Р Е Ш Е Н И Е
№ 260537/15.04.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 465 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от “Кат уорк
груп“ ЕООД против Решение №
260055/26.10.2020г., пост. по гр.д.№ 2647/2019, АсРС, в частта, в която „Кат уорк
груп“ ЕООД, е осъдено да заплати на С.Г.К., сумата над 50 000лв. до присъдените
90 000лв. представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на С. П. Д., причинена от трудова злополука на 29.07.2019г., изразяващи се в болки
и страдания с голям интензитет, загуба на душевно равновесие и спокойствие, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 29.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят
„Кат уорк груп“ ЕООД поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. Като нарушение на материалния закон сочи, че съдът неправилно
е приложил принципът на справедливостта, като не е взел предвид всички релевантни
обстоятелства за случая. Неправилен се явявал и изводът за липса на „груба небрежност“ от страна на работника, т.к. напускайки кабината
на автокрана е нарушил всички правила за безопасност и е застрашил собствения си
и на останалите живот. Моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.Г.К. оспорва подадената
въззивна жалба, като развива доводите си за съобразяване на принципа на справедливостта
при определяне размера на обезщетението. По отношение твърдението на наличие на
„груба небрежност“ от страна на работника се сочи, че съдът следва да съобразява
с изводите си само отговорите на СТЕ по допуснатите въпроси, както и с представените
писмени доказателства относно установяване на трудовата злополука, а също и от събраните
гласни доказателства. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира
разноски.
Жалбата
е подадени в срока по чл.259 от ГПК,
изхожда от легитимирана страна, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По
отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира,
че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим
и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически
твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният
съд е установил, че ищцата С.К. е майка на починалия при трудова злополука С. Д.,
работник при ответното дружество. Приел е за доказано настъпването на трудова
злополука на 29.07.2019г., ри която работникът е починал. Приел е липса на
съпричиняване чрез проявена груба небрежност от страна на работника, напускайки
крана. Преценени са доказателствата за търпените неимуществени вреди и като
кредитира свидетелските показания, установява, че отношенията между починалия и
майка му са били много близки, а и той й помагал в бита и ежедневието, поради
което и е определил размера на неимуществените вреди на 90 000лв.
Обжалва се решение, с което е разгледан
и уважен иск по чл.200 от КТ. Съгл. чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука
независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за случилото
се, т.е. законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя за настъпилите
вреди в правната сфера на негов работник
в конкретно посочени хипотези, сред които и злополука по време на работа. Той е
длъжен да репарира всички преки имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата полза / ал.2 на чл.200 КТ/.
По отношение на исковата претенция за
заплащане на неимуществени щети очертаният от страните спор е налице ли е
съпричиняване на работника при настъпването на трудовата злополука и законосъобразно
приложение на принципа на справедливостта при определяне на обезщетението. Поради
това настоящата инстанция, като въззивна такава, е ангажирана с разглеждане
именно на тези спорни факти и няма да обсъжда изрично останалите – свързани с
установяване на съществуването на трудово правоотношение, станала ли е
злополука, дали е трудова. По тези
въпроси не е налице спор по делото. Така следва да се установи има ли
съпричиняване от страна на работника на вредоносния резултат, а с оглед
отговора на този въпрос и да се определи справедливия размер на обезщетението,
като по отношение на неимуществените вреди се съобрази принципа на
справедливостта.
Съгл. чл.201, ал.2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба
небрежност”, а доколкото този нормативен акт урежда правоотношения, свързани с полагането
на труд, не следва да се ползва легалното определение от наказателното право. В
гражданското право небрежността е налице тогава, когато лицето не е положило
обичайната, нормалната грижа за изпълнение на дадена работа с оглед нейното
естество. Грубата небрежност е налице тогова, когато лицето не полага грижата,
която би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена работа. /Р №
1044/04.11.2008, гр.д.№ 938/2006, ІVг.о., ВКС, Р № 1176/14.11.2008г., гр.д.№
5228/2007, ІІг.о., ВКС, Р № 510/30.11.2011 г., гр.д. № 1923/2009 IVг.о., Р № 291/2012 г., гр. д. № 951/2011 г. IV г.о.
и др../. За да има съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът
следва да е извършвал работата без
елементарно старание, внимание и при неспазване на основни правила за
безопасност. Степента на съпричиняване следва да се определи на база
обективните данни за степенна на значимост на непредпазливото поведение на
работника за настъпване на злополуката. В практиката на ВКС е категорично
прието и безусловното значение, което има инструктажа за безопасност при работа
с оглед нейната специфика и естество.
Установяването на механизма на
настъпване на трудовата злополука е извършено от комисия към ТП на НОИ-София
град с Протокол №57/16.09.2019, в който е прието, че злополуката е предизвикана
от падане на вертикална метална колона, вследствие на неукрепеното й положение
и невзети мерки срещу недопускане и пребиваване на работещи в опасната зона при
монтаж на колоната. В констативната част на
протокола е отбелязано, че работодателят е допуснал редица нарушения на
нормативни актове, както и че не е връчил на починалия работник длъжностна
характеристика, както и да е предоставил на работниците необходимата информация
за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които да се
предприемат за намаляването и контролирането на тези рискове. От работодателя е
представена служебна бележка за проведен първоначален инструктаж. Приетата по
делото СТЕ установява от писмените доказателства – обяснения на работниците и
служителите на работодателя, присъствали на инцидента и от разговор с
ръководителя на обекта – К. Ж., че при настъпван на инцидента кранистът се е
намирал извън работното си място – кабината на крана, както и че падналата
колона не е засегнала тази кабина и стрелката на крана. Заключава, че ако
падналата колона бе засегнала крана и кабината, вероятно кранистът не би
получил тежки увреждания, т.к. ударът би бил поет от стрелката и последващият
удар върху кабината би бил по-лек.
По делото са събирани и гласни
доказателства – разпитвани са свидетелите Н. Т. и К. Ж.. Свидетелят Т. е
присъствал на инцидента , бил е монтажникът на колоната. Твърди, че в процесния ден кранист бил С. Д.
Той стоял в кабината по време на монтажа. Колоната била монтирана и стояла
изправена около 10 минути. Свидетелят показвал на краниста как да хванат
следващата колона, когато се чул шум и когато погледнал към вече изправената колона,
видял, че същата се е наклонила. Той взел инструменти и тръгнал да я подпира,
но тя започнала да се накланя бавно. Свидетелят избягал зад крана. Когато
погледнал към кабината му, видял че кранистът го няма. Когато обиколил крана
видял, че кранистът С. е паднал на чакъла и е затиснат от колоната. При
накланянето на колоната кранистът бил в кабината. Според свидетеля, С.,
виждайки че колоната пада, се е паникьосал и е скочил да бяга, но не е успял.
Според свидетеля, не е имало вятър в този момент. На площадката бил и
техническия ръководител, но на другия й край.
Свидетелят К. Ж. твърди, че е технически ръководител и също е
присъствал на инцидента. Сутринта провел инструктаж в базата в гр. Асеновград и
след това тръгнали към обекта в Казичене.
При неговото пристигане на обекта към 13,30ч. кранът вече бил запален,
колоната била вдигната и стояла закачена за крана. В този момент завалял дъжд и
двамата работници се прибрали в буса. Говорил с работниците за чертежите и дали
са разбрали всичко. Те потвърдили , а свидетелят отишъл да разговаря с главния
изпълнител. През това време дъждът спрял
и вероятно тогава работниците са се върнали при крана. Свидетелят видял, че към
крана тичат хора и когато отишъл видял, че кранистът е затиснат. Заедно с
останалите хора повдигнали колоната и го извадили. В този момент кранът е
работел и стрелката сочела към следващия елемент, подготвен за вдигане. Според свидетеля , при падането си колоната
не би закачила кабината на крана, но леко е изкривила отворената врата на
кабината. Свидетелят не знае защо С. е излязъл от кабината, но според него се е
уплашил и е искал да избяга, но не е преценил къде е най-безопасно.
При тези данни, съдът намира, че по
делото не се доказва починалият работник да е действал при условията на груба
небрежност. И двамата свидетели установяват, че той се е намирал в кабината, на
своето място на работа към момента, в който металната колона е започнала да
пада. Свидетелят Ж., макар и да не е възприел пряко този факт, установява, че
при пристигането му колоната е била захваната за крана, а след това стрелката и
куката на крана са сочели следващия елемент, който е следвало да бъде
повдигнат. Следователно кранистът и монтажникът, всеки от своето работно място,
са продължили работния процес и кранистът С. Д. е извършвал дейности по
подготовка на издигането на следващия елемент с крана. В този момент, според
показанията на Т., се чул шум и той видял процесната колона да се накланя.
Падането, очевидно, не е станало бързо, т.к. той е имал време да опита да я
подпре и след неуспеха на това действие да побегне и да се скрие. Вероятно в
този момент кранистът , виждайки накланянето на колоната, се е опитал да
напусне опасната зона, но не е успял да стори това бързо и е бил затиснат.
Доводите, които се правят от страна на работодателя, че ако кранистът би стоял
в кабината си , не би пострадал, не могат да бъдат споделени, т.к. към момента
на възникване на инцидента е трудно за присъстващите да извършат точна преценка
в каква посока ще падне тази тежест и дали би увредила предметите, което се
намират в обсега й. Тази преценка не е част от свойствените трудови задължения
и не може да се приеме, че работникът не е положил нормалната грижа при
изпълнение на трудовите си задължения с оглед естеството им. Още по-малко може
да се приеме, че е налице неполагане на грижата, която би извършил и
най-небрежния при изпълнение на тези задължения. Предвид създадената опасност,
кранистът се е опитвал да съхрани живота и здравето си, като не е пренебрегнал
някакви императивни норми за безопасност.
Доколкото законът повелява намаляване на дължимото от работодателя
обезщетение само при груба небрежност, то в случая не е налице съпричиняване по
смисъла на чл.201, ал.2 от КТ.
По отношение размера на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се съобрази принципът на справедливостта –
чл.52 от ЗЗД. Както многократно практиката, включително и тълкувателната такава
/ ППВС№4/68/ е разяснявала, това не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера
на обезщетението. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при
смърт, това са възрастта на починалия, отношенията между него и търсещия
обезщетение, вида, интензитета на
търпените страдания у ищеца, отражението на загубата върху физическото здраве
и психиката му, влиянието върху живота и бита му, върху икономическото му
състояние и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. За правилното прилагане
на принципа на справедливостта е необходимо да се цели най-пълно обезщетяване
на търпените и на бъдещите предвидими страдания, които са следствие на
причинената смърт от трудова злополука.
Видно от представеното удостоверение за
наследници на С. Д., към момента на смъртта си същия е бил на 64 години, като е
оставил за единствен своя наследник своята майка С. К. / на 90г. към този
момент/. По делото са представени копия от рецептурната й книжка на хронично
болен, изд. 2020г., от които се установява, че тя приема лекарства за
поддържание на здравословното си състояние. Събирани са и гласни доказателства
– разпитвани са свидетелите К. К. , син на ищцата, П. К. – неин внук.
Свидетелят К. К. твърди, че майка му и С. Д. живеели заедно, в едно
домакинство. Д. нямал друго семейство. Всичката домакинска работа – пране,
готвене, чистене, се извършвала от С. Той водел майка си на лекари. Имал много
добри отношения с нея. Свидетелят разбрал са смъртта на брат си от работодателя
му и първоначално съобщил на майка си, че е пострадал. Тя много тежко ги
приела, заточа свидетелят повикал лекар и тогава й казал, че всъщност брат му е
починал. От тогава майка му плачела постоянно, била съкрушена, забравяла да се
храни. Свидетелят П. К. също твърди, че чичо му живеел заедно с баба му в едно
домакинство. Баба му много тежко приела смъртта на сина си, плачела. Преди
ходела на нивата да я работи, но вече нямала желание за живот, не искала да се
храни, започнала да приема лекарства, а до този момент не знаела какво е хапче.
При тези доказателства, съдът намира за
доказано по делото, че майката е изживяла много тежко загубата на своя син. От
свидетелските показания, които макар и дадени от близки, се кредитират от съда
като взаимно свързани и неопровергани от други доказателства по делото, се
установява, че и до момента психическото състояние на ищцата е тежко, плаче
постоянно и не може да приеме загубата. Загубила е желание за живот, изоставила
е ежедневните си дейности, които е извършвала до този момент, като дори често
забравя и да се нахрани. Доказва се, че К.
е живеела в общо домакинство със сина си С., който го поддържал изцяло – готвене,
чистене, пране. Следователно тя е загубила и опората си в своя бит и ежедневие.
Следва да се отчете и преклонната й възраст – над 90г., при която трудно може
да се очаква да поеме живота си сама и
очевидно трябва да разчита на помощта на другия си син и близки. Доказва се по
делото, че този инцидент е довел и до влошаване на здравословното й състояние
–започнала е да приема различни медикаменти.
Поради изложеното съдът стига до извод,
че справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с фактите, сочещи трайно
негативно отражение на настъпилата смърт на С.Д. върху психиката, бита и живота
на ищцата, при липса на преспектива тя да може да преодолее загубата и да може
да живее без нужда от помощ от свои близки. Ето защо и при съобразяване на всички
факти, имащи значение за делото, съдът счита, че дължимото от ответника обезщетение
следва да бъде определено на 90 000лв..
Решението на първоинстанционния съд по
предявения иск по чл.200 от КТ се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По
разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще
следва да заплати на въззиваемата страна сторените от нея разноски във
въззивното производство в размер на 3000лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260055/26.10.2020г., пост. по гр.д.№
2647/2019, АсРС, в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА Кат уорк груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Асеновград, ул.
Панайот Сребрев №9, да заплати на С.Г.К.,
ЕГН **********,***, сумата 3 000лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: