояване на суми по акредитива, един брой банково бордеро
за получен акредитив в „КТБ“АД, както и от счетоводството на ищеца: копия на фактурите, пакетажен лист,
застрахователна полица № 07000100500001 и № 0700010050002, финален сертификат,
дневни извлечения от „КТБ“АД към датите на постъпване на сумите, банкови
бордера, обороти по счетоводна сметка 504“Разплащателна сметка във валута“
към 31.01.2005г., 30.04.2005г. и
30.09.2005г.; справка за неплатени фактури с отчитане на частичните плащания
към 31.12.2004г. и 30.09.2005г.; оборот по сметка по счетоводна сметка
411“Вземания от клиенти“ към
31.12.2004г. и 31.03.2005г. с
отчитане на реализираните количества продукция по процесните фактури; оборот по
сметка по счетоводна сметка 303“Продукция“ към
31.12.2004г. и 31.03.2005г. с отчитане на изписаната готова продукция по
процесните фактури. От извършените проверки вещото лице е установило, че съгласно
договора за гаранционна сделка от 18.12.2003г. и практиката в кредитната
дейност на „КТБ“АД(н.), комисионна за издаване и комисионна за ангажимент се
дължат в началото на всеки започнал период (тримесечие). Комисионните се
начисляват върху ангажимента, поет от „КТБ“АД(н.), като в случай размерът на ангажимента по БКГ с реф.№ 36/032 е
786 600 USD, а по БКГ с реф.№ 36/033 - 1 568 400 USD.
Размерът на комисионните е определен в
Договорите за гаранционна сделка от
18.12.2003г. и се изчислява на
дневна база за тримесечието, като начисляването на таксите става едновременно
със заплащането им. В таблица по задача 1.1 на стр.3 от заключението вещото
лице е посочило, че последно начислената комисионна по процесните Договори е за 4-то тримесечие на 2013г. и е в размер 57 939 USD, която сума на
05.02.2014г. е заплатена от РС с IBAN *** „А.“АД. Експертът сочи, че за
периода от 01.01.2014г. до 10.09.2019г.
комисионна за издаване и комисионна за ангажимент по процесните Договори
за гаранционна сделка от 18.12.2003г. не са начислявани в счетоводните регистри и не са заплащани от КТБ
към Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE,
като сумите са изчислени за всяко тримесечие, но фигурират
извънсчетоводно, в табличен вид. Вещото лице сочи, че освен комисионните,
фигурират и банкови такси, като последното плащане на банкови такси е извършено
на 14.01.2014г., като сумата в размер 2372 USD е заплатена от РС с
IBAN *** „А.“АД на основание: „Относно банкова гаранция реф.36/032
осчетоводяване на разноски за сметка на „А.“АД“. Вещото лице сочи, че съгласно
писмо с изх.№ 2779/27.11.2020г. му е отговорено, че в „КТБ“АД(н.) не е налична
кореспонденция с Abu Dhabi Commercial
bank, Abu Dhabi, UAE относно прекратяване на ангажимента по
издадените банкови контра гаранции. Налична е кореспонденция с писма с вх.№
2196/14.05.2015г.(за реф.№ 36/033) и
вх.№ 2198/14.05.2015г.(за реф.№ 36/032) от Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE за заплащане на дължими банкови такси. Според
експерта в горепосоченото писмо с вх.№
2198/14.05.2015г.(за реф.№ 36/032) е упоменато, че съгласно условията на горната
гаранция, тя може автоматично да бъде подновена от първоначалната си дата на
изтичане, периодичната комисионна се изплаща на тримесечие, докато оригиналната
гаранция бъде върната за прекратяване и е допълнено , че са забелязали от техните записи, че комисионната (тук се касае
за банкова такса на чуждестранната банка, а не за комисионна по Договора) в
размер 2372 USD е дължима за
плащане за периода, завършващ на 06.07.2015г. и сумата следва да бъде платена
изцяло и без удръжки, като горепосочената банкова такса не е заплатена на Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE. В
отговор на поставените от ответниците задачи, вещото лице сочи, че съгласно
Договор за гаранционна сделка с реф.№
36/033 „КТБ“АД е поела задължение да
издаде по нареждане на „А.“АД контрагаранция за сума в размер 1 568 400 USD, която да послужи
пред банката – гарант UBS AG Zurich, която от своя страна да издаде банкова
гаранция и да я авизира чрез Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE, като
с Анекс №1 от 06.01.2004г. е уточнено,
че банката -гарант UBS AG Zurich се заменя с
Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE. Според експертизата на
06.01.2004г. паричното покритие в размер 1 568 400 USD е преведено от „КТБ“АД към Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE на основание: „
Относно гаранция 36/033, издадена по нареждане на „А.“АД“. Горепосочената сума
е осчетоводена на 08.01.2004г. като
преведено покритие при Abu Dhabi
Commercial bank, Abu Dhabi, UAE, както и че към 23.10.2020г.
паричното покритие по Договор за
гаранционна сделка с реф.№ 36/033 в
размер 1 568 400 USD
не е възстановено на „КТБ“АД. Според
вещото лице съгласно Договор за
гаранционна сделка с реф.№ 36/032 „КТБ“АД е поела задължение да издаде по
нареждане на „А.“АД контрагаранция за сума в размер 1 573 200 USD, която да послужи пред
банката – гарант UBS AG Zurich, която от своя страна да издаде банкова гаранция
и да я авизира чрез Abu Dhabi
Commercial bank, Abu Dhabi, UAE. С Анекс №1 от 06.01.2004г. е уточнено, че банката -гарант
UBS AG Zurich се заменя с Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE. На
06.01.2004г. паричното покритие в размер 1 573 200 USD е преведено от
„КТБ“АД към Abu Dhabi
Commercial bank, Abu Dhabi, UAE на основание: „ Относно гаранция
36/032, издадена по нареждане на „А.“АД“. Горепосочената сума е осчетоводена на
08.01.2004г. като преведено покритие при
Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi,
UAE. На 14.02.2007г. частично е
възстановена сума в размер 786 600 USD на основание: „частично
възстановено покритие по гаранция 36/032, издадена по нареждане на „А.“АД“. Към
23.10.2020г. останалата част от
паричното покритие по Договор за гаранционна сделка с реф.№ 36/032 в размер 786 600 USD не е възстановено на
„КТБ“АД. Експертът сочи,
че съгласно Договор № DP3/2/6/2002/50-В
от 29.11.2003г. Генерален щаб на
Въоръжените сили на ОАЕ, Абу Даби, Обединени арабски емирства е купувач, а „А.“АД
е продавач, както и производител на снаряди. Общата цена на договора е
15 732 000 USD. Съгласно чл.4 от договора, в тридесетдневен срок от
получаване на Банковата гаранция за изпълнение на договора, купувачът открива в
полза на продавача неотменим акредитив в „КТБ“АД за 100% от общата стойност на
договора. В Приложение В „График на плащане“ е уточнено, че се дължи на 9-ти
месец след подписване на договора се заплащат 80% от стойността на първата
пратка; на 12-ти месец след подписване
на Договора се заплащат 80% от стойността на втората пратка; на 16-ти месец след подписване на договора се заплащат
20% от стойността на Договора, а акредитивът
осигурява плащания към продавача, при задължително представяне на
фактура и други съпътстващи документи. Според вещото лице в изпълнение на
договора са издадени следните фактури: фактура № 1099/13.12.2004г. на стойност
6 600 600 USD и фактура № 1133/22.03.2005г. на стойност 9 131 400 USD са редовно и
своевременно осчетоводени от ищеца по
счетоводна сметка 411“Вземания от клиенти“, включени са в Дневниците за
продажби по ДДС за 12.2004г. и 03.2005г., отразени са в Справките – декларации
по ДДС и данните са подадени в ТД на НАП. На експерта са били представени банкови бордера от 05.01.2005г., 27.04.2005г. и 01.09.2005г., от
които е видно, че цената по Договор № DP3/2/6/2002/50-В от 29.11.2003г. е изцяло заплатена на горепосочените дати,
както е отразено в таблицата на стр. 6 от заключението. Вещото лице сочи, че от
представените чу документи по счетоводна сметка 411“Вземания от клиенти“ и
счетоводна сметка 303 “Продукция“, установява, че количествата по
горепосочените фактури са произведени, изписани и реализирани, като няма
сторнирания по процесните фактури. Видно от горната таблица, че изцяло е
заплатена стойността по фактура № 1099/13.12.2004г. за 6 600 600 USD и по фактура № 1133/22.03.2005г. за 9 131 400 USD, представляващи
цената по Договор № DP3/2/6/2002/50-В от 29.11.2003г. Вещото лице сочи, че неотменяем акредитив,
чрез който е извършено плащането на цената по Договор № DP3/2/6/2002/50-В от
29.11.2003г. е на стойност
15 732 000 USD. От извършената
проверка в „КТБ“АД(н.) се установи, че на 19.03.2004г. в „КТБ“АД е получена и
осчетоводена сумата в размер 15 732 000
USD на основание: „осчетоводен получен акредитив реф.31/02/003 от
наредител GOVT.OF ABU DHABI, FINANCE DEPT.ABU DHABI с бенефициент „А.“АД, срок на валидност
28.06.2005г.“, като сумите са усвоени така както е отразено в таблицата на
стр.7 от заключението. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че последните
дати, на които са платени суми за комисионни от
„А.“ АД към Абу Даби комършъл банк, са
14.01.2014г.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
При предявяването на обективно
съединени искове с предмет действителността на сделка поредността на тяхното
разглеждане се определя не от волята на ищеца, а
от поредността, произтичаща от естеството на
твърдения порок. В рамките на самите форми на недействителност трябва да се
следва градацията на тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през
по-леките пороци (както се приема в
практиката на ВКС като напр. решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа
на ВКС, Т. К., I т.о..; решение № 199/12.03.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. по
описа на ВКС, Г. К., IVг.о..). Тъй като
относителната недействителност предпоставя наличие на валидно правоотношение,
то разглеждането на иска за установяване на
нищожност на прихващането следва да предхожда конститутивните искове. В случая тази поредност е спазена и от ищеца, който е
предявил като главни исковете за установяване нищожност на процесното
прихващане и като евентуален иска за неговата относителна недействителност,
поради което и съдът ще ги разгледа в тази поредност.
По отношение на
главния предявен иск, който е по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, а
именно претендира се нищожност на изявление за прихващане с изх.№2780/16.09.2019г.
до ищеца „А.“ АД, като се поддържа противоречие със закона, липса на форма и
евентуално неоснователност поради липса на активно насрещно вземане, съдът
намира следното:
Предявеният иск е установителен и всяко лице с
обоснован правен интерес може да предявява искове за установяване на нищожност
на сделка, било то едностранна или двустранна. В случая предмет на иска е
изявление за прихващане, което е способ за погасяване на вземания, като се упражнява чрез правно действие - едностранна сделка. Към същото са приложими изискванията за
действителност, както и при сделките, при съответното съобразяване с оглед
неговия едностранен характер. Възраженията на ответната страна за недопустимост
на иска, тъй като ответника е в производство по несъстоятелност и предявяването
на претенции към банката било начин на заобикаляне на императивните норми на
специалния ЗБН, и иск можело да се заведе само с цел попълване на масата на
несъстоятелността, а процесният не бил такъв, съдът намира, че са неоснователни.
Касае се не за осъдителен иск срещу банката, който да е насочен срещу конкретно
нейно имуществено право, а за установителен такъв относно твърдяна нищожност на
извършена сделка. Иск за установяване на нищожност на сделка, било едностранна
или договор, е допустим винаги, включително и срещу несъстоятелния длъжник,
когато е налице обективно обоснован правен интерес. Такъв в случая е налице и е
обоснован от ищеца, а именно той не е получил разпределената му по одобрена и
влязла в сила частичната сметка сума в посочения размер поради извършено от
страна на банката прихващане с твърдяни задължения, като счита, че същото е
нищожно по изложените доводи. Предвид горното за него има правен интерес да
установи твърдяната недействителност, независимо от това, че целта на иска не е
попълване на масата на несъстоятелността и именно поради това същият не е
освободен от предварително внасяне на държавна такса, а такава е събрана и
внесена с приложения на стр. 83 от делото платежен документ съобразно интереса
по делото.
Ищецът твърди, че процесното
изявление за прихващане било нищожно на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като противоречало на закона и на основание чл. 26, ал. 2, предл.
второ от ЗЗД, тъй като не било в предвидената от закона форма - с нотариална
заверка на подписите съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Следва да се отбележи, че
както е имал възможност да се произнесе ВКС, с изменението
на Търговския закон /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г. / се въвежда нова
структура на системата от искове за попълване на масата на несъстоятелността,
като се
разграничават исковете, които осигуряват защита срещу увреждащи
масата на несъстоятелността действия и сделки /исковете по чл. 647, ал. 1 от ТЗ/ и исковете, с които се осигурява защита срещу действия и сделки с
преферентен ефект / исковете по чл. 645, ал. 3 и 4 от ТЗ и чл. 646, ал. 2 от ТЗ/, като в този
смисъл е и решение № 224/18.12.2017 г. по т.д. № 513/2017 г. на ВКС,
ТК, II т.о. В Закона за банковата несъстоятелност не е проведено
систематично разграничение на отменителните и преферентните искове. Липсата на
конкретизация на вида на правното действие и въведения във фактическия състав
субективен елемент - намерение за увреждане, разграничава фактическите състави на преферентните
искове, уредени в ТЗ и в ЗБН. По тази причина и в
предходната, и в действащата редакция на ТЗ преферентните действия и сделки са
конкретизирани по вид, а именно това са действия и сделки по прихващане,
изпълнение и обезпечаване на собствени задължения. Само преферентният иск за
атакуване на прихващане от кредитор по чл. 645, ал. 3 от ТЗ, аналогичен на
чл. 59, ал. 3 от ЗБН, включва във фактическия си състав изискване за
недобросъвестност на кредитора, което цели да парира опитите на кредиторите за
заобикаляне на дистрибуционните правила чрез създаване на предпоставки за
прихващане.
Разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ЗБН, на която се позовава ищеца, в съответната
редакция предвижда форма на изявлението за прихващане, но както е видно от
същата, когато то е адресирано до синдика. Нормата на чл. 59, ал.
2 от ЗБН,
постановява, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и
трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Разпоредбата се намира в Глава четвърта "Запазване, управление и попълване
на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки ", раздел III "Попълване
на масата на несъстоятелността". При извършване на систематично тълкуване
на разпоредбата, съдът, отчитайки обективно съществуващата връзка между
правните норми в цитираната глава на ЗБН, намира, че правилото на чл. 59, ал. 2
от ЗБН се отнася за хипотеза на открито производство по несъстоятелност на
банката и назначен синдик, като адресат на изявлението за прихващане е банката, тъй като се
предвижда същото да е адресирано до синдика. Следователно тя касае изявлението
на лице, длъжник на банката, и едновременно нейн кредитор, което извършва
прихващане, и същото е адресирано до синдика на банката, а не обратната
хипотеза. В случая се касае за изявление за прихващане, което изхожда от
синдиците на банката до насрещната страна – ищеца и тълкуването на нормата на
чл. 59, ал.2 от ЗБН сочи на извод, че в тази хипотеза не се предвижда форма за
действителност на изявлението, а именно писмена с нотариална заверка. Така
посочената от законодателя форма е неприложима при отправяне на изявление за
прихващане от страна на банката, каквото е налице в случая. Предвид горното
доводите и твърденията на ищеца за нищожност на прихващането поради липса на
форма не могат да бъдат споделени и са неоснователни. Съдът намира за неоснователни и доводите на ищеца за липса на материална
легитимация на синдиците да отправят изявления за прихващане. След откриване на
производството по несъстоятелност, те са лицата, които се явяват законни представители
на несъстоятелния длъжник, като органите на дружеството – несъстоятелен длъжник
имат конкретни правомощия по чл. 635 от ТЗ, но такива не са предвидени в ЗБН.
Следователно след откриване на производството по несъстоятелност на банката,
няма основание да се поддържа, че нейните законни представители – бивши
изпълнителни директори или други органи са легитимирани да правят
волеизявления, извън дадените им специални права, а такъв орган се явява
синдика, който е и представителния орган. Следва да бъде съобразено и ТР
1/2019г. на ОСТК на ВКС, на което се позовава ответника, съгласно което „производството
по несъстоятелност на банкова институция е специално по отношение на общата
уредба на производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ и следователно
последната не се прилага, когато в отделен закон е предвидено друго - чл.612
ал.2 ТЗ“. Както е приел и ВКС по подробно изложените доводи „С оглед на гореописаната
уредба органите на обявената в несъстоятелност банка са напълно лишени от
управителните и представителните си функции, които са възложени на синдика, без
да е допустима хипотеза на запазване на техните представителни правомощия,
както е в общото производство по несъстоятелност на осн. чл.635 ал.3 ТЗ“. ВКС
посочва изрично, че „съобразно изложените по-горе принципи и цели на
специалното производство по банкова несъстоятелност, прокламирани общо в чл.2
от ЗБН, следва, че законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като
управлявана от синдика маса на несъстоятелността“. Следователно при банковата
несъстоятелност няма запазени частични правомощия на органите на управление на
банката-длъжник и от горното следва, че именно синдикът е надлежния
представител на банката, включително и относно материалноправните изявления
като това за прихващане. Следователно и тези доводи на ищеца не могат да бъдат
съобразени и не се установява нищожност на процесното изявление за прихващане.
Третото
основание, на което се твърди нищожност от ищеца е липса на активно вземане на
прихващащата банка, като същото е заявено като неоснователност на прихващането
поради липса на активно вземане и насрещност. То касае предпоставките и правния
ефект на прихващането, но не е елемент от действителността на изявлението. Дали
е налице активно вземане на прихващащия се отразява на това дали е настъпил
целения правен ефект, но не прави самото изявление за прихващане нищожно или
недействително. Поради това априори така сочения порок не е в състояние да
обуслови нищожност или недействителност на прихващането. Но за пълнота следва
да се отбележи, че съдът намира, че от събраните и ангажирани по делото
доказателства не се установиха доводите на ищеца, че няма активно вземане на
банката. Напротив, установи се сключването на двата договора за гаранционна
сделка, по всеки от които е поета гаранция във връзка с конкретно описан договор
доставка на описаните изстрели за оръдия. Двата договора, които са предмет на
гаранционната сделка са съответно договор
№ DP3/2/6/2002/50-C за доставка на описаните боеприпаси на стойност
15 686 758 щ.д. договор № DP3/2/6/2002/50-А за доставка на описаните
боеприпаси на стойност 15 588 000 щ.д. Ищецът не е установил
изпълнение на нито един от тези два описани договора. Всички документи, които
той представя, касаят трети договор, който освен че е различен по обозначение и
описание и е с различна стойност и не може да се приеме, че е техническа
грешка. И двата варианта на Окончателния сертификат, който представя ищеца,
които са различни и ищецът не е установил идентичност на оспорения такъв с
представения в оригинал, касаят трети договор, а именно договор
DP3/2/6/2002/50-В но стойност 15 732 000 щ.д. Очевидно е, че се касае
за трети договор, а в процесните сертификати като основание за издаването им е
посочен именно договор DP3/2/6/2002/50-В,
а не един от двата, описани в договорите за гаранционна сделка. Такова
изпълнение не се установява и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като вещото лице отново в изпълнение на поставените именно от
страната задачи е разглеждала и дала отговор на въпроса дали има изпълнение на
договор DP3/2/6/2002/50-В, а не процесните два, за които са сключени договорите
за гаранция. Следователно изпълнение по някой от двата договора ищецът не е
установил надлежно и съобразно доказателствената тежест, която носи, нито пък е
установил уведомяване за горното на банката. Такова уведомление не се твърди и не
установява да е отправяно и връчвано. Предвид горното е налице хипотезата на
чл. 8 от сключените договори за гаранционна сделка, а именно автоматично
удължаване на действието на гаранцията и контрагаранцията, което пък обективно
означава дължимост на такси и комисионни. Следва да се отбележи, че е
ирелевантно дали същите са начислени при банката задбалансово и осчетоводени,
тъй като осчетоводяването им, съответно липсата на такова не означава
недължимост на вземането. Съдът намира, че са неоснователни и доводите на
ищеца, че след поставянето на банката под специален надзор по чл. 115 от ЗКИ,
съответно отнемане на лиценза й, е налице невъзможност за изпълнение на
договора, която следва да доведе до развалянето му по право. По този въпрос има
постановено решение по чл. 290 от ГПК, което съдът споделя напълно, а именно
решение № 375/11.02.2019г. по т.д.№527/2018г., 2 т.о. на ВКС, и съгласно което
изрично по поставения правен въпрос се приема, че „При сключване на мандатен
договор за издаване на банкови гаранции (гаранционни сделки по см. на чл.2,
ал.1, т.7 ЗКИ) от лицензирана за това банка срещу заплащане на възнаграждение,
отнемането на лиценза на банката след издаването на банковите гаранции не се
отразява на тяхната валидност. Банковата гаранция е едностранна банкова сделка,
като лиценз за извършването й е необходим към момента на издаването й.
Последващото отнемане на лиценза на банката не рефлектира върху валидността на
издадените от нея като обезпечения банкови гаранции и не я освобождава от
задълженията й по тях. Аргумент за това е и наличието на специалните фактически
състави на чл.22, ал.2, т.3 и чл.60, ал.1, т.7 ЗБН, при които дадени от банката
обезпечения могат да бъдат обявени по исков ред за относително нищожни /
недействителни спрямо кредиторите на банковата несъстоятелност, които
разпоредби биха били безпредметни, ако отнемането на лиценза на банката, поради
капиталова неадекватност, или обявяването й в несъстоятелност водят до
прекратяване на дадените от нея обезпечения.Последиците от отнемането на
лиценза на банката в хипотеза на чл.36, ал.2 ЗКИ (редакция ДВ бр.27/
25.03.2014г.) е принудителното прекратяване на дейността й и последващото й
обявяване в несъстоятелност, без възможност за оздравително производство. Забраната
по чл.115 ЗКИ банката да извършва дейностите, включени в лиценза й, отнемането
на лиценза и започналото производство по несъстоятелност спрямо банката нямат
за последица прекратяването на сключените от нея преди това сделки, за които
законът изисква притежаването на лиценз по ЗКИ. Предвид гореизложените
мотиви, които съдът изцяло споделя и към които препраща, неоснователни са
доводите на ищеца, че с оглед отнемането на лиценза на „КТБ“ АД е настъпила
последваща невъзможност на предмета на договора, съответно договорът е станал
нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, както се твърди от ищеца.
Само за пълнота следва да се отбележи, че за да е налице нищожност следва да е
налице начална невъзможност на предмета, а последващата такава рефлектира върху
развалянето на договора по право, а не неговата нищожност. Това, че с решението
на УС на БНБ от 20.06.2014г. се спира изпълнението на всички задължения на
„КТБ“ АД съгласно чл. 116 от Закона за кредитните институции / ЗКИ/, която е
адресирана до банката и се отнася за реалното изпълнение на задълженията й,
т.е. плащането, но не отменя изискуемостта на задълженията на банката. Аргумент
за това е, че е налице изрична разпоредба, а именно чл. 119, ал.4 от ЗКИ, в
която се посочва, че в периода, в който банката е под особен надзор се смята,
че тя не е в забава, т.е. по иначе изискуеми нейни задължения, законодателят я
е освободил от отговорността при забава, но с горното не се отменя
изискуемостта на вземанията. В чл. 119, ал.2 от ЗКИ се постановява, че с
поставяне на банката под особен надзор се спират изпълнителните производства
срещу нейното имущество, но прихващането е различен правен институт от
принудителното изпълнение. Прихващането е материалноправен способ за погасяване
на две насрещни задължения и гражданско правно средство за удовлетворяване на
кредиторовото вземане, което е различно от принудителното изпълнение и
прилагане на разпоредбата по аналогия е недопустимо.
В допълнение към доводите, ищецът е заявил в ДИМ, че дори и да са съществували твърдяните вземания на банката към него, са погасени по давност, тъй като се касаело за периодични плащания, за които е приложима кратката тригодишна давност. Сумите, с които е направено изявлението за прихващане от 16.09.2019г., са както е посочено за период от 01.01.2014г. до 10.09.2019г. Липсват доводи и твърдения на ищеца, че до момента на изявлението за прихващане и настъпване на погасителния му ефект, той се е позовал на изтекла погасителна давност. След като съгласно чл. 118 от ЗЗД, дори и при изтекла погасителна давност е възможно изпълнение на задължението, то няма пречка и да се извърши прихващане със същото. Изтичането на давността препятства само принудителното му събиране, но не води до отпадане на самото вземан. Погасителният ефект на прихващането съгласно чл. 104, ал.2 ЗЗД настъпва от деня, в който са се осъществили всички предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на прихващане, ето защо тази дата следва да се приеме за такава на извършване на прихващането, поради което това е момента, в който длъжникът, който е считал, че вземането е погасено по давност, е следвало да се позове на това, тъй като погасителната давност не се прилага служебно и не настъпва автоматично с изтичане на давностния срок. Всяка страна, която твърди изтекла погасителна давност по отношение на конкретно материално правоотношение следва да установи, не само изтичане на давностния срок, но и че тя се е позовала на това към релевантния момент. Следователно до датата на изявлението, когато е настъпил ефекта, е следвало длъжникът да се позове на изтекла погасителна давност, а такива доводи и твърдения няма, нито е доказано по делото горното със съответните доказателствени средства. Дори и въпреки гореизложените мотиви да се приеме, че е допустимо позоваване на погасителната давност към настоящия момент и в рамките на това производство, то с оглед момента на прихващането – септември 2019г., би била изтекла погасителната тригодишна давност за вземанията с настъпил падеж до септември 2016г. Общият размер на задълженията по двата договора към момента на изявлението за прихващане е сборът между сумите от 724 288,62 лв. и 1 444 157,47 лв., или общо 2 168 446,09 лв., поради което дори и за периода 2014г.- до септември 2016г. вземанията да са погасени по давност, то погасеният размер не надхвърля сумата от 661 300,64 лв., за която е заявено прихващането и това е видно от простото аритметично действие по сборуване на сумите по таблицата на стр. 97 от делото от ред 12 до последния ред 23. Дори и да се отчетат само сумите по единия от двата договора за гаранционна сделка, а именно този с реф.№36/032, сумите по колона 4 и 5, ред от 11 до 23 включително, не са под размера на посочената. С оглед горното и възражението за погасителна давност е неоснователно. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявените главни искове се явяват неоснователни и недоказани.
Предвид сбъдване на процесуалното условие, а именно
отхвърляне на иска за нищожност, съдът следва да обсъди допустимостта и
основателността на евентуалния иск. По отношение на предявения при условията на
евентуалност иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН, за обявяване на относително
недействително спрямо кредиторите на банката на изявлението за прихващане,
съдът намира следното:
Специалният
иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН може да
бъде предявен от синдика, а при негово бездействие от Фонда за гарантиране на
влоговете в банките или всеки кредитор на банката в петгодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност на банката (чл. 62, ал. 1 вр. с
чл. 60, ал. 3 от ЗБН), като активно
легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на
несъстоятелността. Предявяването на иска следва да цели попълването на масата на несъстоятелността, което
следва и от подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта
на разноските в това производство. Следователно този иск следва
да има за предмет такова изявление за прихващане в резултат на което се
намалява масата на несъстоятелността, т.е. когато в резултат на същото няма да
постъпят средства в масата на несъстоятелността. Когато се касае за прихващане
на задължение, което има банката към трето лице, не се касае за намаляване на
масата на несъстоятелността. Аргумент в тази насока е и фактът, че
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е в раздел III, озаглавен „Попълване на
масата на несъстоятелността”. Целта на
иска е защита на интереса на всички кредитори на несъстоятелността, а не само
на един от тях. В случай на изплащане на сумата на кредитор, който едновременно
с това има изискуеми насрещни изискуеми задължения към банката, ще се стигне не
до увеличаване на масата на несъстоятелността, а до ощетяване на всички кредиторите
на несъстоятелността, тъй като ако не бъде прихваната, сумата ще бъде изплатена
и няма да постъпи в масата на несъстоятелността и да бъде разпределена на
останалите кредитори на несъстоятелността на банката. Горното, обаче, не
обуславя недопустимост на предявения иск, тъй като в действащата редакция на
чл. 59, ал.5 от ЗБН, а именно след измененията в закона, обнародвани в Държавен
вестник на 28.11.2014г. и влезли в сила в деня на обнародването, разпоредбата
на чл.59, ал.5 от ЗБН, тя е с редакция както следва: „Недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от
тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения,
което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на
неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален
надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за
кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия
закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.“ Със закона за изменение и
допълнение на ЗБН, обнародван в Държавен вестник, бр.22 от 13.03.2108г., в сила
от 16.03.2018г., чрез §8 от ПЗР е предвидено, че „чл.59, ал. 5, 6 и 7 се
прилагат от 20.06.2014 г.“. Именно употребеното в първата част на разпоредбата
вметнато изречение - „освен за частта, която всеки от тях би получил при
разпределението на осребреното имущество“, сочи на извод, че по отношение на
суми, за които има разпределение в полза на конкретен кредитор, прихващането не
е недействително. В случая именно това е извършила и банката, като е прихванала
сума срещу това, което е следвало да получи ищеца „А.“ АД при частичното
разпределение по сметката. Предвид горното и доколкото няма спор, че
изявлението за прихващане е само за размера на сумата, която му е определена по
одобрената сметка, а не за вземания над нея, то няма пречка да бъде извършено
такова прихващане и неговата действителност не е в зависимост от останалите
предпоставки съгласно изричното изключение по разпоредбата. Следователно разпоредбата
на чл. 59, ал.5 от ЗБН е неприложима към процесното прихващане, тъй като е
налице изключението по същата, „освен за частта, която би получил при
разпределение на осребреното имущество“ и не са налице кумулативните
предпоставки за уважаване на иска за обявяване на недействителността на прихващането.
С
оглед горните съображения съдът намира, че предявени и главни, и евентуални
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски. Претенция за присъждане на
разноски е заявена от ответника, като същите по списък възлизат на сумата от
450 лв. – депозит за вещо лице и такси за превод на документи, за които са
представени фактури общо за сумата от 108 лв., или разноските са общо в размер
на 558 лв., като следва да бъдат присъдени на ответника.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. П.И., срещу А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно осъществяващи съвместно
правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/ и „Корпоративни търговска банка“ АД/н/,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание
чл.124 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.26, ал.2,
предл.3 от ЗЗД, за приемане за установено, че изявление за прихващане от „К.т.б.“
АД/н/, представлявана заедно от А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно упражняващи
правомощията на синдик на КТБ АД с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на
„КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземането на „А.“ АД в размер на 661 300.64
лева, включено под №420 в Частична сметка за разпределение на налични суми
между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН,
обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения
на „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/032 в
размер на 408 835.35 щатски долара с левова равностойност в размер на 724
288.62 лева, е нищожно, поради противоречие със закона и липса на предписаната
от закона форма и липса на активно вземане, както и предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание
чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност за обявяване на относителна
недействителност на изявлението за прихващане от „К.т.б.“ АД /н/,
представлявана заедно от А.Н.Д. и К.Х.М. - двамата заедно упражняващи
правомощията на синдик на КТБ АД /п/, с изх. №2780/16.09.2019г. по регистъра на
„КТБ“ АД /н/, с което се прихваща вземането на „А.“ АД в размер на 661 300.64
лева, включено под №420 в Частични сметка за разпределение на налични суми
между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН,
обявена на 02.03.2017г. по партидата на „КТБ“ АД /н/ в ТРРЮЛНЦ, със задължения
на „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/032,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 от ГПК „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, и със
съдебен адрес *** – адв. П.И., да заплати на ответната страна – синдиците А.Н.Д.
и К.Х.М., двамата заедно осъществяващи съвместно правомощията на синдик на
„КТБ“ АД /н/ и „Корпоративни търговска банка“ АД/н/, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 558 лв. / петстотин петдесет и осем лева/ -
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: